Хемон татко, аз твой съм. Твоите праведни съвети ме ръководят, аз по тях и следвам. Какъв по-ценен брак за мен от онзи, във който ти си мой наставник. Креон
Изтегляне 105.04 Kb.
|
| ИЗ ТРАГЕДИЯТА „АНТИГОНА” НА СОФОКЪЛ
Трети епизод Отдалеч се показва Хемон. ............................................ ХЕМОН Татко,
аз твой съм. Твоите праведни съвети ме ръководят, аз по тях и следвам. Какъв по-ценен брак за мен от онзи, във който ти си мой наставник.
Тъй,
мой синко, трябва всякога да мислиш, пред всичко имай бащината воля. Ако възнасят хората молби към боговете за чада послушни, то то е на врага да въздадат те за злото зло, и също кат баща си приятел с почест да посрещат. А онзи, който в своите чада поддръжка няма, за него ще рекат, че е обречен на мъки и на присмехи от враговете. Пази, мой синко, своя разум от съблазни женски, и помни: жената, с коя живот и ложе ще делиш, щом зла е, то и нейните обятия противни са. Каква по-лоша язва от зъл другар — и от такваз девойка, като от враг ти отвърни се; нека в Аида дири тя съпруг достоен, той като тя, една от целий град, на мойта заповед не подчини се. не ще да бъда аз: тя ще умре! И нека моли се на Зевса, покровител на родството; защото, ако аз във своя дом нехайство не прощавам, то още повече не бих простил на чужди. В дома си, който е добър, в града за справедлив почита се. Но онзи, законите престъпно, който тъпче и над властта налага свойта воля, да не очаква моята похвала. Държавният глава, щом е избран, за всяко нещо трябва да се слуша: в голямо, в малко, в право и в неправо, и тоз избраник, казвам го направо, от своя дълг не ще се отклони; сред вихъра на битките безстрашен и мъжествен ще стои на своя пост, като на стража пред честта и верността. От безначалието няма по-ужасно: то заразява градове, съсипва къщи. Разпръсква в бой войски! Една покорността народите спасява, реда поддържа с разум и пред женските омаи не отстъпва. Ако ще паднеш, като мъж падни, и от жена по-слаб не се показвай. ..........................................
От всичките блага, които боговете са ни дали, разумът най-висш е, татко! Не знам, нито пък мога аз да кажа, че ти не казваш право: но дали, в подобен случай всякога гласът на другите не е по-прав? И аз съм в положение да зная повече какво за теб говорят или правят, и връз кого се хули сипят. Твойто присъствие на всички вдъхва страх, пред теб не смее никой да изкаже за тебе думи неприятни. Но аз чувам как потайно из града окайват на девойката съдбата — и за постъпка славна как безславно умира най-достойна от жените. Нима онази, своя брат убит в сражение без гроб що не остави на псета и на хищни птици плячка, по-бляскава награда не заслужава? Такваз потайна носи се мълва. За мене, татко, скъпа преди всичко е честта ти. Наистина, каква чест по-достойна има за чедата от щастието бащино, тъй както и теглото за него? Затова, ти не мисли, че само твоите думи са истинни — а другото лъжа е. Знай, разумен който сам се мисли и отрицава у другите език и знания, той сам е пуст. И даже най мъдрец да е човек, не срам е още нещо да научи, пред истината да не е упорен… Виж тези гъвкави дървета над брега, когато буйният порой ги налети — привеждат се и скланят своите вейки; онез, що се възправят непреклонно, изтръгнати от корен често биват. И лодката с разперени платна, която срещу вятъра върви, подмятат я, разбиват я вълните. Смири гнева си, отстъпи! Макар и млад, бих могъл свойто мнение да кажа: най-доброто е човек да знае всичко; но понеже обикновено тъй не е, добре е ако се вслушваме и в чуждите съвети.
О, царю! Ако говори вярно той, послушай го. И ти баща си слушай. И двамата говорите добре.
На тез години аз нима ще вземам от децата ум?
Та какво от туй? Не възрастта се гледа, а делата.
Престъпните дела ли да почитам?
Не казвам аз да се въздава почит на злините.
А нима не страда тя от болестта на злото?
Инак мислят тиванците, съгражданите всички.
Градът на мен не е ли подчинен?
Ти заговори сам като дете.
Над таз земя не съм ли аз властител?
Принадлежи свободната земя на всички.
Как, нима градът не е на онзи, който има власт над него?
О, как чудесно би царувал ти над пустата земя!
КРЕОН (насмешливо) Как храбро той воюва за жена!
Когато сам си ти като жена, за тебе трябва да се грижа.
Как?
Въставаш ти, негодник, връз баща си?
Грешиш ти против правдата.
Греша, защото искам уважение на свойта власт?
Грешиш, когато ти божествений закон не уважаваш.
О, слабодушний робе на жена!
Но роб на низки чувства аз не съм.
Нима не са за нея всички твои думи?
За твойта чест, за мене и за всички подземни богове.
Жена — не се надявай да я имаш вече ти.
Когато тя умре — и друг със нея ще умре.
Ти смееш да заплашваш!
Безумни думи само гдето има. Защо да те заплашвам?
Знай, за думите си ще се каеш, и безумни сам ще наречеш.
Нарекъл бих те аз безразумен, баща да ми не беше.
Роб на жена, да хулиш престани!
Говориш ти, а отговор не искаш.
Нали така? Тогава знай, кълна се в Олимп: не радост тебе те очаква за твоите хули. Доведете тук престъпницата горда — пред очите на нейния жених тя да умре.
Не, само не пред мене. Няма тя в мое присъствие да умре: очите ти не ще ме видят вече. Безумствай, но само пред онези, които искат да те слушат.
Царю,
излезе гневен той. А безнадеждност в едно сърце тъй младо вдъхва страх.
Да прави щото иска; и да може повече, отколкото на смъртните е позволено, пак няма той от смърт да ги спаси!
Нима и двете мислиш да погубиш?
Ти имаш право: няма да погубя оназ, която до трупа се не докосна.
За другата каква смърт отреди?
Аз ще поръчам да я отведат в пустинята, където човешки крак не стъпва. Жива там ще я заровя в пещера подземна; ще й оставя само толкова храна, та смъртта й да не оскверни града ни.
............................................. Първа строфа
Гледайте, граждани, днес за последен път аз пътувам и гледам последно светлия вечерен свят. Слънцето няма аз вече да видя: води ме мрачний Аид неотстъпно на Ахерон към брега. На Хименея честта ми убегна, сватбена песен аз няма да чуя — мой е съпруг Ахерон. ............................................ Там на високия връх на Сипила, в камък превърна скръбта Ниобея: като листа от бръшлян, около нея нараснаха камъни… сняг я затрупва и дъжд я облива, тя неподвижно стои — лее в безмълвие сълзи поройни… — Днес и за мене приготви съдбата подобна на нейната смърт. ............................................Честити граждани, Тива прекрасна с безброй колесници, вий сте свидетели как неоплакана аз от другарки — невинна отивам в земята, в новоизровений гроб; и в тоз нечуван гроб сама ще остана аз, ни мъртва между мъртви, ни жива сред живи. .......................................... О, не напомняйте вий за злата съдба на баща ми, грозната чест на дома Лабдакидов, и пагубния му брак, майка и син, що на ложе престъпно сведе, та мене родиха — безбрачна днес да отида при тях. Братко мой, и твоят съюз бе нещастен и умря ти напразно, моите дни покосил.
То е благочестие мъртвите да тачиш; но онез, що власт имат — на властта им ти бъди покорна… Само твоята гордост те погубва днес.
Сетен път пътувам днес без другари и безбрачна, неоплакана от никой. Няма веч да видя, клета, слънчевия лик свещен! Няма с сълзи на очи никой мен да пожалее.
Вие знайте ли — с стенание и плач престъпникът да може си помага, той нивга няма да ги прекрати. Водете я тогава вий по-скоро, и както ви казах, я затворете в подземната тъмница, и сама я оставете тамо да умре, или ако тя трябва да умре, заровена в гроб, жива да остане.
О, гроб подземен, вечен мой приют, чертог мой брачен! Там отивам аз, где сенки толкоз мили зарад мен прибрала е при себе Персефона! Днес слизам аз, последна между тях и най-злочеста, но в сърце с надежда, че там ще ме посрещнете със радост ти, татко мой, и нежна моя майко, и мили братко. С молитви аз, след вашта смърт телата ви обмивах, със почит ви редях и възлияния извършвах аз над гробовете ваши; а днес на смърт отивам аз, защото на Полиник тялото погребах. Това не бих направила за своите чада, ако сама била бих майка, нито за своя мъж, като съпруга, щях да постъпя против вашта воля, о, граждани. А пък защо ли? Мъртъв мъж бих заменила с друг, и с други бих добила пак деца, да бяха те умрели — ала брат, кой би ми брата дал, когато и майка ми отиде, и баща ми там, откъдето няма връщане назад? Теб най-вече почитах, и затова осъди ме жестоко, мили мой. Той днес на робите поръча във гроб да ме насила отвлекат бездетна и незнаеща любов, на сладости съпружески незнайна, на майчината радост чужда. Злочеста, без другари, както виждаш, отива в гроба твоята сестра, отива жива между мъртъвците. Какъв закон божествен не зачетох? Злочеста аз, защо ли вдигам поглед към боговете? И кого от тях за помощ викам? Гина си безчестна, макар че там въздадох благочестие! Ако ли волята на боговете е в мнението общо — то тогава признавам се страдающа виновно; ако ли пък са моите съдии виновни — там не бих желала аз от мене по-ужасно да страдаят! .............................................
Да не докара сълзи тази буря на тези, що се бавят да я водят!
Тези думи бърз вестител на смъртта са.
КРЕОН (към хора) Напразно ти се не надявай; няма тя от смъртта да се спаси.
Умирам,
о, бащин дом, о, родни богове! Свърши се всичко вече. Стареи тивански, вижте как последна от дома на ваший цар върви на смърт за свойто благочестие. Стражите извеждат Антигона. Каталог: uploads uploads -> Доклад за работата на варненски окръжен съд 2014 uploads -> Програма на Португалски културен и езиков център „Камойнш София" 03 Sábado / събота Celebração da "Martenitza" Честита Баба Марта! Изтегляне 105.04 Kb. Сподели с приятели:
|