Хейли, цялата гориш! Така ли? светкавично обви лицето ми в ръцете си и ме принуди да го погледна
Изтегляне 64.41 Kb.
|
| Глава 45
-Хейли, цялата гориш! -Така ли? - светкавично обви лицето ми в ръцете си и ме принуди да го погледна. -Какво стана току що? - наклони брадичката си надолу, но не сваляше поглед от мен. Как да му кажа, та той не знае за Тайлър, нито за Брукс. Единствено знае, че Брукс е името на бившия ми и много се радвам, че не задава въпроси, когато беше в болницата. Не казах нищо, просто затворих очи, за да не се издада по тъжния си поглед на кутре. -Хейли. - леко се стреснах като ми каза така. Не че името ми не е такова, просто се обръщаше към мен с името ми ако работата е сериозна, а сега явно яко съм нагазила! -Ммм. - измънках и извътрях главата си, така че устните ми попаднаха под дланта му. Надявах се да се отърва, но така беше приклещил вратата и нямаше измъкване. Дали да не припадна? За момент това ми се стори добра идея, но се отказах навреме. Той пусна лицето ми и плъзна ръцете си по раменете ми и преплете пръсти с моите. Ахнах от изненада и неволно отворих очи, при което сините му, настоятелни очи изникнаха пред мен и обгаряха лицето ми, или по-точно бузите ми, ако имаше накъде повече да се изчервят от това. Започнах да играя с поглед по скулите, челюстта му и се стремях да избегна сините му ириси, но като се има предвид че буквално се беше наврял в лицето ми, беше почти невъзможно. -Аз ли направих нещо.... -Не! - почти изпищях, сякаш ме бяха стиснали за гърлото. Разкаянието в очите му започна да нараства. -Ти беше.... - спрях и потреперих. Търсех подходящата дума, но в ума ми изникваше само: -.....беше прекрасно. - въздъхнах, сякаш свалих товар от раменете си, след изричането на тези думи и на лицето му веднага заигра самодоволна усмивка. -Така значи... - заоглежда се, сякаш търсеше нещо зад гърба ми. -Значи ще бъде прекрасно и ако те сложа на.... -Не прекалявай! - прекъснах го и се изсмях. Отскубнах се от ръцете му и се извъртях на пети, за да не види, че отново се изчервявам. През тялото ми преминаха вълни на удоволствие, след като чух гърления му смях, но след минута той заглъхна и се замени с нещо като натежал стон. -Защо не ми казваш нищо? - усетих ръцете му, които се плъзгаха по ханша ми и спряха преплетени на корема ми. След докосването му, напрежението спадна може би до половината, но след това се вдигна тройно след въпроса му. Замалко щях да се поддам и да отпусна глава на рамото му, но се осъзнах. -Напротив. - възразих спокойно, но изблика от неговата страна беше неочакван. -Не, Хейли, така е! Отдавна усещам, че криеш нещо! - дори не изчака да се обърна, а направо ме заобиколи и отново бяхме в същото положение: той забил поглед в мен, а аз опитваща се да го избегна. В момента вратата беше зъд гърба ми, но не знаех ако избягам докъде щях да стигна с тази моя лакатушкаща походка. -Не е вярно. - прошепнах, сякаш исках да убедя себе си и отпуснах ръце от двете страни на тялото си, което доказваше че съм виновна. О, аз крия много неща от теб! Отворих уста и щях да му го съобщя най-безцеремонно, но спрях, защото беше крайно грубо от моя страна. А и като се имаше предвид, че досега се бяхме натискали като загоряли за секс.... -Сериозно ли, Хейли?! - проследих нервното му ходене от единия край на банята, до другия, докато пръстите му се губеха някъде в косата му. Изведнъж се спря, сякаш се бе блъснал в невидима стена, направи две големи крачки и се озова пред мен. Дългите му, гъсти мигли правеха сянка върху потъмнелите му от ярост ириси. Зениците му се бяха разширили и дишаше накъсано. Спусна ръцете от косата си, огледа ме и каза една единствена думичка: -Добре. Немога да повярвам, че ме остави да вися сама в банята. След като осъзнах, че няма да се върне взех нещата си и изпълзях от апартамента му. Дори не благоволи да ме изпрати или поне да се мерне пред очите ми за довиждане. Беше седнал с гръб на леглото и лицето му беше заровено в дланите му, а лактите му бяха подпрени на коленете му. Неможах да видя лицето му, косите му се бяха изсипали около ръцете му. Единствено видях стегнатите до краен предел мускули на гърба му, които сякаш трепереха. Това заслужаваш, Хейлс, това! Седя на бара, отново. Не броя колко напитки изпих, но от опитите на бармана да ме спре да поръчвам, разбрах че е предостатъчно. Но не спрях, отново. И все още не спирам. Сякаш чакам някой да ме потупа по рамото и да отклони вниманието ми от тези отрови. Защо изобщо пия? А да! -За Ансел! - извиках и няколко човека спряха разговора си само за да видят какво става. Не ми пукаше, че си говоря сама, нито пък че сигурно ме мислят за луда. Все пак бара е претъпкан и не трябва да се наблюдава и най-малкото нещо. Всички пият, Хейлс, не си единствена! Успокоявах се с тази мисъл, но по-дълбоко в мен се чудех какво забога става?! -Госпожо, моля ви.... - бармана мрънкаше, но кой ли слушаше. -Госпожо ли?! - троснах се и ударих силно по повърхността на плота с чашката си. -Госпожица! - вдигнах глава гордо, но честно и аз незнаех от какво точно се гордеех. -Мисля че ви е достатъчно. - отвърна също троснато той и извъртя очи отегчено. -Вие, мислите че на МЕН ми е достатъчно? - попитах най-сериозно и започнах да се смея с цяло гърло, но за щастие не по-силно от музиката. Той метна кърпата на рамото си и замина нанякъде. Без да ми донесе напитката?! Въздъхнах и почуках заканително, но той изобщо не ми обръщаше внимание. -Мамка му! - изръмжах и зарязах питиетата. Промуших се през тълпата и несъзнателно вече бях в средата на дансинга и се полюшвах в ритъма. Тук най-спокойно могат да те изнасилят, без никой да чуе. При тази мисъл потръпнах от отвращение и вдигнах ръце над главата си и ги спуснах по тялото си. Та на кого се доказвах толкова? А да, на онзи тип, който ме наблюдава разгорещено, сякаш танцувам по бельо. Беше се обърнал изцяло и сякаш пробиваше пътечка между хората с погледа си и гледаше право към мен. Приятелите му започнаха да го почукват по лакътя, дори единия го сръга в ребрата, но никаква реакция, дори не потрепна. Единия от тях се обърна, имаше младолико лице, може би на 18. Изгледа ме жадно от глава до пети и се ухили на мен или по-точно на гърдите ми, защото погледа му се закова там в продължение на минута, след което погледна бегло лицето ми и отпи от напитката си, като не сваляше поглед от мен. След малко и третия надигна глава през двамата си приятели и започна да се оглежда. Почука първия видял ме, той отклони поглед за момент и прошепна нещо на третия, но по-скоро го изкрещя в ухото му, защото беше ужасно шумно. И тогава очите и на третия ме намериха, гледаше ме с шок. Първия ме убиваше с безизразен поглед, втория зяпаше ухилен до уши, а третия пробиваше дупка някъде в лицето ми с лазерните си очи! За момент наистина усетих нещо горещо на лицето си и започнах да опипвам като буквално търсех дупка. Омръзна ми от вниманието им меко казано и се обърнах, но зад мен бяха или беше мъж. Двойно ли виждам? -Ааа... - запънах на това и зяпнах. Той или те, се обърнаха и се усмихнаха мило, след което едната ми ръка беше сграбчена и бях отделена от тълпата. Появиха се коридори и образа ме отведе някъде в стената между двата коридора. Халюцинирам ли? Опитах се да отскубна ръката си, но сянката пред мен не пускаше! Разтрих очите си и съзнанието ми започна да се избистря или по-точно двата коридора започнаха да се събират в един. Въпросната сянка спря и се озовах притисната към стената, обляна в пот и пулсираща от желание. -Често ли изнасяш такива представления и след това си тръгваш най-безцеремонно, слънце? - прошепна дрезгаво гласа. Слънце? Това е ново. -Ъъъ.... - вече бях преминала на режим неразбираещо мрънкане, дано да е доволен поне на това, който и да е този. -Може ли да ми изнесеш още едно представление? - топлия, лъхащ на алкохол дъх от сянката прогари ухото ми и се отдръпнах леко настрани. -Какво? - вече изобщо не схващам, дано да разбере че не очаквам обяснението му, въпреки че питам. -Сега. - нечии зъби захапаха крайчето на ухото ми и чух тих самодоволен смях. -Сега? - отвърнах аз съвсем не на мястото си. -Аха. - видях как косата на сянката леко се поклаща в кимане. -Сега? - повторих, сякаш забих на това изречение и трябваше някой да ме фрасне, за да продължа нататък. -Точно така, слънце. - добре, слънце. През главата ми мина това подигравателно изречение, но слава богу бях зацепила. Докато се усетя той изстена срещу кожата на врата ми и маркира мястото с език, след което като не видя съпротивата, която нямах сили да окажа, се зае да опипва дупето и други части от тялото ми, които бяха жизнено важни в тази игра и бяха в главната роля. Немога да отворя очи. Отклоних вниманието си от сянката и впрегнах силите си да отлепя крепачи един от друг. Отворих очи и виждах само лека зелена светлина, която идваше от една стаичка срещу нас. Сянката започна да се избистря и след време разпознах типа, опипващ ме. Беше младежа, който ме зяпаше с разтегнатата си усмивка. Явно тук не важи поговорката, който види пръв, взема. -Много си вкусна, слънце. - измърмори срещу кожата на оголената ми гръд и се зае да прави там каквото си правеше досега... Незнаех дали да се ужася или да го приема като комплимент. Изведнъж с едно бързо движение, бях с гръб към непознатия, бузата ми беше долепена до стената, а лявата ми ръка беше зад тялото ми и той я държеше. Какво беше намислил? -О! - извиках изненадано, след като в ръката си усетих нещо топло, силно и пулсиращо. Много добре знаех какво е това, но.... -Хайде, слънце. - подкани ме той и задвижи члена си, а аз инстинктивно го стиснах, при което той изстена провлачено и заби зъби в сгъвката на шията ми. Вдижеше се все по-бъзро, а аз нямах и на представа какво правя и как се стигна до това. Изведнъж хубавите ми бикини се смъкнаха, незнам дали от само себе си или с чужда намеса и след като лявата ми ръка вече беше свободна и заклещена на стената, пулсиращото нещо, което току що държах в ръката си беше вътре в мен. Някой напъха два пръста в устата ми и ми нареди да ги оближа и след секунда те си движеха бясно по клитора ми, в ритъм с тласъците, които ме избутваха напред. След още няколко тласъка и корема ми докосваше стената, явно няма помен и от тениската ми, но в момента неможех да спра да стена като обезумяла. Хапех устните си, непознатия стенеше в ухото ми и пръстите му щяха да ме накарат да експлодирам. Исках да извикам да намали темпото, но бях загубила ума и дума. -Мамка му! Мамка му! Мамка му! - простенах и в мен се изля топлина, която ме разтресе цялата и се загубих в нея. Члена му не спира да се движи! Оргазма ми продължава, та продължава.... Лицето му се зарови в шията ми и кожата ми с удоволствие прие тежката му въздишка. -Това беше лудо! - изръмжа той и захапа свръхчувствителната ми кожа. Бузите ми горяха, нямах думи. Тялото ми се предаде и се отпусна на неговото. -Слънце. - целуна ме по рамото и изчезна, като аз останах разголена или поне така предполагам, допряна на стената. Останала без дъх. Кипяща от....от енергия? Не, не! Чувството е различно. Чувствам се....освободена. Каталог: uploads uploads -> Доклад за работата на варненски окръжен съд 2014 uploads -> Програма на Португалски културен и езиков център „Камойнш София" 03 Sábado / събота Celebração da "Martenitza" Честита Баба Марта! Изтегляне 64.41 Kb. Сподели с приятели:
|