Хирургия при белодробни невроендокринни тумори петров, Д. Б., София
Изтегляне 31.04 Kb.
|
ХИРУРГИЯ ПРИ БЕЛОДРОБНИ НЕВРОЕНДОКРИННИ ТУМОРИ Петров, Д.Б., София Цел на настоящия труд е да се обсъди мястото на хирургията в мултимодалното лечение на белодробните невроендокринни тумори (НЕТ), да се представят оперативните процедури, отдалечените резултати и прогностичните фактори. Класическите белодробни НЕТ произхождат от клетките на Kulchitzky от APUD системата, локализирани в нормалната бронхиална лигавица. Те са около 25% от всички първични белодробни неоплазми. Представят се със широк клиникопатологичен спектър, разнообразна морфологична характеристика и биологично поведение. Класифицират се в две групи: (1) Добре диференцирани белодробни НЕТ-типичен карциноид (G1) и атипичен карциноид (G2) и (2) Лошо диференцирани белодробни НЕТ-едроклетъчен невроендокринен карцином (G3) и дребноклетъчен карцином (G3). Главни морфологични критерии за диференциална диагноза са митотичната активност и наличието или липсата на некрози. Стадирането на НЕТ туморите се определя от 7-та ревизия на “TNM класификация на злокачествените тумори” (UICC, 2009). Прилагат се различни по обем белодробни резекции, вкл. бронхопластични и разширение операции, които се извършват с различна честота в зависимост от морфологията (малигнения потенциал) и стадия на тумора. Оперативният достъп може да е торакотомия или VATS. Системната медиастинална лимфна дисекция или системна медиастинална биопсия са задължителни при всички случаи. Типичните карциноиди (ТК) са с най-нисък малигнен потенциал и се характеризират с по-малко от 2 до 10 митози на 10 полета на високо увеличение (= 2 mm2), докато атипичните карциноид (АК) имат повече митози (над 2 до 10 митози на 10 полета на високо увеличение) и малки огнища на некрози. Те са по-агресивни с метастази в медиастиналните лимфни възли (30-50%) и дистантни разсейки. При централните ТК метод на избор са органосъхраняващи бронхопластични резекции. При периферни лезии лобектомията е най-честа, но са възможни и сублобарни анатомични резекции. Отдалечените резултати са отлични с 5 до 10-годишна преживяемост около 85%. Ендоскопска радикална резекция е показана при тумори на краче. Поради по-голямата агресивност на АК оперативното им лечение включва обикновено по-големи по обем резекции, въпреки стремежа към извършване на радикална паренхимосъхраняваща операция. Пет-годишната преживяемост е около 60%. При тази група тумори сигнификантни прогностични фактори са хистологията и нодалния статус. Не се препоръчва адювантна химио-/лъчетерапия след пълна резекция на локорегионалното заболяване. Едроклетъчният белодробен невроендокринен карцином (G3) е с митотичен индекс е по-висок от 11 митози на 10 полета на високо увеличение и некрозите са по-обширни. Общата 5-годишна преживяемост е 36%. Самостоятелната хирургия (лобектомия, пулмонектомия) е недостатъчна. Mултимодалната терапия (вкл. адювантна ХТ) подобрява прогнозата дори при pСтадий IA. Само рТ фактора е независим предиктор на преживяемостта. Дребноклетъчният карцином (G3) е най-агресивен, с повече от 11 митози на 10 полета на високо увеличение и некрози в широки зони. Хирургията е показана при пациенти с I-II стадии след детайлно стадиране, оптимално включващо медиастиноскопия. За задължителната морфологична верификация на медиастиналните лимфни възли се използват още предна медиастиноскопия, VATS или по-рядко ендоскопски стадиращи методи. След радикална резекция (за предпочитане лобектомия) оперираните подлежат на адювантна химиотерапия при липса на метастази в лимфните възли. При метастатично ангажиране на медиастиналните лимфни възли е показана конкурентна химиотерапия и облъчване на медиастинума. Тъй като профилактичното облъчване на главата води до подобряване на свободния от заболяване интервал и общата преживяемост при пациенти с ДКБР при пълна ремисия, то трябва да бъде обсъдено след адювантната химиотерапия при оперирани радикално болни. Оперативното лечение, като част от мултимодален лечебен протокол, води до подобрени прогноза и контрол на локалните рецидиви, включително до 5-годишна преживяемост от 30-52% за стадии I-II на болестта. В заключение, радикалната белодробна резекция (по-възможност органосъхраняваща) е метод на избор при добре диференцираните белодробни НЕТ. При лошо диференцираните белодробни НЕТ хирургията (след прецизно стадиране/рестадиране) е част от мултимодалната терапия. Малигненият потенциал на тумора и нодалния статус са основните прогностични фактори. Каталог: images -> Documents Documents -> Европейският земеделски фонд за развитие на селските райони Documents -> Европейският земеделски фонд за развитие на селските райони Documents -> Европейският земеделски фонд за развитие на селските райони Documents -> Европейският земеделски фонд за развитие на селските райони Documents -> Европейският земеделски фонд за развитие на селските райони Documents -> Семинар (за най-малко 20 участници) Documents -> Програма на „загорка" ад „ Създаваме по-добро бъдеще" Documents -> Програма за Първи ден: 11. 00ч. 11. 15ч.: Регистрация на участниците и получаване на материали Изтегляне 31.04 Kb. Сподели с приятели:
|