«Хуманистична психология»
Изтегляне 241.58 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Контрольная работа по дисциплине « Обща Психология» ТЕМА: « Хуманистична психология» Выполнил
- Проверил: Диана Циркова (Ф.И.О.) Санкт-Петербург - 2014 Съдържание
| Стр. МЧС РОССИИ САНКТ-ПЕТЕРБУРГСКИЙ УНИВЕРСИТЕТ ГОСУДАРСТВЕННОЙ ПРОТИВОПОЖАРНОЙ СЛУЖБЫ Кафедра ________________________________ Направление подготовки: 030300.62 – Психология по профилю подготовки «Психология риска, экстремальных и кризисных ситуаций», квалификация (степень) «Бакалавр» Контрольная работа по дисциплине « Обща Психология» ТЕМА: « Хуманистична психология» Выполнил: слушатель I курса заочного отделения учебной группы ____ Лили Акопян, Десислава Бодурова и Мария Стоева (Ф.И.О.) Проверил: Диана Циркова (Ф.И.О.) Санкт-Петербург - 2014 Съдържание 1. Увод …………………………………………………………….. стр. 3 2. Ейбрахам Маслоу …………………………………………..…. стр. 6 3. Себеактуализация ……………………………………………… стр. 7 4. „Мотивация и личност” …………………………………………стр. 9 5. Карл Роджърс ………………………………………………….....стр. 11 6. Теорията на Роджърс …………………………………………… стр. 13 7. Съдбата на Хуманистичната психология ………………………стр. 16 8. Използвана литература …………………………………..…….. стр. 17 1. Увод Психологичната теория на Фройд не остава дълго единствения начин за разкриване на човешката личност. Още по негово време се предлага като алтернатива от Юнг и от социалнопсихологически теоретици, а също и нефройдистите, лоялни на Фройд. Днес се обсъждат обикновено 15-20 теории и макар че се различават в детайлите и в общите принципи, имат една и съща основа, а тя е на Зигмунд Фройд. Както Фройд служи на психоаналитичните цели, така и Вунт на експерименталната психология. Всяка структура, дали е действителна или теоретична, трябва да се базира на здрава основа, затова и двамата я осигуряват. Освен заслугите на Фройд за еволюцията на теорията за личността, длъжни сме да упоменем имената на Ейбрахим Маслоу и Карл Роджърс тяхното движение на хуманистичната психология. Тя е социално движение в рамките на психологията и има трайна перспектива. Базира се в повечето случаи на човешкия опит, смисления живот, в обикновения свят с неговите трагични и комини аспекти. Хуманистичната психология започва своето развитие в 30-те години и стига своя апогей в 50-те и 60-те години на XX век. Тя е трета сила, която и противопоставя на бихейвиоризма и психоанализата на Фройд. Хуманистичната психология е западно-американско направление и има за свой главен предмет личността като уникална цялостна система, която не е даденост, а „открита възможност” за самоактуализация, присъща само за човека. Хуманистичната психология отхвърля бихейвиоризма, поради елементарната и механистична представа за човека и затова, че се елиминира неговата психична природа. Хуманистичните психолози реагират срещу психоанализата, преди всичко, заради абсолютизацията на безсъзнанието и те категорично мислят, че разумът доминира и може да се наложи над инстинкта, обяснявайки, че хората са отговорни същества, а не сляпо подчиняващи се на инстинкта. Главното в тази психология е устремеността към бъдещето, към свободната реакция на своя потенциал (Олпорт), особено творчески (Маслоу), към укрепването на вярата в себе си и възможността за достигане на „Идеалния Аз” (Роджърс). В нея централна роля се отрежда на мотивите, осигуряващи неприспособяване към средата, не конформно поведение, а ръст на конструктивно начало в човешката личност, цялостта и силата на преживяното, която се поддържа особена форма на психотерапията. Роджърс я нарича „теория, центрирана върху клиента”. Той нарича индивида, обърнал се за помощ към психотерапевта не пациент, а „клиент”, защото сам поема отговорност за решаването на тревожещия го житейски проблем. Психолозите хуманисти са утвърдили 5 основни закона за човешката същност: Човекът като цялостно същество е повече от сумата на своите съставящи. Човешкото битие се разгръща в контекста на човешките отношение. Човекът осъзнава себе си. Човекът има избор. Човекът е обърнат към бъдещето си, в живота му има цел, ценности и смисъл, т.е. човекът е интенционален. Човешкият стремеж към актуализация и самоактуализация е главната вътрешна движеща сила на живота изобщо. Да се самоактуализира човек, означава сам да достигне върховете на своя духовен и творчески потенциал, като при това съзнателния избор на цели се осъществява в проблемни ситуации. Отказите за усилия за решение водят личността до деградация или до патология. Маслоу формулира „същностната, човешка, хуманистична цел” на обучението и възпитанието – да се помогне на човек да стане толкова добър, колкото е способен да бъде, което изисква създаването на благоприятна образователна среда, в която ученикът може да осъществява осъзнателен избор на целите и да избира пътища за тяхното постигане. Според К.Роджърс човекът е активно същество, чийто най-важен мотив е реализирането на своя потенциал с цел съхраняване на живота и саморазвитието. Ключова роля за развитието на личността има „АЗ-концепцията”, която е система от самовъзприятия, представи и оценки на човека за самия себе си. „Аз-концепцията” възниква на основата на въздействие на индивида с обктъжаваща го социална среда. Тя е хармонизирането на отношението между Реалното „Аз” (това, което човекът е) и Идеалното „Аз” (това, което човек желае да бъде). Условията за стимулиране самоактуализацията на личността са: среща с проблемите, т.е. осъществяване на проблемно обучение; конгрунентсост на учителя, т.е. учителят трябва да бъде такъв, какъвто е в действителност; приемане на емпатийно разбиране, т.е. учителят приема ученика такъв, какъвто е; осигуряване на ученика на подходяща информация. За хуманистичните психолози бихейвиористичната психология е тесен, изкуствен и стерилен подход към човешката природа. Те също се противопоставят на детерминистичните тенденции на фройдистката психоанализа, по който тя минимизира ролята на съзнанието. И в отговор на тези възприемани ограничения на бихейвиоризма и психоанализата, хуманистичните психолози лансират това, което се надяват да бъде трета сила в психологията. Като изследване на човешката природа хуманистичната психология е най-добре изразена в трудовете на Ейбрахам Маслоу и Карл Роджърс. Изтегляне 241.58 Kb. Сподели с приятели:
|