Христос и робството

“ХРИСТОС И РОБСТВОТО”

И по времето на Христос актуалната тема бе икономическото състояние…

В това отношение има един въпрос, на който желая да се спрем този час – “Христос и робството”.
За да бъде Бог, Исус трябва да е етично съвършен. Но някои критици на християнството го обвиняват в неуспех, защото според тях той мълчаливо одобрява робството – тази нравствено отблъскваща практика.

Имало е безброй роби на императора и на римската държава. Йерусалимският храм е притежавал роби. Първосвещеникът е имал слуги – вероятно роби. (Мат.26:51 – В Йоан 18:26 се казва, че този, който е отсякъл ухото на слугата е бил Петър).

Всички богаташи и почти всички заможни хора са притежавали слуги или роби.

Доколкото е записано в Евангелията, Исус никога не се е опълчвал с/у тази практика. По всяка вероятност още като дете Исус е виждал роби и отношението към тях.

Историческите сведения от онова време говорят дори, че е имало въстания на роби в Палестина и Йордания през младежките години на Исус. Водач на такова въстание, който върши чудеса, би привлякъл множество последователи. Хората са виждали точно в такава светлина идещия от Бога Месия – като един освободител на богоизбрания народ от Римското робство. Ако Исус бе отхвърлил робството и обещал освобождение, със сигурност тази идея би била отразена в Евангелията – бихме научили за това. Но не научаваме нищо подобно, така че оставаме с мисълта, че Исус не е казал нищо в тази посока, нищо против робството.

Въпроси:

Защо Исус не се изправя и не извиква: “Робството е нередно!”?

Проявява ли Той нравствено съвършенство, като не действа за събарянето на една институция, която унижава хората, създадени по Божия образ?

1Йоан.4:20 - Как Христос изобщо може да говори за някакво освобождаване на хората от робството на греха, след като не предприема нищо конкретно да освободи подтиснатите от Римляните и богатите?

Тези въпроси са терзаели и самия Йоан Кръстител преди да умре в тъмницата: Ж.Ис.112:2

“В своята мисия Кръстителят бе стоял като безстрашен обвинител за беззаконието не само сред висшите кръгове, но и сред простолюдието. Той се бе осмелил да се срещне лично с цар Ирод с ясен укор за греха му. Не бе пожалил живота си, за да изпълни повереното му дело. И сега бдеше в тъмницата, очаквайки Лъва от Юдиното племе да събори гордостта на потисника и да освободи бедните и страдащите. Но Исус изглежда се задоволяваше с това да събира ученици около Себе Си, да лекува и да поучава народа. Той ядеше на трапезите на бирниците, докато всеки ден римското робство все повече тегнеше върху Израил, докато цар Ирод и коварната му любовница подчиняваха всичко на волята си, а виковете на бедните и страдащите се издигаха до небето.

За пророка от пустинята това беше неразгадаема тайна. Имаше часове, когато нашепванията на демоните измъчваха духа му и го обхващаше сянката на ужасен страх.”

Моята тема е озаглавена “Христос и робството”.

В Библията е описано, че в израйлевото общество, съгласно разпоредбите на закона, всички еврейски роби е трябвало да бъдат освобождавани в така наречените “Година на опрощаването” (7^-та наречена още “Съботната година”) и “Юбилейна година”(50^-та). Второз.15:7-18

В съботната година еврейските роби трябваше да бъдат освободени и не беше редно да бъдат изпратени, без да им се дадат дялове. Господното нареждане бе: “И когато го изпратиш свободен от при себе си, да го не изпратиш празен; непременно да му подариш изобилно от стадото си, от гумното си и от лина си; както Господ, твоят Бог, ще те е благословил, така да му дадеш!” (Второз. 15:13, 14).

Заплатата на работника трябваше да се плаща веднага. “Да не онеправдаваш някой наемник, беден и сиромах, бил той от братята ти или от чужденците, които са в земята ти... В същия ден му дай заплатата, преди да дойде слънцето, защото е сиромах и на нея се надява” (Второз. 24:14, 15).

Бяха дадени специални напътствия за отношението към избягалите роби. “Да не предадеш на господаря му слуга, който е избягал при тебе от господаря си! При тебе да живее, всред вас, на мястото, което избере отвътре някой твой град, гдето му е угодно; да не го притесняваш” (Второз. 23:15, 16).

Бе забранено да се взема лихва от беден човек. “Ако осиромашее брат ти и видиш, че ръката му трепери, тогава да му помогнеш като на чужденец или пришелец, за да живее при тебе. Да не му вземеш лихва или печалба, но да се боиш от своя Бог, та да живее брат ти при тебе. Парите си да не му дадеш с лихва, нито храната си да му дадеш за печалба” (Лев. 25:35-37).

След “седем съботни години”, или “седем пъти по седем години”, идваше великата година на освобождението - юбилейната. “...да се затръби из цялата ви земя. И да осветите петдесетата година и да прогласите освобождение из цялата земя на всичките й жители. Това ще ви бъде юбилей, когато ще се върнете всеки на притежанието си и ще се върнете всеки при семейството си” (Лев. 25:9, 10).

Господ заяви на Израил: “Земята да се не продава завсегда, понеже земята е Моя; защото вие сте чужденци и пришелци при Мене” (Лев. 25:23). На народа трябваше да бъде внушен фактът, че земята, която му се позволяваше да притежава за известно време, е Божия; че Бог е законният й собственик, първоначалният й притежател и че Той имаше особена грижа за бедните и нещастните. В умовете на всички трябваше да залегне разбирането, че и бедните, както по-богатите, имат право на място в Божия свят.

В Израил имаше и други разпоредби относно бедните – втори десятък на всеки две години, а на третата година празник – угощение в тяхна чест; бедният човек имаше право да влезе и да се нахрани от нивата до насищане, паберките от жътвата, овощните градини и лозята принадлежаха на бедните.

“Когато жънеш жетвата на нивите си, ако забравиш някой сноп на нивата, да се не връщаш да го вземеш; нека бъде на чужденеца, за сирачето и за вдовицата; за да те благославя Господ твоят Бог във всичките дела на ръцете ти. Когато брулиш маслините си, да не претърсваш повторно клоните; останалото нека бъде за чужденеца, за сирачето и за вдовицата. Когато обираш лозето си, да се не връщаш да го прибираш; останалото нека бъде за чужденеца, за сирачето и за вдовицата. Помни, че ти си бил роб в Египетската земя; за това Аз ти заповядвам да вършиш това нещо”. (Второз. 24:19-22)

Това бяха най- добрите разпоредби, които социалните служби и държавата можеха да прилагат на тази земя. Бедността ще съществува до края на човешката история, но Бог постави спирачки против прекомерното обогатяване или пък смърт поради глад.

П.Пр.367:2 “Господ искаше да постави пречка срещу прекалената любов към имот и власт. От продължителното натрупване на богатство в една класа, а на бедност и упадък - в друга, биха могли да произлязат големи злини. Ако не бяха някои ограничения, силата на богатството щеше да стане монопол и бедните, макар и във всяко отношение напълно достойни в Божиите очи, щяха да бъдат смятани и третирани от по-преуспяващите си братя като по-долни. Потисничеството щеше да разпали страстите на по-бедните класи. Те щяха да се изпълнят с чувство на отчаяние и недоволство, което би довело до деморализиране на обществото и би отворило врата на престъпления от всякакъв вид. Правилата, които Бог постанови, бяха предназначени да поддържат социалното равенство. Съботната година и юбилеят трябваше в голяма степен да балансират накърненото в интервала между тях социално и политическо благосъстояние на народа.

Всички тези предписания бяха предназначени да благословят и богатите, и бедните. Те трябваше да възпират алчността и склонността към себеиздигане, да възпитават благороден дух на благотворителност. А чрез подхранване на добра воля и доверие между класите, щяха да способстват за социалния ред и за стабилността на управлението. Всички ние сме вплетени в голямата мрежа на човечеството и това, което можем да направим за благословение и издигане на другите, ще се отрази като благословение и на самите нас. Законът на взаимната зависимост действа сред всички класи на обществото. Бедните не са по-зависими от богатите, отколкото богатите от бедните. Докато едната класа иска да участва в благословенията, които Бог е дал на по-богатите й ближни, другата пък се нуждае от вярната служба, от силата на ума, на костите и мускулите, които са капиталът на бедните.

Като всичко човешко ние се опитахме да създадем социален строй където всички да са равни – комунизма. Мнозина твърдят с голям ентусиазъм, че всички хора е редно да участват поравно в благословенията. Но това никога не е било намерението на Създателя. Разликата в благосъстоянието е едно от средствата, чрез които Бог предвижда да изпита и развие характера. И все пак Той възнамерява хората, които имат светски притежания, да се смятат просто за разпоредители на Неговите блага, на които е поверил средства да благославят страдащите и нуждаещите се. (Препоръчвам Ви книгата “Чудото на благотворителността”, Е.Вайт)

Такова бе предвиждането на нашия милостив Създател, за да се намалят страданията, да се даде лъч на надежда, слънчев проблясък в живота на нещастните и бедстващите във времето на Стария завет.
ІІ. Христос и робството.

По времето, когато се родил Христос, Израилевият народ стенел под управлението Рим. На евреите било позволено да поддържат формално свое самостоятелно управление но властта им била ограничена. Нищо не можело да при­крие робството и непоносимо тежките данъци, които Римляните налагали в/у народа.

Римляните се месели и в религията им - предявявали си правото да назначават и отстраняват пър­во­свещеника. Този пост често бил придобиван чрез мошеничества, подкупи и убийства. Покварените свеще­ници, изгубили всяко чувство за святост, използвали голямата си власт за лично обогатяване. За да придобиват блага - измисляли все по- безмилостни и тежки изисквания, с които народът бил товарен и ограбван под маската на религиозни наредби. Омразата към римляните, както и националната и духовна гордост станали причина евреите да се придържат още по-строго към установените от тях форми на поклонение. Така възникнало и още едно робство – засилили се религиозните традиции.

Това състояние на робство предиз­виквало широко недоволство сред народа. Често се вдигали народни въстания и бунтове. ”Алчност и жестокост, недоверие и духовно безразличие разяждали сърцето на нацията.”

Под влиянието на всичко това се породил и един изкривен копнеж - да дойде Месия, Който ще победи неприятелите им и ще възстанови Израилевото царство.

Това фалшиво очакване заслепило техния духовен поглед и изучаването на пророчествата. Очите им, под въздействието на желанията им отминали онези текстове в Писанията, които говорели за смирението на Христос при първото Му идване и се спирали само на онези мес­та, описващи славата на Второто Му пришествие.

В хората, които напразно се опитвали да спазват тежките изисквания на религиозните учители се зародило и неверието. Минавали година след година, гласовете на пророците замлъквали. Ръката на поробителя тежала върху Израил и мнозина били готви да възкликнат: "Дните минават, а никое видение не се сбъдва" (Езекиил 12:22). Сякаш били забравени от Бога.
Точно в тази обстановка Исус започнал Своето публично служене. Лука.4:20-22

Именно такъв Месия очаквали – един освободител от Римското робство. В думите на Исая, които Исус прочел се усетила някаква чудна важност. Вълна на Божествено влияние с непозната за слушателите Му сила съборила всяка преграда и раздвижени от Светия Дух, те възкликнали пламенно "Амин",“Хвала на Господа”.

Съвсем внезапно тази свята обстановка се променила, когато Исус казал: "Днес се изпълни това писание във вашите уши" Към тях се обръщали като към затворници, които трябва да бъдат освободени от силата на злото, като хора живеещи в тъмнина - непознаващи светлината на истината.

Когато истината се разкрие пред сърцето, ние виждаме, че животът ни не е в съгласие с Божията воля. Разбираме, че трябва да се променим напълно, но не искаме да предприемем себеотрицателното дело. Затова се гневим, когато греховете ни бъдат разкрити.

На мига гордостта им била засегната и сърцата им се закоравили. Думите на Исус означавали, че делото Му за тях е съвсем различно от онова, което желаели. Те не искали Месия, който да ги обяви за грешници, а който да им погали ушите, че са богоизбраните любимци, които Бог ще освободи от властта на Рим и ще ги направи богати. Люто негодувание и бяс се надигнал в сърцата им - Лука.4:28,29

Това което разбираме е, че Исус не идва основно, за да премахне римската икономическа система, което включвало и робството. Христос идва за да освободи мъже и жени от техните грехове и духовна тъмнина. Това, което Неговото послание прави, е да преобразява хората, за да започнат да обичат Бога с цялото си сърце, ум, душа и сила, и да обичат ближния като себе си. Естествено е това да има отражение и към робството.

“Когато душата се предаде на Христос, нова сила завладява сърцето. Извършва се промяна, която човек никога не може да постигне сам. Свръхестествената сила внася в човешкото естество свръхестествен елемент. Душата, отдала се на Христос, става Негова крепост, която Той защитава в един разбунтувал се свят. Желанието Му е там да не се признава друг авторитет освен Неговия. Всяка душа, пазена по този начин от небесните пратеници, е недостъпна за атаките на Сатана. Ако не се поставим под ръководството на Христос, ще бъдем завладени от Лукавия. Неизбежно е да сме под контрола на една от двете големи сили, които се борят за господство над света. Не е необходимо преднамерено да си изберем дали да служим в царството на тъмнината, за да влезем в територията му. Достатъчно е само да пренебрегнем съюзяването си с царството на светлината. Ако не си сътрудничим с небесните посредници, Сатана ще завладее сърцето и ще го направи свое убежище. Единствената защита срещу злото е Христос да се всели в сърцето чрез вяра в Неговата правда. Ако нямаме жива връзка с Бога, ние никога не ще можем да устоим на нездравото влияние на себелюбието, самодоволството и изкушението да съгрешаваме. Възможно е да изоставим множество лоши навици, за известно време можем да се разделим със Сатана, но без жива връзка с Бога, създадена чрез ежеминутно лично себепредаване, ние ще бъдем победени. Без да познаваме Христос лично и без да общуваме с Него постоянно, ние оставаме на милостта на противника и накрая ще се подчиним на волята му.”

Исус работи в сърцето. Отхвърлянето на робството се осъществява чрез преобразяването на мъже и жени посредством благовестието, а не просто чрез промяна на икономическата система. В крайна сметка, ако искаме дълготрайна промяна, трябва да бъдат преобразени сърцата на хората. Точно това прави Исус. Всички сме свидетели какво се случва, когато се събори една икономическа система и на нейно място дойде друг ред. (комунизма … – това са козметични промени)

Мат.11:28,29 Много сърца страдат под робството на товар от грижи, тъй като се опитват да достигнат стандартите на света. Те са избрали да му служат, приели са неговата суета, възприели са неговите обичаи. Така техният характер се опетнява и животът им излинява. За да задоволят своите амбиции и светски прищевки, нараняват съвестта си и се натоварват с допълнителния товар на угризенията. Продължителното безпокойство изтощава жизнените сили. Нашият Господ изисква от хората да отхвърлят ярема на робството. Той ги поканва да приемат Неговото иго. Исус казва: “Моето иго е благо и Моето бреме е леко.” Препоръчва им да търсят първо Божието царство и Неговата правда и обещава, че всички неща, необходими за тях в този живот, ще им се добавят. Безпокойството е сляпо и не може да надникне в бъдещето, а Исус вижда края от самото начало. За всяка трудност Той има средства, които да донесат облекчение. Небесният ни Отец има хиляди начини да се погрижи за нас, но ние не знаем нищо за тях. Онези, които приемат да поставят службата за Бога и Неговия авторитет над всичко, ще открият как затрудненията изчезват и нозете им застават на прав път.

Исус върши Своето дело не със звън на оръжия или чрез преобръщане на тронове и царства, а като говори на сърцето на човека чрез живот на милост и саможертва. Далеч от ефектните, но празни неща Б.Дух действа по един тих и незабележим начин в човека. Някой искат да видят чудо. Но не е ли чудо, че Исус ни откъсва от робството на Сатана? Враждата срещу Сатана не е естествено чувство в човешкото сърце. Тя се всажда от Божията благодат. Когато упоритата, своенравна воля се освобождава и се поддава напълно на притегателността на Божиите небесни ангели, извършва се едно чудо. Същото става и когато измаменият човек започва да разбира моралната истина. Всеки път, когато един човек се научи да обича Бога и да пази Неговите заповеди, се изпълнява Божието обещание: “Ще ви дам и ново сърце, и нов дух ще вложа вътре във вас“ (Езекиил 36:26).

Относно робството Исус рече: “Истина, истина ви казвам, всеки, който върши грях, слуга е на греха.” Най-тежкото робство е да бъде един човек ръководен от духа на злото. Всеки, който отказва да се предаде на Бога, е под властта на друга сила. Той не принадлежи на себе си. Може да говори за свобода, но е в най-жалко робство. Не му се позволява да види красотата на истината, тъй като умът му се контролира от Сатана. Той живее под смъртоносна хипноза. Докато се ласкае, че следва решенията на собствения си разум, изпълнява волята на княза на мрака. Христос дойде да разкъса робските вериги на душата.

Исус плака за Ерусалим – защото ако Ерусалим знаеше това, което бе негова привилегия да знае и бе приел изпратената от небето светлина, той би се гордял със своето благоденствие като царица на царствата, свободен чрез силата на дадената му от Бога власт. Той видя, че чрез Него Ерусалим щеше да се излекува от тежката си болест, щеше да се освободи от робството и да се утвърди като столица на земята.

Христос е единственият отговор на всички личностни, социални, икономически и политически отношения на земята. И днес все още са верни думите: ”Прочее, ако Синът ви освободи, ще бъдете наистина свободни”. (Йоан 8:36)

Най- накрая Исус Христос даде скъпоценният Си живот за да “не погине нито един, който вярва в Него, но да има вечен живот”. Чрез вяра в стореното от Божия Син за нас ние ставаме свободни хора!

Гледайки към края на времето Исус каза:

“И ще чуете за войни и военни слухове. Но внимавайте, да не се смущавате, понеже тия неща трябва да станат; но това още не е свършекът.” (Мат.24:6) Преди разрушаването на Ерусалим се водеха борби за върховенство. Бяха убивани императори. Бяха умъртвявани онези, за които се предполагаше, че стоят най-близо до трона. Имаше войни и слухове за войни. Всъщност Христос каза: “Когато равините видят тези знамения, те ще ги тълкуват като Божии наказания над народите, заробили Неговия избран народ. Те ще обясняват, че тези знамения са знак за идването на Месия. Но вие не се лъжете, защото тези неща са начало на Божиите наказания. Човеците са гледали на себе си. Не са се покаяли и не са повярвали в Мене, за да ги излекувам. Знаменията, които те считат като белег за своето освобождение от робство, са всъщност знамения за тяхното унищожение.”

Яков.5:1-6 Дадените от Бога принципи биха предотвратили ужасните злини, които през всички векове са били резултат от потисничеството на бедните от богатите и от подозрителността и омразата на бедните към богатите. Тези принципи биха могли да задържат натрупването на големи богатства и отдаването на необуздан разкош и в същото време биха попречили и на последвалото невежество и деградация на десетки хиляди хора, чийто зле платен труд е създал колосалните богатства. Те биха дали мирно разрешение на онези проблеми, които сега заплашват да изпълнят света с анархия и кръвопролитие. В края Господ ще се намеси.

Ж.Ис.281,282

“Но днес в религиозния свят има множества, които вярват, че работят за установяването на Христовото царство като земно и временно избавление. Те желаят да направят от нашия Господ владетел на земните царства, управител в техните царски дворове и бойни лагери, в техните съдебни зали, в техните дворци и пазари. Очакват Той да управлява чрез закони и постановления, изявяващи човешки авторитет. Тъй като Христос сега не е тук лично, самите те ще подемат делото вместо Него, ще провеждат законите на Неговото царство. Установяването на такова царство е същото, което евреите желаеха в дните на Христос. Биха приели Исус, ако Той бе пожелал да установи временно управление, да подкрепи онова, което те смятаха за Божи закон, да ги направи хора, откриващи Неговата воля и да ги упълномощи със Своя авторитет. Но Той каза: “Моето царство не е от този свят” (Йоан 18:36). Не искаше да приеме земен трон.

Божието любящо сърце не е забравило нито едно човешко сърце и съдба.

Христос поръча на учениците Си да идат и да освобождават мъже и жени от робството на греха и мрака.

Първите ученици излязоха да проповядват словото. Те разкриваха Христос в живота си и Господ работеше заедно с тях "и потвърждаваше словото със знаменията, които го придружаваха" (Марко 16:20). Бяха се подготвили за своята работа. Преди деня на Петдесетницата те се събраха заедно, отстраниха всички несъгласия помежду си и станаха напълно единодушни. Вярваха в Христовото обещание, че благословението ще им бъде дадено и затова се молеха с вяра. Не искаха благословения само за себе си; чувстваха голямата си отговорност за спасяването на хора. Евангелието трябваше да се занесе и до най-отдалечените кътчета на земята и те поискаха да бъдат надарени със силата, която Христос бе обещал. Тогава Светият Дух се изля както над тях, така и над хиляди, които се преживяха духовно обръщане в един ден.

Вместо човешки теории и машинации, политически обещания и икономически реформи, нека бъде проповядвано Божието слово. 2Петр.2:19

Нека християните да премахнат своите различия и да се посветят на Бога за спасението на погубените. Нека с вяра поискат благословението и то ще дойде. Изливането на Духа в дните на апостолите бе "ранният дъжд" и резултатът бе славен, но "късният дъжд" ще бъде много по-изобилен (Йоил 2:23).

Всички, посвещаващи дух, душа и тяло на Бога, ще получават постоянно нов запас от физическа и умствена сила. Небесните неизчерпаеми източници са на тяхно разположение. Христос им вдъхва от Своя собствен Дух и им дава живот от Своя собствен. Светият Дух полага най-големите Си старания да действа в сърцето и в ума. Благодатта на Бога увеличава и умножава способностите им и всяко съвършенство на Божественото естество им идва на помощ в делото за спасяване на хора. Като работят с Христос, те се усъвършенстват така, че са в състояние да вършат делата на Всемогъщия, а Неговите дела са дела на освобождение, любов и живот. Амин!