Хейли Двамата ще се женим!



Дата19.07.2018
Размер45.12 Kb.
ТипГлава
Глава 32

Хейли

-Двамата....ще се женим!

-Моля?! - изскочи от водата Мая. Аз неможех дори да кажа нещо, защото бях в шок. Ще се женят?!

-Ахам! - каза тя и кимна срамежливо.

-Как може да си на седмото небе, бе жена?! - Мая беше бясна. Тя много добре познаваше Тайлър и беше сигурна, че не е по този вид обвързвания. Още по-малко, че той е казал категорично пред всички, че няма да се жени и че това е нелепо.

-Сара, помислихте ли над това? - най-после успях да продумам през хълцания. Погледнах към Мая, която не спираше да псува и да размахва ръце навсякъде. Очите и бяха изскочили и беше вдигнала толкова много веждите си, че се скриваха от бретона и.

-Да разбира се! За каква ме мислите! - огледа и двете ни и се намръщи.

-Неможе да се жените! - изтърси Мая и излезе от стаята бясна. Станах да я последвам, но неможех да оставя Сара. Трябваше да я вразумя.

-Сара, неможе да се жените просто така! Това не е шега! - можех да кажа само това сега. Тя се ядоса още повече и забелязах, че стисна ръцете си в юмруци.

-Защо? Ние се обичаме! - каза и една сълза от ярост се стече от окото и.

-Той казвал ли ти е, че те обича? Та вие сте в тези отношения около седмица! - не мисля, че той е казвал, че я обича. Но тогава как се е стигнало до това?

-Седмица ни стигаше за това! Немога да повярвам, че не се радвате за мен, а ме критикувате! - скочи и част от водата се изля по пода.

-Не, не е така! Сара! - изтичах след нея и стиснах китката и. -Как се стигна до това да ти предложи? - попитах и се опитах да съм въжможно най-спокойна, за да не я изнервя.

-Ами.. - тръгна нанякъде и намери два стола. Настаних се до нея и зачаках. -Той беше при мен и както си говорехме той каза “Искаш ли да се оженим?”. Първо се засмях и започнах да се паникьосвам, но той ме успокои и изведнъж изтърсих едно “Да!”. - и незнаеше точно как се е стигнало до това?!

-Сара, ами ако е бил дрогиран или нещо подобно? - попитах несигурно, но трябваше да се уверя.

-Забога, не! - намръщи се тя и пусна ръцете ми.

-Добре! - откъде можеше да знае, ами ако съм права. Трябва да открия сама.

-Хейли, той ме прави щастлива! - усмихнах се неволно на тези думи. Бяха толкова чувствени. Замълчах си, за да не изтърся нещо друго, което да развали момента. Просто кимнах и я прегърнах. Искаше ми се сега да се посъветвам с Брукс. Дали Тайлър ще им каже? Какво става, забога?!

Брукс

-Та за какво искаше да говорим? - промълви Дан, докато отпиваше от кафето си.

-Да! През цялото време в колата не каза нищо и изглеждаше сякаш си се изпуснал в гащите. - Дан избухна в смях и част от кафето му започна да излиза през носа. Започна да опипва по масата на сляпо и аз му подадох една салфетка.

-По-спокойно бе! - извика най-после Тайлър.

-Е...? - подкани го Дан и Тайлър отново извърна глава настрани.

-Какво ти е човече? Да не си тежко болен?! - започнах да изпадам в паника. И Дан го гледаше с уплашен поглед.

-Не! - обърна се рязко и се намръщи. -Чакайте, трябва да помисля! - започна да гали наболата си брада и подпря лактите си на масата.

-Какво?! Стига човече! Мисли достатъчно! - явно търпението на Дан се изчерпа.

-Просто ни кажи! - опитах се да овладея ситуацията.

-Добре, добре! Подяволите, незнам как! - Дан ахна и на лицето му се появи лукава усмивка.

-Правилно ли чувам? - насочи ухото си към лицето на Тайлър. -Брукс, правилно ли чувам? - погледнах Дан с недоумяващ поглед. Сега или ще изтърси някаква простотия или ще каже нещо много сериозно, от което всички на масата ще се почувстват неудобно. -Той е останал без думи за първи път?! - Тайлър изръмжа и отблъсна грубо лицето му. Дан започна да се залива от смях, докато аз неможех, защото Тайлър заби поглед право в мен. Очаква се аз да съм сериозния, затова отпих от кафето си, за да не забележи усмивката ми.

-Да ти го начукам! - извика Тайлър и стана от масата.

-Къде? - обърнах се към него и бях напът да стана и да го седна отново на мястото му.

-Да! Няма да се измъкнеш толкова лесно! - увери го Дан.

-Споко! Сега се връщам! - Дан въздъхна от облекчение и се облегна на стола си.

-Ама че си задник! Горкото момче! - скарах се на Дан, но много добре знаех, че това няма да го спре да го направи за срам.

-Така му се пада, когато пелтечи! Винаги се възползвам от слабостта на хората!

-Може наистина да е сериозно притеснен! Трябва да го изслушаме, тихо и без да го укоряваме! - намекнах на последната дума и Дан въздъхна.

-Добре де, женчо! Само не се размеквай! - започна да маха с ръце във въздуха. Изсмях се на коментара му и извърнах поглед. -Тази Хейли! Направила те е по-нежен! - обърнах се светкавично към него. Сега и тази тема ли трябваше да отваря?!

-Да не си дрогиран? - огледах лицето му, но нямаше никакви признаци, просто обикновените му кръгове под очите, които имаше обичайно от недоспиване.

-И с това тяло...ммм! - започна да ми лази по нервите.

-Млъкни! - стиснах ръце в юмруци и се опитах да се контролиам.

-Ах и тази коса! Искам да я хвана в юмрук и да я дърпам, докато я чукам!

-Казах ти да млъкнеш! - скочих от масата и почти изревах.

-Ей! - Тайлър най-после се появи. Беше хванал раменете ми и с големи усилия се опитваше да ме удържи.

-Какво му става?! - изръмжах срещу Тайлър и той започна да оглежда Дан.

-Спокойно, само седни! - натисна раменете ми и бях принуден да се примиря.

-Харесва ли ти гледката как я чукам до припадък?

-Майната ти! - изсъсках през зъби и ударих масата с юмрук токлова силно, че дори чашата на Тайлър се разля.

-Дан, престани! - явно Тайлър схвана за какво говори.

-И твоята не е за оставяне! Как и беше името на седмичната ти секс играчка?

-Какво?! - обърна се ядно към него Тайлър и скочи от масата. -Ако искате да знаете с тази седмична секс играчка ще се женим! - Дан затихна и усмивката на лицето му замря. Аз се вцепених. Тайлър и сватба?! Не мислех, че някога ще чуя това. Дали Хейли знае? Трябва непременно да се видя с нея. Преди Тайлър да се измъкне навън, аз го спрях и започнах да го успокоявам.

-Тайлър, чакай! Седни! - първоначално се дърпаше, но след минута на инатене, се върна на мястото си. Сервитьорката избърса мократа маса и изчакахме да се махне.

-Човече, извинявай! Незнаех! - Дан започна да изглежда леко гузен. Ами за мен, какво му е извинението?! Изгоних тези мисли и се съсредоточих само в Тайлър и това, което чух.

-Наистина ли каза това, което чух? - исках да се уверя. Не е възможно, може би съм в грешка? Или ми се е причуло?

-Да, ще се женим!

-Сигурен ли си? - Тайлър въздъхна и вдигна рамене.

-Незнам, човече!

-Моля?! - преминах пръстите си през косата ми нервно. -Искаш да кажеш, че ще провалиш живота на бедното момиче?!

-Не! Да! Незнам! - какво става? -Просто стана много бързо. Бях пиян и отидох при нея. - това обяснява нещата.

-И все пак си и дал надежда?! - Дан въобще не се включваше в разговора. Наблюдаваше и размишляваше над ситуацията или просто чакаше да чуе всичко.

-Брукс, не ме разбирай грешно, но харесвам друга!

-Друга?! Харесваш я като само за чукане или...? - не е споменавал за друго момиче или поне до сега друга не се е откроявала.

-Не, мисля че наистина я харесвам!

-Боже! - изтърси Дан и започна да оглежда моето и след това лицето на Тайлър.

-Трябва да и кажеш!

-Съгласен съм! - измърмори Дан, докато дъвчеше хапка от бургера си. Тайлър започна да клати глава за несъгласие и усещах паниката, която се събираше в него.

-Яко си нагазил, брато!


Поделитесь с Вашими друзьями:


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница