I. Кратка характеристика на данъчния процес

III.Защита в етапа на контролната дейност

трол за спазване на данъчното законодателство – чл. 3, ал. 2; чл. 6, ал. 1; чл.10; чл. 67 ДПК.

Глава Х урежда правилата на производството по издаване на данъчни актове, т.е. същинската контролна дейност. Началото на този етап поставя акта за възлагане – чл. 63, ал. 1 ДПК. Без съмнение това е индивидуален административен акт и като такъв трябва да отговаря на разпоредбите на чл. 15, ал. 2 ЗАП – аргум. от чл. 69 ДПК.

Кодексът е изключил възможноста за обжалване на акта за възлагане и това считам за правилно – чл. 71 ДПК. Този административен акт не засяга права и не създава нови задължения за данъчния субект. Липсва правен интерес да възразява срещу данъчна ревизия или проверка. Чрез тези способи данъчните органи извършват една от основните си дейности – чл. 67, ал. 1, т. 5 ДПК. От друга страна данъчните субекти имат интерес да се установи, че са изрядни данъкоплатци. Затова възможността за възразяване срещу акта за възлагане не е уредена в ДПК.

По друг начин стои въпроса при законосъобразно възникнало данъчно процесуално правоотношение. При осъществяването му се се реализират правата и задълженията на страните в него. И тук вече не просто могат да бъдат застрашени, а наистина увредени правата на контролирания субект.

Възможноста чрез която проверявания данъчен субект може да противодейства в хода на същинската контролна дейност по издаване на данъчен акт е чрез

1. 
   Жалба за бавност уредена в чл. 114 ДПК
   

е била позната на гражданското процесуално право при въвеждането й със Закон от 16 юни 1922 г. В гражданското съдопроизводство понастоящем действа от 1999 г. и е регламентирана в чл. 217-А ГПК.*

В данъчния процес обаче жалбата за бавност притежава специфични особености, които са предмет на изложението.

Въвеждането на този институт в данъчния процес има за цел да предотврати необоснованото забавяне в дейноста на данъчната администрация.

1. 
   Приложно поле на жалбата за бавност в данъчния процес
   

защитата. Тя трябва да може да се търси и реализира не само след завършване на процедурата. По-правилно е правото на защита да може да се упражни от началната фаза на процеса. В това отношение възможноста по чл. 114 ДПК несъмнено е постижение в уредбата на данъчния процес.

* подробно вж. д-р Силви Чернев – “Жалба за бавност по ГПК”, спис.

“Търговско право”, кн.5 от 1999 г., стр. 16

Систематическото тълкуване на чл. 114 ДПК разкрива специфична особеност на този институт. Макар уредена в главата за произвоството по изда-

ване на данъчни актове, жалбата за бавност може да бъде защитно средство и в други етапи на процеса, които предвиждат възможност за административен контрол.

Данъчният субект има възможност след завършване на контролната дейност да обжалва акта по реда на глава ХI ДПК.

Специфичното на жалбата за бавност в ДПК е възможноста за защита на правата още в производството по издаване на данъчен акт. Кодексът позволява на засегнатите да подават не само една жалба за бавност. Допустимо и възможно е всяко едно действие или неспазването на който и да е срок от установените (напр. чл. 74, ал. 2; чл. 77, ал. 2; чл. 108, ал. 1; чл. 119; чл. 163, ал. 1; чл. 228, ал. 3 ДПК) да бъде предмет на отделна жалба за бавност.

2. 
   Предмет на жалбата за бавност в данъчния процес
   

жалба за бавност са две. Те са посочени в чл. 114, ал. 1 ДПК.

Според мен те са от субективно естество и от обективен характер.

1. 
   Трябва да има “забавяне”. Кога има забавяне? Когато задължението остане
   

“Забавяне” ще е налице всякога, когато данъчната администрация не е спазила установен

срок – напр. чл.74 ДПК.

2. 
   Забавянето трябва да е “неоснователно”. Какво ще рече това? Трудно би могло да се
   

Затова считам, че тази първа предпоставка за подаване на жалба за бавност е от субективно естество. Водещо е вътрешното убеждение на данъчния субект, че конкретното процедурно забавяне е “неоснователно”. Без значение са мотивите формирали го. Т.е. със затвърждаване на вътрешната убеденост относно неоснователноста ще е изпълнена едната от установените в чл. 114, ал. 1 ДПК предпоставки за реализиране на правото на данъчния субект да подаде жалба за бавност.

2. 
   Втората предпоставка е забавянето да е извън установените срокове. По въпроса
   

облигацията, изд. “БАН”, София 1990 г., стр. 272

има или не забавяне трудно би могло да се спори. ДПК по несъмнен начин регламентира

сроковете (чл. 17, ал. 1; чл. 20, ал. 5; чл. 28, ал. 4; чл. 33, ал. 1 и др.) поради което считам, че наличието или липсата на тази предпоставка е от обективен характер. Ако поведението на данъчния орган (изразващо се най-често в бездействие) е в обективно противоречие с установен в кодекса срок, то не би следвало да има пречка сезирания с жалбата за бавност орган да установи това несъответствие.

Лексическото и логическо тълкуване на чл. 114, ал. 1 ДПК разкрива, че абсолютна предпоставка за основателноста на жалбата за бавност е комулативното проявление във времето на двете предпоставки едновремено.

3. 
   Производство по жалбата за бавност в данъчния процес
   
   1. 
      Субекти на жалбата за бавност
      
      1. 
         Жалбоподател, респ. право да подаде жалба жалба за бавност има данъчен субект
         

Бездействието му може да се приеме като липса на волеизявление по отношение забавяне на процедурата. По-горе посочих, че това е предпоставка от субективно естество. Данъчния субект има право (чл. 114, ал. 1, началото ДПК) което самостоятелно преценява дали да упражни или не. Дори да бездейства това няма да спре данъчното производство. Подавайки жалба за бавност ще съдейства за по-скорошното приключване на този етап и преминаване на данъчния процес в следващ.

Относно възможноста в по-късен момент да подаде жалба за бавност считам, че това се изключва като възможност от само себе си. Няма логика при положение, че производството вече е в последващ етап да се подава жалба за бавност заради допуснато забавяне в предходния.

Това подчертава динамичния характер на данъчния процес. Данъчните субекти отговарят за защитата на собствените си интереси. Не упражнят ли правата си на защита в някои от етапите на процеса, те могат да сторят това в следващия или да поставят въпроса за увреждането на правата при съдебното обжалване.

2. 
   Начин на подаване на жалбата за бавност
   

Нормата мълчаливо препраща към чл. 234 и сл. ДПК. Сигналната функция на жалбата за бавност се проявява и възникналия проблем се поставя за разрешаване пред горестоящ орган. Извършващите контролната дейност служители на данъчната администрация са лишени от възможноста чрез действия или обяснения да забавят или попречат на жалбата за бавност да изпълни сигналната си функция. За допуснатите слабости виновните длъжностни лица носят отговорност – аргум. чл. 237, ал. 1, т. 14 ДПК.

В зависимост от обстоятелството на кого е възложена данъчна ревизия (чл. 107, ал. 1 ДПК) жалбата за бавност трябва да бъде отправена до горестоящия му данъчен орган. Това подкрпя казаното за приложното поле на този институт в данъчния процес /част IV, т. 1/. Тази защита може да се търси само в етапите в които данъчните органи упражняват права за чиято правилност следи горестоящ в структурно отношение орган от същата система – напр. чл. 163, ал. 1; чл. 177, ал. 3, изр. 2; чл. 185, ал. 11 ДПК.

Най-често контролна дейност се осъществява от органите на териториалната данъчна дирекция. В този случай компетентен да се произнесе по жалба за бавност е регоналния данъчен директор – аргум. чл. 239, ал. 1, т. 1 ДПК.

Не съществува пречка контролната дейност да се осъществи от данъчни служители на регионалната данъчна дирекция – чл. 239, ал. 1, т. 7 ДПК. В тази хипотеза компетентен да се произнесе по жалба за бавност ще бъде главния данъчен директор – аргум. чл. 237, ал. 1, т. 14 ДПК.

В конкретни случаи (чл. 163, ал. 1; чл. 177, ал .3, изр. 2; чл. 218, ал. 2 и др. ДПК) горестоящ данъчен орган по смисъла на чл. 114, ал. 2 ДПК е Директора на Агенцията за държавни вземания. Компетентноста му е в етапа по събиране на вземанията. Правомощията му са свързани с въпросите за обезпеченията, принудителното изпълнение и защитата срещу него. Какви са тогава

3. 
   Правомощия на горестоящия орган
   

изр. 1 ДПК. Няма съмнение, че забава в този случай неможе да има. Императивноста на разпоредбата е ясна. Не само това. В максимално кратък 3-дневен срок е длъжен писмено да се произнесе по нея. Не стори ли това ще наруши основните начала на законност и еднакво прилагане (чл 5 и чл. 9 ДПК) с което ще опорочи процедурата и ще засегне права на данъчния субект. Указанията му са задължителни за данъчния орган, чието поведение е предмет на жалбата за бавност.

Процесуалният характер на нормата на чл. 114 ДПК ясно личи от обстоятелството, че органа взел становище по жалба за бавност е задължен да уведоми жалбоподателя за разпореденото от него. Това не става с отделен акт. На жалбоподателя се изпраща препис от задължителните писмени указания дадени на проверяващия орган – чл. 114, ал. 4 ДПК. Те гарантират данъчния субект срещу продължаващо нарушение на правата му от една страна, а от друга способстват за законосъобразно преминаване на процеса в следващ етап.

Няма съмнение, че горестоящия данъчен орган действа в условията на оперативна самостоятелност. Преценката му се базира на изложеното в жалбата, разпоредбите на кодекса и установеното от него. Съобразно това той може да уважи или не жалбата за бавност.

В случай, че я уважи дава разпорежданията си как точно да се отстранят допуснатите слабости. Може да укаже и начин за това. При такава хипотеза няма съмнение, че данъчната администрация е увредила правата на данъчния субект. В случай на причинени в резултат на това вреди данъчната админи-страция на общо основание носи отговорност за действията си – чл. 25 ДПК.

Ако остави жалбата без уважение макар непосочено в кодекса считам, че това трябва да стане мотивирано. Противното би означавало незаконосъобразно поведение в противоречие с кодекса (чл. 114, ал. 3; чл. 237, ал. 1, т. 14; чл. 239, ал. 1, т. 1; чл. 229, ал. 2 ДПК) и този данъчен акт (чл. 26 ДПК) ще подлежи на обжалване.

В етапа на съдебния контрол (напр. чл. 121, ал. 1; чл. 131, ал. 1; чл. 229, ал. 4 ДПК) всякога може да се направи искане за установяване незаконосъобразноста на акт, действие или бездействие на данъчен орган, при или по повод изпълнение на дейноста му. Съдебния контрол е за законосъобразност (чл. 129, ал. 3 ДПК) и при установено неспазване на процесуалните разпоредби на кодекса, в правомощиятана съда е да отмени изцяло или отчасти обжалван данъчен ревизионен акт – чл. 130, ал. 1 ДПК.

V. В заключение искам да подчертая, че възможноста за защита правата на данъчните субекти регламентирана в чл. 114 ДПК е средство за преодоляване на незаконосъобразното развитие на правоотношенията в някои от етапите на данъчния процес.

Макар кратко уредена и пестеливо регламентирана жалбата за бавност има съществено значение при практическото приложение на нормите от данъчния процес.