Хенинг кьолер за страхливите, тъжните и неспокойните деца



страница1/12
Дата12.03.2018
Размер1.72 Mb.
#62698
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   12
ХЕНИНГ КЬОЛЕР

ЗА СТРАХЛИВИТЕ, ТЪЖНИТЕ И НЕСПОКОЙНИТЕ ДЕЦА

ОСНОВИТЕ НА ЕДНА

ДУХОВНО-ВЪЗПИТАТЕЛНА ПРАКТИКА


Превод от немски: Людмила Коева

Издателство Фрайес Гайстеслебен, 3- то издание 1995


Verlag Freies Geistesleben, GmbH,Stuttgart, ISBN 3 77 25 1186 4

Köhler Henning


Von ängstlichen, traurigen und unruhigen Kindern. Grundlagen einer spirituellen

Erziehungspraxis


С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е
Предговор 5

1. Основни въпроси на духовната възпитателна практика 6

Помощ от нощта 6

Ангелът ли отговаря? 7

Въпросите на пазачите на моста 9

Когато тялото е прекалено студено за душата 10

Хладна глава и топло сърце 11

Какво означава “Морално възпитание?” 13

Процесът на възприемане като всемирно-творчески процес 14

Подражанието и изискването за доброто 15

2. По следите на сетивото на живота 17

Забележки 17

За “първоначалното чувство за уютност” 17

Бележки към трудната тема “сетивото на живота” 19

Позитивното, спокойното състояние на растеж и “всемирният принцип на доброта” 20

Ритмите на живота и доверието в него 21

Неспокойно-нервното дете 22

Грижата за сетивото на живота като освобождаване на дишането 25

Възпитание и самовъзпитание: толерантността 26

3. По следите на сетивото за осезаемост 29

Кожата като сетивен орган 29

Към характеристиката на осезателното възприятие 29

“Пропитостта с чувството за Бога” 31

Осезателният орган и интересът към света: различие, резонанс, очевидност 32

Човекознанието и възпитателната практика 33

Какво означава “разбиране”? 34

Любящото отношение към света 35

Близост и ранимост 36

Ограниченото в пространството “телесно себе” 37

За пристигането на земята 38

Възпитание и самовъзпитание: грижовността 40

Латентната травма на страхливите деца 41

Телесни и социални сетива – за придобитите страхове 43

Страхливо-нерешителните деца – наблюдение 44

Подготовката за сън и започването на деня 46

Възпитание и самовъзпитание: “Позитивният поглед” 47

Страхливото, нерешителното дете – по-нататъшни наблюдения 48

Резюме: за общуването с неспокойните и страхливи деца 49

4. По следите на сетивото за движение и равновесие 52

“Усещане за собствената свободна душевност” 52

“Чувството за автонимност” 53

Скритият композитор 55

За душевната фина съгласуваност 57

Двигателната структура – душевна структура 58

Емпатията и силата на състраданието 58

Грешни изводи за утежнени условия на развитие 59

Тъжното, размишляващото дете: към характеристиката на латентните

смущения на двигателното сетиво 61

Неизявена причина: ранно-детската подражателна способност 62

Докосване от Ангела: несъзнаваните копнежи на детето 63

За общуването с тъжно-размишляващите деца 64

Формиране на говоренето – смислово наситени жестове 65

Възпитание и самовъзпитание: силата на състраданието 66

Равновесното сетиво 68

Освобождаването на ръцете 70

Равновесното сетиво и оценъчната способност 71

Душевно равновесие и чувство за справедливост 72

“Милостивият дар на вървенето” – ръководната роля на равновесното сетиво 74

Душевното равновесие и чувството за себе-оценка 76

Резюме: насоки за тъжно-размишляващите деца 77

Заключение: педагогика и етика 79

П Р Е Д Г О В О Р


Настоящите разсъждения представляват преработен за отпечатване вариант на няколко реферата от годините 1991, 1992. Въпреки стилистичните редакции на местата, където се налагаше, се опитах да запазя характера на едно отправено директно към слушателите слово. Разбира се, такъв текст не може да се сравнява с онзи, който предварително е предназначен за отпечатване. И ако някои очакват строга последователност в изграждането на изказа, ще намерят до­бър повод за критикуване. Ще се натъкнат на повторения, прекъсвания и подобни грапавини, каквито са типични при изнасянето на една лекция. Но аз мисля, че тези липси ще се компенсират от живостта на говорното слово, от което има оста­тъци дори и при този печатан вариант. Самата тема на книгата изисква подобна форма. Надявам се при четенето да се разбира какво имам предвид.

Откъсите от тези лекции са така свързани, а където е нужно и допълвани, че в резултат се получи един последователен текст, обогатен чрез акцентиращи заглавия на отделните глави. Темата е т.н “фундаментално узряване на сетивата.” Тя се придържа към светогледа на антропософската психология за развитието и се задълбочава по-нататък в един вид типология на особеното в детското поведе­ние, от което могат да се направят непосредствени изводи за възпитателната ра­бота. Макар че говорим за тези изводи, все пак бях далеч от намерението да пиша книга с педагогически рецепти. Сигурно ще стане ясно, че става дума само за едно: да се окуражат родителите за самостоятелна познавателна работа и да се подсили тяхното доверие в собствените им способности в трудните случаи.

Моите най-щастливи мигове като детски терапевт и консултант по възпита­ние на деца са онези, в които се сбогувам с родителите с думите: “Вече нямате нужда от мен”. Най-важната задача на консултанта по възпитаване е да се израбо­ти заедно с родителите педагогическо “човекознание”. Настоящият текст хвърля светлина върху работата, която се провежда от години в лечебно-педагоги­ческото отделение на института “Януш Коршчак” чрез неговите външни и вътрешни мероприятия. Наш приоритет е да поставим педагогиката върху основа­та на едно, най-близко до практиката психологическо човекознание, изхождащо от научни наблюдения, но и живо, изпълнено с любов мислене. Но тук духовете вече се разделят: който мисли, че любовта няма нищо общо с научното мислене, едва ли ще извлече някаква полза от тази книга, която е свързана директно с моите до­сегашни работи и особено главата “Една кратка разходка в учението за сетивата”, както и последно издадената ми студия “За загадката на страха”.

Нюртинген/Волфсшлуген

декември 1993 г. Хенинг Кьолер
1. Основни въпроси на духовната възпитателна практика
Скъпи родители,

Чрез следващите разсъждения бих искал да ви запозная с един по-необи­чаен поглед към проблемите за развитието на детето, които според мен са от голя­мо значение с оглед на възпитанието. Сигурно ще се съгласите с мен, ако кажа, че за да действаме правилно, първо трябва да имаме отправни посоки за нашите действия. В живота винаги е така, така е и във възпитателния живот, в общуването с децата. Разбира се, решаващата роля има любовта, но не трябва да се прави погрешното заключение, че между сърдечните и познавателните процеси има про­тиворечие – тъкмо обратно. Ако любовта към някакво друго същество, не се свърже с необходимостта да се опознае това същество, което означава да го разбираме и от това разбиране да намерим правилните форми за общуване, то тогава на любовта ще й липсва нещо много съществено, тогава тя ще остане само в зародиша си, без да се развие.


Помощ от нощта

Една направляваща идея в смисъла на основно прозрение подтиква вътрешния ни поглед в определена посока и ако тя е вярната, тогава – да, ще се получат добри хрумвания. Тъй наречената морална фантазия се активира и ни дава “указания” как да постъпваме в дадена ситуация. За да придобием правилно­то основно прозрение, се опираме най-вече на интелектуалното си дневно съзна­ние-т.е. трябва да останем будни, с остра наблюдателна способност и самокри­тично въздържане от субективно мнение, с други думи–да живеем като изследва­ме нещата, като разкриваме взаимни зависимости, като правим изводи и т.н, но практически действащите, нужните за всекидневието ни идеи и импулси, които мо­гат да се получат от основното прозрение, не произтичат по принцип от дневното съзнание, а (и това да се разбира съвсем буквално) от нощта. За превръщането на прозренията в креативни импулси, трябва нещо друго да помогне извън обикно­веното логическо мислене. Очевидно е, че ако не спим, няма да бъдем в състоя­ние да осъществим това превръщане. Когато сте изправени пред един проблем обикновено си казвате:”трябва да се наспя и тогава да решавам” и това изречение съдържа вашия опит. Вие знаете от опит, че проблемът, пред който сте изправени, не се изтрива, не угасва през нощта, а вие някак продължавате да работите над него. Всеки е изживявал това, на следващата сутрин да има решението като един вид подарък върху възглавницата си.

Тогава имаме връзка с първоначално съвсем неконкретно познание, трудно приложимо на практика, което носим в себе си като нещо обособено, нямащо нищо общо с всекидневния ни живот; взимаме това познание вечер в съня си, извикваме ядрото на проблема още веднъж пред задрямалото си дневно съзнание и едва сутрин човек се събужда с кристално ясна идея, с възгласа: “Открих го! Разбира се, еди-какво си трябва да направя с моето дете, защо не съм се сетил(а) още по-рано затова?”

Не сте ли изживявали вече нещо подобно? Сигурен съм, че сте. Всеки от нас има от време на време такива изживявания, само че не достатъчно им обръ­щаме внимание, за да видим взаимовръзката. Какво ни служи познанието напри­мер затова, че едно инатливо, опърничаво, “бушуващо” дете всъщност само се страхува? Това, че сме прозрели този факт, с нищо няма да промени всекидневни­те ни проблеми с това дете. Но ако вие придобиете нагласата всяка вечер само по 5 минути да се упражнявате във визуализиране на вашето вироглаво “бушуващо” дете във вътрешния си поглед и интензивно да се пренесете в състояние на вглеждане вътре в самото дете като виждате в него една малка, трепереща птичка в панически страх в своя кафез; ако вие вечер заспивате с тази представа, ува­жаеми майки и бащи, тогава може да се получи постепенно промяна във все­кидневните ви проблеми с детето, защото вие не съвсем съзнателно, т.е. не в сми­съла на някаква хладна, рационално пресметната корекция в поведението му, а чрез едно ново чувство, “от върха на пръстите” ще реагирате в много ситуации другояче. Подсъзнанието намира ключа от представата за пърхащата от страх в клетката си птичка, докато вие може би от горния етаж все още гледате как да отключите проблема. И ви казва, че вашето малко инатче всъщност е обзето от страх. И ще видите как може да се получи постепенно една промяна в модулации­те на тона във вашия глас-когато общувате с детето, вие започвате да говорите с него по-тихо, по-мелодично, а не така, сякаш прозвучава пистолетен изстрел. Ще започнете инстинктивно да внимавате и затова да не излагате детето си на ня­какви екстремални впечатления, да му спестявате максимално нервни, напрегна­ти, шумни ситуации. При това, както казах, възможно е вие изобщо да вършите всичко това несъзнателно. Най-вероятно другите ще ви обърнат внимание върху това, че тонът ви се е променил. В нашия пример подсъзнанието е извлякло от представата за уплашеното птиченце, която вечер след вечер сте изправяли пред душата си, практическите изводи-разбира се, това са изводи (понятието не съответства точно, но сега ще си послужим с него), до които може да се стигне и чрез обичайна размисъл. И така е с много неща – когато вече сме разрешили един проблем, се учудваме пост фактум колко лесно е било решението му и по обичай­ния начин, но просто трябва да се сетим за него. От дългогодишната си възпита­телна практика мога да кажа, че по принцип родителите не са способни от някаква кратка констатация на консултанта (“ вашето дете буйства, защото изживява страх”) да извлекат безусловни практически изводи. Обикновено ми отговорят така:”Добре, съгласни сме, инатът е всъщност страх, но каква ни е ползата, че знаем това?”.

За консултанта има два начина: Той може да определи нужните изводи, включително и промените в поведението. И това ще влезе в главите на хората, малко или много, но в ежедневието всичко ще си тече както по-рано. Втората възможност е препоръката за упражняване в описаната вече картина при заспива­нето - да се концентрирате върху представата, че детето ви е птичка, която пърха в кафеза си, обхваната от панически страх. Това е вътрешната страна на едно бу­шуващо, буйстващо поведение. И после изчаквате да разберете на какво ви е нау­чило това упражнение. Онова, което се постига по този начин, е много по-дълбоко обосновано, отколкото някакво си познание чрез разума, което може да се прило­жи спорадично, но в повечето случаи напразно. Вие ще разберете това как едно познание, което в началото никак не успявате да впишете в практическия живот, но продължавате сериозно и да кажем–медитативно да изживявате като го пре­доставяте на съня си, как едно такова познание става формираща част от цялата структура на вашите привички. И тогава ще преживеете промяна в собственото си поведение; ще можете да разчетете отговора, който дълго време, при всичките ви усилия не сте намирали, защото е бил само чисто теоретичен. Виждате ли, това е един пра-феномен, с който може да се подхване нещо; един, в известен смисъл култивиращ и градивен психологичен феномен.

Същевременно работят и разни изкусители и други подобни чрез метода на систематично въздействие върху не-съзнаваното. Така може да се стигне, според целите, до най-различни източници. А за нас е важно само едно–да се подходи по-най добрия начин към ближния, в случая към детето: ние призоваваме на помощ една дълбоко вписана вътре в нас мъдрост, от която сме се отдалечили в дневно­то си съзнание и за да не се заблудим в грешна посока, трябва да извършим това напълно съзнателно, с ясна, абсолютно неегоистична цел и с помощта на нашите познавателни сили, от които се нуждаем, за да стигнем до правилното поставяне на проблема. Който не стигне до правилния въпрос, няма да получи и отговора.


Ангелът ли отговаря?

Във всички случаи ние се нуждаем от насочващите идеи. Те ще ни заведат първо до представата, която после медитативно ще запитаме за нашия проблем и ще можем да я отнесем в съня си. Да се занимавате с причините на кризите в детското развитие, не само е препоръчително, но и необходимо. Но само това не е достатъчно, защото може да остане само върху възглавницата. Веднага следва въпросът за следващата крачка. Тя може да се състои в това да се развият от “възглавницата”(от съня ви) живи картини, образни представи и да ни отведат към същества и сили, с които влизаме в контакт през нощта. За да намерим отговор по такъв начин, трябва да проявим истински интерес и ангажираност към проблема. Желанието да вникнем в същността на детето, трябва много силно да ни е обзело. Казано по-грубо: онова, което ни подготвя сънят, ще го получим по принцип само, ако сме извършили известно количество предварителна работа. Защото подсъзнанието в никакъв случай не е евтин пазар за патентовани решения.

Вие виждате от примера за уплашената птичка, че съвсем не става дума за нещо мистично или много отклоняващо се от обикновения житейски опит, когато казвам, че можем да получим от съня си “указания за действие”. С това засягаме една тема с голяма значимост, заради което си струва да поговорим по-подробно.

Аз лично съм убеден в това, че зад завесата, за която намекнах по-горе, се крие нещо, което може би искате да изхвърлите като детски вехтории. Да, донякъде е точно това, но в позитивен смисъл. Зад него се крие възможността да се стигне до контакт с ангелската същност на детето. Именно в съня ние можем да срещнем Ангела на нашето дете, ако приложим съответните подготвителни за съзнанието ни методи. Ако ви притеснява понятието Ангел, може да използваме по-безобидна дума. Но защо всъщност? Мисля че това е едно странно притеснение да не се приема съществуването на някакви имагинации, а да се свежда всичко до нивото на една мъртва понятийност. Особено когато става дума за деца, научният абстрактен език е крайно неподходящ. Но моля да бъда правилно разбран. Въпросът за Ангела не е нещо символично или метафорично, а абсолютно сериозен и моля да се разбира буквално. А когато говоря за имагинации, това не са фантасмагории, а истински реални виждания.

За развитието на съзнанието е много важно–за да се преборим с логическото мислене–първо да се откъснем от обикновените картини, които доскоро са съпровождали представите ни за невидимите неща или въздействия. И с това сме загърбили голяма част от житейската си мъдрост, а си струва усилията със средствата на предметното мислене, без ни най-малко да го пренебрегваме, да се приближим отново към онези важни представи(картини), каквато е представата ни за Ангела. Това може да стане философски донякъде по пътя на научния дискурс като изследваме с какво право на природонаучния светоглед отреждаме по-голяма правдивост, отколкото например на теологичната, мистична или езотерична концепция, при положение, че те са се доказали също така добре в практическия живот. В това отношение напоследък има предимно програмни работи. Но нашата задача няма да се състои в това да коментираме такива научни теоретични дебати. Аз просто ще си позволя да изразя пред вас твърдението, че да се приеме съществуването на Ангела в известен аспект е много полезно и нашето светоусещане, ориентирано към полезното, може изненадващо добре да осъществи това приемане. Трябва само да се опита.

Да приемем за истина това, че по време на съня ние се приближаваме до най-дълбоката същност, до същинските необходимости на детето. Ако изживеем това наистина, което е възможно при съответната подготовка, тогава мисля, скъпи родители, че вие или аз в нашето дълбоко лично подсъзнание сме едни сензационни умници, каквито бихме искали да бъдем. Мисля обаче, че е доста по-сложно с по-горе споменатата мъдрост на съня, доколкото става дума за една “социална” мъдрост, която ни учи как да превръщаме нашите чувства на любов в дела на любовта. И по-конкретно мисля, че детето само ни дава през нощта съответните указания, но не онова дете, което имаме пред себе си във всекидневието, а детето от онази част на своята същност, която в обикновения живот изобщо не се проявява директно. Можем да го наречем “по-висшето себе”, което е налице още в зародишно състояние. Но “по-висшето себе” е пак една такава понятийна фраза, която принизява онова, което ние имаме предвид в нещо по-общо и неутрално и под което можем да разбираме какво ли не. Ако сте започнали да живеете с идеята, че всеки човек е съпровождан от стоящо над него, насочващо съдбата му духовно същество, към което той се стреми с най-ценните качества на личността си, то тогава ще нарасне и необходимостта да допринесете за реабилитацията на Ангела. И тогава изчезва желанието да се говори, според вкуса на времето, с недомлъвки: “Ангелите са невидими и са достъпни само за мисловно изживяване.” Михаела Гльоклер призовава в своята “Родителска консултация”: “Ангелът трябва да се търси много активно”. Този феномен трябва да се назове конкретно по име и да се подходи към него най-осъзнато. В противен случай той няма да бъде изживян. Ангелът не отговаря, когато бива запитван за абстрактни психодинамични заврънтулки, които се разиграват автоматично в също така абстрактното поле на неосъзнатото.

Както забелязвате, аз малко се коригирам: По-горе споменавах в този контекст на няколко пъти “подсъзнанието”. Това беше само при произволно присъединяване към обикновените понятия. Разбира се, че съществува подсъзнание. Но онова, което се разбира обикновено под този термин, не допринася почти нищо за истинското разбиране на феномена, с който се занимаваме сега.

Ако ние днес не говорим за някаква мотивирана от подсъзнанието инстанция, очертаваща индивидуалния ни живот или направляваща сила, а директно за Ангела, то това е не само много по-опростено, но и красиво, и по-точно. Ангелът на детето може в съня ви да ви даде практически указания, ако пристъпите към него с възможно най-ясни въпроси, които чувствате като най-неотложни за разрешаване. В началото вие няма непременно да откриете отговорите като ясни мисли, а като мотивации, като един незабележимо протичащ обрат във вашата нагласа, като нарастваща способност да реагирате правилно в критични ситуации и т.н.

Като се упражнявате в изкуството на правилно задаване на въпросите – говорим за възможностите на рисуващите картинно въпроси – то вие донякъде се подлагате на известно напрежение; вие образувате същевременно в самите себе си органите за възприемане на посланията от Ангела. В това отношение ние приличаме (не мислете, че изключвам себе си) на неграмотни, които току-що започват да учат буквите. Но все пак само, който започва, има шанса един ден да чете гладко. А съвсем не е толкова трудно да се започне. И пак ще цитирам Михаела Гльоклер: “Всяка молба, с която не искаме егоистично нещо за себе си, а само изразяваме желанието да се сбъдне съдбата на детето, според нашата цел, е призив, който Ангелът на детето ще приеме”.
Въпросите на пазачите на моста

Представете си за момент, че при заспиване тръгвате по един мост и от другата страна на моста имате възможността да се “срещнете” с Ангела на вашето дете. Представете си още и това, че на моста стои на пост и пазач, и вие трябва да се справите с него и да преминете. Какво предполагате, че ще ви попита той най-напред:”Добре премислен проблем ли си взел със себе си, който не е свързан с личните ти егоистични мотиви, а със сериозни тревоги за детето?” И следващият му въпрос (затова може би ще се изненадате) би бил:”Носиш ли в себе си ясната картина(представа) за детето си?”Как така ясна представа? Що за условие е това да вземаш със себе си при заспиване ясна представа за детето си? Да, това е възможно само, ако през деня сте положили усилия поне веднъж да наблюдавате детето си с любов и с будно съзнание, с благоговение, както се изразява Рудолф Щайнер. Към практикуването на любов принадлежи и това да оставите настрани собствените си закостенели преценки, желания, очаквания и представи, и да се упражнявате в наблюдаване с вглъбено внимание и дори с почуда затова каква всъщност е представата ви (картината) за вашето дете именно сега и тъкмо тук. Всеки детайл заслужава вашия цялостен, обхващат всяка преценка, интерес. В такива моменти мисъл като тази:”Колко ме дразни, че не си вдига краката като ходи”, нямат никакво място. Вие просто ще установите, че вървежът на детето е просто такъв и не може да се сбърка с ничий друг. Когато полека лека започнете да усещате как у вас се пробужда един вид нежност, също и по отношение на неговите слабости и капризи и към всичко онова, което в ежедневието често ви кара да се ядосвате и да се карате, тогава знайте, че ще тръгнали по правилния път.

Това са двата въпроса на нашия въображаем пазач на моста, на който вие, скъпи родители, трябва, приближавайки се към него, да отговорите с “да” и вие бихте могли да се подготвите затова, ако имате предвид следното: занимавайте се с особените проблеми на вашето дете, без да хленчите върху съдбата му, а направете усилия да ги разберете. Не изваждайте на преден план това, което ви създава лично на вас или на учителите, на съседите главоболия, а по-скоро въпроса-какво измъчва самото дете (както разбирате има съществена разлика между двете, защото има неща, които ние искаме да отстраним от детето, не поради факта, че вредят на самото дете, а защото нервират нас, възрастните или противоречат на принципите ни). Тогава ще достигнете до един пункт, когато ще почувствате:”Аз разбирам бедата на моето дете”. Не във всички детайли и в крайна последователност - би било прекалено да очакваме това, но все пак ще забележите, че сте подхванали едното крайче на проблема.

Може би ще видите, за да спомена само един пример, че детето ви в някои дни се държи така, сякаш буквално иска да излезе от кожата си. Има разлика в това дали възприемате това му поведение като чиста проба нахално и се чувствате лично засегнати или ще установите от известна дистанция на наблюдението си, че всъщност детето не може да се справи със своето тяло в такива дни и се чувства като затворено в кафез. Вие ще забележите бледността на лицето му, нечистотии по кожата. Детето извършва движения, сякаш всичко го стяга, може дори и да се оплаква от глупавите си тесни дрехи, макар че те обикновено съвсем не са такива. Сега вие имате една картина: виждате, че душата се чувства в тялото му, сякаш е пъхната в ужасно неудобна дреха. Детето се изживява в собственото си тяло като притиснато и се измъчва така, сякаш носи някаква материя, която предизвиква сърбеж по кожата му. И в такъв случай да очакваме от него да се държи мило и дружелюбно? Виждате ли, скъпи родители, ако след такива наблюдения откриете, че трябва да обърнете повече внимание на храната му и дори да потърсите затова специалист (защото бихте могли да си помислите, че детето е яло нещо, от което е получило сърбежна реакция), то тогава не е вашият личен опит или предпочитанията ви, които ви карат да намалите например сладкишите или животинските белтъчини в храната му, а вие решавате от гледна точка на това-да отклоните детето от нещо, което му вреди. Тогава вие няма да се ръководите от чувството, че сте затормозени от едно трудно, дори нагло дете, а ще си кажете:”Ако такава нагла раздразнителност е нужна на детето ми за развитието на неговата личност, аз трябва да го приема; макар че се държи лошо, когато всъщност би искало да бъде мило, ако не му пречеше собственото му тяло, превърнало се в негов враг-тогава то има нужда от мен”. Това е едното.


Каталог: wp-content -> uploads -> 2016
2016 -> Цдг №3 „Пролет Списък на приетите деца
2016 -> Българска федерация по тенис на маса „В”-1” рг мъже – Югоизточна България мъже временно класиране
2016 -> Национален кръг на олимпиадата по физика 05. 04. 2016 г., гр. Ловеч Възрастова група клас
2016 -> Българска федерация по тенис на маса „А” рг мъже – Южна България мъже временно класиране
2016 -> Конкурс за изписване на великденски яйце по традиционната техника съвместно с одк велинград 27 април
2016 -> Министерство на образованието и науката регионален инспекторат по образованието – софия-град


Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   12




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница