Христо Ботев като емблематична фигура на възрожденското време Характеристики на епохата



страница1/4
Дата13.01.2018
Размер0.52 Mb.
  1   2   3   4
Христо Ботев като емблематична фигура на възрожденското време
1. Характеристики на епохата - време на робство, но и на възраждане, разбуждане, революционна призивност. Възрожденският свят е двуполюсен - в едно и също време се разполагат примиреното, насоченото към оцеляване живеене и героичните жестове, осмислени от националноосвободителната идея. В тази драматична епоха най-важен се оказва изборът на човека - той трябва да се самоопредели "човек ли е той, или скот". Изборът на Ботев е да бъде човек, да заяви за себе си, да поведе другите към мечтаното бъдеще на свободата.

2. Митът "Ботев" в българското национално съзнание:

а/ този избор - на изключителния, призвания, превръща поета в мит в националното съзнание. Още в края на 19.век в своя "Опит за биография" на Христо Ботев Захари Стоянов настоява да не се подхожда към Ботев с обикновените, стандартни мерки: "Нека веднъж завинаги престанем да мерим хората като Ботев с аршина на обикновените смъртни". Народното съзнание митологизира красотата на поета /физическа и духовна/, приключенско-романтичното, представящо го като човек на крайните страсти, смъртта му - неоспоримо потвърждение на неговата патриотична всеотдайност.

б/ безспорното основание за изграждането на мита "Ботев" е сливането, припокриването на двете измерения на личността - слово и дело. Позицията на Ботевия лирически герой се отъждествява с гражданското поведение на самия поет, издигнал като свое верую призива "свобода и смърт юнашка". Със своята философия, с проникновеното си мислене Ботев изпреварва съвремието, осъзнава необходимостта от радикална промяна.

в/ говорейки за Ботев, Енчо Мутафов използва понятието "надличност" /нещата, за които Ботев говори и които чувства, не са по силите на една личност/ ; смята, че е "личност в повече", че неговата фигура най-добре илюстрира афоризма на Унамуно за "гения като индивидуализиран народ". В подобен аспект го виждат и други тълкуватели - според Тончо Жечев "Ботев принадлежи на всички времена", а Пенчо Славейков казва за него: "Ботев може да проникне в онази същност на нещата, достойна за пророците".

г/ Христо Ботев е непримирима, борбена натура, със страстно агресивен дух, свободолюбив. Посветил е себе си на Отечество и народ; всичко подчинява на голямата идея за борбата и свободата. Поетът има високи изисквания към времето и към хората около себе си. Неудовлетворен е от съществуващото - традиционното битово живеене е застинало, равнозначно е на инерция, лишено е от красота. Ботев избира Пътя като начин на живот, защото Пътят е движение и промяна. Призвание на поета е да променя времената, да твори история, да бъде водач, пророк на революцията.

3. Биографични факти, творчество:

а/ родно място и семейна среда:



  • роден на 25 декември (6 януари) 1847 – 48 г. в Калофер; първороден син в семейството на Иванка и Ботьо Петков; бащата – руски възпитаник (учил е в Одеската семинария), един от най-образованите български учители; просветител;

  • синът учи първоначално в Карлово, а след това завършва трикласното училище в Калофер;

б/ Ботев в Русия – през 1863 г. със съдействието на Найден Геров, руски вицеконсул в Пловдив, заминава за Одеса и посещава гимназия като стипендиант; не може да се приспособи към казармените порядки; две години по-късно е изключен “за безуспешност”; животът му в Русия – изпълнен с опасности, приключения и несигурност; учителства за кратко в с. Задунаевка (Бесарабия);

в/ отново в България – през зимата на 1866 с едно тревожно писмо извикват Ботев в родината (баща му се разболява тежко от туберкулоза, в разстояние на две години изгубва 4 деца – общо са 9, от които 5 – синове); Ботев трябва да замести баща си в училището, докато е болен; в деня на св. св. Кирил и Методий произнася пламенно слово срещу робското послушание и благодушието; пребиваването му в Калофер става невъзможно (местните първенци настояват пред Ботьо Петков да отдалечи сина си от града); Ботев възнамерява да се завърне н Одеса, за да продължи следването си, но поради оскъдните средства успява да стигне само до Браила;

г/ в Румъния:


  • първоначално се установява в печатницата на Д. Паничков (работи като словослагател и печатар);

  • участва в театралната трупа на Добри Войников; пише поезия;

  • през 1868 се записва в четата на Жельо войвода, но тя не преминава в България (опитът е осуетен от румънските власти); пише “На прощаване в 1868”;

  • емигрантският му живот продължава в Букурещ – тук известно време (през зимата) живее с Левски в една запустяла мелница край града; от този момент всяка своя постъпка Ботев ще съизмерва с личността на Апостола (в писмо до Драсов пише: “Моят приятел Левски е нечут характер”);

  • през 1869 е учител в Александрия и Измаил; запознава се с руския анархист Сергей Нечаев;

д/ публицистична дейност:

  • 1871 в Браила започва да издава в. “Дума на българските емигранти” (излизат 5 броя, тъй като е арестуван от румънските власти);

  • 1872 – освободен под поръчителството на Любен Каравелов и се премества при него в Букурещ; сътрудничи на вестниците “Свобода” и “Независимост”, издавани от Каравелов; 1873 издава сатиричния вестник “Будилник”;

  • участва в работата на БРЦК; избран е за член на привременния революционен комитет; два месеца, след като Каравелов преустановява издаването на “Независимост”, Ботев основава в. “Знаме”, в който отхвърля еволюционистките възгледи за развитие по пътя на образованието и културата (разрив с Каравелов);

е/ промени в личния живот – юли, 1875 се жени за Венета Минчева – Везирева от Търново и живее в печатницата заедно с нея и малкия й син от първия й брак; при него идват майка му и двамата му братя; по-късно му се ражда дъщеря – Иванка;

ж/ подготовка за всенародно въстание – 1875 Комитетът взема решение за “прогласяване на всеобщо въстание в Българско”; Ботев обикаля емигрантските центрове, за да подготви духовете; през същата година той и Стефан Стамболов издават “Песни и стихотворения от Ботьова и Стамболова” ; поетът взема решение да организира чета, която да премине Дунава и да се включи във въстанието;

з/ към България – завладяване на Радецки (кап. Дагоберт Енглендер); след Радецки плава турски военен кораб; слизат на родния бряг при Козлодуй; преследвани; почти не срещат подкрепа от населението; четата води неколкодневни боеве; най-тежката битка е при Милин камък – разпада се; на 20 май ( 1 юни, нов стил) под връх Камарата – ожесточено сражение; настъпление на турските сили от всички страни; смъртта на войводата.

Майце си”


1. История на творбата - първото известно Ботево стихотворение; написано в Одеса; обнародвано е в Петко-Славейковия вестник “Гайда” през 1867г.; конкретен повод – раздялата на поета с родното и трагичната среща със студенината на чуждостта; както в повечето Ботеви стихотворения, и тук е силен моментът на автобиографизъм – той обуславя камерното, личното пространство, в което се вмества елегичната изповед към майката.

2. Заглавието – подготвя навлизането в интимния свят на човека; кратката форма на притежателното местоимение “си” е своеобразен ключ за тълкуване на споделено като дълбоко субективно; въведен е образът на майката, наследен от митологично-фолклорната традиция, която сакрализира женско-майчинското начало; въплъщение на грижата и бдението в името на рода, майката винаги излъчва святост; възрожденският поетичен модел утвърждава свързаността на майката с дома; тя е стожерът, уютът, лоното; но възрожденските текстове изграждат и връзката майка – Родина; майчиният образ се припокрива с образа на родното; Ботевите стихотворения безспорно се опират на наследеното от традицията, но в тях образът на майката е по-сложен, драматичен – в раздялата на майката със сина, в неизменната й позиция /на прага на дома/ отзвучава темата за болезнената българска граничност; отношенията майка – син у Ботев представят драматичната среща между света на колективно-родовото и света на индивида с ново, модерно мислене.

3. Жанрови и структурни особености – изградено на принципа на диалога – използван е един от най-продуктивните модели на народнопесенната традиция, характерен и за цялата възрожденска поезия; диалогичността – същностен белег на Ботевата поезия; (неговите творби са обръщения – към майка, брат, либе, народ, родина; чрез тях лирическият герой търси разбиране, съпричастност); към майката се обръща в минути на самота и страдание; на нея изказва своята болка, тя е най-близкият човек, който може да го разбере, утеши и да му прости; лирическата изповед в “Майце си” е разгърната чрез жанра на елегиятагероят споделя своята драма, неудовлетвореността си от света, в който пребивава; изповедта, позната като жанр от религиозната традиция, в текста придобива човешки измерения.

4. Теми, мотиви, образи:

а) водеща тема – драмата на човека, отделен от родното;

б) началната строфа на стихотворението – актуализира три народнопесенни мотива – за песента, майчината клетва и скитничеството:

- песента – жална, песен-оплакване, израз на страдание, изоставеност; лирическият аз е напуснал дома; в него е останала майката – да се тревожи, измъчва и страда; нейната жална песен въвежда темата за отговорността на сина, поражда по-късно въпросите за вината;

- мотивът за майчината клетва (”ти ли си мене три годин клела”) – познат от фолклора, където изразява нравствено-етичната дистанция между рода и индивида; майчината клетва е най-страшната, тя заличава, унищожава този, който се е отклонил от нормата; в текста на Ботев – различна роля – носи смътното усещане на сина за прекъснати или твърде нестабилни връзки с рода; създава атмосфера на обреченост и смърт;

в) лирическият герой – скитник; извън пространството на родното; търси себе си, смисъла на битието в един свят, който се оказва ограничен и враждебен: “та скитник ходя злочестен ази/ и срещам това, що душа мрази”; злочестината и омразата подсилват усещането за обреченост, пораждат чувството за вина; риторичните въпроси (“Бащино ли съм пропил имане,/ тебе ли покрих с дълбоки рани”) продължават мотива за проклятието и въвеждат темата за осланената младост, за ранната смърт; идеята за умиране, за духовно опустошение е внушена чрез контекстуалните синоними “мойта младост...съхне и вехне”, “аз веч тлея”, “слана попари”; драмата на анализиращия своята същност и битие човек се задълбочава от чувството за самотност; той не среща разбиране в обкръжението на “мили другари”; пространствената опозиция родно-чуждо е трансформирана в духовна; неразбран е идеалът му (”кого аз любя и в какво вярвам), несподелена е дълбоката вътрешна драма (”мечти и мисли – от що страдая”); въпреки неразбирането на другите, в тази Ботева творба към тях не е отправено обвинение , за разлика от следващия текст – “Към брата си”, в който те вече ще бъдат гневно наречени “глупци”; в “Майце си” самотата подчертава различността и изключителността на героя, който не иска да се примири със съществуващото, желае промяна на екзистенциалните ценности; самотата е подчертана чрез двойно отрицание“никого нямам”, тя е изплакана пред майката, която единствена може да разбере болката.

г) майката – в мисълта за нея лирическият аз търси опора, към нея го устремява естествената потребност от човешка съкровеност, от близост и споделимост; майката е ценност: “ти си за мене любов и вяра”, но търсената хармония е невъзможна – неслучайно в триадата липсва надеждата: “но тука вече не се надявам / тебе да любя: сърце догаря”; “сърце догаря” – смислов синоним на предходните метафори на смъртта (съхненето, вехненето, тлеенето); сърцето – символ на живота, на жизнения център, е поразено – подчертана е окончателната гибел на илюзиите; мечтите за “щастие, слава” с майката са останали далеч назад – глаголните форми в пета строфа са в минало време (”мечтаях”, ”желаях”); в сегашността са преломената жизненост и обречените копнежи; драматичното чувство нараства – героят мъчително изживява невъзможността да изпълни своя синовен дълг – да бъде покровител, да носи радост на майката; лирическият аз е прозрял, разбрал е истината за безперспективността и разкрива тази истина на майката въпреки горчивината, въпреки обичта към нея; нещо повече – той изисква майката да сподави сълзите, да погребе илюзиите: “Но за вси желби приготви яма!” (ямата е синонимен образ на гроба, на смъртта).



5. Мечтата за завръщане – въпреки страданието и духовното опустошение на сина, представата за майката остава ненакърнена; светостта й е недосегната; неподвластна на посегателства е мечтата за завръщане – “Една сал клета, една остана:/ в прегръдки твои мили да падна”; архетип на тази мечтана ситуация е библейската притча за блудния син; в новозаветния текст обаче синът се завръща в бащиния дом; в Ботевата творба завръщането е при майката, олицетворяваща и дома, и земята, и родината; чрез майката се сакрализира родното, утвърждава се като свръхценност за лирическия герой; завръщането е копнеж по утеха, желание и надежда за духовно пречистване; пречистващата сила е открита в майчината прегръдка – само тя може да освободи човека от натрупаните негативни емоции, да му дари всеопрощение; едва след падането в прегръдките на майката, освободен и пречистен, героят може да прегърне близките си “без злоба”; единението с тях е завръщане към изначалието; затваря се кръговратът на живота; но за да бъде това единение вечно, а не мимолетно, е необходимо да се приеме смъртта.

6. Мотивът за смъртта – в “Майце си” лирическият герой сам избира смъртта; избира я пред обречения на страдание живот: “Пък тогаз нека измръзнат жили,/ пък тогаз нека изгния в гроба!”; смъртта не е естетизирана (както в по-късните творби); измръзването и изгниването означават физическия край, тленността на плътта; чрез анафората “пък тогаз нека” обаче е отправено своеобразно предизвикателство към смъртта, към нейното примирено приемане; героят избира не бавното, продължително умиране, а мигновения физически край и в това е неговата сила – финалните стихове на елегията в най-пълна степен обобщават свободната воля на лирическия субект.

7. Обобщение: За разлика от останалите Ботеви творби, в първото му стихотворение революционното, бунтовното отсъства. Но още тук ярко се откроява драматичната природа на Ботевия лирически човек, намерил сили да се противопостави на нормативната мисловност, да направи своя избор въпреки неразбирането, страданието и самотата. Проблематиката на творбата е насочена към родното, а двойката живот-смърт се осмисля по следния начин – животът е видян като тегоба и страдание, живот без идеали, с рухнали мечти и угаснала младост, а смъртта е своеобразно спасение, защото е единение с родното.

Каталог: files -> files
files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я
files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см
files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София
files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо
files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо
files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България
files -> Георги Димитров – Kreston BulMar
files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт


Поделитесь с Вашими друзьями:
  1   2   3   4


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница