Характеристики на виртуалното общество
Изтегляне 20.7 Kb.
|
|
ПЛОВДИВСКИ УНИВЕРСИТЕТ „ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ” ФАКУЛТЕТ ПО ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛНИ НАУКИ РЕФЕРАТ по Социална психология на тема: Характеристики на виртуалното общество Студент: Преподавател: Марио Димитров Ф№ 1308441030 Гл. ас. Иванов 3 курс специалност Политология Пловдив, 2016 Всеки един от нас в днешни дни изключително лесно може да добие достъп до интернет пространството, откъдето да потърси и научи за нещо, което го касае или да се присъедини към многобройните социални мрежи, най-прочута от които е Facebook. При влизането си в интернет, независимо по каква причина, потребителят става част от един виртуален свят, който е осигурен благодарение на технологиите и тяхното широко развитие. Бързите технологични промени трансформират информационната индустрия, където ключова роля в развитието на световните комуникации играе най-мощното средство за координация интернет. Наред с развитието му се оформя нова социална среда, наречена виртуално общество, популярно още като информационно общество. То включва всички потребители, съществуващи в онлайн пространството и ползващи се по една или друга причина от него. Общественият живот се характеризира с научно знание, което измества ръчния и механизирания труд. Икономическите и социални функции на капитала като стойност на стоки и услуги преминава към информацията и тя стои в центъра за производство, преработка и натрупване на знания. Нивото на знания става определящ фактор за социална диференциация. Делението на бедни и богати придобива принципно нов характер. Информираните образуват привилегирования слой, а неинформираните – ощетения, т. е. бедните. Инфраструктурата на информационното общество е не механичната техника, а интелигентната – софтуер, програми, приложения и други. Обществото встъптва в технотронна ера като своеобразна симбиоза на социална организация и информационни технологии. Свидетели сме на тотална компютъризация и едно ново общество, ползващо се от символични блага. Информацията не винаги е знание, а обществото вече не е система от институции. Общуването във виртуалното пространство може да бъде и съобщение (послание), интерпретация (възприятие) и комуникация (общуване). Съобщението е „вещ“ – предаван продукт на интелектуалната дейност на човека. Интерпретацията е „мисъл“, т. е. придобитото знание и възприятие. Комуникацията е само операция по предаване, транслация, която именно е доминираща във виртуалното пространство. Тиражирането на интелектуални продукти, предаването на сведения за тях в мрежата характеризира съвременното общество като информационно. Потребителите на интернет, образуващи виртуалното общество, нямат граници по отношение на общуването. В този смисъл това общество изглежда е пример за демокрация. Но с увеличаващата се употреба на глобалната мрежа възниква проблема за незаконосъобразното й използване и нарушаване на правата на гражданите. За да се защити сигурността е необходимо точно и изчерпателно да се определят рамките на използването на мрежата и да се наложат ограничения, свързани със съдържанието на информацията, интересите на групите ползватели – деца, младежи, възрастни, и националната сигурност. С включването на все повече и по-различни по профил хора по следните белези: професия, образование, възраст като потребители на интернет услуги, стават все по-непоказателни. Формирането на едно виртуално общество става с всяко едно присъединяване на човека към интернет мрежата. Но целите на потребление могат да класифицират потребителите като няколко типа: обикновени потребители, геймъри, чатъри, компютърни специалисти. Обикновените потребители са тези, които не са трайно обвързани със социалното обединение на основата на дейност с компютри. Тази общност е най-широкат, тъй като е конструирана само въз основа на единствен признак - това са хората, които влизат в досег с компютърните технологии, ползвайки услуги, базирани на тези технологии. Виртуалните обществени групи на геймърите и чатърите са може би най-активните такива, защото представителите им прекарват дълго време ползвайки интернет услугите с цел съответно игра и онлайн общуване. Геймърите обикновено се характеризират с това, че са затворен тип хора, но стане ли дума за онлайн мрежа се променят и „събуждат“ социалната си активност във виртуалния свят. Това може до известна степен да се отнесе и за групата на чатърите, но те може би са идея по-комуникативни, тъй като интернет заниманието им е свързано изцяло с общуване, макар и виртуално. Така стигаме и до групите на компютърните специалисти, които са професионални и неформални групи, чиито членове са компетентни в областта на компютърните технологии и прилагат уменията си, влияейки не само на определен дял от интернет, а на мрежата като цяло. Всъщност предишните групови класификации могат да се отнесат като зависими от компютърните специалисти. Например последните могат да повлияят чрез: създаване на сайт с информация, достъпна за обикновения потребител; създаване на онлайн игра или платформа, с което да задоволят нуждите на геймърите или пък създаване на една социална интернет мрежа, в която чатърите да практикуват комуникационните си умения в това виртуално пространство. Разбира се от използването на интернет услугите всяка от тези представени виртуални обществени групи претърпява както положителни, така и отрицателни промени. Положителните най-вече са задоволяването на интереса на хората съответно чрез предоставяне на необходимата информация, предоставяне на бази за развлечение и комуникации. Но отрицателните черти могат да се проявят вследствие на прекаляване на „преобладаването“ в интернет пространството. Всеобща заблуда е, че виртуалното пространство е анонимно и призрачно и не създава продукт – услуга. Например удовлетворение в психологически и физически аспект. Но в този „океан от информация“ човек може да се загуби или най-малко промени. И макар именно там да създава контакти, приятелства, да се учи и забавлява; именно там да изпитва чувства като доверие, любов, надежда, разочарование. В този въображаем свят, където общуването е без граници и ограничения, освободено от предразсъдъци; именно там, където човек е освободен в мислите и действията си да опитва различни роли, да избира пространствата си, теми, сюжети и всякакви други възможности той може да бъде както оползотворен, така и опорочен. Специфични негативни явления – компютърните престъпления са по отношения на мрежи и комуникационни системи. Такива като незаконен достъп до информация; повреждане на данни и злоупотреба с тях; заличаване на записи във финансови институции за задължения и съответно незаконосъобразно забогатяване; използване на услуги без заплащане и онлайн измами; злоупотреба с информационни системи и други. Благоприятна среда е интернет пространството за увеличаване на престъпления като порнография, насилие, дискриминация, пране на пари, организиране на обществено опасни действия – протести, атентати. Това също е облагодетелствано от изоставането на законова регламентация и всеобхватното функциониране по отношение използването на интернет спрямо самото му инерционно развитие. Все по-нарастващото виртуално общество налага разработване на стратегии в национален и международен план за развитие на това демократично пространство. От това свободно боравене в интернет произтича още по-голямата отговорност за определяне пространствените граници на информацията или работата със самата нея. Интернет е средство за трансформиране на личността като индивидуална характеристика и като социокултурен и исторически феномен. Хората могат да използват виртуалното пространство като една своеобразна маска, която да покаже това, което искат като показност, било то реална или нереална. Истинска в повечето случаи е информацията, когато се търси социализация в интернет пространството с познати и приятели в социалните мрежи, но някой път е и лъжлива. В крайна сметка хората могат да повярват на информацията, дадена в нечий профил, независимо дали тя е правилна, но винаги трябва да е с мярка за предпазливост, защото профилът все пак е целенасочено направен. Като заключение мога да изведа, че гарантираната огромна свобода в интернет пространството, обратно на първоначалните схващания, носи и огромна отговорност както в личен план, така и в по-голям мащаб, а защо не дори и международен. Разбирането, че в интернет можеш едва ли не да си като призрак и да си анонимен за каквото и да е когато си пожелаеш въобще не е така, защото с предоставянето на свободата на сърфиране, публикуване, редактиране, мрежата става все по-зорко наблюдавана и разследвана. И като цяло с развитието на технологичното съзнание у човека и напредването на технологиите се намират начини за ограничение достъп до засекретени информационни източници или сайтове, защото самото напредване загатва и за възможност за злоупотреба на така наречените „хакери“. Каквото и да прави човек най-важното е да разграничава реалните си възможности с виртуалните такива. Изтегляне 20.7 Kb. Сподели с приятели:
|