Химия
Химията (от арабски: كيمياء, „земя“) е наука, която изучава състава, структурата, свойствата и поведението на веществата (химичните елементи и техните съединения), както и преобразуванията им вследствие на различни химични реакции. Химията е природна наука, свързана с изследванията на атоми, молекули, йони и други форми на веществата, както и на идеите за енергия и ентропия във връзка със спонтанността на химичните процеси.
Поддисциплините на химията се групират според вида на веществата, които се изучават, или според начинът на тяхното изследване. Така неорганичната химия изучава неорганичните вещества, органичната химия - органичните съединения, биохимията — веществата и химичните процеси в живите организми, физикохимията — трансформациите на енергията при химичните процеси, аналитичната химия - състава и структурата на веществата. През последните години се обособяват множество специализирани и интердисциплинарни области, като например неврохимията, химичното изучаване на нервната система.
История на химията
Може да се каже, че първата химична реакция, използвана по контролиран начин, е горенето. Въпреки това, в продължение на хилядолетия огънят е просто една мистична сила, която може да превърне едно вещество в друг (изгаряне на дървесина, или вряща вода), като при това се отделя топлина и светлина. Огънят засяга много аспекти на живота на ранните общества - от най-простите аспекти на ежедневието, като например готвене и осветление, до по-напреднали технологии, като грънчарство, топене на метали, изработка на тухли и направа на инструменти.
Философските опити да се разбере защо различните вещества имат различни свойства (цвят, плътност, аромат), съществуват в различни състояния (газообразни, течни и твърди) и реагират по различен начин, когато са изложени например на температурни промени датират от древността и съществуват във всяка древна цивилизация. Общ аспект във всички тези теории е опитът да се идентифицират малък брой първични елементи, които правят всички останали вещества в природата. Вещества като въздуха, водата и почвата, различни форми на енергия, като огън и светлина, и по-абстрактни понятия като идеи, етера, и небето са често срещани в древните цивилизации, например в гръцката, индийската, тази на маите и древната китайска философия. Всички те считат въздуха, водата, земята и огъня за основни елементи.
Европейска алхимия
Научните разработки на арабските алхимици постепенно проникват в Средновековна Европа през 13 век. техните съчинения и книги са преведени най-напред на латински, а след това и на други европейски езици. В Европа към символиката на алхимията се прибавят много елементи от митологията и християнската религия. В европейската алхимия има много повече мистика, отколкото в арабската. Както църковните, така и светските власти нееднократно забраняват заниманията с алхимия. Данте Алигиери в своето най-известно произведение, „Божествена комедия“, поставя в осмия кръг на ада всички онези, които се занимават с алхимия. В същото време тя процъфтява в манастирите и кралските дворове.
Сред най-големите имена на европейските алхимици могат да се отбележат Алберт Велики, Роджър Бейкън, Арналдо де Виланова, Реймонд Лулий и Васил Валентин. Р. Бейкън дава определение на алхимията както следва: „Алхимията е наука за това как да се подготви състава, или еликсира, който, когато се добави към неблагородни метали, ги прави перфектни метали“.
Към началото на 14-ти век европейската алхимия за първи път постига значителни успехи и по този начин е в състояние да се съревновава и победи арабската по отношение на разбиране на свойствата на материята. През 1270 г. италианският алхимик Бонавентура при опитите си да получи универсален разтворител, получава разтвор на амониев хлорид в азотна киселина, който може да разтваря златото, наричано още царя от металите (оттам произлиза и названието на този разтвор - царска вода). Псевдо-Гебер, един от най-значимите средновековни европейски алхимици, които работят в Испания през 14-ти век и който подписва своите съчинения с името Гебер, прави подробно описание на концентрирани минерални киселини (сярна киселина и азотна киселина). Използването на тези киселини в алхимичната практика води до значително увеличение на знанията на алхимиците за веществата.
В средата на 13-ти век в Европа започва производството на барут, като първото му описание (дадено не по-късно от 1249 г.) очевидно е направено от Р. Бейкън (често упоменаван от монах Б. Шварц, което дава основание да бъде считан за основател на барутното дело в Германия). Появата на огнестрелното оръжие е силен стимул за по-нататъшното развитие на алхимията и преплитането ѝ със занаятчийската химия.
Раждане на химията като наука
А нтоан Лавоазие се смята за "баща на съвременната химия".
През 1605 г., сър Франсис Бейкън, публикува „Усъвършенстване и напредък на обучението“, в което се съдържа описание на това, което по-късно ще бъде известно като научен метод[14]. През 1615 г. Жан Бегин публикува Tyrocinium Chymicum, ранен учебник по химия, и в него включва първото по рода си химично уравнение[15].
Робърт Бойл, един от основателите на съвременната химия чрез използване на подходящо експериментиране, което допълнително разделя химията от алхимия
Смята се, че Робърт Бойл[16], наричан понякога и от някои бащата на химията, прилага и усъвършенства съвременния научен метод и започва да отделя по този начин химията от алхимията[17]. Той е атомист, но предпочита думата корпускула, или частица, вместо атом. Има различни приноси в химията, като законът на Бойл, опити за изработване на корпускулярна теория и полагане основите на химичната революция[18]. През 1754 г. Джоузеф Блек изолира въглероден диоксид, който той нарича „фиксиран въздух“[19]. Карл Вилхелм Шееле и Джоузеф Пристли независимо един от друг изолират кислород, наречен „огнен въздух“.
Но човекът, който официално е признат за основоположник на съвременната химия, е Антоан Лавоазие, френски учен, формулирал закона за запазване на масата през 1789 година[22]. Независимо от него, в Русия през 18 век Михаил Ломоносов формулира закона за запазване на веществото при химичните реакции и закона за запазване на енергията, като развива оригинални схващания за молекулния строеж и природата на топлината. С това химията придобива строго количествен характер, което позволява да бъдат направени надеждни прогнози. През 1800 г. Алесандро Волта открива химичната батерия и по този начин слага основите на електрохимията[23]. През 1803 г. Джон Далтон открива няколко важни закона, които по-късно носят неговото име[24]. След като Фридрих Вьолер през 19 век успява (макар и случайно) да синтезира органично съединение от неорганични, се откриват огромни нови възможности за развитие в областта на химията.
Периодичната таблица на елементите
В продължение на столетия към списъка на химичните елементи се прибавят нови. За огромно постижение в химията се смята организирането и подреждането на този списък от елементи от руския учен Дмитрий Менделеев. Това спомага да се разбере вътрешната структура на атома. Менделеев не само успява да подреди елементите, но и да предскаже свойствата на тези, които тогава все още не са били открити и местата им в периодичната таблица са били празни - германий, галий и скандий. Той прави това през 1870 година, като галият е открит през 1875 и проявява почти всички свойства, предречени от Менделеев.
След откритията на Ърнест Ръдърфорд и Нилс Бор, отнасящи се до структурата на атома, и особено след откритието на радиоактивността се налага учените драстично да променят някои свои представи за света и природата.
Периодичен закон
Д. И. Менделеев. Първият ръкописен вариант на периодичния закон, 18 февруари 1869
Работейки над своя труд „Основи на химията“, Д. И. Менделеев открива през 1869 г. един от фундаменталните природни закони — периодичния закон на химичните елементи.
На 6 март 1869 г. знаменитият му доклад „Съотношение между свойствата на елементите и атомните им тегла“ (на руски: Соотношение свойств с атомным весом элементов) е прочетен от Н. А. Меншуткин на заседание на Руското химическо общество. В същата година се появява съобщението на немски в списанието «Zeitschrift für Chemie», а през 1871 г. в «Annalen der Chemie» е публикувана обширна статия на Д. И. Менделеев, посветена на неговото откритие — „Периодична закономерност на химическите елементи“ (на немски: Die periodische Gesetzmässigkeit der Elemente).
Отделни учени в редица страни, особено в Германия, считат за съавтор на откритието Лотар Майер. Същественото различие между предложените системи е в това, че таблицата на Л. Майер е един от вариантите на класификация на известните към онзи момент химични елементи, докато посочената от Менделеев периодичност дава разбиране за закономерността, според която се определя мястото на елементи, които все още не са били известни тогава и дава възможност да се предскаже не само съществуването на такива елементи, но и техните характеристики[2].
Без да дава някаква представа за строежа на атома, периодичният закон стига много близко до поставянето на проблема за строежа на атома и несъмнено решението на този проблем е намерено до голяма степен благодарение на закона. През 1984 г. академик В. И. Спицын пише: „…Първите представи за строежа на атома и за химичната валентност, разработени в началото на 20 век, се основават на закономерностите в свойствата на елементите, установени с помощта на периодичния закон“ [3].
Р азвивайки през следващите две години своите идеи Менделеев въвежда понятието за място на химичния елемент в периодичната система, определено като съвкупност на свойствата му чрез съпоставяне със свойствата на другите елементи. Въз основа на това и в частност, отчитайки резултатите от изучаване на стъклообразуващи оксиди, той прави корекции в атомната маса на девет елемента (берилий, индий, уран и др.). Предсказва през 1870 г. съществуването на три неизвестни дотогава елемента, изчислява атомните им маси и описва свойствата им — „екаалуминий“ (открит през 1875 г. и наречен галий), „екабор“ (открит през 1879 г. и наречен скандий) и „екасилиций“ (открит през 1885 г. и наречен германий). След това предсказва съществуването на още осем елемента, след които „двителур“ — полония (открит през 1898 г.]]), „екайод“ — астатий (открит през 1942-3 г.), „екаманган“ — технеций (открит през 1937 г.), „двиманган“ — рений (открит през 1925 г.), „екацезий“ — франций (открит през 1939 г.).
През 1900 г. Менделеев и Уилям Рамзи стигат до извода, че е необходимо в периодичната система да бъдат включени елементите от групата на благородните газове.
Основни раздели Химична лаборатория
Химията обикновено се разделя на няколко основни подобласти, както и на няколко основни интердисциплинарни и по-специализирани области.
Аналитична химия — анализ на проби от вещества, с цел да се определи техният химичен състав и структура. Част аналитичната химия е създаване на стандартизирани експериментални методи, които намират приложение във всички останали експериментални области на химията.
Биохимия - изследване на химичните съединения, химичните реакции и химичните взаимодействия, които протичат в живите организми. Биохимията е тясно свързана с органичната химия, както и с молекулярната биология, генетиката, медицинската химия.
Неорганична химия — изследване на свойствата и реакциите на неорганичните вещества. Разграничението между органична и неорганична химия не е твърдо и двете области понякога се застъпват, например при металоорганичната химия.
Органична химия — изследване на органичните вещества. По дефиниция органичните вещества са тези, които имат за основа въглероден скелет.
Теоретична химия — изследване на химията чрез фундаментални теоретични системи, обикновено базирани на математиката и физиката.
Физикохимия — изучаване на фундаменталните физични свойства, в частност на трансформациите на енергията и динамиката, при химичните системи и процеси. Важни подразделения на физикохимията са химическата термодинамика, химическата кинематика, електрохимията, статистическата механика и спектроскопията. Физикохимията е тясно свързана с молекулярната физика, квантовата химия и теоретичната химия.
Ядрена химия - изследване на взаимодействията на съставните елементи на атома и на трансмутацията.
Някои други по-тесни области на химията са агрохимията, астрохимията, атмосферната химия, геохимията, колоидната химия, кристалохимията, магнетохимията, математическата химия, неврохимията, петрохимията, радиационната химия, стереохимията, супрамолекулярната химия, термохимията, фотохимията, химичното инженерство, ятрохимията.
Основни понятия Елементарна частица
Елементарните частици са основните градивни блокчета на материята, нейните фундаменти,от които са изградени композитните частици като протоните или неутроните. Стандартният модел във Физиката на елементарните частици класифицира, подрежда и обяснява свойствата и взаимодействията им. Единствената ненаблюдавана, но предсказана теоретично частица от Стандартния модел е Хигс бозонът.
Атом
Атомът е считан за основната градивна частица на веществото и се състои от плътна централна част, наречена атомно ядро, която е с положителен електричен заряд, заобиколена от облак електрони с отрицателен електричен заряд. Атомното ядро е изградено от протони и неутрони. Електроните в атома са свързани с ядрото с електромагнитна сила. Атомите могат да съществуват в свободно състояние или да се свързват помежду си чрез химична връзка в молекули.
Молекула
Молекулата е повече или по-малко устойчиво съчетание от определен брой атоми, свързани помежду си чрез химични връзки. Молекулите се считат за неутрални и всичките им валентности са наситени. Молекула, която се състои от огромен брой атоми, се нарича макромолекула.
Йон
Йоните са електрически заредени частици, образувани при отделяне или приемане на електрони от атоми или молекули. Броят на електроните не е равен на броя на протоните и съответно положително заредените йони се наричат катиони, а отрицателно заредените — аниони.
Вещество
Химичното вещество е материал с определена и постоянна химическа структура, с други думи физическа субстанция с обособен и специфичен химичен състав. Такива са химичните елементи и химичните съединения.
Вещество в съвременната физика се нарича вид материя, съставена от фермиони или съдържаща фермиони наред с бозони и има маса в покой. Състои се от частици, най-често електрони, протони и неутрони. Последните две образуват ядрата на атомите. При необикновени обстоятелства, например в неутронните звезди, могат да съществуват необичайни видове вещества. Под вещество в биологията се разбира материя, образуваща тъканите на организмите. От химична гледна точка веществата се делят на чисти и смеси.
Химичен елемент
Химичен елемент се нарича група от атоми с еднакъв брой протони в ядрата си. Атомите на химичните елементи не могат да бъдат разделени или превърнати в други атоми с помощта на химични средства.
Повечето химични елементи могат да образуват няколко прости вещества с различен строеж и различни свойства. Явлението се нарича алотропия, а отделните прости вещества на един елемент могат да преминават от едно в друго чрез химични процеси.
Химична връзка
Химичната връзка представлява връзката, която се осъществява между атомите или между йоните във веществата. Тя се осъществява чрез обща електронна двойка. Основна причина при свързването на атомите е понижаването на енергията им в хода на взаимодействието, защото телата с по-ниска енергия са по-стабилни, по-устойчиви. Създаването на съвременна теория за химичната връзка стана възможно едва след изясняването на строежа на електронната обвивка на атомите на химичните елементи и утвърждаване на представата за електричната природа на силите, обуславящи химичното сродство между атомите и възникването на химична връзка.
Химична реакция
Химичната реакция е явление, при което едни вещества се превръщат в други вещества, най-често различни по състав и строеж от изходните. В нея участват градивните частици на веществата — атоми, молекули или йони. В хода на реакцията частиците се прегрупират. Веществата, които се получават при превръщането, сe наричат продукти на реакцията. Реакциите протичат, съпроводени от някакви външни признаци: отделяне на газ, топлина или светлина, образуване на утайка от неразтворимо вещество или промяна на цвета. Условията за протичане на реакцията са увеличаване на контактната повърхност на реагентите или на енергията им чрез нагряване.
Агрегатно състояние
Агрегатното състояние е състояние на веществото, което се характеризира с определени качествени свойства. Изменението на агрегатното състояние се съпровожда със скокообразно изменение на свободната енергия, плътността, ентропията и други основни физически характеристики. Агрегатното състояние е следствие и резултат на фазов преход.
Агрегатните състояния на веществата са пет: твърдо, течно, газообразно, плазма и Бозе-Айнщайнова кондензация. Те зависят от налягането и температурата. При повишаване на температурата веществото се топи и преминава в течно състояние. Често дадено агрегатно състояние се нарича и фаза, затова при преминаване от едно в друго агрегатно състояние казваме, че настъпват фазови превръщания.
Основни химични закони Закон за запазване на масата
Законът за запазване на масата гласи, че масата на система от вещества е постоянна, независимо от процесите, протичащи в нея. Това е частен закон и важи само за химични взаимодействия. Съвременната наука показва, че е възможно при определени условия в затворена система да възникне масов дефект. Това означава, че независимо от процесите, които протичат масата на веществата преди и след реакцията е еднаква. Този закон е изведен от руския учен Михаил Ломоносов.
Закон за запазване на енергията
Законът за запазване на енергията е основен природен закон, изведен емпирически. Той гласи, че пълната енергия на една затворена система е константа по отношение на времето, т. е. се запазва с времето. Казано по друг начин, енергията може да се преобразува от една форма в друга, но не може да бъде създадена или унищожена.
Законът за запазване на енергията е универсален. Първият закон на термодинамиката изключва възможността за вечен двигател (перпетуум мобиле) от първи род. Днес понятието запазване на енергията се отнася за сумарната енергия на една система във времето. Тази енергия е съставена от всички форми на енергия, притежавани от системата.
Източници : Wikipedia.com; Google.com;
Сподели с приятели: |
