Хлябът и олиото ще поскъпват плавно

Блиц новини

Хлябът и олиото ще поскъпват плавно

Ядем най-евтиния хляб в ЕС

"Да не създаваме психоза и паника", призова министър Найденов, който отхвърли спекулациите за шоково постъпване на хляба и олиото след Нова година, предаде КРОСС.

"Това не значи, че цената ще остане същата", каза Георги Попов, председател на Асоциацията на хлебопроизводителите. Той обясни, че в момента хлябът у нас се продава на по-ниска цена от пазарната. Причината е в сивата икономика по производствената верига. Има и натиск от страна на големите търговски вериги, които диктуват по-ниски цени на българските хлебари. Родните производители даже плащат такса за вход, за ремонт на щанда и други подобни на големите търговски вериги

Мирослав Найденов допълни, че получил оплакване от производител на месни продукти, от които търговска верига поискала да направи колбас за 1,80 лв. за килограм.

Савина Влахова, председател на Съюза на мелничарите, похвали правителството и опитите му да създаде добра бизнес среда. Тя напомни, че поскъпването на пшеницата е световна тенденция и не се случва само в България.

Земеделският министър увери още, не няма опасност за зърнения баланс на страната. Даже имаме излишък от 500 000 тона, които могат и да бъдат изнесени.

Нямало причини за лавинообразно поскъпване на хляба

ЖАНЕТА ЙОРДАНОВА

Според земеделския министър Мирослав Найденов липсват фактори, които да налагат поскъпване в първите дни на януари на хляба с 15 или 20%.

Паулина Йоргова

14.01.2011

Има определен натиск от търговските вериги към българските производители. Така бедният роден производител спонсорира богатите търговски вериги, които не са български. Това неизбежно рефлектира върху цените и качеството на храните, които излизат на пазара, каза вчера министърът на земеделието и храните Мирослав Найденов след извънредното заседание на Консултативния съвет по зърното вчера.

Родните производители са притискани чрез схемите и договорите за разсрочено плащане, при връщането на нереализираната продукция и др.  Този проблем предстои да се обсъди още следващата седмица на среща при земеделския министър, в която ще вземат участие всички засегнати страни.

Найденов е категоричен, че в България има достатъчно хляб и няма причини, които да налагат лавинообразното му поскъпване. Тази тенденция се отнася и за цените на другите храни у нас.  Липсват фактори, които да налагат поскъпване в първите дни на януари на хляба с 15 или 20% или пък да вдигат цените на олиото над 4 – 5 лева. Трайна е тенденцията за поскъпване на храни в световен мащаб, но това поскъпване е плавно. То не може да бъде прогнозирано и няма да се усети след няколко дни.

Това става ясно от информацията за състоянието на зърнените пазари, която е направена от Националната служба по зърното и фуражите. Около 900 хил. тона жито са необходими на страната до следващата реколта за хляб и 200 хил. тона може да се остави като преходен остатък. Въпреки това остават около 500 000 тона, които може да се изнесат, сметна министърът. Не съществуват никакви притеснения за зърнения баланс, каза Найденов. Може да се внесе висококачествена пшеница, но в малки количества, и то за специални цели. Тези дни беше разтоварен кораб с 3000 тона жито от Казахстан, което ще се използва за направата на кроасани.

Да се следят много точно вътрешнообщностните доставки и износът в трети страни на пшеница от Агенция „Митници”. Това призова Красимир Аврамов, който в момента е председател на Консултативния съвет по зърното.

Всеки месец до новата реколта ще харчим по 160 т пшеница

Ако не се следи внимателно потреблението, може да останем с много малък преходен остатък, предупреди той.

Има опасност мелниците, които купуват месец за месец, да останат преди жътва с пшеница, която няма добри хлебопекарни качества.

В ЕС опасност за суровина няма, но има опасност за цената.

Вносната пшеница ще поскъпне с 50-60 лева заради транспортните разходи.

За да се „изсветли” хлебопроизводството, за което се говори според различни източници, че има между 40 и 60 на сто сив сектор, съвсем скоро ще започнат съвместни проверки на представителите на новосъздадената агенция по безопасност на храните и различни други министерства. В момента у нас няма експорт на жито, обяви аграрният министър.

.

Товарят ни с 30 на сто отгоре в магазина

Търговците печелят между 15 и 30 на сто от цената на хляба, съобщи вчера пред „Монитор” председателят на Съюза на хлебопроизводителите във Варна Иво Бонев. Цената на хляба в града варира от 65 ст. до левче, показа проверка на вестника по магазините за хранителни стоки вчера.

Според Бонев за миналата година във Варна са купени 57 мерцедеса - и всичките от арендатори и земеделци или хора, които имат много собствена земеделска земя. За това според него в момента само в този сектор в страната се печели най-добре, тъй като зърното е в основата на ценовите пирамиди.

В Пловдив хлябът вероятно ще поскъпне с около 15% от февруари. Все още в махленските магазинчета под тепетата самун нарязан заводски бял хляб се продава за около 75-80 стотинки. В частните фурни белият хляб от 650 грама струва левче, а типовият – 80 стотинки.

В Шумен  от вчера насъщният се продава с 10 стотинки по-скъпо, или за 90 ст. за 750 грама.

.

В Кърджали не е поскъпвал от година

От една година насам цените на хляба в Кърджали държат постоянни нива, показа проверка на „Монитор” в магазинната мрежа. Продават се предимно нарязани на филии самуни. Най-евтиният от 600 грама вчера беше типов на промоция за 0,65 лева. Той се продава във верига маркети на местен търговец, който от миналата година започна и производството на хляб. В магазините по центъра цената се движи от 0,85 до 0,90 лева както за типовия и белия, така и за тостерните и пълнозърнестите в разфасовка от 650 грама. Единствено диетичният хляб от местния хлебозавод се продава за 1 лев, а ръженият – за 0,95 лева за 700 грама. Търговци заявиха, че все още не са наясно дали ще им се наложи да вдигнат цените.

До края на януари хлябът в Пазарджик няма да поскъпва, тъй като местните производители все още имат в складовете пшеница на старата цена. Последното увеличение на насъщния в града беше през миналия септември, когато цената скочи с 15-25 ст.
Насъщният стигна левче в Добрич

Ново поскъпване на хляба има в търговската мрежа на Добрич от три дни, установи репортерска проверка. С десет стотинки е увеличен масовият хляб и вече се продава по 95 стотинки, на места и по левче. От последните дни на декември досега поскъпването е с близо 20-25 стотинки, изчислиха търговци. Тогава 700-грамов самун бе 75 стотинки. От някои фурни са предупредили продавачите в магазините, че до края на януари се очаква ново увеличение и 700-грамовият хляб ще мине цена от 1 лев.

.

Месят мини самунчета заради скъпото брашно

ЖАНЕТА ЙОРДАНОВА

По-високите цени ще засегнат най-вече възрастните хора.

В  Русе  и  Хасково

Хлебопекари в Русе ще месят по-малки самунчета за същите пари, за да не стряскат потребителите с повишените цени на хляба. Те обаче признават, че това все пак си е търговски трик, който са принудени да прилагат заради оскъпената суровина.

В момента в търговската мрежа на града средната цена на 650 г хляб е 75 стотинки. Производителите засега задържат тези стойности, но не се знае какъв ще бъде пазарът утре.

В Хасково прилагат същия трик – запазват цената, но намаляват грамажа. Репортерска проверка установи, че част от хлябовете са с по-малък грамаж. Претеглянето на самуните показа, че вместо обичайните 700 грама, половината от производителите го предлагат с грамаж 650 за същите 90 стотинки. Така на практика цената е увеличена. Грамажът е упоменат на опаковката и законът е спазен. „Свалянето на грамажа сме го предприели преди доста време. Не е свързано с настоящото поскъпване на брашното. Ако то продължи, тепърва ще вдигаме цена или сваляме грамаж” каза хлебопроизводителят Златко Янев.

Иначе средната цена на белия самун в Хасково е 90 стотинки, като отскоро на същата цена се продава и типовият хляб.

.

140 000 фирми под контрола на Агенцията по храните

ДИМИТЪР КЬОСЕМАРЛИЕВ

В лабораториите на БАБХ ще се оценява съответствието на храните със стандартите.

Парламентът одобри новото ведомство

Парламентът прие окончателно на второ четене без дебати закона за създаване на Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ).

Агенцията ще може да заработи, след като нормативният акт бъде обнародван в „Държавен вестник” и влезе в сила. Първоначално се предвиждаше това да стане още на 1 януари. Гласуването на текстовете започна в края на 2010 г. и това забави създаването на новата институция, която ще обедини 

Националната ветеринарномедицинска служба,  Националната служба за растителна защита, част от Националната служба по зърното и фуражите, регионалните здравни инспекции и областните дирекции "Земеделие".

За обединяване на контрола върху храните под една шапка

се говори от средата на 90-те години,

като периодично различните правителства са обсъждали проекти. В началото на миналата година правителството взе политическо решение за създаване на единния орган и  прие стратегия за това.

Агенцията ще контролира дейността на над 140 хил. фирми за производство, преработка и търговия с храни. Изключение са бутилираните натурални минерални, изворни и трапезни води, които ще се следят от регионалните здравни инспекции към Министерството на здравеопазването.

В правомощията на БАБХ е да оценява доколко качествените характеристики на

разработени от браншови организации и одобрени от компетентните органи.

Предвижда се министърът на земеделието и храните, съответно на здравеопазването да определя национални референтни лаборатории за изпитване на храните.

.

Светът все по-близо до шок с изхранването

Светът е една стъпка по-близо до ценови шок при храните, след като щатското правителство изненада търговците, като понижи прогнозата си за запасите от ключови култури, в резултат на което цените на царевицата и соята се изкачиха до рекордни за последните 30 месеца нива.

Нарастването на цените е в резултат и на предупреждение от Организацията за прехрана и земеделие към ООН от миналата седмица за възможно повторение на кризата с храните от 2008 г., ако цените продължат да нарастват, припомня Investor.bg. Тенденцията се превръща в основна заплаха за развиващия се свят.

Щатското земеделско министерство (USDA) обяви, че глобалното съотношение на запаси на царевица към търсене ще се понижи по-късно тази година до „невиждани от средата на 70-те години нива, отразявайки ускореното покачване на консумацията на растителни мазнини за храна и гориво“.

Цената на царевицата се е повишила с 5% до 6,37 долара за бушел, най-високото ниво от юли 2008 г. USDA прогнозира, че до август съотношението на запаси от царевица към търсене в САЩ ще падне до изненадващо ниските 5,5% - най-крехкият буфер от 15 години насам.

Бумът при земеделските цени повиши прогнозата за агробизнеса в САЩ. Cargill, най-голямата компания за търговия с храни в света, обяви 300% ръст на печалбата си за второто тримесечие от фискалната година на годишна база.

.

Предстои плавно повишение

В България има достатъчно предлагане на брашно и не може да се стигне до никакви спекулативни повишения на цените. Това обаче съвсем не означава, че няма да се наблюдава покачване на цените изобщо. То ще бъде плавна тенденция през следващите две години. За това беше категорична Савина Влахова, която е председател на Съюза на българските мелничари.

Ситуацията е обусловена от няколко фактора – ние сме част от международния пазар и зависим от движението на цените по борсите. Житото не поскъпва само у нас, а става дума за световна тенденция.

Другата тенденция, която определя поскъпването, е фактът, че България е страната с най-евтиния хляб не само в Европа, но и  в сравнение с много други страни в света. Обективен процес е и тенденцията за изравняване на цените на нашите стоки с тези в ЕС.