I. хистологична техника обща схема на подготовката на материал за хистологично изследване вземане на материал за изследване



страница1/5
Дата01.11.2017
Размер446.22 Kb.
#33630
  1   2   3   4   5


МЕДИЦИНСКИ УНИВЕРСИТЕТ

“Проф. Д-р П. Стоянов” – Варна

Факултет “Медицина”

Катедра “ Анатомия, хистология и ембриология”


Протоколна тетрадка


по „Цитология, обща хистология
и обща ембриология”

за студенти от I курс


специалност „Дентална Медицина”




УПРАЖНЕНИЕ № 1

ХИСТОЛОГИЧНА ТЕХНИКА. МИКРОСКОП - СВЕТЛИНЕН И ЕЛЕКТРОНЕН. УСТРОЙСТВО И РАБОТА СЪС СВЕТЛИННИЯ МИКРОСКОП


I. ХИСТОЛОГИЧНА ТЕХНИКА


ОБЩА СХЕМА НА ПОДГОТОВКАТА НА МАТЕРИАЛ ЗА ХИСТОЛОГИЧНО ИЗСЛЕДВАНЕ

  1. Вземане на материал за изследване – биопсия или некропсия; начинът на вземане зависи от целта на изследването. Оформяне на материала в блокчета с подходящ размер – до 1см3 при светлинно-микроскопско и до 1мм3 – при електронномикроскопско изследване.

  2. Фиксация - има за цел да запази структурата на клетките, тъканите и органите малсимално близо до живото състояние. Зависи от материала и от методите, които ще се използват.

СТОП - Обработката може да спре и материалът да се консервира за съхранение (само при някои фиксатори)

II’. Постфиксация.

  1. Включване на материала – има за цел да втвърди материала и да позволи нарязването му на достатъчно тънки срези. Зависи от целите и методите на изследването.Най- често при светлинно микроскопско изследване се използват различни видове парафини или замразяване на материала за изследване, а при електронно микроскопско изследване – изкуствени смоли:

    1. Промиване

    2. Просветляване

    3. Пропиване

    4. Изливане и оформяне

СТОП - Обработката може да спре и материалът да се консервира за съхранение

  1. Рязане и монтиране

    1. Рязане с подходящ микротом (при светлинно микроскопско изследване) или ултрамикротом (при електронно микроскопско изследване)

    2. Опъване на срезите и монтиране на предметни стъкла (при светлинно микроскопско изследване) или монтиране на ултратънките срези върху медни или стъклени мрежички. (при електронно микроскопско изследване)

СТОП - Обработката може да спре и материалът да се консервира за съхранение

  1. Оцветяване или контрастиране

    1. Рехидратация (ако е необходимо)

    2. Оцветяване (при светлинно микроскопско изследване) или контрастиране със соли на тежки метали (при електронно микроскопско изследване)

    3. Дехидратация

    4. Просветляване (при светлинно микроскопско изследване)

    5. Покриване с подходяша среда за монтиране (при светлинно микроскопско изследване)

СТОП - Обработката може да спре и материалът да се консервира за съхранение

а. Етапи при изготвяне на траен хистологичен препарат

(Виж презентацията!)



Б. Етапи при ОБРАБОТКА НА БИОЛОГИЧЕН МАТЕРИАЛ ЗА ЕЛЕКТРОННОМИКРОСКОПСКО ИЗСЛЕДВАНЕ

(Виж презентацията!)



ІI. МИКРОСКОПИ

УСТРОЙСТВО И РАБОТА СЪС СВЕТЛИНЕН МИКРОСКОП

1. Определение за микроскоп:

Микроскопът e оптически апарат, чрез който клетката става видима за човешкото око,чрез способността на микроскопа да увеличава и разделя детайлите.



  • Мерните единици, с които се измерва големината на обектите са 1 mm = 1000 µm = 1 000 000 nm = 10 000 000 Å
    Разделителна способност – най-малкото разстояние, на което две точки могат да бъдат разграничени една от друга. Тя зависи от качеството на лещите, вида на източника на светлината, от дебелината и качеството на наблюдавания препарат.

  • Дълбочина на фокуса – възможността на лещите да изтъкват близки една до друга структури в препарата, но разположени на различна дълбочина. Дълбочината на фокуса намалява при по-големи увеличения.

2. Видове микроскопи:

А/ Оптични (фотонни):

  • Обикновени:

1/ Прост светлинен микроскоп - в състава му влиза само една леща;

2/ Съставен светлинен микроскоп - изграден от серия лещи, чрез които постига многократно увеличение на наблюдавания обект. Това е най-употребяваният тип микроскопи в преподавателската, научната и диагностичната практика. Този тип микроскопи имат висока разделителна способност.

  • Специални:

1/ Фазовоконтрастен микроскоп

2/ Тъмно-полев микроскоп

3/ Интерферентен микроскоп

4/ Флуоресцентен микроскоп

5/ Ултравиолетов микроскоп

6/ Поляризационен микроскоп

7/ Конфокален сканиращ микроскоп

8/ DIC (differential interferent contrast; диференциален интерферентен контраст)

Б/ Електронен микроскоп - за формирането на образа на обекта се използва поток електрони преминаващи през електростатични и електромагнитни лещи. Видове:

1/ Трансмисионен;

2/ Сканиращ;

3/ Високоволтов

3. Устройство на светлинния микроскоп:

(Виж презентацията!)



А/ Механична част:

  • Статив

  • Колона с носещо рамо,

  • Тубус

  • Револвер за смяна на обективите

  • Предметна масичка

  • Държател на кондензора

  • Система за грубо и фино регулиране на разстоянието между обекта и обектива (макро и микровинт)

  • Винтове за придвижване на предметната масичка или за частите на осветителната система.

Б/ Оптична част:

а/ Осветителна система

б/ Кондензор

в/ Окуляри - видове: хюгенсови, компенсационни, планокуляри, проекционни, фотоокуляри

г/ Обективи – характеристики


Характеристики на обектива (Виж презентацията!):
1/ Увеличителна способност

2/ Числена (нумерична) апертура /NА/ NА=n х sin α

за въздуха - n=1.000

за водата - n=1.333

за стъклото - n=1.520

З/ Тип на корекция:



Ахромати - с частично коригирана хроматична и сферична аберация

Апохромати /Аро/ - с напълно коригирана хроматична и сферична аберация

Планообективи /Plan- планахромати, планапохромати/ - с напълно коригирана сферична аберация.

4/ Сухи, водноимерсионни (60х) и масленоимерсионни (90х, 100х) / Н, НI, I, OI/




4. Формиране на образа на обекта - Съгласно законите на геометричната оптика обективът дава УВЕЛИЧЕН, ОБЪРНАТ и РЕАЛЕН ОБРАЗ на обекта, върху който кондензорът събира светлинния сноп, излизащ от източника. От своя страна окулярът дава УВЕЛИЧЕН,ПРАВ и НЕРЕАЛЕН образ на образа, получен от обектива. Според теорията на създателя на съвременния оптически микроскоп -немския физик Е. Аббе, микроскопският образ е образ на светлинния източник, изменен от обекта, който играе ролята на дифракционна решетка. Образът се получава от интерферирането на лъчите, преминали край обекта (оптичен сноп) и от лъчите, дифрактирали в него (дифрактирал сноп).

5. Разделителна способност /R/ R=0.61λ_

NA

λ - дължината на светлинната вълна

- числената апертура на обектива
Със светлинния микроскоп R достига 0.2 µm (0.0002 mm), т.е. 500 пъти повече, а с електронния микроскоп 0.2 nm (0.0000002 mm) или 500 000 пъти повече.

6. Общо увеличение на микроскопа =Увел. Об. x Увел. Ок.

7. Оптимално и максимално допустимо увеличение на дадена микроскопска система:

Опт. увел. =Увел. Об. x Увел. Ок. = 500 NА


Макс. увел.=1000 NА

Резкостна дълбочина - дебелината на слоя на обекта, в който всички детайли се виждат на фокус.



11. Грижи за микроскопа:

  1. Най-големите врагове на микроскопа и осбено на оптичните му части са: ПРАХЪТ, МАЗНИТЕ СЛЕДИ И МЕХАНИЧНИТЕ НАРАНЯВАНИЯ. ОПТИЧНИТЕ ПОВЪРХНОСТИ И ДИАФРАГМИТЕ на микроскопа НЕ СЕ ПИПАТ С РЪКА.

  2. Оптичните части се почистват чрез издухване с гумена крушка, при зацапване с масло - с алкохол, а повърхността на предните лещи – с ксилол. Прахът по боядисаните части на микроскопа се почиства с четка, а при по- силно замърсяване – с алкохол или ксилол.

  3. Когато не се работи с микроскопската апаратура, тя трябва да се постави на закрито или да се използват КАЛЪФИ от плат.

8. Работа с микроскопа:

  1. Микроскопът е дълговечен апарат, ако се полагат грижи за него. Той изисква НЕ прилагане на сила, а ВНИМАТЕЛНО МАНИПУЛИРАНЕ.

  2. Микроскопирането започва винаги с ОБЕКТИВА С НАЙ-МАЛКОТО УВЕЛИЧЕНИЕ. Той се наглася чрез внимателно завъртане на револверния механизъм, при което със специфичното щракване обективът попада на мястото (в гнездото) над обекта.

  3. Проверяване изправността на осветлението. Зрителното поле трябва да се вижда през окулярите като светъл кръг, при което допълнително може да се нагласи диоптърът на окулярите и тяхното центриране се изравнява с междузеничното разстояние. Кондензорът се повдига до максимално горно положение и се нагласят наличните бленди и филтри.

  4. Правилно поставяне на хистологичния препарат в гнездото на предметната масичка. При това действие предметното стъкло се поставя да лежи на масичката, като ПОКРИВНОТО СТЪКЛО ТРЯБВА ДА Е ОТГОРЕ.

  5. Приближаване на препарата максимално близко до обектива се извършва под КОНТРОЛ, (ГЛЕДА СE ОТСТРАНИ НА МИКРОСКОПА, а не през окулярите) и чрез завъртане на макровинта за намиране на фокусното разстояние препаратът трябва да е отдалечен на около 2-3 мм от обектива, ако няма конструкторско ограничение. Съвременните микроскопи имат вградена защита на отдалечение 1-2 см, която се усеща чрез макровинта.

  6. Намиране на фокусното разстояние - поглежда се през окулярите, при което отново се завърта макровинтът, като ПОСОКАТА НА ВЪРТЕНЕ Е ОБРАТНАТА на предишното действие (ПРЕПАРАТЪТ СЕ ОТДАЛЕЧАВА от обектива). При внимателно манипулиране се намира фокусното разстояние, и ако е необходимо чрез микровинта се прави допълнителна фина настройка, така че образът да се вижда най-ясно.
    Наблюдаване на препарата -

    1. Препаратът се разглежда чрез Меандров начин на микроскопиране (в Мала Азия река Меандър има по поречието си много дъговидни извивки)

    2. Последващо по-подробно разглеждане на определена структура от препарата - съответната зона се центрира в зрителното поле чрез обектива с по-голямо увеличение. Избира се обектив със следващо по-голямо увеличение и се наглася върху обекта чрез завъртане на револверния механизъм. При наличие на синхрон между обективите фокусното разстояние съвпада, но в определени случаи се налага ДОФОКУСИРАНЕ ЧРЕЗ ЗАВЪРТАНЕ САМО НА МИКРОВИНТА за фокусното разстояние.

    3. За наблюдаване с обективи с по-голямо увеличение се изисква ПО-СИЛНА СВЕТЛИНА, което се постига чрез ОТВАРЯНЕ НА БЛЕНДИТЕ, НАГЛАСЯНЕ НА КОНДЕНЗОРА или МАНИПУЛИРАНЕ С ФИЛТРИТЕ.

  7. Когато се преминава към наблюдение с по-силен обектив, ако фокусирането не съвпада, обективът трябва да се приближи към препарата при НАБЛЮДЕНИЕ ОТСТРАНИ НА МИКРОСКОПА, след което ходът на отдалечаването до получаването на остър образ се контролира с окуляра. ВСЕКИ НАТИСК върху препарата МОЖЕ ДА БЪДЕ ФАТАЛЕН ЗА ЧЕЛНАТА ЛЕЩА НА ОБЕКТИВА. ОСОБЕНО ВНИМАТЕЛНО трябва да се работи с ИМЕРСИОННИТЕ ОБЕКТИВИ, чието работно отстояние от обекта е твърде малко под 1 мм. След работа те трябва да се почистват с мека суха кърпа, а при нужда и навлажнена с КСИЛОЛ, но не и с алкохол.

  8. Завършване на наблюдението - микроскопът се загася, а за улесняване на манипулирането с препарата, револверният механизъм се завърта, така че върху наблюдавания обект да попадне или най-малкият обектив, или свободно от обектив гнездо, ако има такова. Допълнително предметната масичка може да се отдалечи от обектива чрез завъртане на макровинта за фокусното разстояние. Препаратът се изважда от предметната масичка и се оставя на определеното място.

Внимание!

При разглеждане на хистологични препарати, се наблюдават ТРИИЗМЕРНИ СТРУКТУРИ НА ДВУИЗМЕРНИ СРЕЗИ!

(Виж презентацията!)






ПРАКТИЧЕСКА ЧАСТ
А. ПОСЛЕДОВАТЕЛНОСТ ПРИ РАБОТА СЪС СВЕТЛИНЕН МИКРОСКОП



Б. Наблюдение на цитологични и хистологични препарати


1.

1

Кръвни клетки (еритроцити, левкоцити) - кръвна натривка (човек). Оцветяване по Папенхайм.






2.

4

Хепатоцити (чернодробни клетки) - черен дроб (човек). Оцветяване с хематоксилин - еозин (ХЕ).










УПРАЖНЕНИЕ № 2
КЛЕТКА (ЕУКАРИОТНА ЖИВОТИНСКА)

ВЪНШНА МОРФОЛОГИЯ НА КЛЕТКАТА





Въпроси за самоподготовка:

1. Понятие за клетка. Основни постулати на клетъчната теория. Прокариотна и еукариотна клетка. Основни характеристики на еукариотните клетки.

2. Външна морфология на еукариотните клетки – големина, форма и цвят. От какво зависи външната морфология на клетките?





I. Големина на клетката


1.

1

Натривка от кръв (човек). Оцветяване по Папенхайм.





1. Малка сферична клетка (малък лимфоцит);

2. Средно голяма сферична клетка (гранулоцит).







2.

3

Яйчник (котка). Оцветяване с ХЕ.





1. Голяма сферична клетка (овоцит);

2. Maлка сферична клетка (фоликуларна клетка).












II. Форма на клетката


3.

A. Плоски (сквамозни) клетки. Б. Кубични (изопризматични) клетки (надлъжен и напречен срез). Хексагонално очертание на клетката /стрелка/. В. Призматични (цилиндрични) клетки. Триизмерна реконструкция. (Виж презентацията!)


4.

4

Черен дроб (човек). Оцветяване с ХЕ


Полиедрични клетки (хепатоцити)





5.

5

Тънко черво (котка). Оцветяване с XЕ.


1. Вретеновидна клетка – гладкомускулна клетка

2. Призматична (цилиндрична) епителна клетка – ентероцит.







6.

8

Гръбначен мозък (котка). Импр. по Кахал.


Звездовидна клетка (невроцит)



7.

7

Малък мозък (котка). Импрегнация по Кахал.


1. Малки зърнести клетки (неврони)

2. Големи крушовидни клетки (неврони)







8.

Клетка с форма на двойно вдлъбнат диск (еритроцит)

(човек). СЕМ. (Виж презентацията!)





III. Цвят на клетката


9.

Еритроцити (човек). Свеж препарат. Микроснимка. (Виж презентацията!)

Каталог: Structure -> Dentistry -> Documents
Documents -> Цел на упражнението: Идентифицирайте h-образната форма на централно разположеното сиво мозъчно вещество, съдържащо много неврони, и заобикалящото го бяло мозъчно вещество в гръбначния мозък
Documents -> Обща и клинична патология
Documents -> Конспект по " анатомия и хистология " за специалност " Дентална медицина "
Documents -> Конспект за студентите от специалност „дентална медицина V курс за учебната 2013/2014 г
Documents -> Конспект по цитология, обща хистология и обща ембриология
Documents -> Конспект по дентална клинична алергология фдм – му, Варна Обща част
Documents -> Конспект за държавен изпит по пародонтология и зол катедра по Пародонтология и дентална имплантология-фдм
Documents -> Конспект по дерматология и венерология за студенти- дентална медицина V курс за учебната 2012/2013 година
Documents -> Факултет по дентална медицина катедра по Протетична дентална медицина и Ортодонтия к о н с п е к т по


Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница