Хоемопатия – нежната медицината
Георгос Витулкас
Предговор
Живеем в един от най-вълнуващите периоди на човешката история. В почти всички сфери на човешкия живот се осъществяват радикални промени на схващанията - в науката, политиката, икономиката, екологията, театъра, музиката и т.н. Подобна промяна се наблюдава дори в областта на медицината. Обективистичният, материали етичен възглед за света се разширява, за да обхване и енергийното ниво на съществуване. Идеята за човека като едно цяло измества досега съществуващото възприемане на пациента като сбор от отделни части, които трябва да се диагностицират. В области като холистично лечение, хранене, акупунктура и др. по-големи надежди се възлагат на лечебната сила на индивида, отколкото на лекарствата.
Тази книга на Джордж Витулкас представлява острие, което проправя пътя на холистичния подход в областта на медицината. Стъпка по стъпка тя ни превежда през необичайни открития, които са довели до създаването на най-ефективната лечебна система, позната на човечеството. Ранните опити за истинска холистична медицина са неуверени и до голяма степен забулени в мистицизъм. В противовес на всичко това книгата на Витулкас показва убедително хомеопатията като систематична наука, която прилага правилно природните законите, за да стимулира лечебните енергии на човека.
Уважението, което изпитвам към работата на Витулкас, най-добре може да бъде илюстрирано чрез кратко описание на моята собствена история. В ранна възраст, очарован от представата за "медицината в бяла престилка", реших да стана лекар. Най-накрая желанието ми се осъществи и завърших Стенфордското медицинско училище, където станах жертва на най-здравия материалистичен възглед в медицинската наука.
След завършване на обучението си възнамерявах да се захвана с частна практика, но идеалистичната ми представа относно това каква трябва да бъде медицината ме накара да се чувствам объркан и разочарован от това, което бях научил. Обърнах се към холистични области като хранене, билколечение, акупунктура, хиропрактика и полярен масаж, но никъде не можах да намеря метод достатъчно систематичен, за да се справи с тежките хронични болести, които представляват предизвикателство за всеки лекар. Накрая преминах обучение по хомеопатия и започнах частна практика в Северна Калифорния.
Резултатите, които получих чрез хомеопатията, бяха задоволителни, но все още имаше много, много случаи, за които самият аз знаех, че нямам подходящото познание, за да ги излекувам. Точно по това време се срещнах с Джордж Витулкас. Анализът му на някои от моите случаи бързо ме научи, че в ръцете на един истински Учител хомеопатията разрешава проблемите на огромен брой хора, страдащи от хронични болести.
Най-накрая прекъснах практиката си в Калифорния и изоставих собствените си задължения като преподавател, за да отида да се уча при Витулкас в Атина, Гърция. Никога не съм съжалявал за това си решение. То ми даде възможност да лекувам пациентите си прецизно и съобразно природните закони, а това е целта на всеки съвестен лекар по света.
Може да изглежда твърде хубаво, за да е истина, но най-накрая хилядолетното търсене на човечеството за безвредна, истински лекуваща медицина намира своя отговор в хомеопатичната система. Предизвикателството, с което се сблъскваме сега, е създаването на професионално училище, в което на най-високо равнище и с дължимата стриктност да се преподава хомеопатична медицина
В своята забележителна книга Джордж Витулкас кратко и убедително успява да даде основите, върху които се гради този на вид чудотворен метод.
Д-р Бил Грей
Глава 1
ИДВАНЕТО НА НОВАТА ЕПОХА
През последните години се забелязва дълбока революция в мисленето по отношение на здравето и болестта. Започвайки при сериозната и добре информирана публика, която търси по-ефективни средства за справяне с хроничните болести, тя повлиява самата медицинска професия, както и политиците в правителството.
Днес е трудно да се проследят и открият корените на този начин на мислене. Исторически той се простира назад до Хипократ и преди него, но с навлизането на технологията и строго материалистичния възглед за света той бива забравен за известно време. Неговото възраждане е повлияно от развитието на психологията, от издигнатия от Езален възглед за човека като едно цяло, от повторното събуждане на духовното и мистично съзнание, и дори от осъзнаването на екологията. Това е революция, вдъхновена от висшето ниво на образование, постигнато в по-нови времена.
Тази тенденция води до създаването на различни клиники, курсове, семинари, публикации и бизнес, възприемани като "движение за холистично здраве". Основната идея е, че всеки от нас е единно цяло. Ние не сме разделени на отделни части, всяка от които си има специфична болест или диагностична категория. Не можем да бъдем разделени от никакви вярвания, начин на живот, взаимоотношения или терапия, без да нарушим основни космически закони. Всеки от нас е уникален индивид, цялостен и завършен, и функционира като една цялостна система по отношение на заобикалящата ни вселена. Всяко състояние на здраве или болест трябва да се разглежда в такъв контекст. До каквато степен се отклоняваме от тази перспектива, до такава степен ние изпитваме дисхармония или неразположение (англ. dis-ease). И обратното - колкото повече живеем според този принцип, толкова повече се наслаждаваме на едно уравновесено състояние на хармония и жизненост.
Втори основен принцип на холистичния подход е, че най-ефективният и в действителност единствен начин за лечение на болестта е да се засили здравето на засегнатата личност. За основно е прието схващането, че всички живи същества са движени от "жизнена сила" (това понятие ще бъде обсъдено със значителни подробности по-късно), чието увреждане води до болест и чието активиране води до здраве. Тази сила (наричана от китайците "чи", а от индусите "прана") все още предстои да бъде научно разграничена, наблюдавана или измервана, но всеки осъзнава, че тя действа в нас.
Всички сме наблюдавали, че някои от нашите приятели се радват на по-голяма жизненост от други. Всеки изпитва покачване или спад на енергията в различните часове и дни; склонни сме да приписваме тези промени на стреса, диетата, съня и т.н. Но каквато и да е видимата "причина", ние изпитваме тези колебания в нивото на жизнената енергия.
Следователно практикуващият холистична медицина помага на "клиента" да открие кои от различните аспекти на неговия живот са склонни да стимулират естествените процеси и кои ги възпрепятствуват. По този начин най-голямата отговорност за възстановяването на здравето лежи върху раменете на самия пациент.
Във връзка с казаното дотук симптомите се разглеждат като опити на тялото да се излекува или да сигнализира, че е в беда, и те се уважават като такива. Това е в явно изразено противоречие със стандартния медицински подход, при който симптомите се разглеждат като смущения, които трябва да бъдат подтиснати.
Нека обсъдим някои от основните холистични практики, за да се изясни начина, по който трябва да се разбира хомеопатията.
Първият холистичен подход, който спечели широкото всеобщо одобрение на здравия разум," е храненето. То бе популяризирано за първи път от автора Адел Дейвис през 1950 г., след което бързо се призна, че правилното хранене е от особено значение за доброто здраве. Когато осъзнаването на необходимостта от подходящ баланс на хранителните вещества нарасна, хората започнаха да се консултират със своите лекари относно начина си на хранене и приемане на витамини - само за да открият, че имат повече познания в тази област от тях. Това бе първата важна стъпка в постепенното разголване на забулената в мистицизъм медицина.
С времето движението за правилно хранене надхвърли границата, до която бе развито от Адел Дейвис, и се върна към типа хранене, за който човешката раса всъщност бе еволюирала. Но се наблягаше на два принципа: осигуряването на подходящи хранителни вещества (главно чрез зърнени храни, семена, ядки, зеленчуци и плодове) и детоксикацията на тялото чрез различни средства. Следователно жизнената сила се поддържа чрез подходящ баланс между хранителните вещества и едновременно освобождаване на организма от товара на токсините.
Към правилното хранене и детоксикацията се прибави признаването на третата основна необходимост за тялото - физическо упражняване. През Цялата еволюция на човечеството, някъде до миналия век, упражняването е било основен момент от ежедневието. През последните няколко години се получи нещо като бум в интереса на хората към упражняването, не само като терапия, но и като начин на себеоткриване и изпитване на истинска радост.
Правилното хранене и физическите упражнения са чудесни за поддържането на здравето, след като то бъде постигнато,но какво е тяхното приложение като методи за лечение? В отговор на това внезапно бе "открита" акупунктурата. Тя е техника, при която внимателно и систематично на стратегически места по кожата се поставят игли, които стимулират потока жизнена енергия по каналите или пътищата, известни още като меридиани. При тази система болестта се счита за пречка или дисбаланс в потока на жизнената енергия, която може да бъде балансирана отново чрез вкарването на игли.
В същото време бяха преоткрити или популяризирани множество други техники, предназначени в основата си за постигане на същото нещо: полярен масаж, Ломи масаж, рефлексология, различни техники на движения и пози, хатха-йога, хиропрактика, остеопатия и други. При наличието на всички тези техники хората с хронични болести постепенно започнаха да вярват, че е възможно собствените естествени лечебни процеси на тялото да бъдат безпрепятствено поддържани и техният баланс със сигурност да се възстанови - при това без токсичното действие на лекарствата, радиацията или хирургията.
За нещастие първоначалните големи очаквания на страдащите от хронични болести накрая не бяха оправдани. Въпреки че новите техники осигуряваха подобрение до известна степен, изглежда истинско изцеление се постигаше толкова, колкото и чрез традиционната медицина. За да се поддържа постигнатият ефект, пациентът трябваше да продължи от време на време с процедурите, като резултатите често бяха нетрайни и преходни. Новият подход бе просто сбор от техники, без дълбоко вникване в първоначалната причина на хроничните болести и без солидни принципи, върху които да се базира лечението.
Именно във връзка с това огромен брой хора се обърнаха към много сложната наука хомеопатия. От двадесетгодишния си практически опит мога да кажа, че вероятно тя е най-ефективната природна медицина за остри и хронични заболявания, съществуваща днес. Най-после се стигна до събирателния образ на холистичната медицина и истинското изцеление вече е реалност, а не просто някаква мечта.
Глава 2
САМУЕЛ ХАНЕМАН И ЗАКОНЪТ ЗА ПОДОБИЯТА
"Най-висшето и единствено призвание на лекаря е да възстанови здравето на болния и това се нарича Лекуване."
Самуел Ханеман
Хомеопатията е много систематичен метод за мощно стимулиране на жизнената сила на тялото, за да се излекува болестта. Тя се основава на няколко прости, но дълбоко проникващи принципи на Природата, които са противоположни на общоприетите схващания.
Хомеопатията с всичките си подразделения е доста сложна дисциплина, за да бъде изучена в рамките на няколко семинара или чрез изчитането на тази книга. Принципите са прости като идея, но е трудно да бъдат разбрани напълно. Те изискват години интензивно обучение и опит.
За да представим по подходящ начин Хомеопатията, трябва да се върнем 170 години назад и да разгледаме вероятно най-забележителното събитие в историята на медицината - живота на един човек. С времето съм сигурен, че той ще се нареди сред великите имена в историята на откритията, наред с такива гиганти като Айнщайн, Нютон и Хипократ. По подобен начин неговите прозрения радикално и трайно промениха нашите схващания не само относно здравето и болестта, но и относно самото естество на битието. Ето защо, за да успеем да обясним и изясним основните принципи на Хомеопатията, ще проследим по-подробно живота и развитието на мисленето на този човек.
През 1810г. в Торго, малък град в Германия, бе публикувана книга, озаглавена "Органон на лечителското изкуство". Нейният автор, Самуел Ханеман, бе по това време изключително известен лекар и автор на медицинска литература, така че появяването на още една негова книга предизвика интерес автоматично. Обаче след прочита на книгата сред европейската медицинска общност настъпи голяма бъркотия - в нея бе представена една напълно нова и радикална медицинска система, коренно противоположна на традиционната по това време медицина.
Ханеман нарича своята нова медицина ХОМЕОПАТИЯ, дума от гръцки произход - omeos означава "подобен", a pathos - "страдание". Следователно хомеопатия означава "да се лекува с нещо, което причинява ефект, подобен на страданието". В тази книга Ханеман излага законите и принципите на своята наука, до които е достигнал емпирично в продължение на двадесет години.
Накратко, Ханеман твърди к показва следното:
1. Медицинското лечение е успешно само когато е в съответствие с определени закони на лекуването, съществуващи в природата.
2. Никой не може да лекува извън тези закони.
3. Няма болести като такива, има само болни индивиди.
4. Една болест винаги е динамична по природа. Следователно лекарството трябва също да е в динамично състояние, ако искаме то да
лекува.
5. Пациентът има нужда само от едно определено лекарство на даден етап от неговото заболяване и от никакво друго. Докато не бъде открито точно това лекарство, той няма да бъде излекуван, в най-добрия случай състоянието му само временно ще се облекчи.
Поради изключителните лечебни резултати Хомеопатията вероятно е щяла да получи широко признание в цяла Европа и света. Когато обаче работата на Ханеман била публикувана за първи път, тя била посрещната с ожесточено противопоставяне от страна на лекарите, които все още предписвали кръвопускане, очистителни и средства за изпотяване. Ханеман не,се отчаял. Той бил изключителен човек и като такъв бил неразбран. Това е често срещано явление.
Първият биограф на Ханеман, Томас Бредфорд, описва как бащата заключвал сина си и го оставял с така наречените "мисловни упражнения" - проблеми, които момчето трябвало да разреши само. По този начин младият Ханеман се научил да развива и използва интуицията и самопознанието, и осъзнал ограниченията на мисловната логика.
Очевидно Ханеман бил много преждевременно развит във всичко, което предприемал. Когато бил дванадесетгодишен, учителят му го карал да преподава гръцки на останалите ученици. Завършил университетското си образование по химия и медицина, като се издържал, превеждайки английски книги на немски език. Допълнителна квалификация като лекар получил в университета в Лайпциг през 1779 г. и скоро след това започнал да публикува поредица от трудове по медицина и химия. През 1791 г. благодарение на изследванията си в областта на химията Ханеман бил избран за член на Академията на науките в Майнс. Неговият "Аптекарски лексикон" се превърнал в стандартен учебник за онова време и той бил избран измежду всички лекари в Германия да стандартизира немската Фармакопея.
Скоро след като завършил медицина, Ханеман се оженил и имал деца. Сега той имал семейство и утвърдена репутация в областта на химията и медицината, но пак не бил удовлетворен. Тогава, за огромно недоумение на колегите и приятелите си, той изоставил медицинската практика. Ето какво писал на един свой приятел:
"За мен бе изключително мъчение да вървя в тъмнина винаги, когато трябва да лекувам болния и според една или друга хипотеза за болестите да предписвам вещества, които дължат своето място в Материя медика на някакво произволно решение... Наскоро след като се ожених, изоставих медицинската си практика, за да не поемам повече риска да навредя, и се за лових усилено със занимания по химия и литература".
След като станал баща и "любимите му деца" били заплашвани от някаква болест, той още повече се убедил в правотата на решението си. На същия приятел той писал: "Моите съмнения (относно методите на лечение) се удвоиха, когато видях, че не мога да им предложа сигурно облекчение (на децата)". Ханеман продължил да превежда медицински трудове и с оскъдните средства от тази дейност поддържал семейството си. Можел да направи живота си много по-приятен чрез практикуването на медицина, но предпочел бедността пред необходимостта да се подчини на една система, "чиито грешки и несигурноспш ме отвращават".
Въпреки всичко активният ум на Ханеман останал любознателен, възприемчив и систематичен. Той не се отказал да изследва основите на здравето и болестта. Именно в такова състояние на ума той попаднал на първия основен принцип на хомеопатията. Превеждал Материя медика (компендиум на действията на лекуващите фактори), написана от професор Кулен от Лондонския университет. Кулен посветил двадесет страници от тази книга на лечебните свойства на кората на хинино-вото дърво (източник на известния днес хинин). Той приписвал успеха на хинина при лечението на малария на горчивия му вкус. Ханеман бил толкова неудовлетворен от това обяснение, че направил нещо много странно: самият той взел няколко дози хининова кора! Тази постъпка била абсолютно безпрецедентна в медицинския свят по това време. До днес не е известно какво го е накарало да направи това, но експериментът му довел до съвършено нова ера в медицината. Ханеман описва резултатите по следния начин:
"Експериментално вземах два пъти на ден по четири драхми от добрата Хина. В началото краката, върховете на пръстите ми и т.н. станаха студени; станах отпуснат и сънлив; след това получих сърцебиене и пулсът ми се усили иучести, получи се нетърпимо раздразнение, треперене, слабост във всички крайници; след това - пулсиране в главата, зачервяване на бузите и жажда - накратко, един след друг се появиха всичките симптоми, които обикновено са характерни за периодичната треска, макар и без странните ледени тръпки.
Накратко, дори онези симптоми, които се наблюдават редовно и са особено характерни, се появиха до един - притъпеност на ума, схващане на всички крайници, и най-вече неприятно усещане на вцепененост някъде в надкостницата на всички кости в тялото. Тази криза продължаваше два или три часа всеки път и започваше отново само ако повторех тази доза, иначе не; спрях я и бях в добро здраве".
Представете си поразителното откровение, осенило Ханеман в резултат на този експеримент! Стандартното- медицинско предположение винаги е било, че ако тялото изяви симптом, трябва да се даде лекарство, което да го отстрани. Това било толкова твърдо установено, че почти се било превърнало в автоматичен рефлекс в ума на лекаря и пациента. Но чрез собственото си преживяване Ханеман открил, че лекарството, за което се знаело, че лекува малария, всъщност възпроизвежда нейните симптоми като се даде на здрав човек!
Много хора просто биха пренебрегнали такова едно наблюдение, приемайки го за някакво изключение. Хаиеман обаче бил истински учен-емпирик. За него именно опитът от наблюдението имал значение - независимо дали отговарял точно на общопризнатите принципи или не. Той приел опита от наблюдението и продължил с експериментите, които по-нататък доказали, че това "случайно" наблюдение е един факт в Природата: Вещество, което води до поява на определени симптоми в здрав човек, лекува същите тези симптоми при болния.
Благодарение на това откритие и на факта, че бил вече добре познат, около Ханеман се събрали много лекари, които подобно на него самия търсели истината. Всички те започнали да експериментират върху себе си, като приемали различни лекарства. Продължили да правят това шест години и грижливо водели подробни записки за симптомите, предизвиквани у тях от всяко взето лекарство.
По това време Ханеман, който имал достъп до огромна медицинска библиотека и свободно си служел с латински, гръцки, арабски, английски и френски, съставил изчерпателен списък на случайните отравяния, описани от различни лекари в различни страни през вековете на медицинската история. Симптомите, причинени от отровите и онези, предизвикани при експериментите, направени върху лекарите-приятели наЗСанеман, били събрани в подробни томове. Той и колегите му разпознали в тези картини на симптоми идентичните комплекси от симптоми на много болести, за които медицинската наука напразно търсела лек. Тогава тези лекарства били изпробвани върху пациенти, които проявявали подобни симптоми, и било направено удивителното откритие, че лекарствата действително лекували така наречените "нелечими" болести, когато се предписвали съгласно този принцип. Според закона, който открил, Ханеман разбрал, че всяко лекарство трябва непременно да излекува съвкупността от симптоми, които то предизвиква в един здрав организъм.
Процесът, при който Ханеман и неговите колеги предизвиквали експериментално симптомите на едно вещество върху своите здрави организми, той нарекъл "доказване" или проверяване, изпитване. Ортодоксалната медицина (която хомеопатите наричат "алопатична", от allo, което означава "друг") също има своя процес на изпитване на лекарства, но с много важната разлика, че тя експериментира върху животни.
Животните не притежават силата на речта. Те не могат да съобщят за фините изменения в настроението или различните типове болка, която може да се опише от хората, подложени на експеримента. В допълнение физиологията на животните значително се различава от човешката. Ханеман ясно разбирал, че всяка терапевтична система, основана на експерименти върху животни, със сигурност е ограничена. За да се изгради сериозна терапия, експериментирането трябва да се извършва на същото ниво на физиология и съзнание, на което лекарствата ще трябва да действат терапевтично. Този принцип е просто въпрос на здрав разум, но въпреки това за времето на Ханеман той бил съвсем революционен.
След няколко години на експериментиране Ханеман се върнал към медицинска практика, но вече прилагал хомеопатия. По време на консултацията Ханеман си записвал първо всички симптоми на пациента, умствени и физически; след това търсел хомеопатично лекарство, което предизвиквало подобни симптоми у него самия или у някои от колегите му (или които са били наблюдавани при случайно отравяне). Като предписвал по този метод, той постигнал степен на излекуване, която била наистина забележителна. Нещо повече - това излекуване било бързо и трайно - понякога дори след една-единствена доза от лекарството!
Ханемановото обяснение на хомеопатичния принцип, познат днес като Закон на подобията, е дадено в Афоризъм 19 на Органона:
"Тъй като болестите не са нищо повече от изменения в здравното състояние на здравия индивид, които се проявяват чрез болестни (т.е. предизвикващи болест) признаци, и излекуването е възможно единствено чрез промяна на здравното състояние на заболелия индивид към здраве, съвсем очевидно е, че лекарствата никога не биха могли да излекуват болестите, ако не притежават силата да променят състоянието на здраве на човека, което зависи от усещанията и функциите: действително тяхната лечебна сила трябва да се дължи единствено на силата им да променят здравното състояние на човека."
Въпреки че е схванал и формулирал така ясно този основен закон на хомеопатията, Ханеман нямал чувството, че той го е открил. Той цитира много хора, които, както той смятал, твърдят или загатват за този закон дълго преди него. Хипократ, например, посочва този закон няколко пъти в своите учения, като казва,че има два основни метода на лечение: "чрез противоположности" и "чрез подобия". Булдук, много преди Ханеман, пише, че разслабителното качество на ревена било причината той да лекува диария; друг автор, наречен Бетардинг казва, че билката Сена лекува колики, защото предизвиква подобен ефект при здрави хора. А Стал, съвременник на Ханеман, пише, че "правилото, прието в медицината, да се лекува чрез противоположности е съвсем погрешно; напротив, болестите изчезват и се лекуват чрез лекарства, способни да предизвикат подобно въздействие."
Ако се върнем назад в историята към еврейската библия, ще открием Мекилта да заявява по същество, че ако човек лекува с противоположни лекарства, то Бог лекува с подобни!:
"Елате и вижте, лечението на Всевишния, да бъде благословен, не е като човешкото лечение. Човек не лекува със същото нещо, с което се наранява, а се наранява с нож и се лекува с лапа. Всевишният, да бъде благословен, не прави така, а лекува със съвсем същото, с което поразява." 5
Въпреки че и други били доловили принципа, геният на Ханеман прави голяма стъпка напред. Той има проницателността да разбере, че ако Законът на подобията е основна истина, ние трябва да можем да определим лечебните качества на веществата чрез систематичното им изпробване върху нормални хора. Именно този систематичен метод е първият от многото важни приноси на Ханеман към медицинската мисъл.
Сподели с приятели: |