I. b началото бе играта нареждане на фигурите обитателите на хотел,АЗ. Как да се запасим с черновите на съдбата



страница1/16
Дата15.03.2017
Размер2.44 Mb.
#17012
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   16
ИЗКУСТВОТО ДА ОБЩУВАМЕ

Владимир Леви




I. B НАЧАЛОТО БЕ ИГРАТА

НАРЕЖДАНЕ НА ФИГУРИТЕ ОБИТАТЕЛИТЕ НА ХОТЕЛ ,АЗ". КАК ДА СЕ ЗАПАСИМ С ЧЕРНОВИТЕ НА СЪДБАТА

- Това ми изглежда много странно - прекъсна я царят.



- Въпреки това туй е чиста ис­тина - отговори Шехерезада.

Едгар Алън По

В момента, в който пиша тези редове, още не съм стигнал четиридесетте, но неотдавна със странно чувство установих, че лекувам вече второ поколение - децата на сво­ите пациенти. Разговори на четири очи, хиляди писма, харак­тери и настроения, лица и почерци, болести и оздравявания, проблеми и съдби - всичко това крещи: Сподели! Сподели го незабавно! Ти сам с това все едно не можеш да се справиш, сам с това няма и какво да правиш ...

Но аз не съм сам. От много години за мен като чудесен подарък е дружбата на един човек, без когото тази книга не би могла да бъде написана. Впрочем аз пиша за него не за първи път. Читателите на второто издание на „Изкуството да владееш себе си" може би си спомнят за един мой колега, мимоходом споменат на една от страниците - да, онзи съши­ят психотерапевт, хипнотизатор, до съвършенство овладял из­куството на самохипнозата, малко спящ и малко работещ, с необикновено бързо летяща крачка и много чиста кардиогра-ма - там, за да остане инкогнито, аз не назовах името му, малко увеличих възрастта и не съвсем точно посочих мястото, където той работи. И ето сега Докторът е тук: съавтор и гла­вен герой; и главно на него книгата е задължена за това, че тя стана нещо като роман - казвам „нещо като", защото не съм силен в определянето на жанровете, а и не това ме безпокои.

ОПИТ ЗА ПОРТРЕТ

Външният облик на Д. С. се отличава с необикно­вена обикновеност: това е невисок, върлинест, слабоват, крайно дебел мъж с могъщи тесни рамене, твърде прегърбен шатен, строен като бастунче, с гъста шапка от зализани, черни като катран къдрави светлоруси коси на съвършено плешивия череп. Неговият чипонос профил, приличащ на млада месечина, напомня Данте, а тесноскулестият монголски фас, подобно на слънцето, скрило се зад облак, непрестанно се ус­михва сурово. Кожата ту е бледа, но гладка, ту е набръчкана, но румена.

Ето ти беда.

Има хора без външност. Безлики - не е тази думата, тя се отнася не за външността, а за духа: има безлики красавици, безлики примадони и секс—бомби;, това е известно. Невзрачността е външност жива и съдържателна, понякога и прекрасна. (Колко е красиво врабчето! Колко е изпипано, как­во хармонично съвършенство!).

А има и никакви: имат си всичко, което взето отделно -нос, устни, очи - може да бъде напълно характерно и дори красиво, но е в такова съчетание, че някак си взаимно се уни­щожава и не подлежи на възприемане. Под това небитие на външността може да се крие могъщо кипене на жизнени сили; такъв никакъв тип е определено находка за някои отговорни видове спорт, но за Д. С. такова нещо не може да се каже.

Припомням си нашата първа среща. Ние и двамата бяхме още млади лекари (лекарската зрелост, както справедливо се счита, идва някъде към четиридесетте, не по-рано). Но вече от година и нещо недалеч от мен проблясваше неговата слава, малко пикантна: лекар от екстра класа, дълбочинен психолог, фантастичен хипнотизатор, телепат, самобитен сексолог. Особена система, артистичност, обаяние... Когато ме питаха как да го намерят (телефон, график и прочее), на­лагаше се вежливо да проявявам сдържаност, а когато научавах, че мои безнадеждни пациенти при него оздравяват, в знак на признание му изпращах най-досадните. Те не се връщаха. Значи конкуриращата психофирма знаеше някои неща за нас и спазваше доброжелателен неутралитет.

И ето веднъж аз не издържах и лично се явих при него за преглед. Започнах да се оплаквам от едно и от друго, но той веднага разбра каква е работата и предложи равноправ­но партньорство, т.е. психосинтез на основата на всестранна размяна на професионален и жизнен опит. Несолиден хла-пакообразен мъж. Крачи Из стаята, поклащайки се (не оби­ча да седи), спря се в огледалото, сгърбено потъна в халата. Отново тръгна, изправи се ... Тилът - с очертания на брадвичка, шията - тъничка, полупрозрачна; вместо лице -обърна се към мен - плоскичка, суха, набързо направена рамка за очи с неопределен цвят, зависещ от осветлението; очите, изглежда, са леко пулсиращи... И още едно детайлче: кой знае защо, мирише на бор, може би одеколонът е такъв. Докато това марсианско пиле крачи из кабинета, рамката започна да става по-свежа, ръстът и ширината на гърба се увеличат, от тенорчето се появява еластичен релефен бари-тон и се развива в сочен слънчев бас, от неизразителния шатен узрява брюнет...

Оттогава той никак не се е променил. Тоест продължава да се променя във всички посоки. И поостаря, и се подмлади. Всецветен, всеразмерен, всеформен. И всичко това - без да си променя дрехите в продължение на години. Тази много-ликост първоначално, признавам си малко ме ужасяваше, но след това свикнах. Но въпреки всичко винаги можеш да познаеш Д.С. Веднъж той ми показа албум със семейни снимки: обкръжени с роднини и котки (семейна слабост), към мен гледаха момчета от най-различни породи, юноши с най-различни телосложения и млади хора от най-различ­ни планети - но непонятно защо навсякъде веднага става ясно, че това е той. А самият Д. С. само повдига широките си тесни рамене.

И така, Кстонов, Дмитрий Сергеевич. Доктор, чието ра­ботно място (един от психоневрологичните диспансери) и някои други детайли трябва до определен момент да бъдат в тайна: такава е неговата молба и такова е условието, при което той ми разреши да се възползувам от някои неща в неговите лични материали - писма, записки и т.н. Тези до­кументи постепенно ще разкрият някои щрихи от неговата биография и неговия характер. А засега ми е разрешено са­мо да съобщя, че в периода на ранна младост той е имал

един след друг два несполучливи брака, сега живее като ерген, дружи с двамата си сина, единият от които, изглежда, се кани да стане психотерапевт и понякога посещава ГИП. (Малко търпение, скоро ще Ви представя тази не съвсем обикновена организация.) Не е тайна и това - работата е отминала и е поучителна, - че през периода на сложните млади години Д. С. е бил познавач в пиенето, употребявал е дори някои препарати, а след това напълно се е отказал, ала и досега понякога пуши, въпреки че е избавил от този навик множество пациенти.

Нашата своеобразна служба си има своите сложности. По темперамент Д. С. не е цвете - холерик, избухлив, съвсем не е сантиментален и е безцеремонен, особено по отношение на най-близките си колеги. Подчертавам обстоятелството, че Д. С. е специалист с най-висока квалификация, която за съжаление аз засега още не съм достигнал.

В изкуството да изменя себе си и своята психика съответно на психиката на други хора, като остава абсолютно такъв, ка­къвто си е, не мога да го сравня с никого - аз имам намерени­ето по-нататък да илюстрирам това по-зримо; сега ще кажа само, че това е горивото, което захранва и неговия хипнотизаторски талант, и цялата психотерапия, индивидуална и колективна, чиято техника според своите възможности аз се старая да усвоя. ГИП - това е рожба на Д. С. Аз ходя там като играещ наблюдател.



Запознайте се

- понякога това прилича на научна конференция, понякога - на приятелска вечеринка, понякога - на спектакъл или маскарад. Нищо и никого освен хора.

Амбулаторни пациенти на Доктора. Пациенти - от думата „да страдаш", „да търпиш", но аз искам енергично да подчертая, Читателю, че тук думата „болни" няма нищо общо с тях и изоб­що не се използува. Не се говори за никакви диагнози. Просто хора. С проблеми. (Ако случайно вие си нямате проблеми, мо­жете да предадете тази книга за вторични суровини.)

А ГИП - това е просто едно удобно съкращение. Веднъж видях същото на един етикет върху бутилка, май че с малинов сироп: ГИП № 3. Не успях да го разшифровам, но нашият ГИП,

уверявам Ви, няма нищо общо с това. Не, не е и Държавен Институт за проектиране1. Само Групов Игрови Психосинтез. Може и така: Дълбочинно Изследване на Правотата2. Или: Хармония-и-Препятствия3. Може: Хипноза4. Може...

Общуване. Школа за общуване. Семейство. Клиника без стени. Храм без покрив. Читалня. Експериментална лаборатория. Художествена работилница. Институт, другар­ски съд, космос, кухня... (Доста време и на мен много неща ми бяха непонятни, но забелязал съм, чб когато бързаш навед­нъж всичко да обясниш, става още по-непонятно.)

Възрастта на участниците е приблизително от 16 до 60, от двата пола, с всевъзможни професии. Колко са - трудно е да ги преброиш: заедно с постоянните има много приходящи и напускащи, има и „задочници". Подгрупите са по съвместимости, по проблеми...

Започват обикновено като индивидуални пациенти -Докторът ги запознава, за да се изучават и лекуват взаимно, а какво да правят по-нататък - решават самички, някои дори встъпват в брак. Терминът „психосинтез" се провежда ту ка­то „събиране на души", ту като „съединяване на души".

Тук няма да бъде разказана историята на ГИП, която е изпълнена с изненади, чудеса и разочарования - ще я отло­жим за друга книга. Взети са само работни материали и документи, от записи на игрите, от писма (има архива). Имената на другите опознавателни координати на реалните лица, разбира се, са променени.

Кратко описание на работния кабинет

В самата табелка „Психотерапевт" вече има не­що хипнотично. Но тъй като за нашата работа, такъв ни е късметът, е необходим само един вид медицинска апаратура - главата, може да се работи навсякъде, което именно прави Докторът. Аз нееднократно съм го заварвал по време на.сеан-



1 Государственний Институт проектирования - бея. преа

2 Глубинное Исследование Правота - бел. преа

3 Гармония-и-Препятствия - белпреа

4 Гип-ноз (получаващите се и в четирите случая абревиатури се непреводими от руски като ГИП - бел преа)

си на хипноза в метрото и в музеи, наблюдавал съм как той провежда групов автотренинг, застанал на опашка в универ­салния магазин, рационална психотерапия в жилищната ко­операция и т.н., и т.н. - та всъщност аз никога не съм го виж­дал неработещ.

А кабинетът е като кабинет. Нищо особено, ако не се имат предвид някои елементи на дизайна, които доближават обс­тановката към домашната, като: две детски рисунки на стените; чепат дървен клон, докаран от селото, където Д. С. обикновено прекарва отпуската си (представлява нещо сред­но между прилеп и мишка); саморъчно направен пепелник от станиол; хипнотична възглавница за глава на пациентско-то кресло, обвита с оранжево-кафява материя от рода на плю­ша - седнал на тази възглавница, още когато е бил на две годинки, Дмитрий Сергеевич хипнотизирал баба си; хипно­тични пердета; хипнотична кушетка; хипнотична ваза с бу­кет с цветя, винаги свежи, и т.н., и т,. До кабинета е долепен неголям хол, в който чакат реда си и общуват пациентите, а в определените часове стават занимания на ГИП. Обикновено Д. С. се появява тук без халата, който облича по време на индивидуалните прегледи, и то не винаги.

Господин Случай слуша

И така, където е Докторът, там е и кабинетът. А където е кабинетът, там е и играта.

В дома си Д. С. има два свързани телефонни апарата -единият е на бюрото, другият е до кревата. Шахматната ма­сичка по съвместителство служи и за хранене. Спомням си как една ноемврийска вечер, когато навън шумолеше няка­къв полудъжд, полусняг, в тази стая осветена от зелена лампа, пиеха обикновен чай петима млади мъже - една от подготви­телните подгрупи на ГИП. Шестият бях аз. Обсъждаше се проблемът за увереността в общуването, за естеотвеността, непринудеността. На всеки от присъствуващите по някакви свои причини именно това не достигаше и всеки си имаше свои неприятности.

- Миша, елате тук, моля. Свалете слушалката. Наберете номер... Е, може 223-44-46.

- За кого да пп-опитам?

- За Змей Горянин.

Миша е на седемнадесет, той е бурно срамежлив, когато се вълнува - заеква. Сковаността, сместа от злоба към себе си и глуха защита от света го лишават от юношеското обаяние, което тук, в ГИП, като кактусово цветче се излюпи от бодлите.

- Ккого - кого?

- Змей Горянин.

(Аха, има ги и такива ... Леко побледнява, усмихва се. Отдалечава се от апарата.)

- Е, нн-е... Извинявайте. -Защо?

- Не-не-що друго... Това не е за мене.

- Това е игра. Само игра.

- Там .. там нали знаят... Щ-щ-ще ме пратят по...

- Голяма работа, ще се пратят. „Извинявайте, сбърках но­мера".

~ He-не мога...

Ще трябва да се продемонстрира. Докторът сваля слушалката.

- Кхе-кхе-альо. (Миша слуша от другия, свързания апарат. Изчервява се, хихика.)

- Бъдете добър, Змей Горянин може ли да се обади,. — Кхе-кхе-кой?

- Змей Горянин.

- Няма го у дома.

- Какво-какво?

- Няма го у дома. Кхе-х-х...

- ..А кога ще си бъде?

- Вчера- Вчера замина в командировка.

- Извинявайте... (Прекъсва разговора.)

- Ха-ха-ха! Всичко разбрах. Т-така да бяхте казали веднага...

И какво беше разбрал? Че някакъв добър познат на Доктора, преструвайки се на пенсионер, специално бе чакал на другия край на жицата, за да разиграе за него този малък телефонен етюд. Но такова нещо нямаше (макар че само по себе си също е възможно). Не, никой не чакаше. Номерът бе произволен, импровизация.

- Е, така... Сега - вие. Същия номер. А аз - по свързания

телефон...

-Кхе...

- Зм-зм. 3-зм... Горянин...



- Нали Ви казаха: кхе-кхе, че Алексей Василиевич замина, (Прекъсва разговора.)

- Е, това е всичко - Докторът избърсва челото си, - и ето че ние с Вас изяснихме, че на номер 223-44-46 живее Алексей Василиевич, който пътува в командировки-. Астматичното старче - най-вероятно баща или тъст, което ни отговаряше, не чу името „Змей Горянин". Поради стопроцентовата готов­ност да чуе привичното...

- Какви са тези закачки, колега, за какво са тези майтапи?

- попитах тихо, когато всички си отидоха. .

- Тоест как за какво? - Д. С. веднага настръхна холерично.

- Вие какво - не разбрахте ли? Човек има право на игра, не сте забравили, нали? Тренировка на общуване. Защо тогава да не се използува чудестната възможност да излезнеш навън, без да излизаш от дома си? Вие сте невидимка и сте защитен от двойната възможност за прекъсване на общуването и от вашата, и от другата страна...

- Но нали това излиза извън рамките...

- Извън какви такива рамки?!-Той окончателно избухна.-Не сте ли опитвали, уважаеми колега, да преброите колко напразни позвънявания ви безпокоят всекидневно и колко скъ­поценна енергия се изразходва при това? Някои си звъни в три часа през нощта, мълчи, но въпреки това се чува, че е пиян. Пак звъни, пак мълчи, а третия път пита за Маша: как­ва прекрасна възможност човек да потренира доброжелателност! В проникновен ямб вие разказвате, че тук не е имало Маша, и няма, и вероятно никога няма да има, а той, толкова неудържимият абонат, нека забрави вашият но­мер завинаги; гласът обаче не вярва, настоява за обяснения, вие обяснявате, че това не е бирената фабрика, не е аптеката, не е зоопарка, не е планетариумът, гласът изказва известни хипотези относно вашата личност. Колко признателни тряб­ва да бъдем за тези тренировки на Съдбата, която се грижи за нас в делника и в празника! И ако Съдбата така или иначе не ни оставя, то защо ние да не й окажем съдействие?

- Но къде са гаранциите против злоупотреби? -Гаранциите?... Повтарям .ви, аз не знам какви са гаранци-

ите против злоупотребите с обикновените телефонни позвъ­нявания - може би вие знаете?... А що се отнася до ГИП, то за нас важи заповедта: „Твоята свобода да не става несвобода за ближния ти." Аз ли да ви обяснявам, че във всички норми и рамки, във всички закони, правила и тъй нататък има процепи, простори - това, което в техниката се нарича луфт - извест­но пространство, в което можеш да се движиш и натам, и насам, пространството е свободно? Така... Да кихнеш например, може винаги, нали? В космоса, на прием, по време на операция, на засе... (Киха.)... Уверявам ви, ние нито ей тол­кова не си добавяме от свободата, овладяваме само онази, която... (Още веднъж киха.) А телефонният тренинг има ре­дица строги ограничения...

- Като?... -Моля:

не се звъни вечер след десет и сутрин преди девет,

не се звъни на едно и също място повече от един път, в краен случаи - два пъти, ако не те помолят за това;

в никакъв случай не се използуват груб тон, двусмислени и оскърбителни изрази; независимо от това, как протича разговорът, всичко да бъде в сферата на шегата и без конфликти;

да се поставя слушалката още при първото настояване от другия край на жицата. Нима това не е достатъчно? Вие има­те право да попитате предварително измисленото лице или учреждение: „Какво дават при вас тази вечер?", но при ка­къвто и да е отговор: „Имате грешка", „Тук не е кино", „Избирайте правилно", „Нищо не даваме", „Идиот" - длъж­ни сте да положите максимум усилия, за да предизвикате добро настроение на другия край на жицата.

- А още какво може и какво не може?

- Не може да се пита: „А на кого съм попаднал?", ,Д ка­къв е Вашият номер?", „А вие с брада ли сте?". Може: ,3ие сте толкова любезни, не Ви ли попречих на работата?... Ако още не сте бил (а) на изложбата в Пушкинския музей, побър­зайте - скоро ще я закрият.- Имате приятен глас, много се радвам за задочното ни запознаване... Името ми е еди-какво си...Следвам в еди-кой си институт." Между впрочем подо­бен начин на запознаване с нищо не е по-осъдителен, откол-

кото например запознаването на танцовата площадка или ня­къде другаде. Господин Случай си знае правата. Знам дори една история, която в резултат на телефонна грешка бе склю­чен съпружески съюз, който не се оказа грешка.-

- Така, това, да допуснем, е прекрасно, а как ще реагирате, ако с непознат глас ви попитат: "E, защо ти пак не дойде?"; „И ти все още ревнуваш?..."; „Вие продадохте ли вече сиамс­ката котка (скиорските обувки)? ; „Според вас глупаците

полезни ли са, или са вредни?...". Или ако чуете твърдението: „Знаеш ли какво - аз все пак реших да родя детето".

- Е какво, ответната реакция зависи от много фактори, като: тонът на въпроса или декларацията, настроението и сте­пента на заетост на абоната, неговото семейно положение, фантазия, ерудиция, степен на опиянение и т.н. Във всеки случай възниква един или други етюд...

- Стига сте се шегували, колега! - сега се ядосах аз. - Вие прекрасно знаете че навсякъде, където се позвъни, може да се окаже, че има зает човек, нещастен човек, болен човек, умиращ човек. Знаете ли вие, че със своите тренировчици можете...

Тук Д. С. ме погледна така, че аз бях принуден да прекъс­на мисълта си. Това беше неговият „твърд знак" - израз на лицето, при който събеседникът става и си отива.

На другият ден, точно в десет вечерта иззвъня моят телефон. Непознат мелодичен глас от неопределен пол, нито нисък женски, нито висок мъжки, произнесе:

- Добър вечер, Вие не ме познавате. Аз просто искам да ви пожелая лека нощ.

- Благодаря. Извинявайте, а вие кой сте?... Но телефонът беше вече затворен.



Всички сме по малко баби

Аз съм малко объркан, Читателю. Пред мен са камара от набъбнали папки, в които са записани игри ана­литични обсъждания, купчина магнетофонни ленти... В глава­та е същото: хора, проблеми, беседи, игри, сцени, сеанси - да стоваря всичко това върху вас нямам никаква възможност. Какво все пак да отбера, за да ви дам поне приблизителна

представа за атмосферата... Как по-бързо да ви помогна да разберете, че играта е нещо напълно годно за лична употреба?... Както обикновеният, вероятно вече познатиятш автотренинг (АТ), като излиза от психотерапевтичните кабинети, не­удържимо става достояние на масовата психологическа култура, така и лечебно-тренировъчно-познавателните игри, ролевият автотренинг (PAT) - скоро, вече скоро...

Ето какво - представете си главата на Доктора (добре ли си я представихте?) - глава-поликлиника, до крайност на­тъпкана с пациенти, с техните проблеми, съдби и характери, с тяхното минало, настояще. С предполагаемото бъдеще... Сега си представете как в хола за игри или в нечий апартамент (или ако времето е хубаво - на някоя уединена полянка нап­ример в Измайловския парк) влизат от четири-пет до приб­лизително двадесет човека, Ако вие добре сте си представи­ли гореспоменатата глава, то сега ясно виждате, че съдържа­нието на същата мигновено се задвижва. Главата заприлич­ва на електронноизчислителна машина, мигат множество раз­лични лампички .(„Настроението на Дана.„ Комплексът на Никита... Взаимоотношенията на В. Л. и Н. К.... Антоан пак има разправии с жена си... Защо го няма Борис Алексеевич... Миналия път недообясних за подсъзнателната защита на самооценката, Н. нищо не разбра... Между Л. и Г. назрява несъвместимост, трябва някак да я понамаля... Ако А.Д. пак бъде пасивна...") - ето такива включвания и превключвания стават с достатъчно голяма скорост, за да може да се съгла­суват план-стратегия с план-тактиката, проблемите, харак­терът, и проблемите на всеки, вчера - с днес и утре...

Това е картинката отвътре; да кажем - една от множест­вото картинки. А как е отвън, отстрани?

Ето една от игровите сцени, аз я запомних добре, защото бях всред участниците.

ГИП: Ситуация-психологема„Всички смепо мал­ко баби", серия „Изненади на живота"

На масата обядват петгодишният Антон (играе. АБ.), той е също Син и Внук; Татко, той е и Зет, Баба, тя е и Тъща.

Антон не се храни както трябва, играе си с вилицата; Бабата се сърди, настоява Антон да се хра­ни както трябва; Таткото слуша и яде. Изведнъж

Синът пита:

- Татко, а защо баба е толкова скучна и свадлива? .Бабата, усмихвайки се напрегнато, гледа към

Таткото и чака. Какво ли ще отговори той?

Етюдът се разиграваше с повторение: импровизи­райки ролята на Таткото, последователно играха се­дем човека (три жени, четирима мъже). Получиха се следните варианти:

1.„Ид стража на авторитета"

- Извади вилицата от носа си и не плямпай , глупости. („А утре ти ще питаш Мама защо Татко е

такъв чудак?")

Бабата е смътно задоволена, Антон се абстрахира.

2."Животът е реален, животът есуров".



- Като станеш такъв като нея - ще узнаеш. Антон е смътно задоволен, Бабата плаче.

3. -На война когпр на война"

- Питай баба си.

Бабата мята чиния по Таткото, Антон смутено се усмихва.

4 Промеждутъчен ход

- Я виж, Тоненце, какво птиченце хвър-чи.. (Със сладък тон И едновременно хващайки го за ухото.)

Бабата сдържано тържествува, Антон си гледа кефа.

5. „И вълкът сит, и агнето цяло"

— Така ти се струва, Антоша, а защо тирее струва

- после ще ти обясня. (Намигайки, с обаятелна усмивка.)

Неудовлетвореност на Бабата, презрениеу Антон.

6. "Мерките са взети"

- Така ти се струва, Антоша, а защо ти се струва

- аз ей сега ще ти обясня. (Намигайки на Бабата и смъквайки колана.)

Баба се хвърля да защищава внука.

7. На „спирачки"

- (Меко, проникновено - неангажирано.) Виж какво, синчето ми, като се изхожда от принципа на

относителността, а също, като се има предвид проб­лемът за-психофизическия паралелизъм, всички ба­би малко мърморят и малко са скучни, а също така и всички ние сме малко баби, малко скучни и малко мърморим. Ето сега и аз ще ти помърморя малко за това, че ти ми зададе такъв скучен въпрос. Когато бях на пет години и имах баба, аз никога не задавах на татко си такива свадливи въпросчета, защото тат­ко имаше един голям-голям колан, много скучен... Бабата и Антон изпадат в хипнотично състояние.

Имаше и други варианти -Татко тъжно се смее; Татко ве­село мълчи; Татко гледа със страшни очи и пее ,3 тревата имаше щурче..."; Татко включва радиото, а тъкмо в този мо­мент предават „Как възрастните да възпитават децата" и т.н. - но всички тези варианти вече не са принципни.

Последва аналитично обсъждане с научни и етични коментари. По повод на всяка от сценките, както се изясни, може да се напише цел трактат: за това, как Татко се отнася към Сина, към Баба, към себе си и към проблема за взаимо­отношенията между поколенията; какви са възгледите му за възпитанието и как самия него са възпитавали: доколко той е културен, интелигентен, остроумен и находчив; доколко е спо­собен да чувствува и да разбира околните: може ли да урав-новесява в своето поведение различните интереси - своите и чуждите...

Всички се съгласиха, че оценката - добър или лош вариант, подходящ или неподходящ - зависи от това, как ще се погледне. От вътрешната позиция, от подразбиращите се (но не задължително осъзнавани) ценности. Ако например основ­ната ценност на Таткото означим с „мир в семейството", то ще свършат работа вариант № 5 и вариант № 7; ако е „само­утвърждаване", тогава № 1. Ако е „дисциплина и уважение към по-възрастните", Тогава пак № 1, а също и 4 и 6. Ако е „истината на всяка цена, истината, каквато аз я разбирам" -№ 2. Ако е „задоволяване на познавателните интереси на детето" плюс „мир в семейството" - № 4. Ако е „я всички си...", тогава № 3 и т.н. Най-сложното обаче се оказа именно това - точно да се изразят ценностите, да се формулират... В самата игра това става по-убедително.

8. Вариант „Доктор?

- Разбираш ли, Антоша (малко заговорнически), разбираш ли, човек става скучен поради това, че с него не си играят. От това и свадлив става, защото му е скучно и не си играят е него, нали си съгласен?... Ти нали също си скучен и свадлив, когато аз с теб не играя, нали така? („Ъхъ...") Ето така, а ако ти си играеш с Баба повечко, и при това понякога я слушаш, тя ще стане, ще видиш - тя ще стане весела-весела, нали така Анна Павловна?... (Бабата смутено кима.) А вилицата (още по заговорнически), а вилицата аз наТвое място бих извадил от носа - и завинаги, разбираш ли? За цял живот.

Има игри за един човек, за двама и за повече, игри за семейство, игри фантастични, социологически, философски... Колективни игри-спектакли, насочени към проблем на един от участниците, тлар. психодрами, изобретени преди поло­вин век от Морено1 като една от формите на психотерапията, също се провеждат. Понякога тук се споделят взаимни неща съвсем интимно, но, слава богу, аз досега нито веднъж не по­чувствувах нито насилствена изповедн&ст, нито натрапчива откровеност. А по време на ролевите не се изисква никаква „изразителност" „ както излезе. Понякога излиза потресава­що изразително - върхове на достоверност,на които би зави-дял всеки актьор, - именно поради това, че за никого нищо не трябва да се изобразява.

А вие, Читателю, на мястото на Таткото какво бихте отговорили?... Жалко, аз не се досетих, Д. С. токущо ми подсказа: по-интересно би било да се предложи и на вас тази ситуация като задача-психологема: да се даде само условието, а вариантите на отговорите да се вмъкнат в текста по-далеч, след няколко страници. Но нали и вие можете да предложи­те такава задачка на всеки от вашите познати - да, просто да вземете и да разиграете сценката, не е сложно... Сложно е само да решиш какво да отговориш, при това да решиш незабавно, моментално, а случаите като този в живота са по­вече от достатъчно: децата са такива. И тъщите са най-различни, и ценностите и вътрешните позиции... Не, задачка-та не беше от лесните - нали Таткото в идеалния вариант, както резюмира Докторът, трябваше да прояви изкуството да,




Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   16




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница