Харта на взаимодействието между държавните институции работещи с деца, жертви на насилие в област велико търново



Дата23.10.2018
Размер282.89 Kb.
#93795
ХАРТА НА ВЗАИМОДЕЙСТВИЕТО МЕЖДУ ДЪРЖАВНИТЕ ИНСТИТУЦИИ

РАБОТЕЩИ С ДЕЦА, ЖЕРТВИ НА НАСИЛИЕ

В ОБЛАСТ ВЕЛИКО ТЪРНОВО
Настоящата Харта е изготвена в изпълнение на проект „Подкрепа на пилотна инициатива в област Велико Търново “Заедно срещу насилието”. В подготовката й участват представители на държавни институции от област Велико Търново, работещи с деца, жертви на насилие: Регионална дирекция «Социално подпомагане», Регионален инспекторат по образование, Регионален център по здравеопазване, Областна Дирекция на МВР, Районна прокуратура, Областен управител – Велико Търново.
Въведение

Всички ние, представители на държавни институции от област Велико Търново, работещи с деца, жертви на насилие :



  • Водени от съзнанието, че интересът на детето стои над всичко;

  • Разбирайки необходимостта от добра комуникация, едновременна намеса и ангажираност на отговорните институции при работа със сигнали за насилие над дете;

  • След като изготвихме анализ на правомощията на институциите, работещи с деца на регионално и местно ниво,

се обединяваме

около идеята, че създаването на настоящата Харта е стъпка към изграждане на устойчива и функционална държавна политика на областно ниво в сферата на борбата с домашното насилие над деца.
Хартата за взаимодействие между институциите, работещи с деца, жертви на насилие, в област Велико Търноно, е изготвена в съответствие с Националната програма за защита на детето – 2009 г.
Хартата е разработена и цели да обслужва всички деца, без никаква дискриминация, независимо от техния статус, етнически произход, пол или каквато и да е социална или индивидуална характеристика (класа, раса, положение, националност, религия, полова, ментална, физическа или друга черта на детето и неговото семейство).
Хартата се отнася до работата с децата във всички ситуации: в семейството (биологично, приемно или осиновително); извън семейството – в институциите, където децата са временно или постоянно настанени (училища, предучилищни институции, летни курорти, детски градини, детски домове и други институции на социални грижи).
Хартата е отворен документ за всички промени и мерки, които биха помогнали за ограничаване на насилието над деца във всичките му аспекти.
Хартата ще допринесе за развитието на мрежа от мултидисциплинарни екипи за защита на децата в местните общности, както и за реализация на интегриран модел на тези екипи на общинско ниво. Този подход подчертава, че защитата на детето е унифициран, съгласуван процес, защото различните системи с техните специфични цели работят заедно, за да го направят реален.
ІІ. Основни принципи, цели и подцели на Хартата
1. Водещ принцип : интересът на детето стои над този на родителя (грижещия се за него или институцията, в която е настанено), в ситуациите, в които този интерес е различен от интереса на детето.

Основни принципи

- Правото на детето на живот, оцеляване и развитие;

- Недискриминиране на детето;

- Най-добрият интерес на детето;

- Участието на децата;

- Партньорско взаимодействие на всеки етап от работата по случая от страна на въвлечените институции


*Предимството на най-добрия интерес на детето означава, че най-добрият интерес на детето има предимство над интересите на този, който полага грижи за него, институцията или общността, в ситуациите когато тези интереси се различават от интересите на детето.
*Участието на детето означава, че децата трябва да бъдат информирани, че трябва да получават адекватна информация и възможност да изразят собствените си желания, настроения и схващания по време на всички етапи на процеса на защита по начин, съответен за тяхната възраст и разбиране на ситуацията.
2. Цел на Хартата


  • Да допринесе за развитието на Националния план за действие и Националната стратегия за защита на детето чрез създаване на работещ механизъм за координация между държавните институции, работещи в сферата на борбата с насилието над деца в област Велико Търново;




  • Да гарантира, че всички предприети стъпки и решения се правят в името на най-добрия интерес на детето през цялата процедура по закрила при ефективно партньорство на въвлечените институции


3. Подцели:

  • Създаване на система за координация на действията на институциите и механизъм за проследяването й;

  • Установяване на нуждите и необходимите мерки за повишаване на капацитета на Системата за закрила на децата в т.ч. на кадрите в системата;

  • Да информира професионалистите, работещи с деца и за деца, а също и обществеността, включително децата, как да процедират в случай на подозрения, че дадено дете е жертва на малтретиране и пренебрегване или че може да стане жертва;

  • Да се установи и съгласувакоопериране между секторите - важни за защита на децата;

- Да достигне съвместно ниво на разбиране на основните принципи и цели на защитата;

  • Да се постигне споразумение по цялата процедура и съгласуване на стъпките, които ще бъдат предприети по време на интервенцията.


ІІІ. Обща дефиниция за малтретиране на детето
1. Общо определение за насилие над дете

„Насилие“ над дете е всеки акт на физическо, психическо или сексуално насилие, пренебрегване, търговска или друга експлоатация, водеща до действителна или вероятна вреда върху здравето, живота, развитието или достойнството на детето, което може да се осъществява в семейна, училищна и социална среда.



2. Физическо малтретиране

Физическото малтретиране на детето е в резултат от действителна или потенциална вреда от взаимодействие или липса на взаимодействие, което е в рамките на контрола на родителя или човека, полагащ грижи, при единични или повтарящи се инциденти.

Примери за физическо насилие са: блъскане, ритане, хвърляне, щипане, разлюляване, притискане, отравяне, изгаряне, заливане с гореща вода или излагане на детето на пара. Физическо насилие е, ако родителят или този, който се грижи за детето или друг възрастен човек съзнателно причинява симптоми на болест у детето.

3. Сексуално малтретиране

Сексуалното малтретиране на детето е въвличането му в сексуална дейност, която то не разбира напълно, не е способно да даде информирано съгласие или за което детето не е подготвено според развитието си и не може да даде съгласие. Сексуалното малтретиране се доказва чрез дейност между дете и възрастен или друго дете, което по възраст или развитие, може да носи отговорност и когато дейността възнамерява да задоволи нуждите на друг човек.

То може да включва, но не е ограничено до:


    • примамване или принуждаване на детето да се ангажира в незаконна сексуална дейност (полово сношение, сексуално докосване или принудено да гледа сексуален акт, ексхибизионизъм);

    • експлоататорска употреба на детето при проституция или друга незаконова сексуална практика;

    • експлоататорска употреба на детето в порнографски изяви или материали.

Важно е да се разграничи нормативното поведение, което е подходящо при изучаване на тялото и сексуалността, особено при юношите от поведение, което е малтретиране.

4. Емоционално малтретиране

Емоционалното малтретиране включва липсата на подходяща за развитието подкрепяща среда, така че детето да може да развие стабилна и пълна гама емоционални и социални компетенции, съизмерими с неговия личностен потенциал и в контекста на обществото в което детето живее

Може да има също действия към детето, които са с риск да предизвикат вреда за здравето му или да попречат на физическото, емоционалното и социално развитие.

Емоционалното малтретиране може да се прояви, като: ограничаване на движението, примери на подценяване, хулене, набелязване на изкупителна жертва, заплашване, белязане, дискриминиране, осмиване или други нефизически форми на враждебно отхвърлящо отношение, излагане на конфузни и травмиращи събития и взаимодействия (т.е. насилие в семейството), използване на детето за удовлетворяване на психологически нужди на родителя/настойника, социална изолация.



5. Пренебрегване и пренебрежително поведение, неглижиране

„Пренебрегване“ е неуспехът на родителя, настойника и попечителя или на лицето, което полага грижи за детето, да осигури развитието на детето в една от следните области: здраве, образование, емоционално развитие, изхранване, осигуряване на дом и безопасност, когато е в състояние да го направи. Пренебрегване се появява, когато родителите не могат или се провалят в задоволяването и посрещането на базисните потребности на детето, като например осигуряване на подходяща храна, подслон, топлина, хигиена и медицински грижи. Детето може, също така, да бъде неглижирано чрез липсата на адекватно наблюдение и внимание, контрол, например когато малко дете е оставено само или в компанията на дори още по-малко дете, когато на детето се позволява да се скита само без каквото и да е наблюдение и загриженост за местонахождението му.

Пренебрегването обикновено се свързва с това да не се прави нещо, а не толкова с активно действие да наврежда на детето.

6. Експлоатация

Комерсиалната или друга експлоатация на детето се отнася до използването на детето в работа или други дейности с цел печалба. Експлоатацията включва, но не е ограничено до детски труд и детска проституция, отвличане и/или продажба на деца с цел за работа или сексуална експлоатация.

Изключително рядко се срещат случаи на деца, пострадали само от един вид насилие. Например, децата, които са физически и/или сексуално малтретирани, обикновено страдат и от емоционално малтретиране като загуба на доверието във възрастните и ниска степен на самочувствие и вяра в себе си.
ІV. Стъпки по закрила на детето

В процеса на закрила участват оторизираните по ЗЗД институции и специалисти от различни системи (здравеопазване, образование, съдебната система, неправителствени организации, местни власти) и всеки от тях – в рамките на своите компетенции. С цел да се предложи ефективна защита на децата, трябва да съществува добра координация между тях и ясно определени роли и стъпки в процеса на защита на детето.

Конкретните мерки по закрилата на децата от насилие се осъществяват от дирекциите”Социално подпомагане”, в който има Отдел за закрила на детето. Този отдел има функцията на координатор на всички действия по закрила на детето.

Процесът на закрила на детето включва следните стъпки:

1. Разпознаване и известяване за случаи, при които има детско малтретиране и пренебрегване;

2. Документиране и препращане до съответни услуги за закрила на детето;

3. Оценка на риска, условията, статуса и нуждите на детето и семейството; планиране на услуги и мерки;

4. Интервенция;

5. Проследяване.



1. Разпознаване

Първата стъпка в защита на детето е разкриването на малтретирането и пренебрегването. Етапът на разпознаване е най-чувствителната част от процеса.

Гражданите и специалистите, които са в контакт с деца и семейства в ежедневната си работа, независимо дали работят в здравни институции, детски градини и училища, социални институции, консултантски центрове, неправителствени организации, съдебни и подобни организации, са в позицията си да докладват на Отдел «Закрила на детето», че детето се нуждае да бъде защитено от малтретиране или пренебрегване.

Форми на разпознаване:

а) Разпознаване чрез разкриване на знаци за наранявания на детето или чрез поведение на детето и семейството, показващо възможно малтретиране/пренебрегване на детето.

Важно е да се има предвид, че съществуват специфични знаци и симптоми за малтретиране/пренебрегване, които могат да бъдат убедително установени, в рамките на комплекс от съществуващи факти и цялостната ситуация на детето и неговото семейство.



б) Разкритие чрез признание, което може да бъде пряко (от самото дете) или непряко – от друго лице, (родител или член на семейството, съсед, учители, връстници, друго дете/).

Работещите в здравеопазването, а също така и учителите и други специалисти, които са в близък контакт с детето и семейството и ги познават добре, могат да бъдат „личността на която се вярва”, която детето или някой друг може да са избрали да изразят своите страхове, тайни или подозрения за малтретиране. Този човек има ключова роля в етапа на разпознаване и следователно е важно за него да бъде чуствителен по отношение на сигналите и нуждите на детето, да знае как да осигури подкрепяща среда на детето, докато едновременно с това започва процеса на защита на детето т.е. подаване на сигнал до Отдел «Закрила на детето», ако е необходимо към полицията или прокуратурата.



Възможни начини за известяване за насилието, малтретирането и неглижирането

  • Споделяне от страна на самото дете;

  • Известяване от родител, роднина, близък съсед, друго дете или гражданин;

  • Известяване от професионалист, който е в пряк досег с детето;

  • Индиректно във връзка с възпитателни дела, съдебни производства, жалби до инстанции по други въпроси, медицински проблеми.

Място на подаване на сигнала

Сигналът се подава в Отдел “Закрила на детето” по местоживеене на детето.

Би могъл да бъде подаден и в РПУ на МВР, ДАЗД, или в съответната Района прокуратура,

на телефони 112 и 116 111.

Независимо къде и как се подава сигнала, той трябва да се препрати незабавно в Отдел “Закрила на детето” по местоживеене.

Начини на подаване на сигнала

* Устен – по телефона или на място в Отдел „Закрила на детето”. Устният сигнал е необходимо да бъде последван от писмен. Дори когато устният сигнал не е последван от писмен, по него ще се работи;

* Писмен – по пощата, по електронен път, на място.

Сигналът за насилие според Закона за закрила на детето може да бъде и анонимен.

Ключов момент е сигналът да съдържа основни данни за детето.

Прокуратурата също може да приема и устно, и писмено анонимни сигнали, ако те съдържат конкретни данни за факти и деяния, сочещи за евентуално извършено престъпление.



2. Документиране на състоянието на детето и обстоятелствата на малтретиране/пренебрегване

Прецизно записване на данните, свързани със самоличаността на детето, придружаващото го лице, извършителя на малтретирането, а също и описание на състоянието на детето, видимите и възможни наранявания, снимки на местата на нараняване.

Записването на изявленията, направени от детето и/или придружаващите го лица и на обстоятелствата, при които е извършено малтретирането/пренебрегването е от изключителна важност за процеса на защита на детето. Това документиране може да е единственият достоверен източник на информация или доказателство за малтретиране по време на процеса на защита на детето.

Начини на документиране на сигнала и информацията за детето


  • Бланка, формуляр за входяща информация

  • Бланка, формуляр за оценка

  • Бланка, формуляр за насочване към друга институция

Тези документи се попълват от специалист в Отдел «Закрила на детето», който отговаря за случая.

Подаване на сигнал в ОЗД

Гражданин или професионалист или ангажирана институциия към детето може да подаде сигнал/преписка/ за малтретиране на дете до Отдела за закрила на детето. Този сигнал може да е в писмен или устен вид, включително и по телефона. Ако професионалист подаде сигнал (устно или по телефона), то трябва да бъде последвано от подаване на сигнал в писмен вид.

Когато професионалист подаде сигнал до ОЗД, желателно е да обсъди преди подаването неговите съображения със семейството на детето, да помоли родителите за необходимата информация и да им каже, че ще подаде случая до ОЗД. Тази процедура, обаче, трябва да бъде извършена само в случаите когато такова обсъждане няма да увеличи риска от по-нататъшно нараняване на детето т.е. няма да изложи на риск процеса на по-нататъшна защита на детето.

Сигналът трябва да съдържа цялата информация за детето и семейството, известни на професионалиста по това време, а също така причините за малтретиране/пренебрегване на детето.

Отлагане на подаването на сигнал, т.е. решението да не се сигнализира в ОЗД, може да бъде направено само, ако в рамките на институцията съществува организиран екип за защита на детето от малтретиране и пренебрегване, запознат е с данните за детето и семейството, взема решение и съвместно заключава, че са налице три от следните условия:


  • Рискът от малтретиране/пренебрегване на детето е нисък;

  • Семейството на детето желае да сътрудничи и е способно да предложи по-добра защита на детето;

  • Институцията има капацитет да се справи с проблема на детето и семейството.

Решението за отлагане на подаване на сигнал, като правило не трябва да бъде взето индивидуално, а изключително от екипа на институцията.

Важно е обаче, да се проследяват активно всички случаи, които не са били подадени в ОЗД и да се преоцени риска от малтретиране/пренебрегване .

Всички професионалисти, дори и след подаване на сигнал за малтретиране и пренебрегване, трябва активно да помагат на Отдела за закрила на детето, полицията и на всички останали институции в по-нататъшния процес на защита на детето. Те трябва да отговорят на поканата на Отдел “Закрила на детето” и да се подготвят да участват в срещи, на които ще бъде разисквана ситуацията на детето и ще бъде взето решение за мерките за защита и осигуряването на услугите на децата и семействата им. Те също така трябва да бъдат подготвени да участват в изпълнението на плана за защита, т.е. в осигуряване на услугите, за които са се споразумели.

Тези професионалисти могат да играят много важна роля в психологическото възстановяване на детето и за спиране цикъла на насилие. Следователно е важно установеният първоначален контакт с детето и семейството в ситуация на криза да не се прекъсне след подаване на сигнала в Отдел “Закрила на детето” .

В случаите, когато няма насилие, а има мнимо сексуално насилие от едната от двете страни, детето трябва задължително да се насочи към доставчици на социални услуги, за да се работи и в семейната среда. Много важно е информацията за самия случай – да се предава между институциите задължително в писмен вид.

Още на този етап от действията по закрила на детето става включването на специалисти от други институции (Полиция, Прокуратура, учебни и здравни заведения, неправителствени организации).



3.Оценка на риска, условията и нуждите на детето и семейството

След приемането на сигнала, Отдел “Закрила на детето” трябва да направи оценка на сигнала и първоначална оценка – да определи условията, риска и нуждите на детето.



Оценка при сигнал

Приемащият служител получава и оценява информацията от сигнала и проверява дали случаят е въведен по-рано в Отдел “Закрила на детето”. Взема се решение дали оценъчният процес ще бъде продължен в отдела за закрила на детето или дали сигналът ще бъде препратен към други услуги в общността. Разговорът с лицето, което подава сигнала, се документира. Разглеждането на сигнала трябва да определи дали съществува малтретиране или пренебрегване, колко е доказуемо или дали едно или няколко деца в семейството изискват спешна защита.

Като резултат на тази оценка трябва да е ясно, коя трябва да бъде следващата стъпка и кой трябва да я предприеме.

Приемането на сигнала и проверката на съществуващата информация в Отдел “Закрила на детето”, трябва да отнеме най-много един работен ден и може да има само един от трите възможни резултати:



а) Да регистрира сигнала, като не открива случай в Отдел “Закрила на детето” и ако е необходимо да отнесе случая до друга услуга на общността.

Дори и да не бъде отворен случай в Отдел “Закрила на детето” , приемащият служител следва да документира разговора и да въведе сигнала в регистъра.



б) Да открие случай в Отдел “Закрила на детето”.

Основният критерий за решение да се предизвика оценка и да се разкрие досие на случая в Отдел “Закрила на детето” е съществуването на данни, че определено събитие се случва или е налице ситуация, съответстваща на професионалната или законова дефиниция на малтретиране и пренебрегване.

Решението да се разкрие досие на случая започва от назначаването на един от професионалистите на Отдел “Закрила на детето” като отговорник по оценката на случая.

в) Да предприеме спешна интервенция.

В определени случаи на този етап вече ще бъде необходимо да се предприеме спешна интервенция за защита на детето, което се случва след спешно разглеждане на стратегията за защита между Отдел “Закрила на детето” и полицията и ако е подходящо - други услуги (медицински, образователни и др.).

Във всички случаи, когато Отдел “Закрила на детето” научи за криминално действие срещу дете, е задължително да информира Детска педагогическа стая, Полицията или Прокуратурата на РБ, колкото е възможно най-бързо. Също ще е необходимо за Отдел “Закрила на детето” и полицията да решат какви съвместни мерки в ранния етап на работата могат да предприемат и да хармонизират стъпките си.

Първоначална оценка

Първоначалната оценка се извършва от назначен социален работник от ОЗД като управляващ случая заедно с помощта и ръководството на професионален екип от ОЗД. Той прави проучване на случая, като събира информация за положението на детето и семейството от най-различни източници.

Целта на първоначалната оценка е да даде отговор на следните основни въпроси:


  • Детето в риск ли е (без значение на факта дали риска се дължи на семейни конфликти, малтретиране или пренебрегване, социална и финансова позиция на семейството или на други обстоятелства, които пречат на детето да достигне адекватно ниво на здраве и развитие без интервенцията на социални и други услуги в общността)?

  • Какви рискове за детето могат да бъдат идентифицирани на базата на

първоначалната оценка?

  • Има ли съмнение за съществуването на значителна вреда за здравето и развитието на детето?

  • Какви ресурси могат да бъдат използвани за защита на детето в рамките на семейството?

  • Какви услуги и защитни мерки могат да бъдаат предложени на детето и семейството (немалтретиращия родител) на базата на наличната информация и първоначалните заключения от оценката?

Първоначалната оценка представлява базата за определяне на бъдещата работа с детето и семейството за предоставяне на адекватни и навременни услуги.

Процесът на първоначална оценка включва следните процедури:

  • Наблюдение и интервюиране на детето от специалист от отдела за закрила на детето с подходящи за възрастта и комуникационните способности на детето средства, на родителя, на члена на семейството или друго лице, което е запознато със ситуацията на детето и семейството. Социален работник от ОЗД трябва да зададе въпроси за насилие, особено между родителите, чрез отделни интервюта на жертвата и малтретиращия;

- Събиране и анализ на съответната информация от професионалисти от други услуги, в контакт с детето и семейството (здравеопазване, образование, други социални институции, НПО и подобни);

- Оценка на нараняванията на детето, което е оценка на риска, на който е изложено детето. Риска се оценява като нисък, умерен и висок;

- Идентификация на ресурсите и услугите, които могат да се използват за защита на детето в рамките на семейството;

- Вземане на решение дали досието на случая е открито за предприемане на по-нататъшни мерки и услуги в рамките на Отдел “Закрила на детето” или трябва да бъде препратено за предоставяне на други услуги в общността;

Водещият случая обсъжда с началника на професионалния екип (а когато е необходимо с други членове на екипа) информацията, събрана по време на първоначалната оценка и заедно решават за предприемането на по-нататъшни стъпки. Решението след първоначалната оценка може да се състои в това, че:

а) Има нужда за защита на детето от малтретиране и/или пренебрегване.

Такова решение се взема, когато детето е претърпяло физически наранявания, наложени от малтретиране или пренебрегване или когато обстоятелствата по случая показват, че детето е в риск и има съмнение, че сигурността му е под въпрос, а също съществува риск и за други деца в семейството.

В този случай Отдел “Закрила на детето” предприема по-нататъшна координация по планиране, предприемане на мерки за защита и осигуряването на други услуги в общността. Отдел “Закрила на детето” назначава лице, което да бъде ключова личност за детето и семейството по време на бъдещия процес на защита ( управляващ случая ). Това може да бъде служителят, отговорен за първоначалната оценка или друг служител от Отдел “Закрила на детето”

б) Няма нужда за защита на детето от малтретиране и/или пренебрегване, но детето и семейството се нуждаят от други форми на помощ и подкрепа.

Това решение се взема когато детето не страда от наранявания и няма, но състоянието на детето или семейството е такова, че вероятността детето да достигне до подходящо ниво на здраве или развитие е малка. Съществува и вероятност здравето и развитието на детето да се влошат без подкрепящата роля на услугите предоставени от други институции – здравеопазване, образование, социални дейности, правозащитни органи и други.

В този случай стратегията за бъдещите действия се съгласува между професионалистите от другите обслужващи звена, като, в зависимост от набелязаните мерки, се определя кое звено ще има водеща роля и отговорност в по-нататъшния процес на осигуряване на подкрепа и помощ на детето и семейството.

в) Няма нужда за защита на детето нито от други форми на помощ и подкрепа. В тази ситуация Отдел “Закрила на детето” „закрива” случая.

След изготвяне на първоначалната оценка Отдел “Закрила на детето” трябва да даде обратна информация за случая на подалия го (освен когато е анонимен) в рамките на 10 дни от деня на постъпване на сигнала.

Обратната връзка съдържа писмена информация за предприетите мерки и взетите решения, относно обстоятелствата и ситуацията, която е провокирала загриженост за детето, но конфиденциално по отношение на събраните данни.
Консултации по стратегията на оценка и първоначални интервенции
В случаите когато на базата на налична информация и резултати от първоначалната оценка съществува подозрение, че родителите сериозно са изложили на риск или, че се държат по начин, който може да навреди сериозно на детето, специалиста, отговорен за първоначалната оценка, насрочва консултативна среща, на която задължително присъстват представители на Отдела за закрила на детето, Полиция и другите съответни услуги (здравеопазване, образование, НПО).

Целта на консултативната среща е да се обмени информация и да се постигне споразумение по оценъчната и разследващата стратегия, т.е. да се хармонизира работата на различните услуги в общността.

Всеки сигнал за сексуално и физическо малтретиране изисква организиране на консултативна среща в ранен етап на работата по случая. Консултативната среща може да бъде проведена дори преди изтичането на 7- дневния срок, предвиден за първоначална оценка, ако обстоятелствата по случая налагат това.

Консултативните срещи са задължителни за следните ситуации:


  • Когато за осигуряването на безопасността на детето е от значение кооперирането на услуги в общността;

  • Когато е нужно сигуряване и събиране на доказателства за съдебно процедиране, тъй като това е особено деликатна процедура, защото съдържа едновременна защита на детето от допълнителни травми.

  • Когато по оценката трябва да бъде извършен комплекс от специализирани процедури (в случаите на съдебно-медицински и/или психиатрични прегледи)

Планиране и осигуряване на услуги и мерки за защита на детето

Планирането на услуги и предоставянето на мерки за защита на детето се развива още от самото начало на процеса, който е от момента на получаване на сигнала в отдела за закрила на детето.



1. Конференция по случая

Ако приемащият служител от Отдел «Закрила на детето» прецени, че животът и здравето на детето са в непосредствен риск, той веднага предприема мерки за спешна интервенция в сътрудничество с Полицията, Прокуратурата и доставчиците на други услуги.

Ако от първоначалната оценка е видно, че съществува нужда от защита на детето от малтретиране и/или пренебрегване, Отдел «Закрила на детето» ще организира конференция по случая – конференция за планиране и осигуряване на услуги и защитни мерки за детето. Конференцията се свиква от водещия случая, освен ако няма друго споразумение.

На конференцията следва да присъстват:



  • Професионалисти от други институции (различни системи) или лица, които познават добре детето и семейството;

  • Родителите на детето или немалтретиращия родител;

  • Самото дете и другите деца от семейството (ако е уместно);

  • Професионалисти, които могат да бъдат включени в бъдещата работа с детето.

Тук е мястото да се вземат решения относно стратегиите и необходимите мерки, които трябва да бъдат предприети за да се защити детето.

Процесът за планиране на услуги и мерки трябва да има следните резултати:



  • Да се изготви План за защита на детето (определящ кой ще работи, какво ще работи и до кога);

  • Да се назначи отговорен социален работник и основен екип за осъществяване и координиране на плана за защита на детето;

  • Да се определят на по-нататъшните нужди от оценка;

  • Да се поставят срокове;

  • Да се изготви резервен план, ако мерките за които са се споразумели участващите лица не могат да бъдат проведени;

  • Да се задоволят дългосрочните нужди на детето.

2. Законови мерки за защита на семейството

Институцията, приела да работи със семейството решава или предлага да се вземат мерки за защита на семейството, включително:



  • Предупреждаване на родителите за направени грешки при отглеждането на детето;

  • Сигнали до на кореспондиращи институции, предлагащи услуги, специализирани в семейното консултиране;

  • Временно отнемане на детето от семейството и настаняването му в приемно семейство или социална институция;

  • Иницииране на процедури, предвидении в действащото законодателство, за защита на правата на детето, забраняващи личните връзки между родителите и детето или други мерки.

3. Мерки, предприети от други услуги от общността

Отделът за закрила на детето решава по сигнал за малтретиране и/или пренебрегване на дете и/или семейство да го препрати до други услуги, които по своите същност представляват мерки за защита /медицински, юридически и т.н./


Интервенция

СПЕШНА ИНТЕРВЕНЦИЯ
Спешна интервенция се предприема, когато животът и здравето на детето са изложени на непосредствен риск или могат да бъдат поставени на риск, ако не се предприеме спешна интервенция. Нейната цел е да се осигури бърза защита.

Нуждата от спешна интервенция може да съществува още в момента на разкриването или подаването на сигнала за малтретиране/пренебрегване/ или може да стане необходима в някоя друга фаза на работата с детето и семейството.



Непосредствен риск за здравето и живота на детето е на лице има, когато:

  • Съществуват сериозни физически наранявания, поради физическо малтретиране или е на лице подозрение, че родителят може сериозно да навреди на детето, поради неглижиране (т.е. захвърлено към стената дете, но без очевидни наранявания, измъчвано дете, жестоко наказано дете, ситуации, при които детето може да бъде наранено от оръжия и т.н.);

  • Здравното състояние на детето изисква спешно медицинско лечение, което родителят или този който се грижи за него не желае да осигури;

  • Съществува риск от нараняване или вреда за детето от страна на родители в психотично състояние или с агресивно поведеение, поради психично заболяване, нарушения в личността, злоупотреба с наркотици и/или алкохол.

  • Дете под 6 години е оставено без подходящо наблюдение и грижи или в потенциално опасна обстановка /дете под 12 години се грижи за по-малки деца, жилището е в такова състояние, че има заплаха за сериозни наранявания – открити електрически жици, необезопасени прозорци, опасност от пожар/;

  • Опасение, че детето ще претърпи насилие от родител или има индикации, че съществува такъв риск.

Институцията или организацията, осъществила първия контакт с детето, на базата на първата оценка, че животът и здравето на детето са сериозно изложени на непосредствена вреда и че е важно да се осигури безопасност на детето чрез спешно действие, има задължението без отлагане да информира ОЗД.

Информацията, свързана с нуждата за предприемане на спешни мерки за защита на детето следва да бъде изпратена до ОЗД, на чиято територия е намерено детето, който да поеме юрисдикцията за предприемане на спешни мерки от гледна точка на мястото, на което причините за предприемане на процедурата са възникнали.

След извършване на спешни мерки на интервенция, ОЗД, на чиято територия е било детето, следва да е информира ОЗД по местоживеене на детето, който ще продължи с по-нататъшната работа за защита на детето.

Ако обстоятелствата по случая наложат решение за временно отнемане на детето от родителите, ОЗД следва да вземе решение на кого ще повери по-нататъшната грижа за детето до приключване на съдебните процедури.

Такава временна грижа може да бъде осигурена на детето в болница или на друго безопасно място, ако има основателна причина да се предполага, че детето ще бъде в опасност, ако се върне при родителите си или родителите ще продължат да излагат на опасност живота и здравето му.

Решението за отнемане на детето се взема без отлагане и най-късно до 24 часа от получаването на информацията за нуждата от отнемане на детето от семейството. Преди да се вземе решението, на дете, способно да има гледна точка, трябва да бъде дадено правото да изрази своето становище, желанията и предложенията си.



Консултации

След приемането на сигнал за малтретиране на дете е желателно професионалистите да направят консултации в рамките на услугата с други колеги или с тези, които са обучени в областта на защита от малтретиране и пренебрегване и ако е възможно с по-горе стоящите от него. Целта на тези консултации е да се получат допълнителни данни за детето и семейството, за да се направи съвместна оценка на риска от малтретиране и/или пренебрегване на детето и да се получи съгласие по мерките, които трябва да бъдат предприети за защита на детето.

Консултативният процес не трябва да се проточва във времето и да води до отлагане на спешната грижа или предприемането на спешни мерки за защита на детето, ако съществуват показания за това.

Консултации могат да бъдат извършени със специалисти и от други институции, имащи отношение към детето и неговото семейство (образователни или здравеопазващи институции, центрове за социална работа, центрове за обществена подкрепа, SOS услуги, неправителствени организации)


Спешна интервенция на дете в приемна семейна грижа

Спешната защита в такова семейство не се различава основно от процеса на защита, прилагана в случай на деца, чието развитие е поставено в риск от обстоятелствата в собствените им семейства.

Съответният ОЗД е отговорен за процеса на защитата, но сигнала може да бъде предоставен на ОЗД на територията по местоживеене на приемното семейство, който е оторизиран да предприеме спешна интервенция в спешни случаи.
НЕСПЕШНА ИНТЕРВЕНЦИЯ
Неспешна интервенция се изразява в набелязване на дългосрочни мерки за осигуряване на нуждите на детето от нормално развитие в среда без насилие.

Ако по време на спешната интервенция е взетно решение за поставянето на детето в институция, необходимо е колкото е възможно по-скоро, но не по-късно от 7 работни дни да се разгледат по-нататъшните перспективи за отглеждането на детето, с цел да се започне процедура за дългорсочно решение за отглеждане/настаняване на детето в семейството му или извън него.

Задоволяването на дългосрочните нужди на детето трябва да бъдат разглеждани на конференцията по случая, организирана от Отдел «Закрила на детето» На конференцията експерти от Отдел «Закрила на детето» и от други институции, които осигуряват грижа за детето и семейството, ще разгледат обстоятелствата, нуждите и характеристиките на детето и семейството като цяло и ще предприемат необходимите стъпки и мерки за осигуряването на дългосрочна безопасност и нормално развитие на детето.
ПОСЛЕДВАЩА РАБОТА И ОЦЕНКА НА ДЕТЕТО И СЕМЕЙСТВОТО
Плана за защита на детето от малтретиране и/или пренебрегване трябва също така да съдържа план за проследяване и оценка на адекватността на планираните и предприети мерки, включително и срокове за преоценката. Тези процедури трябва да бъдат предприети в сътрудничество с всички ангажирани страни и трябва да бъде взето решение на конференциите по случая.

Целта на оценката е вникване в статуса за безопасност на детето и оценка на напредъка в развитието във връзка с планираните резултати. Трябва да бъдат оценени удовлетворяването на нуждите от здраве и развитие и промените в позицията и поведението на родителите, както и промяната на условията на живот.

Ще бъдат взети решения за по-нататъшни мерки по защита на детето. Трябва да се оценят резултатите. Ако те показват, че средата на детето е безопасна и родителите /настойниците са способни да осигурят условия за бъдещото безопасно психо-физическо развитие на детето, ще бъде взето решение за закриване на случая.
ПРИЛОЖЕНИЯ:
ДИАГРАМА 1: СТЪПКИ В СЛУЧАЙ НА ПОДОЗИРАНО

МАЛТРЕТИРАНЕ НА ДЕТЕ

ДИАГРАМА 2: СИГНАЛИЗИРАНЕ ЗА МАЛТРЕТИРАНЕ/

ПРЕНЕБРЕГВАНЕ

ДИАГРАМА 3: ОЦЕНКА НА РИСКА


СДРУЖЕНИЕ

ЦЕНТЪР МАРИЯ” – ГОРНА ОРЯХОВИЦА


РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ

СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ” – ВЕЛИКО ТЪРНОВО


РАЙОНЕН ЦЕНТЪР ПО

ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ – ВЕЛИКО ТЪРНОВО
РЕГИОНАЛЕН ИНСПЕКТОРАТ

ПО ОБРАЗОВАНИЕ – ВЕЛИКО ТЪРНОВО
ВЕЛИКОТЪРНОВСКИ

УНИВЕРСИТЕТ „СВ.СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ”
ОБЛАСТНА

ДИРЕКЦИЯ НА МВР – ВЕЛИКО ТЪРНОВО
АПЕЛАТИВНА

ПРОКУРАТУРА – ВЕЛИКО ТЪРНОВО
КМЕТ НА КМЕТ НА

ОБЩИНА ВЕЛИКО ТЪРНОВО ОБЩИНА ГОРНА ОРЯХОВИЦА
КМЕТ НА КМЕТ НА

ОБЩИНА ЕЛЕНА ОБЩИНА ЗЛАТАРИЦА
КМЕТ НА КМЕТ НА

ОБЩИНА ЛЯСКОВЕЦ ОБЩИНА ПАВЛИКЕНИ
КМЕТ НА КМЕТ НА

ОБЩИНА ПОЛСКИ ТРЪМБЕШ ОБЩИНА СВИЩОВ
КМЕТ НА КМЕТ НА

ОБЩИНА СТРАЖИЦА ОБЩИНА СУХИНДОЛ


ОБЛАСТЕН УПРАВИТЕЛ НА

ОБЛАСТ С АДМИНИСТРАТИВЕН ЦЕНТЪР

ГР. ВЕЛИКО ТЪРНОВО

РЕД НА СТЪПКИТЕ ПРИ ПОДОЗИРАНО МАЛТРЕТИРАНЕ НА ДЕТЕ




СИГНАЛ ЗА МАЛТРЕТИРАНЕ/ПРЕНЕБРЕГВАНЕ




ОЦЕНКА НА РИСКА



Спешна интервенция


Мерки за подобряване на координацията между държавните институции, работещи в сферата на насилието над деца в област Велико Търново
С цел да се установи ефективна, мултисекторна мрежа за защита на децата от малтретиране или пренебрегване е необходимо коопериране на всички институции и организации на местно ниво, ангажирани с проблема.

Координираща роля в този процес ще има Областният управител в съответствие с правомощията му да провежда държавната политика в областта, да координира работата на органите на изпълнителната власт и на техните администрации на територията на областта и взаимодействието им с местната власт.


1. Изграждане на Областен съвет по Закрила на детето, координиран и контролиран от областен управител, в съответствие с правомощията му да провежда държавната политика в областта, да координира работата на органите на изпълнителната власт и на техните администрации на територията на областта и взаимодействието им с местната власт.
Състав на Областния съвет по Закрила на детето


  • Областен управител – Велико Търново;

  • Регионална дирекция „Социално подпомагане”, Отдел ”Закрила на детето” от всички общини в областта;

  • Областна Дирекция ”Полиция”- детска педагогическа стая от всички РПУ в областта;

  • Районен център по здравеопазване;

  • Министерство на правосъдието – съд и прокуратура;

  • Регионален инспекторат по образование – педагогически съветници, училищни психолози от всяка община в областта;

  • Общините, включени в състава на областта – представители на отдели „Образование” Социални дейности”, МКБППМН;

  • Доставчици на социални услуги за деца;

  • Неправителствени организации, работещи в сферата на насилието над деца.


Функции на Областния съвет по Закрила на детето


  • Да инициира създаването на мултидисциплинарни екипи от специалисти, работещи с деца на територията на всяка от общините в областта с цел обединяване усилията на специалисти от различни области, работещи с деца за ефективно и координирано справяне със случаи на насилие над деца.

  • Да изготви и представи на Областния управител информация за човешкия и финансов ресурс и организационен капацитет във всяка една от общините в областта, работещ в сферата на насилие над деца.

  • Да изготви технологична карта на доставчиците на социални услуги за деца на територията на областта с цел – създаване на актуална база данни за съществуващите услуги и начините на достъп до тях.

  • Да изготви Областна стратегия за Закрила на детето от насилие, съобразена с действащата нормативна уредба и капацитета на органите по Закрила на детето във всяка от общините от областта

  • Да лобира за промени в законодателството, които биха довели до повишаване на ефективността в борбата срещу насилието над деца

  • Да въведе в институциите, работещи с деца „Програма за превенция на насилието”– като мярка за противодействието му.


2. Повишаване на капацитета на специалистите, работещи с деца с цел – повишаване капацитета на самите институции.
- Обучение на професионалисти от различни сфери, което ще даде възможност за развитие на специфични компетенции в сферата на защита на децата от малтретиране и пренебрегване.

- Детайлизирано запознаване на специалисти, работещи с деца във всяка община на областта по процедурите в процеса на защита на детето, включително разпознаване и разкриване на симптоми на насилие.

- Осигуряване на възможности за споделяне на опит и супервизия на специалисти, работещи с деца, жертви на насилие с цел – грижа за личността на специалиста и защита от професионално изгаряне.

- Лобиране пред донори за осигуряване на финансов ресурс при ползване на външни услуги за деца, липсващи в институцията – психологическо консултиране, юридическо съветване, психотерапия, фамилно консултиране.




КООРДИНАЦИОНЕН МЕХАНИЗЪМ

НА ОБЛАСТНО НИВО









Каталог: documents
documents -> Български футболен съюз п р а в и л н и к за статута на футболистите
documents -> Изготвяне на Технически инвестиционен проект и извършване на строително-ремонтни работи /инженеринг/ на стадион “Плевен”
documents -> П р а в и л а за организиране и провеждане на ученическите игри през учебната 2013/2014 година софия, 2013 г
documents -> К о н с п е к т по дисциплината “Обща и неорганична химия” за студентите от І–ви курс специалност “Фармация” Обща химия
documents -> Издадени решения за преценяване на необходимостта от овос в риосв гр. Шумен през 2007 г
documents -> За сведение на родителите, които ще заплащат таксите по банков път цдг” Червената шапчица”
documents -> Стъпки за проверка в регистър гаранции 2016г. Начална страница на сайта на ауер електронни услуги
documents -> Общи въпроси и отговори, свързани с държавните/минималните помощи Какво е „държавна помощ”


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница