ХипсоСъзнание (техники за постигане на личен успех) Джон Бейнс
ПРЕДГОВОР Бързите социални, политически и технологически промени в съвременния свят с нищо не ни помагат, когато се стремим да извлечем някакъв смисъл от пъстрата картина на живота. Зад всички трудности, които срещаме по житейския си път в търсене на „отговора", се крие един-единствен основен факт, причина за безброй ненужни недоразумения, нещастия, страдания и разочарования. Този факт е ниската будност на човека. Тъй като съзнанието ни непрекъснато се лута между бъдещи тревожни събития, които още не са настъпили и вече минали изживявания, които не могат да се променят, ние живеем в нещо като полусън и ни е отнето самото „битие". Неограниченият потенциал на човешкия дух е вкаран в рамките на тясна замръзнала програма. Тя ни държи в плен чрез лошото образование, лошите навици и диктата на обществото, което насърчава ненужното бързане, повърхностното мислене, стремежа към лесни удоволствия и бягството от истинския живот. Неусетно попадаме в духовен капан, който все по-бързо ни отдалечава от единствената съществена реалност - настоящия момент.
Тази книга е само пътна карта, ръководство, което ще ви даде по-дълбоко разбиране на себе си и на света около вас. Всичко в нея е с главно практическа насоченост. Колкото по-искрени са усилията и желанието ви да получите повече от живота, толкова по-голяма полза ще извлечете.
Ако представените тук идеи ви развълнуват и ако сериозно изпълнявате упражненията за ХипсоСъзнание, пред вас ще се разкрият непознати до този момент светове. Този процес на „събуждане" е пътуване към самопознанието. Щом веднъж съберете смелост и направите първата крачка, може само да спечелите, а няма да загубите друго освен препятствията по пътя ви към успеха, душевното спокойствие и дълбокото разбиране на това какво означава ДА ЖИВЕЕШ...
СЪВРЕМЕННИЯТ ЧОВЕК И НЕГОВАТА БОЛЕСТ Обществото е устроено като добре организирано цяло, в което всеки индивид дава своя принос и изпълнява някаква роля. Развитието на цивилизацията е довело до постепенно решаване на проблемите по прехраната, които в минали епохи са били толкова остри. Правителствените институции са поели управлението на живота на групата, затова сега индивидът живее според правилата на цивилизацията. До известна степен светът изглежда такъв, какъвто всички мислят, че трябва да бъде от гледна точка на прогреса. Съвременният човек се гордее с цивилизацията си, доволен е от стадното си съществуване и се смята за покорител на света, като нито за миг не поставя под съмнение тези свои разбирания.
Погълнати във всекидневието си, ние рядко се замисляме за дългия и труден път на човешката цивилизация до наши дни. Както е известно, „обществото" е творение на човека и се основава на постепенното му адаптиране към Природата. Това адаптиране го е довело до създаване на цивилизацията и изграждане на определени навици, практики и обичаи, тоест до създаване на установени и постоянни форми на колективно поведение. Обичаите, традицията и общественото мнение са могъщи формиращи фактори на личността. Поради специфичното си неуловимо естество тези фактори имат силно влияние върху поведението, характера, физическото и психическо развитие на индивида. В процеса на учене и развиване на интелигентността си човекът е принуден да се приспособи към „обществото", да спазва предписанията на морала и институциите и да се подчини на изискванията на цивилизацията. За да постигне тази адаптация, той трябва да използва интелигентността си, за да мисли, анализира, разсъждава и разбира, да стигне до определени изводи или да взема „решения", определящи личното му поведение.
Човек зависи, живее и функционира в „обществото", затова приспособяването му към него е абсолютно необходимо и се явява като задължителен и желан елемент на самоопределянето му. Онези, които не се адаптират, се лишават от облагите на живота в обществото.
Ето защо общественият организъм придобива почти пълно, граничещо с божественото всемогъщество, където не се допуска възможност за грешка или несъгласие. Не можем да си представим съвременния човек, откъснат от някаква социална група. Всъщност, смята се за желателно и похвално да се придържаме към нормите на поведение, предписани от нашата цивилизация и да жадуваме да опознаем културата й.
Тази структурна организация, където всяка част въздейства върху цялото и на свой ред се влияе от него, довежда индивида до изместване и проектиране на Аба Индивидуалното Аз се поглъща и асимилира от „голямото обществено Аз". Когато индивидът казва „аз", всъщност има предвид „ние". Идентификацията с групата води до редица много интересни явления, някои от които са полезни за отделния човек, а други му вредят.
Сред вредните последици за самоличността на индивида тук ще засегнем само онези, които произтичат от липсата на разсъждаващо, зряло, разумно и възрастно Аз.
Забележителна е липсата на разсъждаващо Аз в съвременния човек - вместо него той притежава стереотипно Аз, неизбежен продукт на социалната дисоциация. Това „социално-индивидуално Аз" винаги попада под принудителното въздействие на колективното поведение и мислене, които са втъкани в самата му същност.
Общият показател за съвременния човек е липсата на самоконтрол в най-широк смисъл. Липсата на самоконтрол води до неспособност на човешката машина, по-специално на мозъка да функционира адекватно, както и до невъзможност за пълно използване на менталните способности, трудно поддържане на добра физическа и умствена форма, недоволство, тревога, дезориентация и хронично състояние на ниска и объркана ментална дейност.
Индивидът точно записва и отразява местните и глобални колективни реакции. Той е само винтче в огромния и сложен обществен механизъм. Всяко движение на машината влияе незабавно върху това винтче, наречено човек.
Все по-бързият ритъм на прогреса го принуждава да се стреми непрекъснато към технологическо, икономическо и културно усъвършенстване. Всекидневният живот става все по-сложен и хаотичен. Човекът е принуден да използва всеки ден, всеки миг, за да произвежда повече и така да поддържа определен социален и икономически стандарт. Колкото по-сложен става животът, толкова по-големи са изискванията на колектива към индивида. Например, ако се стреми към определен вид работа, той трябва да има все по-висока академична подготовка. Колкото по-висока е тази подготовка, толкова по-строг е подборът на човешкия материал. Всекидневието е борба за оцеляване и за по-висок обществен и икономически стандарт. Съвременният човек е завладян от чувството, че трябва да се бърза.
Той живее прекалено бързо и мисли повърхностно. Ето защо той е неспособен да използва по подходящ начин ценните качества, с които е надарен. Интелигентността му не е достатъчна, за да избегне нервното напрежение, песимистичните мисли и разрушителните емоции. Често волята не му помага да превъзмогне вредните навици ида постави страстите си под контрол. Той често губи преценка и не може да види истината зад привидното, неспособен е да се освободи от негативните влияния, произтичащи от колективното емоционално и психологическо състояние.
Наблюдаваме колективна мания за скорост - икономическа психоза, която поражда неотложното усилие да посрещнем високите изисквания на обществото.
Болестта на нашата епоха е ненормално увеличеното нервно напрежение, а размерът на последиците все още трудно може да се определи. Нервното напрежение е основна причина за сърдечносъдовите болести, нервните и психически разстройства и психосоматичните заболявания.
Това е болест на съвременността в смисъл, че се дължи на специфични за времето фактори. Причините са нарастващата хаотичност и сложност на живота, непропорционалното развитие на цивилизацията, ускореният напредък на науката и техниката, трескавата активност и пренаселеност на големите градове, борбата за живот, скоростта на съобщенията, музиката и шумът, несигурното бъдеще на човечеството, изобилието от реклами и доктрини, липсата на истинско човешко общуване.
Когато говорим за нервно напрежение, всъщност имаме предвид „ненормално увеличено напрежение", тъй като напрежението само по себе си е нормално и необходимо за човешкия живот явление. Нека разгледаме подробно причините за напрежението, за да определим средства, чрез които да избегнем разрушителното им действие.