Ху йем ай – Кой съм аз?



Дата15.11.2017
Размер49.04 Kb.
Ху йем ай – Кой съм аз?
Седейки нависоко - в апартамента си на осмия етаж - и взирайки се в голата плът, подаваща се издайнически от дупката на десния ми чорап, си мислих, че рано или късно ще изгрее и моята звезда и че съдбата ще бъде дотолкова благосклонна към мен, че и аз да се наредя сред големците на нашия град. Питах се какво мога да върша добре, за какво съм роден, каква е моята мисия на тази земя и търсейки отговорите на тези житейски философии неусетно разширих дупката дотолкова, че да се покаже целият палец на крака ми.

Така ненадейно дойдоха и отговорите. За да стана господин, ще трябва да обърна вниманието към себе си, ще трябва да се впия в нечия плът и да пия, да пия...с това поне имах опит и знаех, че става – мръсните кърлежи, едвам спасявах от тях животинките. Щом те успяват, значи мога и аз. Трябваше да скоча, да се целя нависоко, но бях тромав, а и не бял скачал дотогава и - пак ненадейно - появи се трамплинът, моето сенчесто убежище, оазисът, който ще утоли нечовешката жажда, магнитният наколенник за закърнелите ми колена. Хоп...и скочих.

Две години и половина след изиграването на съдбоносната роля, седейки нависоко – в чисто новия си кабинет на площада – и взирайки се в скъпите си обувки, се чудя кой съм аз – преданият приятел, човекът готов на всичко за близките хора или предателят – потъпкал и размазал брутално доверието на наивните верующи? Кой съм аз – местният политически лидер, декларирал почтеност, целенасоченост и готовност за отстояване на политическите идеи или плачещо политическо пеленаче, вкопчило се в ароматизираната червена тоалетна хартия?

Добре де, някой ще ми каже ли кой съм аз!? Пожелах си промяна, но никой не ми каза, че ще се объркам, че ще имам фирми, че ще стана строител, че ще минат през тях 32 млн. евро европейски пари. Кой да ми каже, че не трябва да лъжа и да грабя от фирмите на приятели, че градът е малък и всички се познаваме, ами те сега си искат парите и скелетата обратно и никой не иска с мен да работи. Добре – има и други градове, ще видите вие, ето го Ямбол на хвърлей разстояние...

Кой съм аз всъщност!? Апостол на демократични идеи, мост между левица и десница, вестител на добри новини или гарван грачещ лъжливо, търсач на корумпирани политически величия, спонсор на марионетни игри!? За какво са ми тези пари – досега ги събирах на гърба на своите – вярно, натрупах - и къщи си купих и мечтал съм за плазма голяма колкото „Карандила” и Ауди си имам – истински дипломат, ама...Чудят се сега защо са разкопани улиците, е как се разкопават 110 км. улици наведнъж, пита ли ме някой...намерих си начин да му вържа ръцете, но той пък се оказа мъжкар и пак ме отряза!? Ама какво ме интересува, има кой да бъде клеветен и псуван. Сега е ред аз да съм господин, другите бяха. Искам да съм цар и да управлявам, и армия си имам от 200 човека въоръжена с яйца - и Генерал съм, даже пó от ония покровител на организирани групи.

Аз кой съм в крайна сметка, някой ще ме диагностира ли? И с леви и с десни съм и с лихвари и с политици. Имам си даже и прокурор, който по навик ме поздравява по катаджийски, с насочени изпънати пръсти към челото: „На вашите финансови заповеди, Г-н Русев”!

Е, сега съм вече известен, колко ми струваше тази популярност – да платя на една две телевизии, няколко репортажа, подписка си купих, няколко журналиста, митинг - ексцесия и сега съм вече медийният така наречен „Радото”.
За две години се превърнах в лют бизнесмен, но какво платих за това – предаден приятел, излъгани работници, ограбени съграждани, настроена против мен прокуратура!? Аз скалъпвам и обвинявам, а сам подсъдим съм!?! Ще остана без нищо, ще остана голтак и не защото те ще го вземат, а защото аз сам проиграх и пари и доверие и достойнство. Забулен в стремеж за величие, в желание за власт пропъдих и последния близък. Нямам кого да погледна и да се извиня, да помоля за прошка, за ламтежа си глупав, за упоритата наглост и проваленото бъдеще.

Кой съм аз, коя сега е моята борба? Лутам се от бряг на бряг, подхвърлян от свои и чужди. Ще ме изстискат докрай, ще ме оглозгат, ще ме поотупат и захвърлят на бунището и ще ме цитират по новините: „Като плащах бях Господин, а сега съм просто Радо, едно вчерашно, още димящо...дуло, изстреляло всичките си патрони и оставило за накрая най-шумните, но хаосни.

От толкова театър и роли се изгубих, остана по пътя някъде изпусната моята същност, моето аз. Сега съм в небитието, забравих кои са моите и кои не, кой да ухапя и кой да оближа, зад кого да съм прав и пред кого наведен – имах мечта да стана богат, а сега съм от всички...най-беден.

Имаше една приказка за цървула, но и нея забравих. Гледайки сега новата си обувка се чудя дали ми е скъсан отвътре чорапа, дали останах си същата костенурка - с черупка лъскава и богата, а с душа омърсена. Отвън бабаит съм, а отвътре мекотело. Гледам все още лошо и победоносно, а сричам на български и се чудя аз ли „открамнах” парите!?

Написах до всички знайни и незнайни европейски институции изповедта си юнашка, аз сам знам колко е вярна, но може пък да хване дикиш.

Съвсем се забутах, продължавам да се чудя кой съм? Добър бизнесмен, управител на строително дружество, партньор в международен Консорциум!? Не и това не е, германците едва ли ще се върнат в България. Строителен инженер или какво - поне подслушвам и протоколирам според ФИДИК...

Знам! Аз дешифрирам държавни конспирации, със замесени министри, премиери и независими институции, цялата държава е организирана срещу мен, искат да вземат двете ми фирми, с милиони уставен капитал, с багери, самосвали, скелета, кофражи, компетентна работна ръка, аз съм най-голям на света!

Да, ето кой съм! Аз не съм неграмотен, не съм егоист, не съм предател, не съм и крадец, аз съм най-великият комбинатор, за когото Илф и Петров не са и мечтали дори. Дааа, ето ме пред огледалото, колко е бледо горкото, дори то не успява да ме опише в целя ми блясък и величие. Аз съм умен, красив, здрав и богат и...стихове пиша тъй както умея.

Какво ще се случи нататък - ще се кандидатирам за кмет. Имам сериозен електорат, ще ме подкрепят и сини, и червени, и наши и ваши. Ще си регистрирам собствено Движение с оригинална абревиатура и ще спечеля привърженици безчет. Ще се ваксинирам предварително обаче, защото идеята ми при лека настинка, от Движение може бързо да се превърне в течение. А стана ли кмет, тогава никой не може да ме спре. Тогава ще си копая на воля, ще санирам, ще сменям тръби, ще си отклонявам средства по банков път, ще имам още по-голям телевизор, още къщи и апартаменти, коли и Мърквичка в оригинал, даже ще го помоля да ми направи портрет – подарък за...кметския ми кабинет.

Какви ги говоря, как пак се отплеснах в търсене на собственото ми лице. Бял или черен съм, нощ или ден? В центъра на града ли съм или в богат крайградски квартал? Да купувам или да продавам, имоти поне бол...

Обръщам се официално към вече не уважаваната от мен институция – собствената ми съвест:

Моля да бъдат взети спешни мерки за безчинствата, които извърших, за организирането на групичка от специалисти за омаскаряване, за кражбата на европейски пари, за придобиването на имоти чрез средства с неизяснен и недоказан произход, за всяка изречена лъжа, за това че крачим по разкопаните улици, за това че майките носят на ръце количките с бебета, че главозамайването ми върна града назад в миналото...Общо седем обвинения, които не спират да ме тормозят и да уронват авторитета и самочувствието ми. Декларирам официално пред съвестта си, че нямам намерение да подпаля автомобила си и да обвиня за това деяние друг. Не възнамерявам също да си отправям сам заплахи, да претърпявам пътни инциденти, да падам от високо, да се разболявам и да обвинявам за това друг. Отказвам да се примиря с това, което съм извършил и ще се боря до края със собствената си съвест, докато победя!



Седейки нависоко - в апартамента си на осмия етаж - и взирайки се в голата плът, подаваща се издайнически от дупката на десния ми чорап, си мислих, че рано или късно ще изгрее и моята звезда и че съдбата ще бъде дотолкова благосклонна към мен, че и аз да се наредя сред големците на нашия град.
Каталог: res -> news
news -> Храм „Свети Иоан Рилски” гр. Търговище
news -> Драматичен театър „стефан киров” сливен късноантична и средновековна крепост „туида” и ансамбъл за народни песни и танци „сливен”
news -> Сценарий за годишно утро в първи клас ден на провеждане: 24. 05 Децата са подредени на сцената. Изпълнение на песента „Първокласно”
news -> Пълен текст на разговора
news -> Илийчо, Август и седемте джуджета Пенко Гелев и Сотир Гелев
news -> П р о г р а м а есенен театрален салон
news -> 1 клас – посрещане 2012 г
news -> Сливенски огньове


Поделитесь с Вашими друзьями:


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница