ХИГИЕННО-ТОКСИКОЛОГИЧНА ХАРАКТЕРИСТИКА НА НЯКОИ ОСНОВНИ ХИМИЧНИ ВЕЩЕСТВА
Хлор (Сl2) - жълтозелен газ със специфична задушлива миризма, по тежък от въздуха. Отравянията при попадане в среда с висока концентрация на хлор водят до смърт поради затормозяване на дишането (рефлексно спиране на дишането), а може и от химическо изгаряне на белия дроб. При средни и ниски концентрации на хлор измененията са предимно на дихателната система.
При хронични отравяния предизвиква дерматити, екземи, възпаление на венците. Вдишването на хлор в концентрации от 6 mg/m3 имат силно дразнещо действие; 12 mg/m3 се понасят за кратко време, 100 mg/m3 са опасни за живота на човека.
Хлороводород (НС1) - безцветен газ с остра задушлива миризма. Отравянията обикновено се причиняват не от газообразния НС1, а от солната киселина, образуваща се при взаимодействието на този газ с водните пари от въздуха с хлороводорода. Силно раздразва горните дихателни пътища, дихателната система и причинява възпаление на съединителната ципа на окото и потъмняване на роговицата, оказва въздействие върху кожата и зъбите.
Серен диоксид (SO2) - безцветен газ с остра задушлива миризма. Действа раздразващо предимно на горните дихателни пътища и но изразено на по-дълбоките дихателни пътища. Има общотоксично действие и като уврежда кръвотворния апарат. Предизвиква остри и хронични отравяния. При високи концентрации могат да настъпят и смъртни случаи поради рефлекторен спазъм на гласните връзки.
Сероводород (Н2S) - безцветен газ с мирис на развалени яйца. Предизвиква остри и хронични отравяния. Сероводородът дразни дихателните пътища - очите и е силна нервна отрова (уврежда централната нервна система). Причинява смърт поради парализа на дишането при високи концнетрации. Сериозни отравяния настъпват при концентрации 500 mg/m3. При концентрации 1000 mg/m3 и повече настъпва мигновенна загуба на съзнание и смърт.
Серовъглерод (СS2) - безцветна течност. Действа като наркотик и е силна нервна отрова. Основният път на проникване е дихателния. Засяга още черният дроб и бъбреците. Тежко дори смъртоносно отравяне възниква при вдишване на концентрации над 10 mg/l. Развиват се и хронични отравяния с поражения на нервната система.
Амоняк (NH3) - безцветен газ с остра задушлива миризма. Общият характер на действие на амоняка е че той раздразва предимно горните дихателни пътища и очите. В големи концентрации възбужда централната нервна система и причинява гърчове. Наблюдават се при остри отравяния резки разстройства в дишането и кръвообращението; в близките часове (а понякога и в първите минути) след отравянето и следствие сърдечна слабост може да настъпи смърт. Често смъртният изход настъпва часове или няколко дни след инцидента поради оток в гърлото или в белия дроб. Възможно е химическо изгаряне на очите и горните дихателни пътища.
Азотни оксиди - в състава на азотните оксиди, замърсяващи работната среда обикновени се срещат NО (азотен оксид), N2О3, (двуазотен триоксид) NО2 (азотен диоксид) и N2О4 (двуазотен четириоксид). Азотните оксиди действат като смес. В организма постъпват по дихателен път най-голям процент NО2 и N2О4. Действието на азотните оксиди върху организма е в зависимост от съдържанието им в газовата смес. Азотните оксиди имат силно изразено дразнещо действие на дихателната система. Попадайки в кръвта, нитритите превръщат оскихемоглобина в метхемоглобин. При острите отравяния при вдишване на големи концентрации се наблюдават симптоми на силно задушаване, гърчове и спиране на дишането. Наркотичното действие на азотните оксиди се определя от наличието на N2О.
Въглероден монооксид (СО) - безцветен газ без мирис. При едновременно присъствие на хлор и въглероден монооксид при пряко облъчване със слънчево светлина съществува възможност за образуване н;) фосген. Въглеродният монооксид е високо токсичен газ. При концентрация във въздуха 0,5% настъпва смърт за 5-10 минути. При 0.1 % причинява безсъзнание и смърт за няколко часа. Общият характер на действие се състои в това, че измества кислорода от кръвта и образува карбоксихемоглобин, с което кръвта става неспособна да пренася кислород до тъканите, поради което настъпва кислороден глад. Развиват се остри и хронични форми на отравяне със засягане на нервната, сърдечно съдовата системи и сетивните органи.
Бензол (бензен) (С6Н6) - безцветна подвижна течност със специфичен мирис. Парите му са по-тежки от въздуха. В условията на производствената практика бензоловите пари проникват в организма главно през дихателните пътища. Кожният път има второстепенно значение. В първите 30 минути от експозицията до 80% от вдишания бензол се абсорбира в кръвта. Бензенът е канцероген и е включен в категория "първа" за канцерогени. При циркулиране в кръвта се отлага в органите, богати на липиди. При действие на високи концентрации бензолът се проявява предимно като наркотик като критичен орган е ЦНС(централна нервна система), а при продължително действие на ниски концентрации като отрова на кръвта и кръвотворните органи. Остри отравяния се наблюдават най-вече при аварии и при въэдействие на големи концентрации и имат смъртен изход. Установено е, че концентрация около 24,000 mg/m3 при въздействие 0,5-1 час е опасна, а концентрация около 60,000 mg/m3 е смъртоносна за човека при въздействие 5-10 минути.
Толуол (С6Н5СН3) - безцветна течност с характерни миризма. Парите му са по-тежки от въздуха. В производствени условия парите на толуола проникват главно в организма чрез белите дробове. Около 40-60% от вдишаното количество може да се абсорбирате. Кожната абсорбция на толуоловите пари в производствени условия е минимална. Толуолът е наркотик с изразени нервнотоксични свойства. При остро и хронично действие на толуола се уврежда предимно ЦНС, която е основен критичен орган при интоксикация, но може да въздейства върху черен дроб и бъбреци. Действието му върху ЦНС е по-силно от това на бензола. При екстремно високи концентрации настъпва бързо кома и смърт.
Ксилол (С6Н4/СН3/2) - безцветна течност с типична ароматна миризма. Парите му са по-тежки от въздуха. Ксилолът постъпва в организма в производствена обстановка главно под форма на пари през дихателната система. Абсорбцията на ксилолови пари през кожата е минимална. Установено е токсично въздействие върху лигавиците на горните дихателни пътища и очите при концентрации на ксилол от 460-2000 mg/m3 при експозиция 15 минути. Токсичното действие на ксилола е свързано с неговата биотрансформация и образуването на токсични метаболитни продукти. Острите отравяния с ксилол протичат главно с прояви от страна на централна нервна система поради наркотичния ефект.
Бензин - представлява смес от леки въглеводороди. Парите му като по-тежки се наслояват в ниските части на работните помещения. Проникването в организма преди всичко е по дихателен път под формата на пари. Бензинът е наркотична отрова увреждаща предимно централната нервна система, като наркотичният му ефект зависи т състава му. Доказано е, че по-високо съдържание на октан предизвиква дълбока наркоза. Установено е, че бензинови пари в концентрация 35-40 g/m3 са опасни за живота при вдишване в продължение на 5-10 мин. При много високи концентрации на бензинови пари настъпва бърза загуба на съзнание до смъртен изход поради парализа на дихателния център. Хроничните отравяния при продължително въздействие на бензинови пари в по-ниски концентрации уврежданията са от страна на нервната система, чернодробната и кръвотворна дейност.
Ацетон (СН3СОСН3) - безцевтна с приятна миризма течност. Парите на ацетонът действат предимно като наркотик, но увреждат черен дроб и бъбреци в по лека степен. Установено е, че при еднократно действие на ацетон в концентрация 1.2 g/m3 за 5 минути се получава дразнене на очите, носа и гърлото. Въпреки, че излъчването му става сравнително бързо съществува опасност от натрупването му в организма.
Сподели с приятели: |