Хипогликемичен шок



Дата10.02.2018
Размер100.42 Kb.
#56880
Сестрински грижи при хипогликемичен шок и диабетна кома

Хипогликемичен шок


Хипогликемията е състояние, при което кр.захар се понижава под 3,5 ммол/л. Тя е остро усложнение на захарен диабет и може да бъде сериозна заплаха за живота на пациента.

Причини за хипогликемията:


  • Грешки в хранителния режим

  • Повишена физическа активност

  • Неадекватно висока инсулинова дозировка

  • Перорални хипогликемизиращи средства

  • Алкохолна консумация, когато не е съпроводено с адекватен прием на храна

  • Някои медикаменти

  • Започваща бъбречна и чернодробна недостатъчност

Признаци:


  • Изпотяване

  • Силен глад

  • Нервност, раздразнителност

  • Сърцебиене

  • Замъглено зрение

  • Разтреперване

  • Намалена концентрация

  • Обща слабост

  • Световъртеж и обърканост

  • Разширение на зениците

  • Настръхване на космите

  • Диплопия

  • Упорито главоболие

  • Агресивност

  • Неспокойствие

  • Халюцинации (рядко)

  • Апатия

  • Сънливост

Хипогликемичния шок се развива внезапно за минути, с хипертонична мускулатура, тремор, влажна кожа, нормално дишане, нормални очни ябълки. Делирни прояви, евентуална картина на мозъчен инсулт с отпадни явления, евентуални епилептични припадъци


Поведение:


При поведение на безсъзнание да се инжектира венозно 20% глюкоза или 1 мг глюкагон мускулно

Да се има впредвид незадоволителен ефект на глюкагона при гладувал пациент

Да се приемат въглехидрати през устата след това и да се следи за повторна хипогликемия

Да се обучат здравните сепециалисти и близките да използват глюкагон при чести хипогликемии



План за сестрински грижи:


  1. Приемане на болния в отделението

  2. При поведение на безсъзнание да се инжектира венозно 20% глюкоза или 1 мг глюкагон мускулно

  3. Да се има впредвид незадоволителен ефект на глюкагона при гладувал пациент

  4. Да се приемат въглехидрати през устата след това и да се следи за повторна хипогликемия

  5. Установяване причините, които са водели до шок

  6. Грижа за кожата и лигавиците

  7. Нормализиране на пулса, кр.налягане

  8. Наблюдение на общото му състояние

  9. Наблюдение на дишането

  10. Наблюдение за повръщане

  11. Наблюдение за психични прояви

  12. Здравно-просветна дейност

  13. Общуване с болния и неговите близки с цел да не се депресира






Диабетна кома

Хипогликемичен шок

Развитие

Бавно

Бързо, често за ½ - 1 час или за минути

Общ вид

Сравнително запазен, лежи като „захвърлен”

Сравнително запазен, в зависимост от стадия

Лице

Зачервено

Бледо

Кожа

Суха; топла

Влажна; изпотена

Език

Сух, напукан, с дъх на ацетон

Влажен, няма дъх на ацетон

Пулс

Учестен

Учестен

Кръвно налягане

Понижено

Нормално или понижено

Мускулен тонус

Понижено

Хипертонична мускула-тура, често тремор

Гърчове

Никога няма

Да (при напреднала)

Дишане

Дълбоко, често шумно (Кусмаулово)

Нормално, неучестено

Повръщане

ДА

НЕ

Коремни болки

Често

НЕ

Усет за глад, предшестващ кома

НЕ

Силен

Жажда

ДА

НЕ

Други

Температура, стресови състояния, мензис

До психични прояви и делири – „Бабински” може да се позитивира



Диабетна кома


Като правило диабетната кома се развива бавно, в течение на няколко дни или седмици. В ранния подромален стадий такива симптоми като главоболие, гадене, апатия или обратното – повишена психическа възбудимост, отразяват нарушение на функциите на ЦНС и наред с жаждата, полидипсията, полиурията свидетелсват за развиваща се декомпенсация на диабета. Със задълбочаване на комата нарушението на функциите на ЦНС прогресира.

В стадий на кома болните са в безсъзнание със силно отслабени или липсващи рефлекси. Кожата им е бледа и студена, устните са цианотични, пулсът им е малък, нишковиден, много ниско кр.налягане, температура, коремни болки, меки очни ябълки.



Отключващи фактори:

  • липса на екзогенен внос на инсулин: първа изява на недиагностициран диабет, пропусната инсулинова инжекция, лечение с таблетки вместо инсулин

  • недостатъчен екзогенен внос на инсулин: предписване на недостатъчна доза, техническа грешка при определяне на дозата и нейното инжектиране

  • повишена нужда от инсулин: инфекции, грешки в диетата, операция, произшествия, бременност, стомашно-чревни заболявания, инфаркт на миокарда, хипертиреоидизъм

В 25 % от случаите се касае за т.нар.манифестна кома, т.е захарния диабет се диадностицира за първи път в състояние на кома. Като най-честа причина се посочват инфекциите (около 40 %)

Известни са три клинични форми на диабетна декомпенсация:

  • СС форма (загуба на обем, шок)

  • Бъбречна форма (ОБН)

  • Псевдоперитонитна форма (прояви на перитонеално дразнене, стомашно-чревна атония

Лабораторните изследвания показват:

  • Много високи стойности на кр.захар

  • Високо съдържание на захар в урината и наличие на ацетон в нея

  • Понижени са серумните електролити на К+, Na+, CL-

  • Ацидоза – pH на кръвта спада под 7,36

  • Левкоцитоза

  • Ограничаването на бъбречната функция се проявява с покачване на кръвна урея и креатинина в серума

  • Кр.захар, ацетон и захар в урина се проследяват ежечасно


Има три основни видове диабетна кома:

1. Диабетна кетоацидозна кома – (типична за диабет от I тип) характеризира с пълна загуба на съзнанието. Болният лежи съвсем отпуснат. Контактът с него е невъзможно. В началото реагира на болезнени дразнения. Първоначално червените устни цианозират, температурата се понижава, пулсът е мек, нишковиден, кр.налягане е мн.ниско, диурезата намалява и може да стигне до анурия.

2. Хиперосмоларна диабетнанекетонна кома – най-опаснотот остро усложнение при диабет тип 2.

Етиология: голяма загуба на течности (от висока температура, масивно лечение с диуретици, гадене, повръщане, диария, изгаряния, обилно потене, след тежка физическа работа), третиране с някои медикамети.

Кл.картина:



  • Колапс

  • Жажда

  • Полиурия

  • Безапетитие

  • Неориентиран и объркан

  • Понякога възбуден

  • Дехидратация на кожа и лигавица

  • Липсва мирис на ацетон

3. Лактацидозна кома – едно от фаталните усложнения на захарния диабет. Етиология:състояния, съпроводени с аноксия, тъканна хипоксия и ацидоза, при които спонтанно нараства образуване на лактат. Такива са СН и дих.недостатъчност, тежки чернодробни и бъбречни заболявания, сепсисът.

Кл.картина: Състоянието рязко се влошава. Явяват се за няколко часа тежка отпадналост, прилошаване, коремни болки, изразена хипервентилация, тахикарден колапс


Лечение и грижи за болния


От изключително важно значение е лечението да се започне на време, ако то се забави повече за 1-2 дни, шансовете болният да излезе от това състояние значително намаляват. Такива болни трябва да бъдат незабавно изпращани в болница със спешен транспорт, добре затоплени с одеала и грейки на краката. В болницата трябва да се осигури екип от лекар, мед.сестра, лаборант и санитар, които неотлъчно да полагат грижи за болния до излизането му от коматозно състояние и до изчезване на ацетон в урината
Сестрински грижи:

  1. Спешна хоспитализация на болния в интензивно отделение

  2. Наблюдение на общото състояние

  3. Попълване на медицинска документация

  4. Требваме го за храна

  5. Болният внимателно се затопля от м.с със завивки, грейки

  6. Измерване и регистриране на соматичните показатели в реанимационния лист на всеки 1-2 часа

  7. Контролиране на дишането - дали е учестено, повърхностно, забавено

  8. Наблюдение на циркулацията - тахикардия, аритмия, брадикардия, хипотония, хипертония, изчезване на периферен пулс

  9. Да измери кръвното му налягане и да го проследява през определен интервал

  10. Наблюдение на кожата за промени - бледост, цианоза, студена пот, кръвоизливи, уртикария, зачервяване, сухост, влажност

  11. Наблюдение на повърнатите материи – цвят, количество

  12. При настъпили усложнения се уведомява лекарят

  13. Контролиране на водно-електролитно равновесие - съставяне на реанимационен план ( изчисляване загубата на течности и соли, като повръщане, изпотяване, диуреза, дефекация, дишане, хипертермия, изтичане на секрети), определяне състава на въвежданите течности, определяне скоростта на вливане

  14. Поставяне на уретрален катетър за балансиране вноса на течности и поддържане на проходимостта му

  15. Оределяне количеството на диурезата и регистрирането й

  16. Подготвяме и асистираме на лекар при поставяне на централен венозен катетър за измерване на ЦВН

  17. Подготвяме и асистираме на лекар при поставяне на стомашна сонда (заради стомашната атония и пилороспазъма с гадене

  18. На всеки час се определя кръвната захар, а калият и кръвните газове - на всеки 2 часа

  19. Да регистрира измерените показатели в специален реанимационен лист

  20. Извършване на ежедневни хигиенни тоалети - включва сутрешен тоалет, частична баня, вечерна баня, тоалет на гениталиите. При необходимост - специалет тоалет на устата, носа и очите

  21. Грижи против декубитус - за целта се полагат грижи за леглото на болния (равен дюшек, галдък, чисто постелно бельо и винаги добре изпънато), на всеки 2 часа смяна на положението на тялото; поставяне на гумени кръгове на застрашените места

  22. Хранене на тежко болни или подпомагане

  23. Профилактика на тромбоемболиите - лечение с ниски дози Хепарин

  24. Проследяване за болката - особено за коремната болка

  25. М. с активно участва в лекарствената терапия

  • Лечение с инсулин, обикновено на всеки половин или един час, по 20 до 50 Е до спадането на кр.захар. При понижението й в лечението се включва и глюкоза в доза 1-2 мл 25% разтвор на всяка единица инсулин. Използва се и левулоза или сорбит

  • Осигурява се големи количества течности и сол; когато е необходимо в инфузии – физиологичен или Рингеров разтвор, общо 2-5 л за 24 часа, с бързина на вливане около 1 час. Трябва да се има впредвид диурезата на болния и степента на дехидратация. Рядко се прави трансфузия

  • За борба с ацидоза се влизат в границите на предвидените течности 8,4% разтвор на натриев бикарбонат. При необходимост и връщане на болния в съзнание се прави промивка на стомаха с 5% от натриев бикарбонат.

  • При хипокалиемя се прилагат най-добре ижекционно калиеви соли.

  • Когато болния дойде в съзнание и е в състояние да поема храна, му се дават течности богати на калий – плодов сок, нектар, компот, портокалов сок, мляко

  • При сърдечно-съдова слабост се прилагат аналептични средства(Ефортил, Норадреналин, Хипертензин) и ¼ мг строфантин венозно

  • Съпътстващите инфекции се лекуват енергично с мощни антибиотици

  • При упорито повръщане – морфен, хлоразин. В краен случай – промивка на стомаха с топъл физ.разтвор.

(26) След преминаването на острия стадий, на болния се назначава т.нар. антикетогенни диети – овесена, картофена, плодова.

(27) Тя трябва да познава и следи за клиничните симптоми на диабетна кома

(28) Да осигори покой на болния и да следи състоянието му

(29) При поява на застрашаващи симтоми веднага да уведоми лекаря за предприемане на спешни мерки за овладяване на състоянието

(30) Да следи за спазването на диетата и да не нарушава приема на лекарства

(31) Да предупреди близките да не натоварват допълно психически болния

(32) Изписване на пациента, попълване на необходимата документация

(33) Да провежда здравно-просветна дейност


Да им даде разаснения във връзка начина им на живот след напускане на болничното заведение:

* да се запознае с условията и начина на живот на болния; дали живее сам; разполага ли със всички необходими неща; има ли кой да се грижи и за него. * поддържане на двигателен режим на пациента – е много важен; трябва да се движат и да спортуват (но не се препоръчват състезателни спортове).

* да поддържа добро състояние на кожата, лигавиците, зъбите, ноктите, стъпалата с цел предпазване от замърсяване и инфекции

* спазване на диета номер 9 (най-основния момент при лечението) – да му подготвим примерно меню; храненията да е пето- или шестократно. Диетата е за цял живот. Забранено е алкохолът и тютюнопушенето

* да ги обучим как да изследват кр.захар с глюкомер (и да изследва пред нас, за да видим дали се справя) и как да водят дневник – какви храни са приели, какви лекарства използват, колко е кр.захар, какви оплаквания са имали, какви други лекарства приема освен за диабета

* постоянно поддържане на нормална кръвна захар

* да обучим болния за работа с писалка и какви правила да използва; тя трябва да е убедена, че болният и близките могат да се справят и спазват правилата за инжектиране

* да обучим пациента да разпознае симптомите на хипогликемичен шок и диабетна кома и как да се справи с тях






Каталог: sesgriji -> 5sem
5sem -> Задължение на медицинската сестра при поставяне и поддържане на централен венозен път
5sem -> Ревматоиден артрит определение
5sem -> Сестрински грижи при болни с диабет. Промоция на здравето
5sem -> Подготовка и техника на стомашна промивка. Задължение на медицинската сестра
5sem -> 1. Подготовка на болен за изследване на черен дроб холецистография
5sem -> Сг при пациенти с Тонзилити Какво представляват тонзилите?
5sem -> Сесртински грижи при отравяния с гъби Причини: Причинява се от фагоидни гъби,зелена,бяла,жълта мухоморка. Латентния час е от 8-48 час. Клинична картина
5sem -> 21. Сестрински грижи при отравяне с алкохол (етанол)
5sem -> 3. Специални сестрински грижи при болни с чернодробна цироза
5sem -> 25. Сестрински грижи при отравяне с въглероден оксид


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница