Хуманитарни науки Професионално направление

образователната и научна степен “Доктор“

по научна област 2: Хуманитарни науки

Професионално направление 2.3. «Философия»

Секция «Култура, ценности и морал»

Ахмед Юсуф е завършил Висшия ислямски институт в София, а след това завършва НБУ със специалност «Религиознание» и специализация «Сравнително религиознание». През 2004 г. е зачислен на като докторант на самостоятелна подготовка в Секция «Етика» на Института за философски изследвания към БАН. Като свободен докторант той е зачислен с вече подготвен основен текст по темата на дисертацията си. Там бях избран като негов научен консултант. През 2004 година взема докторантския си изпит по философия с отличен 6, а през следващата година – докторантския си изпит по философия с много добър 5.

Дисертационният труд е обсъждан няколкократно в секция «Етика» на ИФИ със съответни препоръки за преработка. Отчислен е с право на защита от научния съвет на ИФИ на 12 октомври 2008 г. след обсъждане на дисертацията му в секция «Етика» и решение на секцията да бъде предложена на защита след доработка по доклад на научния ръководител. Няколкократно съм чел целия текст на дисертацията и давал препоръки по него. След като секция «Етика» на ИФИ прие дисертационния труд докторантът продължи да работи и в края на 2011 г. подготви окончателния вариант, който бе внесен в секция «Култура, морал, ценности» на ИИОЗ за окончателно приемане по мой доклад и предлагане на членове на научното жури.
2. Данни за дисертацията и автореферата

Дисертационният труд се състои от въведение, в което са формулирани целите и задачите на изследването, четири глави и заключение в общ обем от 208 страници. Авторефератът от 34 страници отразява адекватно съдържанието на труда.

Изборът на темата бе обусловен от предварителната професионална подготовка на Ахмед Юсуф, свързана с проблемите на исляма. Като се има предвид нарастващата роля на тази религия в световен план, тенденциите на завръщането на исляма в много страни, които са изглеждали секуларизирани на преден етап, подготовката на наши специалисти е силно необходима. Добре е известно, че моралът и правото заемат особено важна роля в исляма като тази роля във висока степен е предопределена от начина на възприятие и разработка на проблемите на исляма у големите арабски мислители в първите векове от неговото развитие. С дисертацията бе поставена изключително важната задача за изследване и реконструкция на този процес като се имат предвид множеството течения и учения, с които е свързано развитието на исляма.

Вярно е, че досега имаме множество различни интерпретации на направеното от мислителите, занимаващи се с исляма през първите векове на неговото развитие. Дисертантът успява да представи тези интерретации, да ги сравни и да предлага своя визия по съответните проблеми. Знанията на съвременната етика са съчетани успешно с една проблематика, която не е просто част от историята на философията, етиката, религията, а е свързана с проблеми, които имат и важни съвременни измерения.

3. Научни приноси

Първо. Добре е известно, че в началните векове на развитието на християнството много важни са неговите интерпретации от Августин Блажени и други «отци на църквата». Ахмед Юсуф изследва този процес в контекста на развитието на исляма и ислямските аналози на Августин Блажени. Реконструирайки началните векове на развитие на исляма като цялостна светогледна система чрез трудовете на серия от автори, които използват за тази цел достижения и на античната философия, дисертантът показва как това е свързано с особености на исляма: (а) това е религиозна система, в която тълкуването играе по-важна роля от другите големи религии; (б) той е такава цялостна система, че при него е много по-трудно отделянето на църква и религия, на светско и религиозно в сравнение например с християнството.

Второ. Сравнителният анализ на античната етика с нейния понятиен апарат, съвременнатата западна етика и етиката на исляма дава възможност на дисертантът да дефинира спецификата на функционирането на морала в ислямските страни с неговата много по-тясна връзка и неотделимост с другите форми на обществено съзнание и на първо място на религията, правото и политиката. На тази основа той дефинира много по-интегрални и светогледно всеобхватни основни категории, с които борави ислямската етика. Това му дава възможност да обясни особеностите на ислямската правна система на шариата, която е неотделима от моралното съзнание и това прави по-трудна и секуларизацията в сравнение със страни, в които доминират други религии.

Трето. Като се има предвид обаче, че въпросът за тълкуването играе особено важна роля в исляма, то още в началото в него се формират множество различни течения, чието светогледно-философско интерпретиране с възможностите на античната философия е предпоставка за значим плурализъм във възприемането на тази религия и действието й като регулативен фактор в поведението на хората. Дисертантът успява да обхване това многообразие и да изведе най-важните черти, които го характеризират.

По темата на разработката дисертантът има три статии в едно от двете основни философски списания у нас – списание «Философия», издание на Министерството на образованието, науката и младежта. Имам положителни впечатления от включването на дисертантът в научни дискусии и форуми по време на неговата доктаронтура.

Още в предложението си до секция «Култура, ценности, морал», в което отчитам, че имаме вече подготвен дисертационен труд, подходящ за защита, съм дал положителна оценка на неговата работа. Мисля, че в нея са реализирани основните цели, които си е поставил докторанта. Трудът му отговаря на изискванията за получаване на образователната и научна степен «Доктор». Дисертантът демонстрира качества на перспективен специалист в тази много важна сфера днес на научното познание.

Имайки предвид това, ще подкрепя като член на журито даването на степента «Доктор» в професионалното направление 2.3. «Философия» и предлагам и на останалите членове на журито да дадат положителен отговор на този въпрос.

17 март 2012 г. Подпис: :