Хоровото изкуство през вековете

Гръцки лирически хор има през 17 – 16 век пр. н. е.

В древна Гърция се създават хорови дружества обединени в „Съюз на певците и танцьорите„. За необразован човек се е считал този, който не пее в хор.

В древногръцката трагедия (античните драми на Софокъл, Еврипид, Есхил, Аристофан) хорът играе ролята на колективен персонаж, като думата хорос изразява синкретичността на античното изкуство между поезия, музика, танц, мимика. През тази епоха ръководител на хора е бил т.н. корифей (от гръцки corifeu), който осъществявал връзката между актьорите и хора, обобщавал чутото от монолога или информирал за появяването на нов герой и т.н.

Хоровото изкуство през 14 – 16 век изживява бурно развитие.

В Италия се появява строгия полифоничен стил. Оформят се две школи: Римска и Венецианска.

През 14 -15 век мъжкото четиригласно хорово пеене се откъсва от църквата под влияние на светската хорова практика /четиригласен смесен хор без съпровод/

Мадрагалът се утвърждава и развива през 16 век. Характеризира се с мелодичност, хроматизъм, ритмическа гъвкавост. Проправя пътя на операта през 17 век.

Офомят се два типа пеене:

антифонно – редуване на два хора;

респонзорно – редуване на хор и солист.

Появяват се кантатата и ораторията.

Най-прочути мадригалисти през 16 век са: Лука Марецио и Клаудио Монтеверди – първия оперен реформатор.

През 16 век Папа Григорий I реформира църковното пеене. Църковните песнопения са преработени и подредени в едно произведение – Меса.

Месата през този период е едногласно циклично произведение в 5 части: Кирие, Глория, Кредо, Санктус, Бенедиктус и Агнус Деи.

Певческата школа при катедралата Нотр Дам в Париж, ръководена от Леонин и Перотин разделят хоровите партии според гласовите регистри. Съчетават мъжки и дитски момчешки гласове.

Ренесанса в хоровото изкуство се свързва с утвърждаването на ораторията и кантатата, които възникват възникват през 18 век в Неапол и Венеция на основата на мадригала и мотета.

Ораторията се характеризира с монументалност и епично повествование.

Кантатата е по-камерно третиране на жанра с лирико-драматично съдържание.
Протестантския хорал – хоров стил през 16 век.

Мартин Лутер – протестантски лидер. Той осъзнава, че хоровото изкуство за въздействие върху народа. През този период в хоровете започват да пеят мъже и деца. През 1715 – 16 година Йохан Матесон в Хамбургската Катедрала въвежда женски гласове в хора, вместо кастрати и детски гласове.

През този период се изграждат любителски дружества.

Германия – лидертафел

Франция – гогет