Холивудски грешници

Обем: 496 с.

Цена: 15 лв.

Излиза: 27.08. 2012

ISBN: 978-954-28-1143-5
ПРОЛОГ
Хотел „Партенон“

Лас Вегас, лятото на 2011 г.
Жената проучваше отражението си в огледалото в банята. За страничен наблюдател тя изглеждаше безупречна, но отблизо в очите ѝ се забелязваше несигурност, която я издаваше. Страхът беше опасно нещо. Колкото и усърдно да го потискаш, той винаги намира начин да излезе наяве.

Завъртя главата си на една страна, направи опит да се усмихне и почти успя. Тя беше професионалистка – работата ѝ беше да кара хората да вярват.

В рокля тип „тога“ сред стилния разкош на един от най-известните хотели в Лас Вегас жената приличаше на гръцка богиня. Утре сутрин образът ѝ щеше да се появи в списанията по цял свят. Модните експерти щяха да оценят роклята ѝ. Критиците щяха да разнищят изпълнението ѝ. Авторите на клюкарски издания щяха да коментират мъжа, с когото е била. Слава.

Известност. Звезди. Представяше си този момент от дълго време и сега той беше настъпил.

Жената се отдръпна. Кръвта нахлу в главата ѝ и тя се опита да събере мислите си. Гореща вълна премина през нея, за миг ѝ призля.

Това беше карма. Всеки трябва да плати за грешките си.

Точно това заслужаваш.

Докосна с длан мраморната стена. Почувства хлад.

– Само не тази вечер – помоли тя с напукани, сухи устни. –

Моля те, не тази вечер.

– Добре ли си?

Жената се сепна не толкова от изненада, че той е тук, колкото от загрижеността в гласа му. Но когато проговори отново, тя усети познатата острота.

– Колата ще е тук след пет минути. Да вървим.

Тя пое дълбоко въздух, приглади роклята си за последен път и посегна към дръжката на вратата. Беше време за шоу.

Апартаментът в хотел „Партенон“ беше огромен. Четири разкошно обзаведени спални се свързваха с просторен хол, оборудван с бар за шампанско и плазмен телевизор по цялата

стена, лична игрална зала и великолепна баня. Прозорците от пода до тавана предлагаха панорамна гледка към блестящия булевард, чиито подредени розови и златисти светлини наподобяваха наниз от скъпоценни камъни. От двете страни се издигаха като великани хотели за милиарди долари, един от друг по-впечатляващи – „Мираж“, „Луксор“ „Палазо“, „Пустинна перла“. Фонтани от огън и вода запалваха нощното небе, а билбордовете заслепяваха с новини за най-горещите представления в града. В казината играчи и мошеници се състезаваха за голямата награда. Това беше Греховния град, туптящото сърце на пустинята и всички опитваха късмета си. А в центъра на всичко това се намираше мъжът, в когото се предполагаше, че е влюбена. Той стоеше на фона на града и си оправяше вратовръзката.

Когато се обърна към нея, очите му излъчваха студенина.

– Сега всичко наред ли е? – тихо попита той.

– Всичко е наред.

Какъв смисъл имаше да му казва истината? Отдавна беше отминало времето на откровенията.

Мъжът направи крачка напред. За момент тя си помисли, че ще я целуне.

– Тази вечер е важна – каза той вместо това. – Разбираш

защо. Тя кимна. Само след няколко минути щяха да се появят заедно в хотел „Ориент“ – домакин на филмовата премиера тази вечер. Световната преса щеше да се събере на червения килим, значимите личности от бизнеса щяха да минат по него и всички искаха да видят изключителната двойка. Папараците бяха заели местата си и дни наред очакваха снимката, която щеше да им донесе стотици хиляди долари. Ако можеха да заснемат незабележимата за никого неуверена усмивка или следа от съмнение в момент на уединение, това щеше да е техният голям удар. Тя си представи ослепителната светлина и нетърпеливата тълпа. Тази нощ представлението трябваше да бъде перфектно, а целувките им – истински.

– Готова съм – каза тя.

– Добре. Не ме разочаровай.

Неочаквано пронизителният звън на телефона я върна към действителността. Забеляза безпокойството, което за миг премина по лицето му.

– Кой е? – настоятелно попита той.

Беше частен номер.

– Ще се обадя отвън.

Тя отиде до плъзгащите се врати и излезе на терасата.

Свежият въздух беше ободряващ и тя почувства прилив на надежда.

Само една нощ. Какво може да се провали?

Отвори телефона.

– Ало.

Мълчание. След това гласът започна да говори. Беше нисък и отчетлив. Разпозна го веднага. Съпротивлявайки се на настъпващата вълна от паника, жената се вкопчи в парапета на балкона, докато ръцете ѝ побеляха в тъмното. Четиридесет етажа по-надолу животът по булеварда кипеше.

Лана Фолкън застана пред камерите, сложи ръка на кръста, изправи раменете си и пусна служебната си блестяща усмивка. Задържа я, докато броеше секундите. На фона на червения килим вечерната ѝ синя рокля се носеше като тъмен речен поток.

Тя съжали репортера, който беше възпълничък и имаше брада, която като че ли сам си беше нарисувал.

– Вие сте любимата двойка на половин Америка – каза той задъхано, почти не вярвайки на късмета си, когато Лана се приближи. – Какво чувствате?

Филмовият фестивал беше като оживен кошер – голям брой папараци и телевизионни екипи се трупаха на килима; фенове безпомощно протягаха ръце към своите герои. Да улови двамата заедно беше най-големият удар в кариерата му.

Точно тогава Лана усети една гладка като змия ръка да се плъзга по гърба ѝ. Обърна се към мъжа до нея, улови познатите черти на профила му, блясъка на зъбите и тъмносивата му безупречна коса. Коул Стийл. Нейният съпруг. Камерите проблясваха, искряха светкавици. Той не примигна.

– Чувството е страхотно – каза тя на репортера с дружелюбна усмивка. – Много сме щастливи.

Фотографите си пробиваха път за най-добрия кадър.

– Коул! Лана, Коул, да ви видим заедно.

– Имате ли планове да увеличите семейството? – репортерът се беше изпотил.

– Внимавай с това – каза Коул с ослепителна бяла усмивка. Той целуна Лана по врата, точно под ухото. Фотографите полудяха.

– Хайде да вървим – нареди той достатъчно силно, за да може тя да го чуе.

Лана се подчини. Усети уханието на кожата му – сладникаво с лек ментов аромат. Когато взе ръката ѝ, тя беше студена.

– Кажете ни за новия си филм – бръщолевеше репортерът и протягаше микрофона след нея с опасението, че вече ги е изгубил. – Разкажете ни за Източно небе.

Лана зае обичайната си поза на килима малко пред Коул, чиито ръце бяха на кръста ѝ и леко я побутваха напред. На двадесет и седем години тя беше най-желаната млада актриса в Холивуд. Редовно избирана за една от най-красивите жени в света, със своята кестенява коса, големи зелени очи и топла усмивка тя беше убийствена комбинация от съблазнителна сирена и съседско момиче. Жените искаха да ѝ бъдат приятелки. Момчетата искаха да я заведат при майките си вкъщи.

Мъжете се трупаха около нея, разкъсвани от халюцинации за бели памучни гащички и яркочервено бельо. Мисълта, че Лана Фолкън би могла да ги свали, ги омайваше. Ех, как мечтаеха за това.

– Коул, Лана, насам!

Коул напътстваше жена си в серия от пози, а ръцете му се движеха около тялото ѝ с прецизността и елегантността на танцьор.

– Прекрасно! – чуха се одобрителни възгласи.

Някой извика: „Може ли една целувка?”

Коул се смееше приятелски с журналистите. Лана наблюдаваше как той уж стреля по тях с двата показалеца на ръцете си.

Лана следваше посоката. Наклони брадичка и се огледа наоколо, докато гледката ѝ не беше напълно закрита от неговото

лице и вялото докосване на устните му.

Коул Стийл. Най-високо платеният актьор в Холивуд и колос в американската филмова индустрия. Коул Стийл. На върха на славата след близо тридесет години той стоеше тук, за да получи наградата на филмовия фестивал във Венеция. Коул Стийл. Съпругът, с когото Лана Фолкън живееше, посещаваше приеми, позираше пред фотографи, но никога, никога...

Наоколо блестяха прожектори. Лана се отдръпна и потърси очите на съпруга си. Като всеки добър актьор той можеше да ги изпълни с чувството, необходимо за дадена роля – той наистина беше убедителен. Като мъж обаче беше безизразен. Очите му приличаха на очите на акула – плоски и празни. Когато го погледна, Лана не видя нищо в тях.

– Да отидем при тълпата – каза Катарин Елиът, нейният рекламен агент, придружавайки клиента си напред. – Те чакат да кажете нещо.

– Не сме свършили тук още – отсече Коул през зъби.

Усмивката му не помръдна.

Катарин отстъпи назад. Коул беше от хората, които тя избягваше да дразни.

Двамата с Лана подновиха позирането. Те бяха перлата в короната на мегазвездите и украсяваха венецианския килим, носеха се като създания от друг свят и очароваха с погледа и усмивката си.

– Нещастници – измърмори Коул, хвърляйки поглед към един млад красив актьор и неговата стара като света съпруга.

Той твърдеше, че не харесва мъжа, защото му беше отнел една роля миналата година, но според Лана причината се криеше в това, че двойката парадираше с цял отбор деца, към който постоянно добавяха още. Тя и Коул никога нямаше да постигнат това.

Зад репортерите Лана зърна една от своите млади почитателки. По отчаяното ѝ лице се стичаха сълзи, тъй като я бяха избутали сред тълпата, докато се опитваше да види какво се

случва. Лана се постара да улови погледа ѝ, усмихна се топло и помаха с ръка.

Стегни се, помисли и си спомни каква беше на тази възраст.

Това е единственият начин да оцелееш. Повярвай ми. Тя примигна при спомените, които прекалено често я държаха будна през нощта.