Храносмилане Двигателна активност на стомаха

Стомахът е резервоарен орган, който може да складира относит голямо количество храна – до 2 литра, без това да повиши налягането в него. Причината е, че с навлизането на храната в стомаха мускулният тонус на дъното и тялото на стомаха намалява – това явление се нарича рецептивно отпускане. Този рефлекс се активира от разтягането на хранопровода по време на гълтане.

1. Бавни вълни от тялото към пилора, които не достигат до тънкото черво (размесващи – осигуряват контакт на съдържимото на стомаха с лигавицата).

2. Дебелата мускулатура на пилора извършва силни краткотрайни перисталтични съкращения. Те осъществяват механично раздробяване и размесване на храната със стомашния сок – превръщат стомашното съдържимо в полутечна маса (химус). При отваряне на сфинктера на пилора малко количество от стомашното съдържимо преминава в дванадесетопръстника.

3. Следва бързо съкращение на пилора, което връща химуса обратно – това води до размесване и раздробяване на съдържимото на стомаха.

Непосредствено след нахранване настъпва увеличение на двигателната активност на тънкото черво. Включва се рефлекс, предизвикан от разтягането на стената на стомаха с участието на ВНС. Осн функция на тънкото черво е да продължи разграждането, да резорбира необходимите за организма вещества и да придвижи остатъците към дебелото черво. За да осъществи тези функции тънкото черво извършва различни координирани двигателни реакции.

1) Най-типични са сегментиращите движения, които водят до размесване на химуса с панкреатичния, жлъчен и интестинален секрет, като улесняват храносмилателните процеси. Характерни са в периода след нахранване. Те създават условия за оптимален контакт с мукозата и улесняват резорбцията. Придвижват незначително химуса.

2) Придвижването на химуса се осъществява от перисталтични движения.

3) В тънкото черво се набл и трети вид движения, наречени махаловидни движения. Те се предизвикват от съкращения на външния надлъжен мускулен слой и водят до промяна в дължината на червото.

Преминаването на храната през тънкото черво има различна продължителност – храна, богата на мазнини, се придвижва по-бавно от храна, богата на фибри.

4) След като по-голямата част от химуса напусне тънкото черво, в него започва активност наречена Мигриращ миоелектричен комплекс (ММК).
Особености на процеса в дебелото черво

Тази част от храната, която не е разградена достатъчно, преминава в дебелото черво (около 10% от приетата храна). Тя преминава през сфинктер, който се отваря периодично рефлексно в резултат от дразнене от храната на рецептори.

Основната функция на дебелото черво е да резорбира вода и електролити от химуса и да формира и складира фекални маси. И двете функции не изискват интензивна моторика, нормално движенията са бавни, наподобяват сегментиращите и перистатичните движения на тънкото черво.

Размесващите движения са специфични поради наличието на надлъжен мускулен слой от три дебели ленти, между които мускулната стена е много тънка. Поради това сегментиращите движения предизвикват силно стеснение на лумена в участъците на съкращение и раздуване подобно на сакове (хаустри) на сегментите, които не се съкращават. Затова сегментирането в колона се нарича още хаустриране. То допринася за размесване и преобръщане на фекалната материя и осигурява оптимален контакт с лигавицата. Осигурява и бавно придвижване на съдържимото.

В проксималната част на дебелото черво се резорбира по-голямата част от водата, поради антиперисталтични (движещи в обратна посока) и сегментиращи съкращения.