Характеристики на горивата за двигатели с вътрешно горене ic engines fuel characteristics

Октановото число е мярка за детонационната устойчивост на автомобилните бензини. Октановото число е условна единица и показва каква склонност към детонация има изпитваният образец сравнен със склонностите към детонация на приети еталони. Еталоните са нормален хептан с приета склонност към детонация равна на 0 и изооктан с приета склонност към детонация равна на 100. От тези две химични вещества обемно се изготвят еталонни смеси с известно октаново число и на определена апаратура се сравнява склонността към детонация на тези смеси с изпитвания образец. Така се определя точното октаново число на образеца.

Ефикасността на горивото е възможността му да превърне енергията в себе си в кинетична енергия.

Енергийно съдържание на горивата и октаново число по изследователския метод.

Вид гориво:

Бензин - 91–98 (RON). 29,00 MJ/l или 44,00 MJ/kg

Пропан - 111 (RON). 23,4 MJ/l или 46,1 MJ/kg

Бутан - 103 (RON). 26,5 MJ/l или 45,46 MJ/kg

Метан - 135 (RON). 39,82 MJ/kg (природен газ)

Етанол - 129 (RON). 19.59 MJ/l или 26,40 MJ/kg

Метанол - 133 (RON). 14,57 MJ/l или 22,61 MJ/kg

Газохол - 93/94 (RON). 28,06 MJ/l или 43,54 MJ/kg (10%Етанол + 90%Бензин)

Дизелово гориво - 40,90 MJ/l...42,47 MJ/kg

От таблицата директно се вижда че газът е близо 30% по-малко калоричен на литър спрямо бензина. Което обяснява и разликите в разхода при различните типове горива. Също така се вижда че няма връзка между калоричността на едно гориво и неговото октаново число. Общо погледнато калоричността на горивата е свързана с тяхната плътност.

Високооктановия бензин не е по-калоричен. Само, че високооктановите горива издържат на по-голяма степен на сгъстяване и в резултат на това осигуряват по- висока мощност на един такт. Но това е за сметка на повече гориво. И естествено от по-високото октаново число може да се възползват само двигатели, конструирани специално за него, т.е. такива с по-висока степен на сгъстяване. Колкото по-висока степен на сгъстяване има един двигател толкова е по-подходящ за работа на газ. Т.е. двигателите пригодени заводски за 98 ще работят по-добре от тези за 95 или 92. Вредната страна на по-голямото октаново число е по-бавното изгаряне, което се компенсира с по-голям ъгъл на изпреварване на запалването. При работа с Метанол или Етанол сместа изгаря много бързо така, че няма нужда от голям ъгъл на изпреварване на запалването.

Бензинът е течна смес от различни съставки, предимно въглеводороди получени при преработката на суров петрол. От 60-те години на XIX в. бензинът е известен като страничен продукт при първичната преработка на нефт с цел получаване на керосин, който по това време е главният продукт с пазарна ценност. Поради липса на пазар бензинът просто е бил изхвърлян или изгарян. Едва след като в началото на XX в. започва масовото производство на автомобили, бензинът, поради своята достъпност, ниска цена и подходящи физически и химически свойства, се превръща в главен продукт на нефтопреработката; такъв е и до днес.

Бензинът е безцветна до леко жълтеникава, прозрачна и лесно изпаряваща се течност с характерна миризма, смес от стотици видове въглеводороди, повечето от които наситени, с 4 до 12 атома въглерод (като правило от 5 до 12); може да се смесва с други моторни горива. В състава му преобладават алкани, нафтени (циклоалкани), ароматни въглеводороди и олефини. Повечето бензини, предназначени за автомобилни двигатели, имат граници на кипене между 30-35 и 200 ^оС. В зависимост от климатичните условия се произвеждат и предлагат на пазара бензини с коригирани свойства, отговарящи на температурата на външната среда и условията на експлоатация на двигателя: достатъчно висока изпаряемост за пускане на студен двигател и същевременно достатъчно ниска изпаряемост за предотвратяване на образуването на газови "тапи" в бензиновите помпи, бензинопроводите, карбураторите и дюзите, корозионност, кипене. Контролират се също така съдържанието на по-тежки въглеводороди ("смоли"), които могат да доведат до нежелани отлагания на нагар в карбуратора, дюзите и двигателя, присъствието на ароматни въглеводороди, вода, киселини и основи, механични примеси и др.

В топлинните машини к.п.д. зависи от разликата в температурите на работната среда на двигателя и околната среда. Поради това конструкторите се опитват да повишат к.п.д. на бензиновите двигатели чрез повишаване на степента на сгъстяване, което води и до по-висока температура в горивната камера. Обаче, те се сблъскват със самовъзпламеняването на гориво-въздушната смес преди определения момент. За съпоставимост на антидетонационните свойства на бензините, на бензин, състоящ се изцяло от изооктан (i-октан) се присвоява октаново число 100, а на бензин, състоящ се само от нормален хептан (n-хептан), се присвоява октаново число 0. Дадено октаново число означава, че съответният бензин има антидетонационни свойства като тези на бензин, състоящ се от пропорционално количество i-октан и n-хептан (напр. бензин "98 октана" има антидетонационни свойства като тези на смес от 98% i-октан и 2% n-хептан). Има съставки на бензина, които са с по-добри антидетонационни свойства от октана; поради това съществуват бензини с октаново число над 100 (до към 140-145), което се оценява чрез екстраполация.

За определяне на октановото число има два основни метода - изследователски и моторен ( research octane number - RON и motor octane number - MON). И при двата се използва специален двигател. Той е едноцилиндров с променлива степен на сгъстяване. По изследователския метод октановото число (RON) се определя, като двигателят работи с 600 min^-1, на пълнителния клапан се поддържа температура от 50 °C и ъгъл на изпреварване на запалването 13⁰ з.к.в.

По моторния метод двигателят работи с 900 min^-1, температурата на пълнителния клапан е 150 °C и моментът на подаване на искрата варира. В сравнение с моторния метод, изследователският системно завишава резултата за октановото число, обикновено с около 10 единици. Моторният метод обаче е по-близък до реалното поведение на двигателите и бензина, и в такъв смисъл е практически "по-важен".

В производството и търговията на едро обикновено спецификациите на бензина включват изисквания към минималното октаново число и по двата метода, но в търговията на дребно се обявява само едно октаново число. В Европа (включително България) октановото число на бензина се обявява по изследователския метод (RON), но в други държави това не е така. Например в САЩ бензинът в търговската мрежа се маркира със средното октаново число по моторния и изследователския метод [(RON+MON)/2]. У нас маркировката днес е само с октановото число по изследователския метод.

Бензинът, получаван при първичната преработка на нефт, има октаново число около 55-60, което още в началото на XX в. е било недостатъчно. Изследванията показват, че въглеводороди с ациклични "прави" верижни молекули (напр. алкани) имат по-лоши антидетонационни свойства от тези с разклонени или циклични молекули. Съответно са разработени процеси на допълнителна ("дълбочинна") преработка на нефтопродуктите, получени при първичната преработка, с цел получаване на високооктанови компоненти на бензина: термичен (от 1913 г.) и каталитичен крекинг (от около 1930 г.); по-късно сярно-кисело алкилиране, полимеризация, каталитичен реформинг, изомеризация и др. Продуктите на тези процеси имат разклонена или циклична структура на молекулата (от последните особено значение имат бензолът и толуолът) и са с високо октаново число. Така при нефтопреработката рязко се покачват както рандеманът на бензин, така и неговото октаново число. Същевременно се появява нужда да се контролират емисиите на циклични (ароматни) въглеводороди във въздуха, тъй като те имат твърде вредно въздействие върху здравето (канцерогенност).

Типични въглеводородни компоненти на бензина са реформатът (високооктанов продукт на каталитичния реформинг с богато съдържание на ароматни и ниско съдържание на олефини), крекинг-бензинът (продукт на каталитичния крекинг със средно високо октаново число, високо съдържание на олефини и средно на ароматни въглеводороди), хидрокрекинг бензинът (продукт на хидрокрекинг процес, със средно до ниско октаново число и средно съдържание на ароматни), нискооктановият бензин (продукт на атмосферната дестилация на суров нефт, с ниско съдържание на ароматни и почти нулево на олефини), алкилатът (продукт на сярно-кисело алкилиране, високооктанов, състоящ се почти само от разклонени алкани) и изомеризатът (получен чрез изомеризация на нискооктанов бензин, с ниско съдържание на ароматни).

Съществуват също така някои повишаващи октановото число добавки към бензина, имащи ефект на смазка на седлата на клапаните. Такава добавка е например метил циклопентадиенил манган трикарбонила (methyl cyclopentadienyl manganese tricarbonyl, MMT). Високооктанова добавка се явява и авиоалкилата. Получава се при алкилиране на олефини с изобутан в присъствието на катализатор - сярна киселина. Алкилирането на изобутан с леки олефини позволява включването на нискокачествените олефини в производството на висококачествен компонент за бензини, подобряващ едновременно с това качествата на бензиновата смес. Алкилата е леснозапалима безцветна течност с молекулно тегло 114,23, плътност 691,9 кг/м3, температура на кипене 99,23 °C, неразтворим във вода. Температурата на самозапалване е 430 °C. Гори с максимална скорост на горене до 0,34 м/с. Октановото число на алкилата по моторен метод (MON) е от 88 до 95, а по изследователския (RON) - от 93 до 98.

Подобряването на качествата на бензина с течение на времето позволяват да се повиши степента на сгъстяване на двигателите тяхната литрова мощност (съответно от около 14 к.с. на литър работен обем до над 100 к.с. на литър), к.п.д. (от около 0,10 до 0,25-0,28 днес), да бъдат намалени теглото и габаритите им. При нормална експлоатация трябва да се зарежда бензин с равно или по-голямо на минималното октаново число. Трябва обаче също така да се има предвид, че октановото число е най-важният, но не и единственият параметър, определящ антидетонационните свойства на бензина в практически условия. В съвременните двигатели се ползват преобразуватели за детонация и компютърни устройства за изменение на ъгъла на изпреварване на запалването, които позволяват изпреварването автоматично да се изменя по време на работа в зависимост от условията на експлоатация. Тези системи идентифицират детонацията във всеки отделен цилиндър и изменят изпреварването индивидуално за всеки цилиндър; те се използват масово от края на 90-те години. Поради това ползването на по-високооктанов бензин не носи големи практически изгоди, освен, ако не се наблюдава постоянно детонационно горене в двигателя при доста широк диапазон на честота на въртене и мощност.

В много бензиностанции и други магазини се продават различни добавки към бензина, но ползването им може да е неоправдано, тъй като още в рафинерията повечето производители смесват различните съставки на бензина по такъв начин, че той да отговаря на изискванията на съвременните двигатели, на сезона и на опазването на околната среда. Днес на пазара се предлагат почти изключително високооктанови неетилирани бензини (над 90 октана RON) от зимен и летен клас, които са произведени според строги стандарти за съдържание на ароматни въглеводороди и други потенциално вредни и опасни вещества.

Освен от суров нефт в нефтопреработвателните заводи, бензин се произвежда и от природен газ - от него се отделят в рафинерии течни съставки като кондензат ("фракция С5" или "лек газообразен бензин"). Възможно е също така производството на бензин чрез синтез на течности от газове по процес, разработен от немските химици Fischer и Tropsch през 20-те години на XX в. Като суровина може да бъдат използвани въглища, природен газ и дори отпадна биомаса. При употребата на въглища първоначално от тях чрез обработка с пара и кислород или въздух се получава синтезен газ (смес от водород и въглероден окис), който след това бива допреработен в течности в присъствието на катализатор. Основните продукти на процеса са бензин и дизелово гориво, но могат да бъдат произвеждани още стотици други продукти. Първият завод за бензин от въглища е построен през 1938 г. в Германия. При употребата за суровина на природен газ (метан) получаването на синтезен газ е облекчено, поради което тази технология е предпочитана напоследък (GTL). Бензин може да се произвежда и от пластмасови отпадъци чрез каталитично разкъсване на полимерната верига. Като катализатор се използва цинк.

Като моторно гориво могат да се ползват и бензини, съдържащи алкохол (етанол или метанол), като обикновено бива предпочитан етанол поради по-малката си корозионност и високо октаново число. Етанолът обаче има по-малка калоричност от бензин, съдържащ само въглеводороди, и освен това може да кородира двигатели, които не са конструирани да работят с него. Поради това бензиново-алкохолни смеси могат да се ползват без ограничения само в съответно пригодени двигатели, а в търговската мрежа съдържанието на етанол в бензина е ограничено. Смесите от бензин и етанол, наричани "газохол", се маркират според съдържанието на етанол - например Е85 е смес с 85% етанол и т.н. През последните години се появяват "гъвкави" двигатели, способни да работят с гориво от чист бензин (Е0) до чист етанол (Е100). Тези горива отговарят на всички други изисквания, като октаново число, съдържание на ароматни въглеводороди, налягане на наситените пари и т.н., и освен това имат предимството, че отделят по-малко токсични емисии, тъй като съдържащият се в алкохола кислород помага за по-пълното изгаряне на горивната смес. Поради това газохолните смеси биват наричани и "оксигенирани" бензини (с по-високо съдържание на кислород). Друга добавка "оксигенат" е метил-трет-бутиловият етер (MTBE, methyl tertiary butyl ether, methyl tert-butyl ether) - до 2% - която обаче при попадане във вода е токсична. Поради това напоследък са предпочитани етаноло-бензиновите смеси.

В обикновен двигател, предназначен за работа с бензин, могат да се ползват и други горива, като например втечнен въглеводороден газ (пропан-бутанови смеси), природен газ. Пропан-бутановите смеси варират в зависимост от сезона за поддържане на достатъчна изпаряемост (през зимата съдържанието на пропан трябва да е по-високо).

Едно от направленията за разширяване на производството на неетилирани бензини е използването на кислородо съдържащи компоненти.

Добавянето на оксигени повишава детонационната устойчивост, особено на леки фракции, подобрява изгарянето на бензина, снижава разхода на гориво и намалява токсичността на отработилите газове. Концентрацията на оксигени в бензините е от 3 до 15% и се избира с такава стойност, че концентрацията на кислорода в горивото да не превишава 2.7%. Установено е, че такова количество на добавката не оказва отрицателно влияние върху мощностните характеристики на двигателите.

Принципът на действие на тези добавки, използвани като антидетонатори, се заключава в предотвратяването на взривното разлагане на продуктите от предпламенното окисление на горивото, произхождащо до началото на горене на горивната смес. При нейното нагряване, в горивната камера, се развива висока температура, въглеводородите започват да се окисляват и да образуват голямо количество хидрооксиди и перооксиди. Поради химическата си неустойчивост, перооксидите взривно се разлагат. Антидетонаторите, а такива са кислородсъдържащите добавки, разрушават перооксидите и възпрепятстват тяхното натрупване. Метилтретичният бутилов етер (МТБЕ) се счита за един от най – перспективните антидетонатори. Октановото число на МТБЕ по моторния метод е 101, а по изследователския метод е 117. Защо всъщност се използва МТБЕ? МТБЕ е добавка, която съдържа кислород. Този кислород може да се използва като окислител при горенето на бензините. Допълнителното количество на кислород подобрява горенето и намалява изпускането в атмосферата на вредни емисии от въглероден диоксид. Освен това, намалява и вредните емисии от летливи органични съединения, азотни оксиди и твърди частици. Намаляването на тези вещества подобрява качеството на въздуха. МТБЕ е високооктанова добавка, която има следните предимства: възприемчивостта на бензина към МТБЕ е по - голяма от тази на метанола; разтворимостта на МТБЕ във вода е незначителна;
не се нарушава старта в студено и горещо време.

МТБЕ, прибавен към бензините , повишава октаново число, подобрява фракционния състав. Прибавянето на 10% от тази добавка към бензините повишава октановото число по изследователския метод с 2.1 до 5.9 единици.

В сравнение с другите въглеводороди МТБЕ има по – голяма разтворимост във вода, по – ниска топлина на изгаряне (35160 kj/kg), има висока корозионна активност спрямо гума. В последните години от направените изследвания се оказва, че гореизложените проблеми с МТБЕ са много по – големи и опасни.

Етилтретичния бутилов етер (ЕТБЕ), е кислород съдържаща добавка, която може да се прибавя към бензините, като подобрява горенето и качеството на въздуха. Антидетонационният индекс на ЕТБЕ е 109 – 113. При МТБЕ той е 106 – 110. Температурата му на кипене е 80 °С. ЕТБЕ е добавка, която повишава октановото число. При допустими 2% кислород към бензините, можем да добавим до 12.5 обемни % ЕТБЕ. При газохолите са допустими 3.5% кислород. ЕТБЕ може да е до 23 обемни %. Този етер намалява емисиите от летливи газове. Може да намали количеството на ароматни съединения и олефини, които се съдържат в горивото. Освен това, намалява и общата летливост в бензиновия резервоар .
ЕТБЕ има по – ниска летливост, което му спомага по – лесно да се използва в летните марки бензини. ЕТБЕ може да обезпечи до 23% повишение на октановото число. Това, че ЕТБЕ може да се добавя към автомобилните бензини, гарантира по- добро горене и намаляване на вредните съединения, като бензен, сяра, олефини с повече от 15% .

На пръв поглед, е логично да се помисли, че МТБЕ и ЕТБЕ, имат идентични характеристики. Това, обаче, не е така. Много ясна разлика се наблюдава, особено при устойчивоста им, ако попаднат в околната среда. ЕТБЕ е много по – малко устойчив от МТБЕ, а и технологиите за извличането му от източника на замърсяване са много по-ефективни.

Етерите с по – висока молекулна маса имат налягане на парите по – ниско от това на МТБЕ. Такъв етер е и изопропилтретичния бутилов етер (ИПТБЕ). Той повишава октановото число както и ЕТБЕ. Освен това, изопропилтретичния бутилов етер има по - ниско съдържание на кислород в молекулата си и това му позволява да не превишава допустимото съдържание на кислород.
Основните преимущества на алкохолите се явяват високата им антидетонационна устойчивост, изгаряне без образуване на вредни вещества. Недостатъци са ниската им топлина на изгаряне, високо налягане на наситените пари, разслояване с бензина при наличие на вода, хигроскопичност способстваща тяхното превръщане в смолообразуващи алдехиди. Наблюдават се трудности при потегляне и пускане, при зимни условия, на автомобила, дължащи се на високата топлина на изгаряне на алкохола. Метанолът, поради редица предимства: суровини, ресурси, технология за получаване и други фактори, е най – подходящ за използване, като гориво, в двигателите с вътрешно горене, а и като добавка за автомобилните бензини. Незначителни количества вода са причина за разслояване на бензиновата смес съдържаща метанол. Добавянето на стабилизиращ агент – изобутанол или друг алкохол, повишават стабилността на сместа бензин – метанол, но не решава напълно проблемите с разслояването. Съдържанието на въглероден оксид в отработените газове намалява с увеличение на концентрцията на метанола в бензина, но съдържанието на въглеводороди и азотни оксиди се променя незначително, а съдържанието на алдехиди даже да нараства. Икономичността на двигателя се намалява с 2,7% при изпoлзвне на смеси съдържащи 10% метанол .

Азотсъдържащи добавки

Друг клас безпепелни добавки, повишаващи октановото число, са азотсъдържащите съединения. Като такива се използват азиди и техните производни, амини, нитросъединения. Тези съединения се окисляват с многократно по – големи скорости, отколкото съответните въглеводороди. По този начин протичат процеси на спрегнато окисление на по – лесно окисляващите се компоненти, съдържащи функционални групи и на по – трудно окисляващите се въглеводороди.

Ароматните амини имат високи антидетонационни характеристики, но се допускат да се използват само монометаноланилин или N – анилин. Това е маслоподобна прозрачна течност с плътност 980 kg/m3, разтворим е в бензини, алкохоли, етери. Има високи антидетонационни, антиокислителни, стабилизиращи и антикорозионни свойства. Недостатък на ароматните амини се явява повишената склонност към смолообразуване и увеличаване на износване на детайлите, от бутало-цилиндровата група и лагерите. Концентрацията им в бензините е ограничена и следователно е ограничено повишаването на октановото число. Зависимостта октаново число - концентрaция на антидетонатора не е линейна, и затова няма смисъл от увеличение на концентрацията на азотсъдържащата добавка над някаква допустима стойност.

Добавката монометаноланилин (ММА) и добавките на негова основа се използват в автомобилните бензини за подобряване на екологичните и експлоатационни свойства на автомобилните бензини, а и за повишаване на октановото число. Монометаноланилина е най – ефективен в нискооктановите бензини на парафинова основа. Използването на ММА позволява да се понижи токсичността на отработилите газове. Снижава се съдържанието на въглеводороди с 8 % и на въглероден оксид с 30% в отработените газове. Снижава се разхода на бензин на 100 км с 5 – 7 %. Подобрява се стабилността на бензина при транспорт и съхранение, увеличава се индукционния период на бензина. Концентрацията, с която се прибавя ММА е 1 – 1,3 %

Освен въглеводороди в нефта се съдържат серни, азотни и кислородни съединения. От серните съединения са застъпени предимно меркаптаните, сулфидите, дисулфидите, тиофаните и др. Кислородните съединения се срещат под формата на нафтенови киселини, но е възможно да се съдържат и феноли и наситени мастни киселини. Азотните съединения са главно производни на сложни съединения, които се получават при разлагането на компоненти на кръвта или на хлорофила ( при растенията).

Температура на самовъзпламеняване - е най-ниската температура, при която горивото се самовъзпламенява без въздействието на външен източник на възпламеняване. Това е много важен показател за качествата на един бензин, тъй като тя зависи пряко от налягането.

С други думи колкото по високо налягане е приложено върху бензина, при толкова по ниска температура то ще се самовъзпламени и съответно се получава нежеланото детонационно горене.

Изпаряемостта на бензина е едно от най-важните му свойства. Колкото по-лесно се изпарява, толкова по-лесно се получава хомогенно смесообразуване без да има опасност от кондензиране на пари по стените на всмукателните колектори или цилиндъра. Действително, ако чрез жигльорите или дюзите се постигне едно добро разпръскване, изпарението се увеличава поради голямата площ на изпарение.

Като примерни за един качествен бензин се дават следните стойности:

1. Начало на кипене, не по-ниско от 45 °C.
2. 10% от горивото да се изпарят при 80-85 °C. Това характеризира образуването на горивна смес при пускането на студен двигател.
3. 50% при 110-115 °C - времето за загряване на двигателя.
4. 90% при 150 °C - динамиката на двигателя.

Изпарението след 97% т.е. тежките фракции на бензина (нежелани но и неизбежни) води до нагарообразуване, които от своя страна причиняват разреждане на маслото и образуването на перoокиси (свръхокиси) съответно и нежелани детонации.

Природният газ, както и нефта се извлича от земните недра. В състава му влизат: предимно метан (85-99%) и в малки количества – етан, пропан бутан, азот, въглеродни окиси. Поради този факт природния газ е популярен и като “метан”.

Метанът (CH4) е най-простият наситен въглеводород. Той е безцветен газ, без миризма, с температура на топене - -184 °C и температура на кипене - -164 °C . При минус 11°С под налягане се втечнява. Той е основна съставна част на природния газ, съпътстващ нефта, образува се при процесите на разлагане на растителна маса в блатисти места, поради което се нарича още и блатен газ.

LPG и неговите характеристики.

Пропан (C3H8)-бутан (C4H10) представлява смес от леки въглеводороди.

Извлича се от находища на петрол и природен газ.

• 
  Имат ниски температури на кипене: 45 °C за пропана и 0 °C за бутана. 
  
• 
  При увеличение на налягането или намаление на температурата, се втечнява.
  
• 
  Пренася се течно, а се използва като газ.
  
• 
  Отсъствието на сяра и ниските емисии на азотни окиси и фини частици, превръщат го в чист източник на енергия.
  

Характеристики на природния газ:

• 
  много добро смесообразуване с въздуха;
  
• 
  широки граници на възпламеняване на газо-въздушната смес;
  
• 
  висока температура при изгаряне, определяща висок термичен КПД;
  
• 
  пълно изгаряне с много ниско съдържание на токсични вещества в изгорелите газове;
  
• 
  високо октаново число.
  
• 
  увеличава живота на двигателя. Високото октаново число не позволява появата на детонационно горене, водещо до механично износване.
  
• 
  няма миещи свойства, това намалява износването на двигателя.
  
• 
  увеличава живота на запалителните свещи до 50%.
  
• 
  Безопасен – по-лек от въздуха, отлита в атмосферата, трудно се събира във взривоопасна концентрация.
  

Недостатък на природния газ, е ниската обемна концентрация на енергия т.е. топлината, отделена при изгарянето на един литър природен газ е многократно по-малка от тази, отделена при изгарянето на един литър бензин. Ето защо, за да може да се използва за автомобилно гориво, природния газ се сгъстява до 20-22 МРа и се пълни в специални бутилки.

Литература:

1. 
   Електронна библиотека
   
2. 
   Лилов Ц., А Йотов, Л. Илиев, Ц.Иванов. Автотракторни двигатели, Земиздат, 1978 г.
   

Статията е подкрепена по договор № BG051PO001-3.3.04/28, „Подкрепа
за развитие на научните кадри в областта на инженерните научни изследвания
и иновациите”. Проектът се осъществява с финансовата подкрепа на
Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” 2007-2013,
съфинансирана от Европейския социален фонд на Европейския съюз“.

Каталог: files -> article
article -> Утвърдил весела неделчева
article -> Конкурс за проект, при реализирането на проекти, финансирани със средства от европейските фондове, по реда на зоп
article -> Христо Смирненски
article -> Информация по чл. 4, ал. 3 от Наредбата за овос
article -> Алгоритми за настройване триточково осветление при наблюдение или заснемане на сценични обекти
article -> Analysis of reliability of the chassis of light lorry during operation
article -> A decision for plant- growing in large agricultural farms by spreadsheets
article -> International Scientific Conference 18 – 19 November 2011, gabrovo
article -> Д. Бекана Systems for monitoring and diagnostics of agro-industrial machinery