Хематологични изследвания



Дата02.06.2018
Размер50.71 Kb.
#70977
Хематологични изследвания
СУЕ - Скоростта на утаяване на еритроцитите е неспецифичен скринингов тест при редица заболявания.
Референтни стойности след 1-ия час в mm:

мъже до 50 г.: до 11 mm/h жени до 50 г.: до 12 mm/h

мъже над 50 г.: до 15 mm/h жени над 50 г.: до 20 mm/h
Ускорена СУЕ се установява при:

- инфекциозни и неинфекциозни възпалителни заболявания;

- тумори;

- автоимунни заболявания;

- нефрозен синдром;

- кръвни заболявания: тежки анемии, левкемии, плазмоцитом;

- бъбречни, чернодробни заболявания;

Физиологично ускорена СУЕ се наблюдава при бременни жени от третия месец на бременността до втората седмица след раждането поради повишеното ниво на фибриногена.


Подчертано ниски стойности на СУЕ се наблюдават при:

- хиперфибриногенемия;

- полицитемия вера;

- сърповидноклетъчна анемия.


Хематокрит (Ht)

Хематокритната стойност изразява концентрацията на еритроцитите в единица обем кръв.


Референтна стойност:

за мъже: 0,40 – 0,54 за жени: 0,37 – 0,47


Понижава се при анемии, а се повишава при полицитемия вера, вродени сърдечни пороци, хронична обструктивна белодробна болест и др. Промени в хематокрита могат да настъпят и без изменения в броя на еритроцитите – при хиперхидратация или дехидратация.
Еритроцити (RBC)
Еритроцитите (червени кръвни клетки) са безядрени клетки с форма на двойно вдлъбнати дискове, с диаметър около 7 μm. Съдържат хемоглобин, който пренася кислород от белия дроб до тъканите. Референтната им стойност е: за мъже – 4,6-6,1 х 1012/l, за жени – 4,2-5,4 х 1012/l.

Броят на еритроцитите е намален (еритроцитопения) при анемия. Относителна (лъжлива) еритроцитопения се наблюдава при хиперхидратация след инфузия на големи количества разтвори, при някои форми на сърдечна недостатъчност, при бременност.

Увеличен брой еритроцити (еритроцитоза, полиглобулия) се среща при: полицитемия вера, вродени сърдечни пороци, хронична обструктивна белодробна болест, синдром на Cushing и др. Относителна (лъжлива) еритроцитоза се наблюдава след загуба на течности и намаляване на плазмения обем (обилно повръщане, диария, диуретично лечение).

Еритроцитни индекси:

1. МСV – среден обем на еритроцита. Референтна стойност: 82-98 fl.

2. МСН – средна концентрация на хемоглобин в средния еритроцит. Референтна стойност: 28-33 pg.

3. МСНС – средна концентрация на хемоглобин в еритроцитите. Референтна стойност: 330-350 g/l.

4. RDW – ширина на еритроцитното разпределение. Референтна стойност: 11,60-13,70 %.


Според еритроцитните индекси – МСV, МСН и МСНС анемиите се разделят на:

1. Микроцитни, хипохромни (намалени еритроцитни индекси):

- желязодефицитни анемии;

- анемии при хронични инфекции;

- таласемия;

2. Нормоцитни, нормохромни (нормални еритроцитни индекси):

- някои хемолитични анемии;

- апластични анемии;

- миелодиспластичен синдром;

3. Макроцитни, хиперхромни (повишени еритроцитни индекси ):

- мегалобластни анемии;
Морфология на еритроцитите. Промените в морфологията на еритроцитите могат да бъдат:

1. Промени в размера и формата:

- микроцит - еритроцити с нормална форма, но намален диаметър (под 7 μm), с централно просветляване. Напр. при желязодефицитна анемия.

- микросфероцит - еритроцити с диаметър 3-6 μm, липсва централно просветляване. Напр. при наследствена микросфероцитоза.

- макроцит - еритроцити с диаметър над 8,5 μm. Напр. при остра следкръвоизливна анемия, чернодробни заболявания.

- мегалоцит - еритроцити с диаметър над 11 μm. При мегалобластни анемии.

- елиптоцит (овалоцит) - еритроцити с овална форма. При наследствена елиптоцитоза.

- анизоцитоза - наличие на еритроцити с различна големина. Среща се при всяка анемия.

- пойкилоцитоза - еритроцити с неправилна, некръгла форма. При всяка тежка анемия.

- шизоцити - фрагментирани еритроцити. При хемолитично-уремичен синдром, синдром на Moschkowiz, при изкуствени сърдечни клапи.

- стоматоцити - еритроцити с цепнатовидно просветляване. При наследствена стоматоцитоза.

- дрепаноцити (сърповидни) - еритроцити със форма на сърп. При хемоглобиноза S.

- акантоцити - еритроцити с 5-15 остри израстъци. При акантоцитоза.

- дакроцити - еритроцити с капковидна форма. Напр. при остеомиелофиброза.

- шлемовидни- еритроцити с форма подобна на шлем. При микроангиопатични хемолизи.

2. Промени в оцветяването на еритроцитите:

- хипохромия - бледо оцветени. При желязодефицитна анемия.

- анулоцити (песарни форми) - хемоглобин по периферията на еритроцита като пръстен, централно просветляване над 2/3 от диаметъра. При тежки анемии.

- таргетни - хемоглобинът е периферно и централно разположен, а между двете зони има пръстеновидно просветляване. При таласемии.

- полихроматофилни - синьо-виолетово оцветяване. При анемии с повишена регенерация на костния мозък.

3. Включвания в еритроцитите:

- базофилно пунктирани еритроцити - имат 5-10 синьо оцветени петънца. Срещат се при оловно отравяне, пернициозна анемия.

- телца на Howell-Golly - 1-3 синьовиолетови включвания. При пернициозна анемия, някои хемолитични анемии.

- пръстени на Cabot-Schleip - бледорозови елипси (остатъци от ядрената мембрана). При пернициозна анемия, оловно отравяне, хемолитични анемии.

- телца на Heinz - ексентрични тъмносини петънца. При медикаментозни хемолитични анемии.
Левкоцити (WBC)

Левкоцитите (белите кръвни клетки) биват:

1. Гранулоцити: неутрофилни, еозинофилни и базофилни. Неутрофилните гранулоцити съставляват 60-65% от общия брой на левкоцитите. Зрелите клетки имат сегментирано ядро и се наричат още сегментоядрени клетки. По-младите неутрофилни гранулоцити имат пръчковидно ядро и се наричат пръчкоядрени неутрофили.

2. Лимфоцити: В-лимфоцити и Т-лимфоцити. Съставят 20-30% от общия брой на левкоцитите. Под влияние на антигенен стимул В-лимфоцитите се трансформират в плазматични клетки, които продуцират антитела.

3. Моноцити: сравнително големи клетки с фагоцитарна функция. Съставят 2-8% от общия брой на левкоцитите.

Референтни стойности: 4,5-9,0 х 109/l

Диференциално броене на левкоцитите:

- пръчкоядрени 0,03-0,06 x109/l

- сегментоядрени 0,51-0,67 x109/l

- еозинофили 0,02-0,04 x109/l

- базофили 0,0025-0,01 x109/l

- лимфоцити 0,22-0,40 x109/l

- моноцити 0,04-0,08 x109/l

- плазмоцити 0-0,005 x109/l


Левкоцитоза (повишен брой левкоцити) се наблюдава при:

- физиологично: новородени, бременност, стрес, физически усилия;

- инфекциозни заболявания: бактериални, вирусни, микотични, паразитни;

- интоксикации: олово, живак;

- медикаменти: кортикостероиди, адреналин, литий;

- метаболитни нарушения: уремична кома, диабетна кома, подагрозен пристъп;

- алергични състояния;

- заболявания на костния мозък: левкемии, полицитемия вера;

- ендокринни заболявания: синдром на Cushing;

- други: остър кръвоизлив, остра хемолиза, миокарден инфаркт.


Левкопения (понижен брой левкоцити) се наблюдава при:

- апластични анемии: неутропении, агранулоцитоза;

- алевкемични левкемии;

- интоксикации: физични и химични агенти, медикаменти - йонизираща радиация, бензол, антиметаболити (Methotrexat, Alexan), антрациклини, колхицин, хлорамфеникол;

- колагенози: лупус еритематодес;

- ендокринни заболявания: болест на Адисон;

- инфекциозни заболявания: бруцелоза;

- анафилактичен шок;



- кахексия, алкохолизъм.
Увеличен брой еозинофилни гранулоцити (еозинофилия) има при паразитни инфекции, алергични заболявания (бронхиална астма, уртикария, сенна хрема), кожни заболявания (пемфигус, dermatitis herpetiformis), колагенози, кръвни заболявания (хронична миелогенна левкемия, болест на Ходжкин), болест на Адисон и др. Най-често успоредно с еозинофилията се увеличават и базофилите.
Лимфоцитоза (увеличен брой лимфоцити) има при вирусни инфекции, туберкулоза, хронична лимфоцитна левкемия и др.






Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница