Хомосексуалност-избор или предопределеност



Дата27.09.2017
Размер333.3 Kb.
#31135
Философски факултет

 

 



 

 

 



Курсова работа

на тема:


Хомосексуалност-избор или предопределеност.

Полови аномалии

 

 



 

 

 



Велико Търново

2003


1.Кратък исторически преглед.

Отношението спрямо хомосексуалността силно варира според историческата епоха,етноса и културата ,религиозните и морални ценности.В древността хомосексуалните взаимоотношения са били приемани безпроблемно. Думите “хомосексуалност” и “хетеросексуалност” са се появили едва в края на 19 век. Нито древните гърци, нито древните римляни някога са различавали хомо- от хетеросексуалност.Те разграничавали единствено активност и пасивност.Противопоставяли фалоса на всички отвори.При това нравите били твърде стриктни: проникването се смятало за добродетелно,пасивното приемане- за позорно.Фелациото например е модерна дума, непонятна за древните римляни.Те използвали противоположна по знак дума “irrumare"- "проникване в устата”.

В гръцката педерастка двойка нямало размяна на ролите.Пасивният хомосексуалист загубвал гражданските си права, а ако бил заловен да се занимава с политика бил наказван със смърт.В Рим пасивността била забранена за всички свободни мъже, независимо от възрастта им, докато в Гърция тази забрана важала от мига, в който им поникнела брада(до този момент всички мъже се приемали за пасивни, т.е. женствени).Нещо повече Гръцката педерастия била ритуал на обществено посвещаване.Чрез ритуалната содомизация спермата на възрастнея предавала мъжествеността на детето.

С други думи, това което било приемлива практика за младежите, било позор за един свободен мъж, като окосмеността бележела границата между двете сексуални поведения.Пасивната любов от страна на един патриций била толкова сериозно престъпление, колкото прелюбодеянието на една матрона.Но мъжката активна хомосексуалност била невинна.Всеки гражданин можел да прави каквото си поиска с неомъжена жена, наложница, свободен роб или роб.Това обяснява сяжителството в риителството в риокиращ разврат и най-взискателен морал.

Пуританството в древността никога не е засягало сексуалността, а мъжествеността.Любовният акт винаги бил предпочитан пред въздаржанието, но стойността му зависела изцяло от статуята на обекта, който задоволявал сексуалното желание.Престъпление за свободно родения, пасивността била абсолютен дълг за роба, а за освободения роб услуга, която той е длъжен да върне на своя господар.

В древният свят единствения модел на сексуалността е бил доминирането над низшите статуси.Сексуалната мощ се отъждествявала с добродетел.Никакво чувство на грях или вина не помрачавало “античния” сексуален акт, както става векове по-късно в Европа, когато християнската църква заклеймява сексуалността изобщо.Много свидетелства от средните векове сочат, че в нехристиянските култури се е запазил активно-пасивния модел на хомосексуални отношения.”Активната” мъжка любов не само, че не била осъждана, но дори била възпявана от поетите.Християнството е може би единствената религия, която не приемала нито пасивната, нито акгивната страна на хомосескуалната двойка.Това в известен смисъл обезмислило придържането към античния модел и в повечето хомосексуални общности, доколкото са съществували, размяната на ролите станала нещо обичайно.Противно на очакванията обаче, средновековието е било сравнително толерантно към хомосексуалността.Макар и осъждани като грях, хомосексуалните отношения не били строго преследвани(до 13 век когато църквата засилила санкциите) и фактически били поставяни под общия знаменател на недопустимите сексуални практики, под който влизал всеки акт, носещ удоволствие и нямащ за цел зачеване.

Поразително е, че истинските репресии срещу хомосексуалистите започват едва в новото време, когато напредака в науката и медицината предполага отхвърляне на старите догми, заблуди и предразсъдаци.Именно последното столетие слага върху хомосексуалистите клеймото на различното, обратното и ненормалното.

В края на 19 и по-голямата част на 20 век хомосексуализмът пропада под терора на науката.Той е вече не само грях, но и психично заболяване, и емоционално разстройство.

У нас по традиция хомосексуалното поведение се възприема подчертано негативно.Едва през последното десетилетие се забелязва известна тенденция към игнориране, дори поява на намек за повишена толерантност от страна на “сексуално привилигированите”.Тази еволюция в мирогледа е отзвук от борбата за легитимност, която в световен мащаб водят сексуалните малцинства.Някой от техните звездни мигове са:

-В нарастващ брой страни хетеросексуалното и хомосексуалното поведение са равни пред закона;

-Хомосексуалността отпадна като диагноза и бе заличена като заболяване;

-Обединяващата над 350 организации IGLA(International Gay and Lesbian Association)получи право на съвещателен глас в ООН.

Повечето хора споделят една от посочените гледни точки за хомосексуалността.Разбира се съществуват и междинни схващания.

 

 



 

 

 



 

 

 



 

 

 



 

Въпрос


Консервативно схващане

Либерално

схващане


Какво е хомосексуалността?

Нещо което човек прави; избран стил на живот.

Нещо, което човек е;нагласа

 

Какво води до хомосексуална нагласа?



Лоши родителски грижи,сескуални опити с индивиди от същия пол, довели до пристрастяване.

Генетична предопределеност + някои все още неизвестни фактори на средата в ранното детство.

Кога се формира?

В пубертета.

В ранното детство.

Неморални ли са хомосексуалните отношения?

Да, те са сериозен грях и застрашават семейните устои.

Не, стига да не са основани

на принуда или насилие.



Нормално и естествено ли е хомосексуалното поведение?

То е неестествено,

девиантно поведение.



За едно определено малцинство е нормално и естествено.

Подлежи ли на

промяна?


Да, но изисква усилия, защото пристрастяването е силно.

Не.Сексуалната ориентация е фиксирана.

За или против антидискриминацион-ните закони сте?

Против.Те биха гаранти-

рали на хомосексуалистите специални привилегии.



За, защото хомосексуалисти-

те са силно дискриминирано общество.



Трябва ли да бъде разрешено на хомосексуалистите да скючват брак и да осиновяват деца?

Не.Хомосексуалните брако-ве застрашават семейната институция.Децата отглеждани в такава среда ще развият хомосексуални наклонности.

 

Да.Правото на брак е основно тражданско право.Сексуална-та ориентация на децата не зависи от тази на родителите.



2.Изграждане на сексуалността.

Преди да разгледам отклоненията в сексуалното поведение и причините, които го пораждат би било по-правилно да разгледам въпроса за изграждане на сексуалността при хора с хетеросексуална ориентация.

• Как става така, че от люлката до гроба всички имаме сексуалност?

• Защо при генезата си това явление си натрупва повече в полюсите мъжко-женско?

• Защо болшинството е хетеросексуално?

• Придобито или вродено, кое тук има водеща роля?

От училище знам, че при човека яйцеклетката е с Х, а сперматозоида с Х или У полови хромозоми, че всяка клетка в организма ни според пола има в ядрото си 46ХХ или 46ХУ хромозоми.Комбинирането на половите хромозоми при оплождането поставя начало на хермафродитна ембрионална структура, откадето края не може да се предскаже.При наличие на ХХ полови хромозоми най-вероятният резултат от половата диференциация е жена.За да се получи мъж в края на този процес са нужни освен ХУ полови хромозоми и поредица от допълнителни въздействия, които ако не се случат или не съвпаднат във времет, когато ембриона е възприемчив за тях, се получава като краен продукт- аномалия от хермафродитен тип или транссексуалност.Всичко това звучи твърде абстрактно.Затова ще взема един валиден конкретен пример за полова диференциация, който е минал без девиации и ексцентрични проявления.

Ето схематично неговите етапи:

Дихеренциация на пола

ХХ ХУ


ХУ антиген от HLA

или


ХХ антиген

Гонадите на пола

Хормоните на пола

 

Външни Мозъчни



гениталии структури

 

Поведение на телостроеж



социума

 

Съзнание за полова принадлежност Хормони през пубертета



и полови роли у детето

Пубертетна еротичност Телостроеж през пубертета

 

Съзнание за полова принадлежност и



полови роли у зрелия индивид

По John Money:

Половата хромозома определя пола на гонадите, а половите хормони-половата диференжиация(фенотипния пол).

Така от зачатието до пубертета се формирт биологичните, психични и социални компоненти на сексуалността.Те се изграждат последователно, но винаги тясно взаимно-свързани, подобно на релефна карта с уникални за личността впечатвания на възприятия, възпитателни въздействия, директен опит, фантазии и пр.След края на пубертета тази карта се “втвърдява”.Тя престава да се модифицира под въздействието на външни фактори и никакви по-съществени промени в нея вече не настъпват.Половата диференциация протича по аналогичен начин при болшинството от хората.

Основните разлики в половата диференциация на женския организъм произтичат от това, че там няма нужда от нищо допълнително, от Н-У антиген и тестостерон.По всяка вероятност процеса е осигурен от половите хормони на майчиния организъм.Експерименти при животни показват, че от генетично мъжки ембриони, лишени от въздействието на Н-У антигена и тестостерона се получават животни с женски гениталии и поведение.Твърде много информация за половата диферениация се получава от грешките в процеса.

Съществуват някои смущения в половата диференциация а именно:

-ембрионално андрогенизиране на женски индивиди.Понякога женските индивиди по време на ембрионалното си развитие са изложени на въздействието на андрогени-общото наименование на мъжките полови хормони, секретирани в семенниците и кората на надбъбречната жлеза.Причина за това може да бъде вродена надбъбречна хиперплазия у самия женски плод или хиперпродукция на андрогени у майката.В такъв случай се ражда дете, което има външни полови органи с голям клитор, наподобяващ пенис, при наличие на яйчници и напълно развити структури, които произхождат от Мюлеровия канал.Това състояние носи наименованието псевдохермафродизъм, и може по време на пубертета да бъде хирургически коригирано.Тази маскулинизация се отразявя на половото поведение.Честотата на хомосексуално ориентираните жени всред тези, които са били андрогенизирани по време на ембрионалното си развитие е значително по-голяма.Ембрионално андрогенизиране при експериментални опитни животни от женски пол, също е показало отклонения от нормалното поведение на готовност за копулация, изразяващо се в лордоза.

-липса на рецептори за тетостерон у мъжки индивиди.Това е генетично заболяване, при което липсва ген за синтеза на белтъка, който представлява клетъчния рецептор за тестостерон.Настъпва андрогенна нечувствителност, при която при нормална продукция на тестостерон от семенниците на индивид с ХУ хромозома се развива индивид с напълно женски вид.При липса на рецептори за тестостерон не се развиват напълно структурите на Волфовия канал и се ражда дете с напълно женски тип полови органи, при наличие на семенници.По време на пубертета дори нарастват и млечните жлези, но менстуалния цикъл не настъпва.

 

 

 



2.1. Полов диморфизъм и полова диферениация на мозъка.

При човека има много заболявания на мозъка, които са полово диморфни, без да е известно дали това се дължи на ембрионалното влияние на хормони или ранно настъпващите различия в сексуалното общуване.Установено е например, че в преоптичната зона на хипоталамуса има ядро, което при мъжете е с по-големи размери, отколкото при жените.При хомосексуалните мъже то има размери подобни на размерите при жените.Това е поставяло въпроса дали хомосексуалността не е биологически предопределена.Като се има предвид обаче, че разид обаче, че раза следва сетивното и функционалното стимулиране, по-малките размери на това ядро при хомосексуалните индивиди може да е резултат на променената нагласа и личен сексуален опит.Почти всички, както хетеросексуални, така и хомосексуални мъже съобщават, че най-ранните романтични привързаности са показали тяхната понататъчна сексуална ориентация.



3.Етимология и патогенеза.

3.1Причините за хомосексуалността и досега са спорни.Основният проблем е дали това е придобито или вродено отклонение.В тази насока повечето автори се придържат към класификацията на В. Брайтигам:

3.1.1 Хомосексуалност на развитието.-Епизодични хомосексуални действия във възрастта на съзрявянето- пубертета- 12-16 години, главно при момчета, слид което изчезва, т.е. касае се за една преходна фаза на сексуално развитие.Счита се, че тази хомосексуалност се среща при 1/3 от момчетата и при 1/5 от момичетата.Тя възниква при положение , че либидото е вече проявено, а младата личност поради външни или вътрешни причини не е в състояние да има контакт с противоположния пол.

3.1.2 Придобита хомосексуалност, хомосексуалност от въздържане.Развива се при абнормни, инфантилни психопатии и инфантилни личности, които пред жените се чувстваг подтиснати, неопитни и се насочват сексуално към познати мъже.Те по-късно се ориентират сескуално правилно.Някои от тях поради психична незрялост се насочват към алкохолна злоупотреба и криминалност.Тази форма на хомосексуалност се развива и при мозъчно-органични увреждания.Към тази група се причисляват и хомосексуалните шизофренно болни.

3.1.3 Конституционална, истинска хомосексуалност.Не се установяват никакви телесни стигми от противоположния пол, никакви хромозомни отклонения , както и груби психични черти, на противоположния пол.Често обаче избират професии и имат начин на поведение на противоположния пол.Не страдат заради своята особена сексуалност, но могат да се оженят заради социални съображения.Изследването на близнаци е дало висока конкордантност при еднояйчни близнаци.По-често те са най-малките деца във фамилията и са деца на вече по-стари майки.Теориите за възникването на хомосексуалността са непълни и противоречиви.Диференцирането на психичния пол се регулера хормонално.За диференцирането на сексуалното поведение в мъжко или женско направление е от значение т.нар. сексуално-поведенчески център(в ядрото на Кахал).Правят се сериозни изследвания в тази насока.Според В.Брайтигам критерий за вродена хомосексуалност са не толкова първите реални сексуални връзки, а сексуалните тенденции при първите мастурбации(дали се фиксира за мъж или жена), при първите полюции, при първата сексуална възбуда и т. н.

3.1.4 Псевдохомосексуалност. Касае се за хомосексуална дейност по финансови съображения, без извършителите на хомосексуални актове(млади хора) да са фактически хомосексуални (хомосексуална проституция). Подобна хомосексуалност се наблюдава в затвори и при други условия на изолация от другия пол.

Д-р Емил Иванов, лекар в Софийския затвор, твърди, че случаите, в които хомосексуализмът в затвора възниква “ситуационно” е свързана с продължителна липса на секс.По-голямата част от гейовете са хора, които са били в ТВУ като това в Бойчиновци.Те имат утвърдени сексуални наклонности още преди да попаднат в затвора.За тях понякога затворническия секс се превръща в средство за унижение и отмъщение, особено, когато зад решетките попадне полицай, съдия или следовател.

3.2.Сексуалните девиации понякога се дължат на хромозомни и генетични промени:

-Синдрома на т.нар. “Свръх жена”, при който се наблюдават повече на брой Х хромозоми, регистрирани са до 6 хромозомни елемента.При този синдром в периода на половото съзряване се наблюдава тенденция към интелектуален спад и стерилност.

-Синдром на т. нар.”Свръх мъж” (ХУУ-ХХУУ), който е наречен още и синдром на Клайнфелтер в литературата.Характеризира се със спад на интелекта, удължаване на физиката (ръце, крака), стерилност.Срещат се също и двуполови индивиди (хермафродити), които носят белезите и на двата пола.

-Сексуалните девиации се свързват понякога и с разстройства на половия индентитет (наблюдава се през пубертета).Индивида се уподобява с обратния на него пол.Причини за това могат да бъдат властното и авторитетно влияние на майката, разочарованието от неуспешен брак, влияние на родителите и близките на детето то да се възприема от обратния пол.Така се чупи и се къса собствената самооценка, детето изкуствено се вгражда и ориентира в групата на обратния пол.Така негавото поведение прави впечатление на околните и на неговите съученици и приятели.

-Причина може да бъде т.нар. “властна майка” (когато бащата е игнориран или изобщо отсъства от семейството). Резултатът е сблъсък между личните оценки на детето и тази от страна на майката.Формира се несигурна личност, неатономна.Продукт на този фактор обикновено е хомосексуалността при момчетата.

-Като причина може да се посочи и разочарование от противоположния пол.Част от хомосексуалните и бисексуални ориентации настъпват в зряла възраст, вследствие на отвръщение от другия пол.

Науката все още не е в състояние да обясни как възниква хомосексуалността.(Не е ясно дори как повечето хора функционират като хетеросексуални.)Понастоящем се приема, че съучастието на биологични фактори в генезата на хомосексуалността е незначително в сравнение с ролята на психични и социални детерминанти.

В подкрепа на това твърдение идват и редица наблюдения всред примати, живеещи на воля или в условия на експеримент.

Според анкетни проучвания около 7-12% от населението заявяват, че в една или друга степен имат хомосексуален опит.От тях не повече от 5% съхраняват хомосексуалната си ориентация в зряла възраст.Ако веднъж се осъществи хомосексуален акт това не значи, че ще се повтори.Половата активност трябва да е във функционалност, независимо под каква форма.

Сексуалната ориентация бива хетеросексуална, хомосексуална или бисексуална.Не е известен модела на полова ориентацея, съответстваща на това, което при човек се създава от неговия опит.Това е затруднило изучаването на тези явления.Все пак анализите на множество наблюдения дават основания да се счита, че сексуалната ориентация се определя в периода на ранното детство и, особено при мъжете, не е въпрос на личен избор. Днес повечето сексолози са убедени, че сексуалната олиентацея е фиксирана, и не подлежи на промяна.Тя се формира много рано в живота на човека.Доскоро се смяташе, че определящата възраст е пубертетът, но според последните научни езследвания е ранното детство(дори може би пренаталния период).Фактите сочат, че хомосексуалната нагласа е вродена, а не се “усвоява” и не е въпрос на избор.Момичетата и момчетата, които демонстрират нетипично за своя пол поведение,(което в 75% от случаите означава хомосексуална настроеност), са вродени от вътрешна необходимост, която е извън техния контрол, а не са научени на това поведение, нито го копират от други членове на семейството.Още по-лишено от основание е мнението, че “вина” за хомосексуалното поведение имат сексуални опити с индивиди от същия пол през пубертета, към които може да се привикне.Именно хората, които още се придържат към това схващане, се противопоставят на интегрирането на хомосексуалистите заради опасението, че всяка стъпка към признаване на хомосексуалността за нормална и естествена би насърчило младежите да експериментират в любовта от същия пол.

3.3 Хомосексуалността-избор или предопределеност.

Всъщност нормално и естествено ли е влечението към същия пол?Да, биологически то е нормално и естествено, в смисъл, че се наблюдава в определено съотношение при всички животински видове от влечугите до приматите.Но по-съществена е другата страна на въпроса, което зависи от различните гледни точки и от съдържанието, което се влага в тези две понятия.Хомосексуалното поведение със сигурност не изглежда нормално за строго хетеросексуалните индивиди; чест дори само мисълта за физическа близост с представител на същия пол предизвиква отвръщение у тях.По подобен начен и хетеросексуалното поведение е неестествено за хомосексуалистите.Нещо повече: не е необходимо един непредубеден човек да е привърженик на хомосексуализма, за да се съгласи, че хомосексуални отношения, основани на любов и уважинеи, се много по-нормални, отколкото хетеросексуални, при които присъства насилие, унижение и принуда.

Когато обаче стане въпрос за деца и семейство, всяка дискусия изглежда обречена.Хомосексуалните връзки не могат да доведат до създаване на поколение.като такива те противоречат на основния закон на живота- способността му да се възпроизвежда.Тази идея предполага , че децата са висша ценност.но дали тя е абсолютна?В някои антични патриархални общества е било дълг за всеки мъж да създаде много деца.Това означавало повече войници, повече работна сила и гарантирало оцеляване на племето.В днешнея пренаселен свят обаче по-високата раждаемост означава стрес за околната среда и заплашва човечеството от самоунищожение.В този смисъл може да се каже, че хомосексуаността допринася за нашето оцеляване.децата вече не са обществено, а лично благо и въпрос на свободен избор.За някои хора те са средство за себеутвърждаване, както за други реализация в професията, изкуството, политиката и пр.

Антрополозите отбелязват, че в някои индиански племена хомосексуалистите били натоварени със специални отговорности.Поради това, че не се грижели за собствени деца, техния капацитет в осигуряването на храна и други полезни дейности бил значително по-голям.Учените виждат в този факт “целесъобразността” на хомосексуалността от гледна точка на еволюцията.Те я определят като “генетично-биологичен отговор на необходимостта от концентрация на ресурсите в полза на семейната и роднинската общност”.

Не е нужно обаче да прибягваме до научни доказателства за “еволюционната полза” от хомосексуалността, за да признаем правото й на (равноправно) съществуване.По-обезпокоително е безплодието в духовността и мисленето, отколкото физическото безплодие.Защото мъртвороденият морал не може да твори, не може да бъде основа за развитие, не може да бъде толерантен.Може само да заклеймява, да сочи с пръст.И да се страхува от безсилието си.

Не искам да апелирам към либерално отношение към хомосексуалистите.Проявата на снизходителност към която и да било малцинствена група предполага идеята за превъзходство над тази група,отношение, което почева единствено на невежество и предразсъдаци.Впрочем, ако се замислим, днес в развитите общества хомосексуалистите не са жертва на някакъв особен тип дисриминация.За да бъдеш отхвърлен не е необходимо да си гей, достатъчно е просто да си различен, извън стандартите.Нима не е също толкова трудно да си “грозен” когато красотата се афишира, или да не се справяш, когато светът принадлежи на успяващите, отколкото да си гей в едно традиционно общество?

Тук може би трябва да се зададен въпроса защо толкова мразим различното.Защо то винаги носи отрицателен знак?Отговора е: защото е заплаха за мислените устои на нашето съществуване.В страха от различното е заложен архаичният ужас от отлъчването от първобитната общинност, което някога е означавало физическа смърт.Стотици хиляди години по-късно, когато смисъла на съществуването не се изразява в “оцеляване”, а с “реализиране” и “утвърждаване”, отхвърлянето от обществото има смисъла на “емоционална смърт”.Ние се нуждаем от норми и правила, от морални схеми, които да ни служат за отправни точки.Допускането на някаква различна подредба на света разклаща абсолютността на схемите и убеждението ни, че се намираме на правилната страна.Това е бедата на диалистичното мислене, на схемата “или-или”.Някои хора смятат, че има само два типа сексуална ориентация-“хетеросексуална”-влечение към противоположния пол, и “хомосексуална”-влечение към индивиди от същия пол.Този дуалистичен модел пренебрегва най-малко две групи хора:бисексуалните-тези, които изпитват влечение (в различна степен) и към двата пола, и асексуалните, които не изпитват сексуално влечение към нито един от двата пола.Повечето съвременни сексолози представят сексуалната ориентация като континуум, в единия край на който се намират хората с изкючително хетеросексуални наклонности, а в другия край- с хомосексуални.По средата се намират бисексуалните, които могат да кланят в едната или в другата посока, при това в различна степен през различни етапи през живота си.Този модел е ценен заради практическото се значение но не е в състояние да обхване целия сексуален живот на хората, който е много по-разнообразен и нюансиран не само в направлението “хомо-хетеро”.Един фетиш например може частично или напълно да измести сексуален обект било то мъж или жена, да стане изолиран и безполов обект на сексуално влечение.Тоест ако един мъж се възбужда от дамски обувки, това не означава,че е хетеросексуален, защото може жената изобщо да не пресъства в сексуалните му фантазии.Подобен терминологичен проблем възниква и когато сексуалния обект остава неизменен(в смисъл неговия пол);докато в сексуалните се фантазии субектът сменя собствения си пол.Например една жена с подчертано пасивна сексуална нагласа по време на любовния акт със своя партньор може дасе идентифицира с мъж(в пасивна роля), за да засили усещането за “подчиненост”, от което изпитва удоволствие.Опозицията хомо-хетеро описва сексуалната нагласа на тази жена само на опвърхностна ниво, защотонагласата има и други измерения, които не се вместват в рамките на пола:едно от тях, отнасящо се до конкретния случай е активност-пасивност.Това противопоставяне, разгледано на свой ред като континуум, може да бъде не по-малко полезно за описване на човешките сексуални нагласи, но само по себе си не е достатъчно, както не бе могло да бъде и никое друго.



4.Хомосексуалност и психично здраве.

Унас по традиция хомосексуалното поведение се приема подчертано негативно.Едва през последното десетилетие се забелязва известна тенденция към игнориране, дори поява на намек за повишена толерантност от страна на “сексуално привилегированите”.Тази еволюция в мирогледа е отзвук от борбата за легитимност, която в световен мащаб водят сексуалните малцинства.Някой от тяхните звездни мигове са:

В нарастващ брой страни хетеросексуалното и хомосексуалното поведение са равни пред закона.

Хомосексуалността отпадна като диагноза и бе заличена като заболяване.

Обединяваща над 350 страни IGLA (International Gay And Lesbian Association) получи право на съвещателен глас в ООН.

През последните години влизащата в гражданските си права гей общност идентифицира като съществен свой проблем някои специфичне здравни аспекти.Оказва се, че хомосексуалистите са изложени на по-голям риск от самоубийство, разстройства в храненето, злоупотреба с различни химични съединения, рак на гърдата и ануса.Порад липса на знания и предразсъдаци от страна както на здравната система, така и на хомосексуалистите, възниква реална опасност те да бъдат лишени от адекватно медицинско обслужване.Особено остро стои този проблем в сферата на психичното здраве.



5.Полови аномалии.

Половата дейност е една от основните прояви на живия организъм.При висшите животни и човека тя се осъществява от комплексната дейност на редица ендокринни, нервни и мозъчни структури.Сложното изграждане на половата функционална система създава възможноси за аномалии в развитието на различни нива.Аномалиите в развитието но телесния пол се наричат интерсексуални състояния.С тях се занимават други медицински дисциплини: гинекология, андрология, ендокринология, генетика.Аномаиите в изграждането на психичния пол се наричат девиантни състояния(перверзии).Те са обект на психиатрията и по-специално на медицинската сексология.

По своята генеза това са:

5.1 Транссексуални състояния.Касае се за аномалии в изграждането на нервно-церебралния пол, критичния период на който при човека е около 5-7 месец на бременността.Предполага се, че се касае за фетална ендокринопатия.По-нови изследвания свързват разстройството с наличието или липсата на специфичен мембранен антиген, т.нар. Н-У антиген, който е от особено значение за мъжката полова идентификация на индивида.

5.2 Девиантни състояния.Пре тях е налице анмално изграждане на психичния пол.В зависимост от генезата на анмалното развитие се различават:

5.2.1 Девиации.Това са трайни промени в насочеността на половото влечение, които обуславят наличието на различни форми качествени полови разстройства.Различават се:

-Първични (структурни) девиации, при които девиатната насоченост на половото влечение е присъща на самата структура на характера на личността.Касае се за неправилно (девиантно) изграждане на половата диференциация поради погрешно впечатване, т.е. свързване на вродените полови поведенчески реакции с неадекватен дразнител от околната среда, или поради неправилно изграждане на половия динамичен стреотип, т.е. като повече или по-малко устойчив навик.

-Вторични девиации при болестни процеси, които вторично разстройват половата диференцираност.Много често това са заболявания, които протичат с интелектуален дефицит (олигофрении или дементни състояния) или повишена сексуалност (маниакални състояния, мозъчни тумори, ендокринни заболявания с хиперандрогенемия).

5.2.2 Девиаценти.При тях се осъществяват девиантни актове, без да съществува истинско разстройство в развитието на психичния пол.Става въпрос зо различни ситуационни действия, които се исвършват като вариант на нормално полово общуване, пикантна особеност на любовнана игра или заместват желано, но поради някаква причина невъзможно полово сношение.

5.2.3 Псевдодевиации.Осъществяване на девиантно полово поведение, което е мотивирано не от сексуални, а от социални фактори: користна цел, проституция, принуда, изнасилване и др.

 

 

6. Клинична картина.



6.1 Полови разстройства.

6.1.1 хиперсексуалност.

- Нимфоманията- диагноза, стигма или поведение?Симптоматиката на прекомерното полово влечение не е феномен на новото време- тя е разпозната още в края на 19 В. От изследователи в сексологията като Крафт-Ебинг (1886) и описана като Нимфомания, Дон-Жуанизъм, Еротомания, Сатириазис, Хиперлибидо или Хиперсексуалност.И в последвалото развитие на сексуалната наука този вид поведение бива разглеждано под различни термини.Вторичен в ранните сексуално-патологичне трудове е въпроса, дали сексуалните вариации са само израз на аномалност вследствие на обществените представи за морал, дали те са симптоми на психична болест или даже самостоятелна болестна категория.Учените смятат, че прекомерното полово влечение е разпространено при около 5% от населението.Въпреки, че други автори смятат тези данни за преувеличени, стотиците Интернет-адреси към темата “силен сексуален интерес” е растящият брой от няколко години на групите за самапомощ(Казанова в САЩ, Аноншмни сексахолици в Нюрнберг, Германия и др.) показват, че тази симптоматика е със значимо разпространение.

Разглеждайки темата за несвързаните свещества влечения и зависимости, човек попада в дискусия, която се характеризира с противоречивост и пикантна актуалност.Прекомерното полово влечение е само една от новите зависимости, чеято дифиниционна и теоритична категоризация е много неясна.Посещение при проститутка, използване на порнография, промискуитентност и воайорство, всимки тези видове поведение наистина ли са зависимости, изпълняваще всички кретерии?Хората, които са сексуално зависими, винаги търсят чара на прелъстяването, момента на свалката.Бързата възбуда, екстазът от задоволяването, всекидневно, понякога много пъти на ден, стават неизбежни.При това кой играе сексуалния партньор не играе роля, какви са неговите потребности също.Един бърз поглед, интензивно обикаляне на клубовете, сваляне, вкарване л веглото: само крайни спирки на сексуалния екстаз.За много от зависимите така започва пътят към социалната изолация, те се подлагат на уронващо престижа им поведение, сама и само да намерят партньор, те лъжат и изневеряват на съпрузите и семействата си.Важни признаци са загубата на контрол, доминирането на зависимото поведение и постоянно увеличаване на дозата, при които след спиране на поемането на веществото или зависимото поведение се появяват физиологични и/или психични прояви на абстиненция.Става явна и неспособността на засегнатия да прекрати зависимото поведение, въпреки телесни, психически и социални проблеми.Друг проблем при нимфоманията е, че поради повишения брой сексуални партньори риска от заразяване със сексуалнопреносима болест или СПИН е значително по-голям.

При появата на някои от горепосочените симптоми на прекомерно полово влечение от особена важност е консултация със сексолог, който не задължително с лекарствени средства да се опита да облекчи проблема.Усетилите това влечение едва след встъпване в брак е добре да го споделят с партньора си и съвместно да потърсят специална консултация.Но на първо по важност място при този вид сексуално поведение е ненарушаване на правата на други лица и консеквентна употреба на презервативи с цел избягване на нежелана бременност и сексуално преносими болести.

- Усилена ерекция-неволева ерекция, без допир до противоположния пол, често болезнена, е симптом на заболяване на ЦНС или на гениталиите.

- Ускорена еякулация- едно от най-честите оплаквания на мъжа.В младата възраст ускорената еякулация може да се наблюдава при по-буйни и темпераментни натури, както и при нередовни полови сношения.Най-често десинхронизирането на половото сношение и релативното изпреварване на мъжа са свързани с неправилна контрацепция, с практикуване на прекъснато сношение, особено когато в резултат на това са преживени някои несполуки и нежелани забременявания.

- Усилен оргазъм-При някои невронизорани и психопатни лица, при епилептици оргазменото преживявани може да се съпроводи с буйство, викове, дори гърчови състояния.

- Парадоксална сексуалност-Изразява се полови прояви в необичайна за това възраст: през детството (преждевременно полово съзряване) и през старостта, при която може да се касае за фамилна собственост, проява на добра полова конституция.Винаги трябва да се мисли обаче за болестни състояния, особено за тумори, продуциращи полови хормони, както и за някои мозъчни състояния.

Трябва да се има в предвид, че при някои полови прояви в напреднала възраст освен за повишена сексуалност, която да се приеме за нормална, често се касае зе отпадане на нравствени задръжки и снижена критичност поради възрастова промяна на личността.За такива лица са фарактерни агресии и блудства с малолетни.

6.1.2 Хипосексуалност и асексуалност.

- Понижено или липсващо либидо(фригидност).Вродена пълна липса на полово влечение се среща изключително рядко.Половото желание при млади жени също може да е слабо, но след това се нормализира.В някои случаи на преждевременно започване на половия живот психо-сексуалното желание може трайно да се наруши и жената да остане със лабо или липсващо полово влечение.Най-често обаче половото влечение и при жената и при мъжа е подтиснато по психогенни мотиви.Всичко, което понижава настроението и самочувствието, понижала и желанието за полово общуване.

В някои случаи либидото може да е не само силно снижено, но да е и налице силен и неовладян страх и трайно нежелание за полово общуване.

- Отслабена или липсваща ерекцея- появата на ерекция е емоционална реакция, за което е необходимо наличие на еротично настроение.Когато това чувство се смени с безпокойство, тревога, страх, когато лицето се самонаблюдава и контролира, ерекцията не се появява или се губи бързо.

- Забавена или липсваща еякулация.

- Понижен или липсващ оргазъм.

- Възрастова полова непълнолетност.Става дума за късен пубертет или за ранна икволюция.Тези състояния са често фамилна особеност.Могат да се дължат на лошо гледане или хранене на детето и др.

6.1.3 Лечение.При първи полови разстройства основна роле играе психотерапията.Особено важно е да бъде подложен на терапевтично лечение и другия партньор- т.нар. париотерапия.Основна цел е да се създаде и у двамата спокойствие и самоувереност, да се усилят духовната и еротичната свързаност межму мъжа и жената и да се хармонизира и синхронизира половото им поведение.

6.1.4 Профилактика.Тъй като половото разстройство поради необоснован страх може да се фиксира психогенно, за което важна роля играят неопитността и невежеството.Най-добрата профилактика е масовата и навременна полова просвета и възпитание.

6.2 Полови аномалии.

Половите девиации представляват отклонение в половото влечение, което в едни случаи е насочено към неадекватен сексуален обект- обектни перверзии, а в други случаи- към неадекватен начин на осъществяване на общуването- ситуационни перверзии.Редица по-своебразни дразнения, като Fellatio (penis in ore) и cunnilingus са по-скоро видове сексуална игра, но не и перверзии.Само когато те са единствена цел на сексуалното поведение и само чрез тях лицето може да достигне оргазъм, те трябва да се приемат за същинска сексуална девиация.Също така поради нормалното полово сношение може за кратки периоди под формата на “любовна игра” да се включат елементи на “перверзност”, но това е само някаква подготавка за нормален акт и не трябва да се приема за същинска перверзност.

В патогенезата на девиантните състояния от особено значение са първите еротични влечения и прежевявания, които по механизма на погрешното фиксиране могат да се задържат трайно, включително за цял живот.Късните девиации обикновенно се изграждат по механизма на временните връзки под формата на повече или по-малко устойчиви навици и привички.Нерядко при девиантните състояния се наблядава повишена сексуалност.Интелектуалната недостатъчност също улеснява перверзното поведение.

6.2.1 Обектните перверзии биват:

- Автоеротизъм (нарцизъм)-рядко разстройство, при което половото влечение е насочено от личността към самата себе си.Наблюдава се при някио психични заболявания.

- Девиантна испация (онанизъм, самозадоволяване)- много рядко може да е проява на автоеротизъм.При нея лецето се задоволява само чрез различни манипулации , но половото влечение е насочено към други лица- хомосексуално или хетеросексуално.Става въпрос зо психопатни индивиди или невротици, които не са спосбни да осъществят сексуални връзки с адекватен партньор и поради това предпочитат испациятя.

В миналото онанизмът е бил описван като перверзия.Сега това становище не се поддържа, но за съжаление здравната просвета ни винаги изяснява този въпрос и се създават много тревоги на родителите, а на тези, които онанират психични конфликти, депресии, хипохондрични мисли и страхове.

При деца в пубертетна възраст то най-често е израз на някакво неблагополучие в живота на детето.Подобни прояви често се наблюдават при невротизирани и психопатни деца.При юношите през пубертетна възраст и при жените в зряла възраст самозадоволяването има заместителен характер.Осъществява се тогава, когато е налице сексуална възбуда, а липсва възможност за полово общуване или то е непълноценно.Когато се възприема от лицето като нормално явление и не води до някакви нравствени конфликти, то няма никакви физиологични или психични неблагоприятни последици.Много рядко при психопатни лица самозадоволяването може да стане самоцелно и да се превърне в перверзна испация.Често онанизмът е симртом на същински психози.

- Хомосексуалност * -една от най-често срещаните девиации.Касае се за насочване на сексуалното влечение към лица от същия пол.При това лицата добре съзнават своята полова принадлежност и не желаят да променят своя телесен пол.Те само желаят да общуват полово с лица от своя пол.Хетеросексуалната полова връзка може да е затруднена или напълно невъзможна.Мъжката хомосексуалност се нарича педерастия, а женската сафизъм или лесбийска любов.

Понякога някои психични и вторични полови белези наподобяват противоположния пол-мимика, походка.Понякога при мъжете окосмяването по лицето е по-слабо, а галът по-тънък.Половите органи обаче са нормални.Половите хормани са еднакви както при здравите и хромозомния пол е съответен на телесния.

- Транссексуална хомосексуалност- при нея лицето напълно се идентифицира с противоположния пол.Инвентирали са полово самосъзнание, половата роля и психосоциалната ориентация.Пациентите се срамуват от телесните белези на своя пол и търсят да се освободят от тях, като упорито и настойчиво искат телесният им пол да бъде оперативно коригиран и да се промени гражданския им пол.Обличат се в дрехите на противоположния пол и най-често си избират женски имена като: Урсула, Черната перла, Клеопатра, Вивиан и т.н. Убедени са, че принадлежат към другия пол, а телесният им пол, който е напълно нормално развит, е някаква грешка на природата.

- Девиантна хомосексуалност по механизма на погрешното впечатление.Лицето се идентифицира правилно със своя пол, но неговата полова роля е инвертирана и предпочита партньори от своя пол.Липсва стремеж да се променя телесния и гражданския пол.Хетеросексуалната полова връзка може да е затруднена поради липса на влечение към партньори от другия пол.

- Девиантна хомосексуалност по механизма на девиантно изграден полов динамичен стереотип.Половата идентификация и половата роля са нормално изградени, но е инвертирана психосексуална ориентация.Тези лица обикновено са бисексуални, като предпочитанията клонят към хомосексуалност или хетеросексуалност.

- Парадоксално насочена сексуалност.При нея половото влечение е насочено към партньори в неподходяща възраст:

 към деца- момичета(корофилия) или момчета(педофилия);

 към девойки (патернофилия) или юноши (ефебофилия);

 към старици (граофилия) или старци (геронтофилия);

- Зоофилия (содомия)- насочване на половото влечение към животни.

- Некрофилия- кайно рядко насочване на половото влечение към трупове.Наблюдава се при психопатни лица, при психично болни и епилептици, както и при тежко нравствено деградирали лица.

- Обектен фетишизъм.Сексуалната възбуда и удовлетвореност се свързва не с цялостния индивид, а само с отделни части на неговото тяло(коси, гърди, бедра).В други случаи сексуален обект са вещи, които символизират и заместват реалния полов партньор(бельо, обувки и др. предмети).Чест такива лица крадат вещи, които им служат за фетиш- фетишизмена клептомания.

Пример: 14 годишен болен с фетишизъм системно краде женски комбинезони с дантела.Оказва се, че майката е шивачка и момчето често се забавлявало да гледа през прозореца събличащите се за проба жени.Първите ерекции и еякулации насъпили в такава обстановка.

Своебразна форма на фетишизъм е трансвестицизмът, при който сладострастното преживяване се получава при обличане на дрехите на другия пол.

6.2.2 Ситуационни девиации.При тях половото влечение се задоволява чрез неадекватен начин на осъществяване на общуването.Различават се следните видове:

- Пикацизъм.Става въпрос за извънгенитално полово общуване(най-често орално-генитално), което добива самоцелни движения.

- Алголания.Сладострастието се преживява при причиняване(садизъм) или прежевивяване(мазохизъм) на болка и мъка.В някои случаи може да се стигне до жестоки садистични убийства и мазохистични самоубийства.Понякога у едно лице могат да се наблюдават прояви едновременно на садизъм и мазохизъм- садомазохизъм.

- Ексхибиционизъм.Получаване на полова удовлетвореност при показване на обикновено скритите части на тялото, половите органи, гърдите на жената.

- Визионизъм (воайоризъм, скопофилия)-Половото удовлетворение се преживява при гледане, обикнавено тайно и скрито, на интимно общуване или разсъбличане на лица от противоположния пол.

- Ситуационен фетишизъм.При него във фетиш се превръща дадена обстановка.Липсата й прави трудно или невъзможно осъществяването на полово сношение.

Към сексуалните девиации спадат също и моногамията и полигамията.Те са налице при повече от 3500 националности.Но само в около 800 от тях съществува етикета моногамия.Проучванията върху различни популации показлат средно 1% многомъжество и многоженство, 55% моногами и 44% полигами.

6.2.3 Лечение.

Лечението на девиантните състояния е трудно и става невъзможно, ако не се желае от самия пациент.При транссексуалните състояния опитите да се промени психическия пол в насока на телесния чрез хормони и психотерапия досега са се оказали неуспешни.Поради това напоследък се правят оперативни корекции на телесния пол и смяна на гражданския пол.По този начин се постига успешна социална адаптация на транссексуалните лица.

През различните години де прилагат различни техники, които имат за цел да подтиснат хомосексуалното влечение и да породят у гейовете и лезбийките сексуално привличане към индивиди от противоположния пол.Опитите за лечение варират от наивни психологически трикове до потресаващо варварство.Списъка включва психотерапия и медикаментозно лечение с хормонални препарати, ампутация на гърдите и премахване на матката при лезбийките, кастрация и и аверзионна терапия(на клиентите се показват снимки на голи мъже, като едновременно ги третират с електрошок), мозъчна хирургия под формата на фронтална лоботомия, т.нар. позитивна терапия(карат мъжете да мастурбират и точно преди оргазма им показват снимки на жени).По време на нацисткия режим в Германия Химлер се опитвал да “лекува” хомосексуалните мъже, като ги изпращал в специален лагерен бордей.Усилията на десетте проститутки от бордея се оказали безрезултатни и по-късно те били изпратени в Аушвиц.

Нито една терапия не е имала успех.Някои от методите на “лечение” успявали дори да накарат част от “пациентите” да се откажат от сексуален живот поради страх или липса на вина.Други принуждавали бисексуалните да се ограничават до сексуални отношения само с противоположния пол.Трети можели дори до тренират “хомосексуалните” мъже успешно да извършват полов акт с жена, докато фантазират, че правят любов с мъж.Нито една терапия обаче не е била в състояние да промени чувствата на даден индивид, т.е. да промени сексуалната му ориентация.

6.2.4 Профилактика.Профилактиката на девиантните състояния се състои в правилно и навременно полово възпитание на подрастващите и придпазването им от неадекватни ранни еротични впечатления.Особено опасно е съблазняването на деца от девиантни възрастни.Профилактиката на транссексуалните състояния в значителна степен е свързана с правилна хигиена на бременността.

 

 

 



 

 

 



 

 

 



 

 

 



 

 

 

 

Речник на използваните понятия

 

Аномалност - а-“не” и номос- “норма”, “закон” – ненормалност, системно дестуктуриране на физическото, психическото, социалното и т.н. развитие и функциониране на индивида; в зависимост от причините, течението и възможните изходи предполага различни режими на взаимодействие с аномалното лице;



Бисексуален - (лат. Bisexualism) двуполов]

Бисексуалност - (лат.), съществуване у човека или животното на полови жлези и признаци на противния от неговия пол;

Влечения - Възикващо независимо от съзнанието и волята субективно преживяване на потребност;насочване на дейността към обекта на потребност;

Девиация - лат.(Deviation "отклонение”),

-отклонение от приета линия;



-биол. Отклонение в индивидуалното развитие на орган на жив организъм, поради промяна на условията за развитието му.

Девиация - отклонение, изоставане или изпреварване в сферата на социалнопсихичното развитие на индивида от гледна точка на социалните норми; отклонение в поведението и начина на живот, предизвикани от несъответствие между мормативните изисквания и субективните възможности на социалния деец;

Ексхибиционизъм - (от лат.exibio), болестно състояние, при което страдащият показва половите си органи и други срамни части публично, особено пред другия пол;

Еякулация - (семеизпразване), Рефлексно семеизпразване, изхвърляне на семенна течност при достигане на определен праг от стимулация по време на копулация;

Ерекция - изпълване с кръв на пещерестите тела на пениса и на клитора при полова възбуда;

Клитор - част от външните женски полови органи богато снабдена с тактилни рецептори.При полова възбуда има ерекция на клитора;

Лесбийка - жена, която страда от лесбийска любов, лесбийска любов- полово влечение на жена към жена(по името на о-в Лесбос)

Мастурбация - (лат. Masturbation от mas "мъжко” и turbo "барам”) онанизъм, ръкоблюдие;

Некрофилия - (гр. nekros и phileo "обичам”), тежка форма на деградивна психопатия, при която болния има полово влечение към трупове;

Нимфомания - болезнена проява на полово влечение у жена или женско животно; лудост за мъже;

Оргазъм - удоволствено изживяване и усещане на цялото тяло по време на коптус.При мъжа съпътства еякулация.При жената следват ритмични свивания на матката, перинеалната мускулатура и на мускулатурата от долната част на влагалището;

Полова диференциация - при човека тя се определя от наличието на ХХ хромозоми при женските индивиди и ХУ при мъжките и е гегетично определена;

Полови клетки - серматозоидите при мъжете и яйцеклетките при жените;

Полови хромозоми - едната двойка хромозоми се състои от две различни хромозоми- при мъжа Х У, а при жената ХХ. У хромозомата определя развитието на тестисите, а нейната липса- развитие на яйчниците;

Промускуитет - полово поведение на приемане на много различни партньори;

Псевдохермафродизъм - смущение в половата диференциация на женски индивиди, когато по време на ембрионалното си развитие са изложени на въздействието на андрогени.При раждането си имат външни полови органи от мъжки тип;

Педераст - (гр. paiderastes) извратен полово човек, който страда от педерастия;

Педерастия - (гр. paiderastio) противообществено полово общуване между мъже;

Полюция - (лат. Pollution "изцапване”) несъзнателно изтичане на семенна течност у мъжа, най-често насън;

Сперма - (гр. Sperme "семе”) семенната течност от мъжки полови жлези, в които се съдържат зародишите (сперматозоидите);

Содомия - (от собс.) полова извратеност, мъжеложство;прен. смисъл- разврат;

Сафизъм - (от собс.) неестествено полово влечение на жена към жена (по имета но Сафо)

Сексуализъм - (sexus, sexualisme ), повишена полова чувствителност;

Сексуална ориентация - може да бъде хомо-, хетеро или бисексуална;

Садизъм - І. Патологично полово извращение, при коета се причиняват физически страдания на лице, за да се задоволи собствено полово чувство (такива случаи описва в романите се маркиз Дьо Сад); ІІ. Ненормална страст към измъчване, наслаждение от чужди страдания;

Хермафродит - (гр.Hermes и Aphrodite)Същество, което притежава признаци и на двата пола, двуполово същество(по името на митичния син на Хермес и Афродита, който имал признаци и на двата пола, понеже вил съединен в едно тяло с нимфата Салманида);

Хетеросексуализъм - (хетеро- и лат. Sexus-) нормално полово влечение към другия пол;

Хомосексуализъм - (хомо- и лат. Sexus- пол) протевоестествено полово влечение към леца от същия пол;

 

 



 

 

 



 

 

 



 

 

 



 

 

Библиография:

1. Проф. Христозов, Христо “Ръководство по психиатрия”, София, 1988, ІІ том, изд.Медицина и физкултура;

2. Проф. Христозов, Христо “Детска психиатрия” София, 1983, изд. Медицина и физкултура;

3. Проф. Темков, Иван “Психиатрия”;

4. Проф. Пирьова, Б. “Биологична психология” София 2000, изд. Веда словена;

5. Милев, Ал, Б. Николов, Й Братков, “Речник на чуждите думи в българския език”, София 1987, изд. Наука и изкуство;

6. http:/www.doom.bg Human Sexuality Research Foundation

7.http:/ www.insightbg.com

8. Лекции на доц. Анелия Гърбачева

 

 

 



 

 

 



 

 

 



 

 

 



Съдържание:

Кратък исторически преглед.

1.1 Схващания за хомосексуалността.

Изграждане на хомосексуалността.

1.2 Полов диморфизъм и полова диференциация на мозъка.

Етимология и патогенеза.

1.3 Причини, дължащи се на генетични и хромозомни промени.

1.3.1 Хомосексуалност на развитието.

1.3.2 Придобита хомосексуалност.

1.3.3 Истинска хомосексуалност.

1.3.4 Псевдохомосексуалност.

1.4 Сексуални девиации.

1.5 Хомосексуалността- избор или предопределеност.

4.Хомосексуалност и психично здраве.

5.Полови аномалии.

5.1 Транссексуални състояния.

5.2 Девиантни състояния.

5.2.1 Девиации.

5.2.2 Девиаценти.

5.2.3 Псевдодевиации.

6. Клинична картина .

6.1 Полови разстройства.

6.1.1 Хиперсексуалност.

6.1.2 Нимфомания- диагноза, стигма или поведение.

6.1.2 Хипосексуалност и асексуалност.

6.1.3 Лечение.

6.1.4 Профилактика.

6.2 Полови аномалии.

6.2.1 Обектни перверзии.

6.2.2 Ситуационни девиации.

6.2.3 Лечение.

6.2.4 Профилактика.

7.Речник на използваните понятия.

8.Библиография.



9.Съдържание.




Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница