ХипсоСъзнание (техники за постигане на личен успех) Джон Бейнс предговор



страница1/35
Дата29.01.2023
Размер0.91 Mb.
#116438
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   35
Хипсо Съзнание
Свързани:
НАУКАТА ЗА ЛЮБОВТА, CIA-RDP96-00792R000200650021-2

ХипсоСъзнание
(техники за постигане на личен успех)
Джон Бейнс


ПРЕДГОВОР
Бързите социални, политически и технологически промени в съвременния свят с нищо не ни помагат, ко­гато се стремим да извлечем някакъв смисъл от пъст­рата картина на живота. Зад всички трудности, кои­то срещаме по житейския си път в търсене на „отговора", се крие един-единствен основен факт, причина за безброй ненужни недоразумения, нещастия, страдания и разочарования. Този факт е ниската будност на човека.
Тъй като съзнанието ни непрекъснато се лута между бъдещи тревожни събития, които още не са настъпили и вече минали изживявания, които не могат да се про­менят, ние живеем в нещо като полусън и ни е отнето самото „битие". Неограниченият потенциал на човешкия дух е вкаран в рамките на тясна замръзнала програ­ма. Тя ни държи в плен чрез лошото образование, лоши­те навици и диктата на обществото, което насърчава ненужното бързане, повърхностното мислене, стремежа към лесни удоволствия и бягството от истинския живот. Неусетно попадаме в духовен капан, който все по-бързо ни отдалечава от единствената съществена реалност - настоящия момент.
Тази книга е само пътна карта, ръководство, което ще ви даде по-дълбоко разбиране на себе си и на света около вас. Всичко в нея е с главно практическа насоче­ност. Колкото по-искрени са усилията и желанието ви да получите повече от живота, толкова по-голяма пол­за ще извлечете.
Ако представените тук идеи ви развълнуват и ако сериозно изпълнявате упражненията за ХипсоСъзнание, пред вас ще се разкрият непознати до този мо­мент светове. Този процес на „събуждане" е пътуване към самопознанието. Щом веднъж съберете смелост и направите първата крачка, може само да спечелите, а няма да загубите друго освен препятствията по пътя ви към успеха, душевното спокойствие и дълбокото разбиране на това какво означава ДА ЖИВЕЕШ...


СЪВРЕМЕННИЯТ ЧОВЕК И НЕГОВАТА БОЛЕСТ
Обществото е устроено като добре организирано цяло, в което всеки индивид дава своя принос и изпълня­ва някаква роля. Развитието на цивилизацията е довело до постепенно решаване на проблемите по прехрана­та, които в минали епохи са били толкова остри. Пра­вителствените институции са поели управлението на живота на групата, затова сега индивидът живее спо­ред правилата на цивилизацията. До известна степен светът изглежда такъв, какъвто всички мислят, че трябва да бъде от гледна точка на прогреса. Съвремен­ният човек се гордее с цивилизацията си, доволен е от стадното си съществуване и се смята за покорител на света, като нито за миг не поставя под съмнение тези свои разбирания.
Погълнати във всекидневието си, ние рядко се замис­ляме за дългия и труден път на човешката цивилизация до наши дни. Както е известно, „обществото" е творение на човека и се основава на постепенното му адап­тиране към Природата. Това адаптиране го е довело до създаване на цивилизацията и изграждане на определе­ни навици, практики и обичаи, тоест до създаване на установени и постоянни форми на колективно поведение. Обичаите, традицията и общественото мнение са могъщи формиращи фактори на личността. Поради специфичното си неуловимо естество тези фактори имат силно влияние върху поведението, характера, физическото и психическо развитие на индивида. В процеса на учене и развиване на интелигентността си човекът е принуден да се приспособи към „обществото", да спазва предписанията на морала и институциите и да се подчини на изискванията на цивилизацията. За да постигне тази адаптация, той трябва да използва ин­телигентността си, за да мисли, анализира, разсъждава и разбира, да стигне до определени изводи или да взе­ма „решения", определящи личното му поведение.
Човек зависи, живее и функционира в „обществото", затова приспособяването му към него е абсолютно не­обходимо и се явява като задължителен и желан еле­мент на самоопределянето му. Онези, които не се адап­тират, се лишават от облагите на живота в общест­вото.
Ето защо общественият организъм придобива поч­ти пълно, граничещо с божественото всемогъщество, където не се допуска възможност за грешка или несъг­ласие. Не можем да си представим съвременния човек, откъснат от някаква социална група. Всъщност, смя­та се за желателно и похвално да се придържаме към нормите на поведение, предписани от нашата цивили­зация и да жадуваме да опознаем културата й.
Тази структурна организация, където всяка част въздейства върху цялото и на свой ред се влияе от него, довежда индивида до изместване и проектиране на Аба Индивидуалното Аз се поглъща и асимилира от „голя­мото обществено Аз". Когато индивидът казва „аз", всъщност има предвид „ние". Идентификацията с гру­пата води до редица много интересни явления, някои от които са полезни за отделния човек, а други му вре­дят.
Сред вредните последици за самоличността на инди­вида тук ще засегнем само онези, които произтичат от липсата на разсъждаващо, зряло, разумно и възраст­но Аз.
Забележителна е липсата на разсъждаващо Аз в съв­ременния човек - вместо него той притежава стерео­типно Аз, неизбежен продукт на социалната дисоциация. Това „социално-индивидуално Аз" винаги попада под принудителното въздействие на колективното по­ведение и мислене, които са втъкани в самата му същ­ност.
Общият показател за съвременния човек е липсата на самоконтрол в най-широк смисъл. Липсата на самоконтрол води до неспособност на човешката машина, по-специално на мозъка да функционира адекватно, както и до невъзможност за пълно използване на менталните способности, трудно поддържане на добра физическа и умствена форма, недоволство, тревога, дезори­ентация и хронично състояние на ниска и объркана ментална дейност.
Индивидът точно записва и отразява местните и глобални колективни реакции. Той е само винтче в ог­ромния и сложен обществен механизъм. Всяко движение на машината влияе незабавно върху това винтче, наречено човек.
Все по-бързият ритъм на прогреса го принуждава да се стреми непрекъснато към технологическо, икономическо и културно усъвършенстване. Всекидневният жи­вот става все по-сложен и хаотичен. Човекът е прину­ден да използва всеки ден, всеки миг, за да произвежда повече и така да поддържа определен социален и икономически стандарт. Колкото по-сложен става живо­тът, толкова по-големи са изискванията на колектива към индивида. Например, ако се стреми към определен вид работа, той трябва да има все по-висока академична подготовка. Колкото по-висока е тази подготовка, толкова по-строг е подборът на човешкия материал. Всекидневието е борба за оцеляване и за по-висок об­ществен и икономически стандарт. Съвременният човек е завладян от чувството, че трябва да се бърза.
Той живее прекалено бързо и мисли повърхностно. Ето защо той е неспособен да използва по подходящ начин ценните качества, с които е надарен. Интелигент­ността му не е достатъчна, за да избегне нервното напрежение, песимистичните мисли и разрушителните емоции. Често волята не му помага да превъзмогне вредните навици ида постави страстите си под конт­рол. Той често губи преценка и не може да види истина­та зад привидното, неспособен е да се освободи от не­гативните влияния, произтичащи от колективното емоционално и психологическо състояние.
Наблюдаваме колективна мания за скорост - иконо­мическа психоза, която поражда неотложното усилие да посрещнем високите изисквания на обществото.
Болестта на нашата епоха е ненормално увеличено­то нервно напрежение, а размерът на последиците все още трудно може да се определи. Нервното напрежение е основна причина за сърдечносъдовите болести, нерв­ните и психически разстройства и психосоматичните заболявания.
Това е болест на съвременността в смисъл, че се дължи на специфични за времето фактори. Причините са нарастващата хаотичност и сложност на живота, непропорционалното развитие на цивилизацията, уско­реният напредък на науката и техниката, трескавата активност и пренаселеност на големите градове, бор­бата за живот, скоростта на съобщенията, музиката и шумът, несигурното бъдеще на човечеството, изоби­лието от реклами и доктрини, липсата на истинско чо­вешко общуване.
Когато говорим за нервно напрежение, всъщност имаме предвид „ненормално увеличено напрежение", тъй като напрежението само по себе си е нормално и необходимо за човешкия живот явление. Нека разгледа­ме подробно причините за напрежението, за да опреде­лим средства, чрез които да избегнем разрушителното им действие.


Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   35




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница