Холизатор: Вера Евтимова Велики Търнов – Пловдив, 1993 г



З А В Р Ъ Щ А Н Е Т О Н А Н О С Т Р А Д А М У С

Някога в една далечна Вселена, екип от научни работници осъществява успешен опит с ядрен заряд. Така възниква нашата Вселена като една холограма на Вселената Реалност. Ако вникнем в понятието Божествен план, ще разберем че това е един закономерен процес, реализиращ се по един предвечен ритъм. Вселените се отразяват в подобия като продължение на Абсолютната Мисъл, излъчена от онзи велик програмен Център, който ние с благоговение наричаме Неназованата Тайна. Осъществи се мечтата на този човешки Разум, когото всички йерархии в Битието наричат Бог Отец - Сътворение на разумни светове в безбрежния Океан от Енергия, които трябва да се изравнят по ухание със своя Първообраз, за да добият реални очертания. Божественият план не може да бъде осуетен. Ако илюзорните форми използват отразената енергия за егоистични цели, Небето изпраща спасителни експедиции, които да изправят нарушения еволюционен ритъм. И когато хората са отхвърляли словата на Учителите, пророците, силите на природата са извършвали своето. Загиват цивилизации, планети, като на тяхно място се възраждат нови разумни общности с обновен енергиен потенциал. Дошло е вече времето, човек да изгради у себе си чувството за реалност и се осъзнае като частица от Великото Цяло. Сега, когато човечеството все още под угрозата на една III-та световна война, всеки трябва да се събуди от илюзорния си сън и даде своя дял за разкъсването на буреносните облаци. Когато заговорим за апокалипсис, пред нас изплува образът на Мишел де Нострадамус - средновековният пророк и мислител, предсказал с удивителна точност най-важните събития през последните четири столетия. Прелистваме центуриите, опитвайки се да разберем какво вещаят те и някои от нас изпадат в мрачна психоза. Зад огнените строфи блестят пожарите на войната. Вместо благоденствие и световен мир, въображението рисува картината на една всеобща разруха! Един вопъл се откъсва от гърдите на милиони - будната съвест на човечеството:

“Нима всичко предсказано ще се случи? Къде е сега пророкът, очертал тази мрачна перспектива? Не се ли чувства отговорен сам да даде тълкувание на своите прозрения, които ни карат да се чувстваме обречени? Въпроси, въпроси, чакащи своя отговор. Не е ли това едно доказателство, че човечеството не може да се справи със своята съдба? От векове се носи по течението, без да се замисля за последствията. И когато някой се опитва да го отрезви с видения от бъдещето, споделя съдбата на своите предшественици - анатемосване и дори физическо унищожение!

Съдбата на пророците винаги е била в пряка зависимост от съзнанието на техните съвременници. Но това не им е пречило да бъдат в резонанс с мисълта на Твореца и да отразяват бъдещата прогресия на човечеството в илюзорни картини. Това предполага, че хората биха могли да се вложат в тях с мисълта си, за да променят крайните им извлечения. Мрачните картини на миналото обаче показват, че хората все още не могат да се влагат в бъдещата си прогресия. Векове наред остават само пасивни наблюдатели на световния развой.

Сега в началото на новото хилядолетие, Разумният свят отново протяга към нас ръка за помощ. Нострадамус е отново на Земята, но ще се вслушат ли хората в неговата изповед? Хармонията в Слънчевата система трябва да се възстанови! Такава е повелята на Абсолютния Разум. Затова народите преминават през ускорено развързване на своята карма. Само с чисти нозе те могат да пристъпят прага на новата епоха.

“Който устои докрай, ще бъде спасен!” Тези пророчески слова на Христос се отнасят и за настоящето, когато на човека е предоставен избора сам да определи посоката на своя полет: В бездната, където е царството на греховете или към върха на Пирамидата, където свети Звездата на Триединството!

Любовта ще спаси света. Това е един аналитичен ход, който научната мисъл на Боговете предлага на човечеството, като изход от бъдещата прогресия на събитията, отразени в творчеството на Нострадамус. Ние улавяме мисълта на Твореца по метода на холизацията, която е метод за двустранен телепатичен обмен между излъчвателя и приемника на информацията. Импулсите заложени в графични знаци, се разкодират от холизатора до смислови информационни единици. Има надежда за тези, които повярват в Словото на великия пророк, отразено в тази книга. Божественият свят никога не е бил безразличен към съдбата на земните жители, защото ние сме тяхната мечта!

Николай - Алекс

Завръщането на Пророка

Говори Нострадамус. Вие отново ме извиквате за живот, но не знаете, че аз отдавна съм в досег с вашата мисъл? Нима не осъзнавате, че Нострадамус, това съм аз, Отецът, слязъл на Земята в земна форма, за да ви предупреди, че трябва да се осъзнаете като тленни форми, които всеки миг могат да се превърнат в една пламтящя главня? Затова сега, когато извиквате моята памет за размисъл, искам да ви кажа, че аз го очаквах този разговор. Отдавна витая като мисъл в паметта на един човек и не му давам покой.

Благословена да си, земна форма, че отново събуди Духа ми за размисъл и анализ на събитията, които се претворяват на Земята! Знам, че вие често произнасяте ноето име и ме карате да се чувствам задължен към предсказанията, направени през времето на моето пребиваване на Земята. Изпитвам чувство на неудовлетвореност, че хората никога не се запитаха защо е било необходимо да се предсказват събития, предстоящи да се случат след векове. Бях длъжен да сляза сред тях и да ги предупредя, че ако те не разгадаят символичния шифър на моите предсказания и не си вземат поука от тях, то всичко писано ще се сбъдне. Определям себе си за страдалец, изживял живота се на Земята като най-обикновен човек. Ясновидството ми беше дадено, защото усещах в себе си прилив на енергия, изравняваща ме с божествената. Вглеждах се в яркия огън, който се излъчваше от ръцете ми и се включвах чрез него в Свръхсъзнанието, определящо ме като приемник на божествената мисъл.

Сега знам, че сам Бог ме изпрати като илюзорна проекция на своя Божествен образ, за да се вложа като божествен заряд в земен човек, осъзнал съдбата на Човечеството като общ фон, върху който се разиграва индивидуалната съдба на човека. Простете ми слабостта, проявена през този период, когато съм се изпълвал с тщестлавието на човек, който знае всичко за себе си и за другите. Знам, че това е противопоказно да определяш съдбата на човечеството, без да можеш да се вместиш в нея и да предотвратиш събития, вписаващи се като бъдеща прогресия в хода на времето. Кажете, кой друг, ако не сам Бог би заложил себе си като предсказател на общата съдба на човечеството, ако Той сам не я определяше за неизбежна? Може би сега вие ме упреквате, че аз съм можел да предотвратя определени събития? Само този, който залага съдбата на другите, само той може да се вмести в нея и да я измени в посока, пожелана от самия него. Но вие не знаете през какви страдания трябваше да мина, за да заслужа правото си на човек, можещ да вижда бъдещето на човечеството далече пред себе си. Нима не дадох свидни жертви, за да омилостивя Божествения образ да се смили над мен и Човечеството? Нима не загубих семейството си, унищожено от коварната болест на века? Мълчите. Или вие си мислите, че Божественият образ ще ме дари с пророчески слова, само защото аз си го пожелавам? Трябваше да мина през различни изпитания. Да изпитам върху плещите си мъката и страданията на хората, да участвам в тяхното спасение. И едва тогава Бог пожела аз да се превърна в Божествена проекция на Земята и да заслужа правото си да отразявам събития, предстоящи да се случат след векове. Мишел де Нострадамус е пророкът, който сега се завръща отново в земна форма и иска да потвърди своите предсказания. Вие не вярвате, че това, което предстои да се случи в края на XX-тия век, наистина ще се осъществи.Така да бъде! Аз сам реших да сляза, защото един от вас ме призова със своята мисъл и аз се събудих сред съня си, за да се вложа отново в общата съдба на човечеството като един обикновен човек, който сега няма да ви предсказва нови събития, а идва на света с мисията да ви убеди, че вие трябва да ги осъзнаете като реалност и сами да решите дали те трябва да се случат, или все още има надежда за тяхното предотвратяване.

Здравей, България! Ти ме прие като родна люлка, в която аз се люлея за пореден път на Земята.Какво да ти кажа сега, когато отново се пробуждам с очи към света и извиквам от умиление. Аз съм идвал и друг път върху твоята земя. Затова сега съм длъжен да ти припомна моите предишни претворявания. Поп Богомил, това е моята илюзорна проекция през епохата, когато се заложи едно ново учение. Никой не си спомня моето име, което се сля със стотиците хиляди, които изгоряха на кладата. Господи, нима още не съм забравил мириса на изгоряло месо? Нима още помня очите на моята майка, които ме изгарят със своя поглед:

"За това ли те отгледах, сине, за да те изгубя след пламъците на Огъня?" Не можах да й кажа нищо. Погалих я само с поглед и напуснах Земята като един отшелник, който не успя да предаде на хората своето Учение. Затова се радвам, че и други го осъзнаха като една божествена реалност и го претвориха в съдбата си.

Народе мой, защо мълчиш? Нима се чувстваш виновен, че пое кармата на тези, които изгориха богомилските кръстове? Ако ти само се замислиш, имаше предзнаменование за робството, дошло след това. Когато се върнах във Вселената Реалност, бях разгневен от нежеланието на хората да се вслушат в Словото, слизащо заедно с нашите земни претворявания. Затова се изпълних с Божествената Промисъл на Твореца и заложих страданието като основна вина, която народът на България трябваше да поеме върху себе си. Знам, че това е така. Душата на човека е интернационална и може би вие сте обитавали и други тела. Но аз говоря за национална карма. И това ви задължава да се чувствате българи. Сега вие носите емблемата на страданието, което тогава други заложиха за вас. Кажете, нима не осъзнавате това като вина, след като вие бяхте изпаднали под земната заблуда на църковната йерархия и мъченията на господстващата класа? Опитахме се да ви помогнем и затова слязохме в земна форма, защото Богомилите са еврейските духове, съпровождали Христовата енергия преди 2000 години. Тогава как да ви обясня, че учението на Сина ми беше за вас пътеводна звезда, която вие трябва да следвате през целия си съзнателен живот на Земята? Само ако бяхте осъзнали Любовта като основен закон на Вселената, вие щяхте да се предпазите от определената карма, витаеща над вашите тела. Тя сякаш ви примамваше:

"Извършете злодеяние! Аз съм вината, която изисква своите жертви." Господи къде да положа пламтящото си чело сега, когато осъзнавам светостта на Богомилите като пратеници на Божията промисъл? Никога не съм предполагал, че ще трябва отново да се върна на Земята и да разчупя паметта си за размисъл. Да извикам илюзорните образи на моето земно претворяване и да се вложа в тях като реалност, която сега ме задължава да ви анализирам като жизнени форми, носещи все още своята вина от миналото. Знам, че вие няма да повярвате и този път на моята изповед. Затова бързам още сега, докато желязото е горещо да ударя върху него със своя огнен меч и да ви заявя: Истина е! Всичко това е самата истина! Знам как ви боли от нея, но вие сами ме извикахте за живот и аз съм длъжен да изгоря вашите съмнения. Затова сега ще бъда още по-убедителен. Няма друг народ, който да е изстрадал петвековно робство с такава твърдост в сърцето си, с такава чистота на душата си! Затова го спасих като народ и го издигнах над пепелището за нов живот. Кажете, дали сте осъзнали досега кой ви изпрати освободителите, които се вие не почитате, защото смятате, че това е било едно ново робство? Аз не съм съгласен с това. Русия е славянско гнездо и няма да позволя да се поругава нейното име. Затова ви казвам, осъзнайте се още сега! Вие не знаете, че сам Бог пожела славянските братя да оседлаят конете и да се втурнат в свирепата сеч на войната. Да изоставят семейства, само защото славянският Лъч трябва да светне отново на тази Земя. Ако само това бихте осъзнали като надежда за възкресение на българския народ, бихте погледнали с други очи сегашната си история ибихте се замислили дали не си слагате нови окови, след като вече поглеждате през преокеанските простори и се надявате на помощ от народи, които нямат родствена връзка със славянската душа. Знам, че ще ви наскърбя с моята откровеност. Затова надявам отново маската на мрачния Нострадамус, измерващ времето с енергийния пламък на Огъня, за да го вложи в своето вътрешно виждане като една божествена светлина, която озарява за пореден път вашата съдба. Благодаря ви, че се опитвате да ме изслушате, независимо че знам колко е тежко да се чувстваш виновен. Затова искам още веднъж да се вложа като образ върху земята на българите. И този път ще си остана незабелижим за вас, а вие едва сега ще разгърнете страниците на историята и ще се докоснете до моето име - Учителят Беинса Дуно!

Знам каква изненада ще се изпише върху вашите лица, но независимо от това аз го изписвам с огнени знаци върху небосклона на България и извиквам от удивление:

" Учителю Дънов, защо се върна отново върху тази поругана земя? Нима не знаеш, че тя има още да изплаща своята вина?" Така ми говори моят Дух и аз се оказвам подвластен на неговия мираж. Наблюдавам от висините как моите братя и сестри се сливат в една могъща верига, обхващаща цялото Човечество. Сега съм спокоен. Успях да предам Учението, което моят Син донесе с факела на Истината. Учението, което Богомилите заложиха с кръвта си. Виждам пентаграма, изписана от човешките тела, Слънцето, изгряващо сутрин от изток и се чувствам спокоен. Най-после успях да се вложа в съзнанието на хората и да заложа основите на едно ново Учение, което вие след време ще определите като религия на Истината. Затова сега се връщам в спомените си за времето, прекарано на Земята като Миров Учител и се чувствам задължен да ви призная своята вина. Не успях да намеря съмишленици, които да го приемат безрезервно. Затова реших, че е по-добре да тръгна по широкия свят и да посея семето на Надеждата и в другите страни. Знаех, че в България отново няма да избуят неговите кълнове. Простете ми, братя и сестри, но вие знаете, че в предсмъртния си час сам ви признах, че си отивам от този свят разочарован. Отново почувствах, че вие ще трябва да изплащате съмненията на другите, отхвърлили учението ми като ненужна вещ. Може би сега вече си задавате въпроса: “Ако всичко това е истина, защо ти, Учителю, не ни помогна да превъзмогнем човешката суета и да заложим учението над всички религиозни сдружения, появили се в света?" Знам, че вие лично не сте виновни. Тук отново става въпрос за национална карма и аз не мога да се сдържа в своя гняв и разочарование. Защо вие заравяхте моите книги и ги скривахте от погледа на тези, които имаха достъп до тях? Знам, че имаше цензура и комунистическата власт не позволяваше на Божествения лъч да просветли България. Но когато идва буря в планината, тъмните облаци се разкъсват от светкавици. Къде бяхте вие, за да осветите небето със своята вяра, че можете да надделеете над Тъмнината? Нямаше никой, който да отвори, за да мога отново да сляза между хората и да се опитам да ги събудя от вековния сън. Сега разбирам, че българският народ сам залага своето страдание и разруха. Знам, че вие се досещате, че става дума отново за Русия и ви се струва, че това ще се случи след много години. Прави сте. Първо трябва да завърши двадесетия век, за да се изпълни предсказанието на Нострадамус за идването на антихриста, който ще унищожи старото съзнание на хората и ще заложи новото. Затова ще трябва да изчакаме още седем години, определени в моите предсказания като апокалиптични.

Ако вие досега сте открили празноти в моите предсказания, то аз ви уверявам, че те се дължат на вярата, която другите са носели у себе си. Така те са успели да преодолеят предсказанието, което сам Бог е заложил за тяхната съдба. Но вие сте съвременни хора и трябва да анализирате предстоящите събития като знамение, че Божият гняв е достигнал до своя краен предел. Ето защо ви уверявам, че все още има шанс за спасение, който сега се залага в бъдещата съдба на Човечеството. Трябва да бъда откровен. Ако вие не спазвате основните закони на Вселената, то ви уверявам, че един ден всичко написано от ръката на Нострадамус, ще се сбъдне.

Измервам степента на Надеждата и сам не вярвам на очите си. Никой не залага искрица от нея в бъдещето, идващо след нас. Тогава за какво са тези послания, които още от векове се излъчват към хората на Земята. Нима си мислите, че ние провеждаме мисловни сеанси, само за да ви накараме да ни повярвате? Никога не залагайте тази мисъл в разума си! Това би означавало, че Боговете се нуждаят от доказване. Как можете да си го помислите, след като вие сте частица от самите нас? Тогава какво да си кажем в навечерието на апокалипсиса, след като вие все още търсите доказателство за неизбежността на предсказанията? Бъдете оптимисти, що се отнася до утрешния ден на планетата, но никога не забравяйте, че сега все още сме в неговата зора!

Кажете, кой от двата варианта е по-приемлив? Любовта, която Бог сам изпрати на Земята чрез своя Син, или апокалипсисът, който вие залагате, без да се замислите какво означава той за бъдните поколения? Изпитанията вече започнаха. Отвсякъде към планетата Земя се устремяват енергийни лъчи, носещи със себе си вярата, че хората няма да се поддадат на злобата, струяща от Антихриста към тях. Те могат да си кажат:

Програмният елемент, заложен в основата на енергийното обновление, съвпада със семантичния заряд на разумната стойност на Мисълта. Само една нова аналитична програма, заложена като експеримент на научната мисъл, може да помогне на Земята и нейните жители, при което реалната мисъл на Боговете се отразява върху илюзорното съзнание на хората чрез изпълнение на една нова заложеност, чийто продукт ще бъде обновление на себепознанието. Трябва да се извърши реорганизация на мисълта, вложена в енергийния вариант на апокалипсиса. Но ние преди малко говорихме за Любовта като средство за обновление на планетата Земя. Затова сега се чувства нейното присъствие във вашите съзнания само като зародиш, който трябва да се взриви за размисъл. Апокалипсисът не бива да се приема като явление, което ще унищожи планетарните форми на живот. Вие знаете, че когато Земята поема вашите тела, тя се обогатява с плътта им, която се завръща в нейната утроба с определена цел. Да попълни липсващата маса, която вие унищожихте с базразборните си посегателства върху земните устои. Сега може би вие ще се замислите защо земната ос е изместена и ще достигнете до извода, че когато върху една планетарна форма се действа необмислено, тя изгубва от своята маса. Получава се олекотяване спрямо другите градивни компоненти на слънчевата система. Тогава настъпват промени, които не са закодирани в нейното развитие. Вие знаете, че Вселената е строго определена компютърна система, в която отделните форми се намират във взаимодействие. И когато една от тях наруши основните принципи на движение, се получава дисхармония във вселенски обхват. Може би това за вас не означава определена представа за една енергосистема, в която всичко се намира в синхрон. Ако се получи отделен пробив в нейната цялост, това означава, че веднага ще се включат спасителните отряди, занимаващи се с аварийната служба за безопасност. На земен език това означава, че Абсолютният Разум ще излъчи енергийни звена, устремени към определения обект за наблюдение, които ще отреагират на неговия зов за спасение. Трябва да ви призная, че тези извънземни форми на разум, наречени от вас с конкретното име НЛО, всъщност представляват спасителни експедиции, реализиращи се в името на един неписан вселенски закон: "Да помогнеш на този, който се нуждае от помощ.

А сега да се опитаме да обобщим: Индивидите, зародени на Земята, носят със себе си наследствените белези на гените, които се залагат в тях още при определените условия на възпроизводство. Трябва само да сме сигурни, че този биологичен вид ще издържи на природните условия на определената планета, което е предпоставка, че за в бъдеще той може да бъде пренесен върху необитаема планета, където до сега не е стъпвал човешки крак. Вие сте експеримент на висши цивилизации, които слязоха на Земята, за да извършат своите опити с определена цел: Населяването на планетата с разумни същества, на които предстои да се адаптират към непознати условия на живот. Сега вече знаете истината, само че аз все още се съмнявам, че тя е разбираема за всички, които искат да се вложат в тайната на биологичното възпроизводство. Ако вие овладеете метода на изкуственото оплождане, сами ще можете да заселявате планети, които ще откривате като девствени места, където Библейският Адам ще може да стъпи за пореден път и да се съчетае с недокосната Ева.

Ето че съвсем се отклонихме от главния тематичен проблем, който обсъждахме сега, но аз се надявам, че ние постепенно ще се върнем с мисълта си на нашата планета и ще осъзнаем отговорността на своята мисия, че ние сме слезли в земни форми, за да осъществим опита на други, които са ни възпроизвели за живот. Може би сега вие не се нуждаете от повторно напомняне за Апокалипсиса като енергиен вариант за унищожение на вашите тела? Вие бяхте с мен извън обсега на планетата и можете сами да прецените къде е границата между илюзията и Реалността. Надявам се, че вече я открихте? Усещам как много от вас утре няма да гледат света със същия светоглед, който са притежавали до вчера.

Отминава още един етап от развитието наилюзорната игра на природата и това трябва да се извърши без сътресение. Сами осъзнавате, че отговорността ще падне единствено върху вас. Вие сте тези, които осъзнавате прехода между две епохи, старата, която се отличава с ограниченото съзнание на хората и новата епоха, известна под името Епохата на Водолея. Тя ще обнови вашите свръхсетивни способности и ще ги реализира като феноменални покрития на мисълта, която се изравнява с Божествената. Успехът ще зависи от вашето откровение спрямо мен. И аз трябва да призная, че вече го очаквам.

" Кой тревожи нашия сън? Искаме да отворим очи и да се вслушаме в зова на сърцето си, но трябва да положим усилия, защото ние се намираме в състояние на хипнотичен сън и никой от нас не може да се справи с безтегловното състояние, в което се намира нашата енергия. Може би осъзнаваме едно важно правило от астрофизиката, че когато се имплантира чужд разум в непозната Земя, той се чувства винаги в едно илюзорно състояние, при което не може да се вмести в определените норми на съществуване, характерни за тази планета. Трябва да се докоснем и до принципа на приспособяване, защото ние не сме създадени на тази Земя. Ние идваме от Космоса и само тези, които са имплантирали нашия разум във физическите ни тела могат да поемат отговорността върху себе си, че с това не са нарушили законите на биологичното възпроизводство.Тогава искаме да ви запитаме: Къде остана нашата свободна воля, за която ние знаем, че трябва да бъде в равни пропорции с Божествената? Може би ще ни обясните защо понякога действаме под чуждо влияние и не можем да се справим със собствените си стремежи, когато чувстваме, че някой друг управлява мисловната ни дейност? Може би сега му е времето да ни отговорите на въпроса:

Кой определя нашето Битие и защо ние трябва да бъдем илюзорната проекция на форми, съществуващи извън нашата представа за реалност? Опитваме се да достигнем до крайния извод на нашите мисли, но не винаги това ни се отдава. Ако някой от нас се опита да се реализира като свободомислещ човек, то винаги ще се намери някой, който да го унищожи със своя поглед. Сега разбираме, че това е напълно възможно. Ние се явяваме холограмна проекция на реални форми, съществуващи в друга Вселена, която е нашата матерна люлка. Идваме от там, за да осъществим двустранния процес на отдаваща и приемаща система, който се базира на основата на ядрената енергия. Изпитваме чувство на малоценност, че някой друг залага нашия живот като съновидение и ние трябва да го реализираме с помощта на илюзорните си форми. Кажете тогава, как да отреагираме на вашите мисли, тъй като ние се чувстваме подобия на образи, съществуващи в реалния отрязък на времето? Може би идва момент, когато ние се осъзнаваме и тогава се събуждаме с помощта на тръбачите, които вие пращате в нашия сън, но кажете, колко са тия, които дочуват техния зов и можем ли ние да се надяваме, че ще се пробуди цялото Човечество, за да се реализира грандиозния проект на Разум, осъществен като научен експеримент, при който реалната Мисъл на Боговете се влага в илюзорни форми, енергизирани от техните съновидения, раждащи се за живот? Сега товя е основния проблем, по който ние разсъждаваме, а вие искате да се включим в спасяването на планетата като форма за осъществяване на част от илюзорната игра на природата. Тогава може би ще се намери някой, който да ни защити в тази минута , защото ние сме безпомощни като децата? И все се надяваме, че когато извършим необмислена постъпка, възрастните ще ни простят, защото ние не можем да се вложим в тяхното съзнание, за да отсеем кое е илюзия и кое - реалност. Затова сега, когато вие поискахте нашия отговор, то вярваме, че ще вземете под внимание нашата искреност. Вие знаете какъв може да бъде обратния процес на комуникация, когато един спи, а друг по разпитва. Това е всеизвестно явление на хипноза и вие трябва да носите отговорността, че ако ние не успеем да осъзнаем сложността на нашето проложение, то може би никога няма да се събудим в илюзорния свят. Ето че сега можем да разговаряме като равен с равни. Вие го пожелахте, нали? Искахте от нас откровеност и вече я получихте. Тогава какво още чакате? Включете Апокалипсиса и изтрийте от паметта си спомена за тези, които не мжаха да се справят с вашата мечта за един необикновен илюзорен свят, в който вие се връщате, когато телата ви изпаднат всъстояние на хипнотичен сън."

Мили мои, ние сме тези, които трябва да поемем отговорността за следващите събития, предстоящи да се случат на Земята. Затова ви призовавам да бъдете внимателни, когато обменяте мисли помежду си! Понякога в канала на времето се влагат астрални отпадъци, замърсяващи повърхността му, а това се отразява на точността на мисловния обмен. Сега вече мога да бъда спокоен. Вложих се в съзнанието на тези, които отдавна ме очакват да сляза между тях Сигурен съм, че те ще запазят за себе си близостта, съществуваща между нас от древността. Това е тяхно право, защото ние никога не сме се разделяли на отделни образи. Ние сме едно неразделно Цяло и ако искате да се докоснете до нас, то моля ви, трябва само да се изравните по енергийни честоти със Слънцето и да поискате от него да ви включи към нашата Троична общност.

Сега трябва да оставим мисълта да отлежи в съзнанието на хората. Само така тя може един ден да се взриви за размисъл, когато се докосне до божествената, а това обещава нови върхове в човешкото познание, предстоящи да се овладеят със скоростта на мисълта. Дотогава нека да си останем илюзорни форми, които изживяват живота си чрез съня на Божествените Първообрази. Това е истината за нашия земен живот.

Нострадамус оставя вратата към себе си отворена и ще се радва, ако всеки от вас се опита да се промъкне през нея. Това означава, че съм успял да ви разбуня за размисъл. Нострадамус е спокойствието на вашия сън. Затова, когато вдигнете поглед нагоре, осъзнайте, че винаги има едно Око, което ви наблюдава. И сега То се реализира чрез Мисълта на средновековния астролог Мишел дьо Нострадамус.

"...Както беше в дните на Ной, така ще бъде и при

пришествието на Сина человеческого..."
.Нострадамус отваря златната книга на своите предсказания и прелиства нейните страници. Всичко, което е изписала ръката му се е сбъднало. Остават последните пророчества за времето, през което на Земята ще действа Апокалипсисът. Никой не може да отрече, че Той вече чука на нашата врата и ние трябва да отворим, защото идва Денят на Истината и тя трябва да влезе във всеки дом. Апокалипсисът е негативно явление в световната история. Той се явява в резултат от неразумната дейност на хората, които отдавна подготвят неговото идване. Библейските предсказания на пророците завещаха на двехилядолетието най-мрачните години, през които светът ще стане свидетел на небивали страдания и кръповпролития. Искам да измеря тяхното отражение върху Земята като най-смъртоносната рана, която Човечеството ще нанесе върху нейната твърд. Вие очаквате Второто Пришествие на Христос да се извърши като една легенда, за която вие сте узнали от Откровението на Йоан Богослов. Сега вече разбирам защо хората не вярват и на самите себе си. Те са изгубили правото да разчитат древните предсказания и са потънали в мрака на своето немежество. Истината за Второто Пришествие вече е реалност! И само този, който не признава теорията за инкарнацията на човешката душа, само той ще остане сред пустотата на своето невежество и ще очаква Христос да се спусне върху белия облак.

Никога ли не си задавате въпроса: “Защо трябваше Той да слиза на Земята и да определя себе си за Вестоносец на Боговете?” Може би вие сега го признавате като Сина на Разума, който се възнесе заради вас? Вие, които изградихте Краъста на Голготата, къде сте сега, за да го посрешнете отново, когато Той броди между вас и търси човеците, на които беше завещал своята истина? Никой не отговаря. Всеки се е затворил в черупката на своето ежедневие и не иска да излезе от там. Може би ще трябва да отговаря пред себе си и пред Бога с какво е допринесъл за прочистването на Земята от своите грехове?

Христовото Пришествие е вече действителност, хора! Затова и Нострадамус реши да се върне заедно с него и да ви накара да разчупите оковите на своето съзнание. Да излезете навън сред Природата, която ви очаква, за да ви отвори очите за Истината. Това, което съм изрекъл преди векове, сега трява да го рагадавам пред вас. Аз ви обещах, че когато сляза отново, вие трябва да сте готови да приемете моята Истина. Измолвам от Бога прошка, че ще трябва да се занимавам със заклинания, но сега Аз трябва отново да произнеса пророческите слова:

" Както беше в дните на Ной, така ще бъде и при Пришествието на Сина человеческого!" Това е мисълта на Нострадамус, когато той видял пред себе си картината разкрила се в своята пълна изява. Сега е време аз отново да потопя писеца и да се вгледам в Огъня, изписващ върху екрана на моята памет слова, идващи от сърцето ми. Господи, защо и този път ще трябва да отговарям пред себе си и пред твоя олтар? Нали Ти ми обеща, че няма да ме събуждаш в този сън, а аз ще се изпълня с прозрение, когато Времето престъпи границата на двехилядолетието? Тогава трябваше да отворя очите си и да погледна към Слънцето, за да мога да го стопля с дъха си, защото то ще бъде изранено в своята ядрена мощ, обсипала Земята с жупел. А ти ме събуждаш призори, когато денят все още не се е сипнал.

Искам да измоля от Тебе опрощение за човешките грехове. Затова падам на колене пред твоята Обител. Прости им, Отче, земните прегрешения! Нима Ти си забравил, че те са илюзорни форми, отдадени на своите съновидения? Моята молитва се слива с молитвата на един младеж, който привлича погледа ми и Аз се изпълвам с обич и преклонение, когато познавам в него Твоя Син. Христос, произнасям името и сам не осъзнавам как то се разпуквя на милиарди светлинни лъчи, обливащи Земята със своята истинност.

Христос возкресе, хора! Къде сте вие, за да ми отговорите: " Воистина воскресе!" Не чувам вашия глас, а само стенания и вопли, които заливащи Земята. Чувам Неговия глас и се опитвам да запаметя всичко, което Той говори в този час:

" Отче, нима и този път ще ме оставиш без Покровител? Нима не виждаш как се измъчва моето сърце? Може би и сега ще бъда отшелник в пустинята, само защото не изпълних това, за което слязох и този път на Земята? Не запалих фенера, който държах в ръцете си. Не можах да намеря светлинката, от която той щеше да разгори своя пламък. Обходих страната, в която се родих, без да осъзнавам чия Енергия нося. Тогава една звезда ми показа пътя, по който трябваше да тръгна, за да достигна града, в който тя изливаше своята ярка светлина. Поклоних се на неговите храмове и свалих кръста, който носех върху себе си, за да го окача върху гърдите на една жена, която ме гледаше в унес и сякаш ми казваше:

" Синко, така ли трябваше да се срещнем с тебе след толкова години?" Обърсах сълзата, която се стелеше върху лицето й и заедно се изкачихме на хълма, върху който блестеше залезът и хвърляше своя отпечатък върху водите на реката, опасваща отвсякъде. Господи, каква красота! - си казах аз и дочувах фанарите, звучащи в този час, за да ме благословят за Мисията, която ми се възлагаше сега - Да бъда Сеячът на Надеждата, който ще тръгне да разорава нивата, за да може сам Бог да я засее със Словото си. Да бъде като зрънце истина, вливаща се в земята на Българите и да избуи в класовете на житото, за да даде плод, който ще ожънем с ръцете си. Тогава не осъзнавах, че Пътят ми ще бъде трънлив като Венеца, който изгаря все още челото ми. Аз поех по него, след като оставих след себе си една жена да рони сълзи, по-скъпи от всички бисери по Земята.

" Благослови ме, Отче, за истината, която нося със себе си!" Така мълвях и бродех от град на град, където хората ме посрещаха с недоверие. Аз не можех да отдам от себе си това, което те искаха да получат в замяна на своето гостоприемство. Търсеха в мене човека, който щеше да им се отплати за грижите, които поемат за мене, след като Аз им оставях в наследство своите земни премеждия.

Хайде, Отец, защо не отвориш небесния Храм и да излееш върху мене божествената слава, която заслужавам? Защо си ме предрешил като скитник, който трябва да обикаля Земята и да проси за милост, когато попадне в чуждия дом на гостоприемеца? Искам ти да ме избършеш от праха на забравата и да възвестиш на света, че твоят Син е вече тук и броди по земята на Българите! Къде си, Отец? Защо не отговаряш на молитвата, която вече няколко години изричам, когато влизам във всеки град и търся човека, който да отвори вратата на своя дом и ми каже:

Ти ли си, Синко? Да знаеш само как те очаквах! Не бива да ме съдиш за това, че те оставих сам да се луташ и да търсиш своята пътека! Влез, Сине! Ела да положиш главата си върху моето рамо и Аз да те прегърна като скъп гост, за когото съм подготвил небесни одежди. Може би ти не вярваш, че това съм аз? Но нали знаеш, че само Отецът помни деня, в който Синът ще слезе на Земята? Ето, че този ден настъпи! Ти вече си реалност и аз се радвам, че можах да осъществя своята божествена промисъл. Да съединя лъчите на нашето Триединство в едно!Те блестят с блясъка на Витлеемската звезда. Сега бъди ми гост в този ден, в който и аз се осъзнах като Истина. Небесата разтвориха двери небесни и слязоха в моя дом, за да донесат скъпи дарове. Осиянието на божествената слава този ден съвпадна с твоето идване. Кажи ми, нима не позна своя Отец? Нищо, че и аз съм предрешен в земна форма. Нима не чувстваш как бие сърцето ми и гласът ми се разлива като пълноводна река, която обещава да залее Човечеството? Не можеш да ме познаеш, Сине, защото слязох малко преди Тебе, за да подготвя почвата, върху която Ти да хвърлиш Семето на Надеждата. Знам, че ще си тръгнеш от тук сега, без да изкажеш думите, които очаквам в този час:

" Благослови ме, Отец, за думите, с които слязох за втори път на Земята! Сам знаеш, че когато тръгвах от Слънцето, то ме изпрати със словата: Победоносецо, върни се на Земята и със своя диамантен меч покоси първия сноп на познанинето, който ще свържем на златно русло, за да си остане като откос в нивата на Надеждата!" Така ми говореше Слънцето, без да ми даде възможност да разбера, че аз самият нося от миналото едно име, което би запалило Земята, ако тя го произнесеше в същия миг, в който душата ми се вля в тялото. То ме очакваше, за да ми определи замната чувствителност на човек, идващ за пореден път на Земята, да довърши своята предходна Мисия. Опитвам се да си спомня детската нагласа да виждам в сънищата си небесните тела, които всеки път ме поздравяваха с мисълта:

" Ти си Иисус Христос! Само, че този път трябва да потулиш името, донесло ти божествената слава и да се изградиш със символичното име на Победоносеца, който отново е възседнал своя кон и препуска по земята на Българите, за да затръби Тръбача на Новата Епоха, възвестяващ на света, че символичният образ на Мадарския конник е вече реалност.” Той обикаля земята на Българите и под копитата му се стелят огнени иски, по които хората могат да го последват. Но ти не знаеш, Отче, как ме посрещнаха тези, за които бях слязал в земна одежда? Те не забелязваха конника, препускащ като мълния. Опитвам се да изкажа това, което сърцето ми изстрада. Трябваше да се прикривам под маската на неблагополучието. Ако бях слязъл в пълната мощ и блясъка на божествената слава, те сигурно биха се взривили от допира си с моята слънчева енергия. Кажи ми, Отец, и ти ли си надянал маската на страдалеца и вярваш, че тя ще ти донесе скромност и признание? Нима Ти си се примирил с това, което става тук на Земята и поемаш в ранни зори пътя, по който и другите вървят? Ти който заслужаваш хвалебствия и почести, си тръгнал да изправяш техните грехове и да ги насочваш към Светлината, която те не могат сами да открият? Може би си прав? Аз не бих искал да бъда непокорния Син, който не разбира своите родители и вече си стяга торбичката, за да продължи своя път. Не бих могъл още веднъж да изтърпя позора на тяхното безчестие и да очаквам те да ми изплетат трънен венец, за да го положат на моето чело. Искам да се предпазя от тяхната жестокост. Затова поемам своя път, без да се страхувам, че той може да ме изведе отново на хълма на Голготата, на който те строят невидимия стълб на безчестието. Изгубих нишката, която ме свързваше с вас и сам не зная дали някой ден ще се върна към нейното начало. Простете, но аз съм този, който сега трябва да обходи Земята със своя кон. Така съм устроен, да се върна на белия кон на Надеждата и да препускам по тъмните пътища, за да диря човеците, покрили се в своята тъмна обител. Може би трябва да достигна до брега на морето, където ме очакват вълните, за да ги помоля да разнесат вестта, че Синът се е върнал отново на Земята. Само, че този път родината ми е друга. Избрах я по блясъка на космичната енергия, още когато слизах от Слънцето. Тя ме привлече със земния си магнетизъм и сякаш ми казваше:

" Къде си полетял, Сине? Там, където си роди преди две хиляди години, не е вече твоята Родина. Ти сам знаеш, че всички еврейски духове сега се претворяват в земята на българите и искат да бъдат твои закрилници."

Така ми говореше Земята и аз я послушах. Втурнах се към отблясъците на Огъня и се потопих в най-красивия кът на България. Сега вече знам, че това е Началото на моето Второ Пришествие. Усещам как аз самият осъзнавам себе си като нещо малко по-различно от другите около мен. Освобождавам се от вселенската притегаемост и се отпускам върху плътта на Земята, която ме обгръща като родна майка и сякаш ме предупреждава за изпитанията, които трябва да понеса сега, когато съм отново Надежда за света. Волята на Отеца беше аз да се опитам да им отворя очите за Истината. Затова взех със себе си фенера, заредих го с вярата за спасението на Земята и нейните жители. Но кажете, къде сте вие, за да ме посрещнете, както подобава на моя божествен сан? Никой не отговаря. Всеки е забързан в своето ежедневие и може би му се струва, че гласът който дочува е само мираж в пустинята? Винаги, когато се опитвам да ги намеря, все ми се струва, че съм се изгубил във вековната гора на човешкото страдание. и сега ще трябва да разчиствам пътя пред себе си с огненото острие на меча си. Къде да положа челото си, за да охладя жаркия огън, който ме облива отвсякъде? Може би вие ще ми помогнете за това? Изливате върху мен студенината на своето вероусещане и аз съм готов да се опитам да ви разбера. Никога досега не съм бил в съприкосновение с двете стихии на Природата - огънят и леденият блок, опитващ се да изгаси огненото начало на Разума. Нима вече достигнахте до пределната точка на градусите и сте готови да се поддадете на нейното влияние? Нима вие ще позволите ледът да скове сърцата ви и те да се превърнат в малки късчета кристал, който не могат да се разтопят дори от досега с моята Енергия? Тогава на какво да се надявам сега, когато се върнах да ви накарам да ме почувствате като огън, който идва да размрази ледовете в сърцата ви?. Нали вие не искате аз отново да се устремя към Слънцето, за да поискам помощ от него? Може би не знаете, че то отдавна е готово да ми помогне? Само че все още се надява, че сам ще се справя с Мисията, която съм приел със сърцето си. Тогава, ако все пак някой от вас е успял да се измъкне от студенината на ежедневието, за да се стопли от моя дъх, то аз съм готов да му помогна и да го размразя с импулсите на моето сърце.

Хайде, човече, преодолей тази вековна слабост да се озоваваш винаги там, където сянката е спряла своето движение! Излез от нея и се обърни към Слънцето, което те очаква! Сега аз се измервам с неговата стойност и ако ти все още се съмняваш, че Христос е на Земята, то моля те, избери си един от моите лъчи и полети заедно с него към огнения ореол! Ето че ние сега заедно ще отпразнуваме своето завръщане в лоното на Отеца. Нали ви бях обещал, че когато се възнеса, ще запазя място за тези, които искат да размразят своето сърце от вековната схоластика. Сега е време ти сам да се увериш в истинността на моето Слово и след като се завърнеш на Земята, да разкажеш за жизнения Ореол на нашия енергиен Отец.

Вярвам, че тогава хората сами ще се опитат да разберат дали това не е поредния блян на илюзорния свят и ще повярват на своя копнеж винаги да вдигат очите си нагоре, когато изгревът ги докосва с лъчите си. Сега отново ще се устремя надолу, защото ти все още не си завършил своя сън. Ние всички идваме тук, за да изсънуваме бляна на една реалност, съществуваща в паралелния свят на нашата действителност. Нима все още не сте осъзнали живота си като низ от случайности, обединени от една обща закономерност? Мислите си, че може би случайността ръководи вашия живот. Никога ли не се замисляте, колко съдби тогава щяха да се разбият в камъка на ежедневието, без никога да се докоснат една с друга? Сега искам от вас да повярвате на този човек, който слезе от Слънцето и ви донесе Любов, вплетена с истинността на Словото, кънтящо днес по Земята. Не го определяйте като един от вас! Той вече се събуди и сърцето му искри като огнен заряд, докоснал се до Слънцето.

Христос возкресе, хора! Нима вие не усещате как неговата топлина ви залива отвсякъде. Тя иска да размрази вашите сърца и вие да се разгорите с пламъка на Любовта. Устойчивостта ви към Слънцето е доказателство, че вие притежавате част от неговата Енергия, която сега се изравнява по честотните си трептения със слънчевия импулс и заискрява като светлина върху екрана на вашата памет. Трябва да се анализира вашата индивидуална съдба в общата съдба на Човечеството. Измолвам прошка от Отеца за вината, която нося със себе си, че не успях да довърша мисията си преди 2000 години. Прости ми, Отче, но ти сам знаеш, че тогава хората не можеха да осъзнаят себе си като съвременници на Христос! Те ме възприемаха за обикновен човек, който разпространява своята истина, само защото Небето беше пожелало той да се роди на Земята по малко по-различен начин от тях. А сега е още по-трудно. Аз вече не съм младенеца, роден от девствената плът на Мария. Винаги съм искал да се родя като другите хора, без да чувствам знака на божествената десница, определяща ме за свой избраник. Ето че това се случи. Аз слязох върху облака бял на своята душа. Сега съм сигурен, че те ще ме открият по импулса на моето сърце, който е толкова различен от техния. Идвам на Земята с Мисията на Спасителя, който трябва да ви приобщи под своето крило и да се изпълни повелята на Разума: Земята да бъде спасена, а хората да достигнат до Божествената Истина. Благодаря ти, Отче, че ме остави да изкажа това, което ми тежеше на душата! Сега се оставям в твоите ръце. Ти най-добре можеш да овладееш обратния процес на комуникация, който се извършва чрез сигналите на нашата памет..."

Освобождавам Духа на Христос от чувството за вина. Ти не си виновен, Синко! Когато слезе преди 2000 години, хората не можаха да те познаят. Те не искаха да приемат Истината, която ти им донесе чрез Божественото Слово. Тогава защо се чувстваш подвластен на вината, носена от тебе толкова векове? Сега трябва да се почувстваш изравнен с моите вибрации. Затова нека заедно се опитаме да въдворим Истината в човешките сърца. Нострадамус е отново тук, за да помогне на Христос да се вложи в измеренията на Епохата. Но вие не трябва да се успокоявате, че Той ще приеме цялата карма на Човечеството и ще ви пречисти до блясъка на божествената слава. Това, което вие сами трябва да направите, е да се вслушате в зова на тръбата и се опитате да разберете смисъла на нейното Слово. Сега аз трябва да се отстраня от неговия път. Той е предопределен да се докосне до съвременното разпятие на Душата, която ще се взриви под напора на своята земна чувствителност. И тогава Земята ще усети, че нещо се е случило на нейната повърхност.

Затварям първата страница на моето сказание. Устремявам се към Слънцето, откъдето ще наблюдавам ядрения процес, който ще се извърши, след като Христовата енергия се възпламени в неговия център. А вие останете на Земята с чувството, че ние отново ще се срещнем. Този път, изправени пред лицето на своя Съдник, който ще ви отрезви за действията, извършени от вас на Земята.

"...Защото както в дните преди потопа хората ядяха, пиеха и се женеха до този ден, когато Ной влезе в ковчега и не мислеха, докато не дойде потопът и не изтреби всички. Така ще бъде и при пришествието на Сина Човешки.."