И логически операции I. Етапи при разработката на приложения



Pdf просмотр
страница1/3
Дата05.04.2023
Размер0.55 Mb.
#117226
ТипЗадача
  1   2   3
4-създавене-на-програмен-код


1
Създаване на програмен код. Операции във Visual Basic. Аритметични
и логически операции
I. Етапи при разработката на приложения
1
Уточняване на потребителския интерфейс – Обикновено този етап преминава в съвместна работа с човека, поставил задачата. Уточняват се вид и брой менюта, бутони – брой и разположение, размер и брой форми, цветово офорление и т.н.(Имайте предвид, че
никой клиент не знае точно каква програма иска, но всеки съвсем точно знае каква не
иска.)
2
Създаване на програмен код за активизация на визуалния интерфейс, подготвен в
първия етап - Обектите в начертаната вече форма сами по себе си не биха правили нищо, докато не се напише програмен код, за начина, по който те би трябвало да реагират. (Една
програма върши това, което сте записали в нея, а не това, което Ви се иска.)
3 Търсене на грешки в програмния код –
a Тъй като първият вариант на програмата никога не е верен, започвайте
направо с втория.
b Ако в програмата има грешки, значи сте работили правилно
4 Отстраняване на грешките
II.
Създаване на програмен код
писане на програма. Програмния код написан на
Visual Basic коренно се различава от този на Turbo Pascal, който познавате. Разликите се състоят в начина на писане и изпълнение. В Turbo Pascal една програма се изпълнява от начало до край, като в нея се предвиждат всички възможни потребителски варианти на реакция. При VB се пише код за реакция на дадено конкретно събитие – кликване с мишка на бутон, натискане на клавиш от клавиатурата и т. н. Далеч не за всички събития се съставя код (те могат да бъдат много и хаотични – блъскане по клавиатура, щракване с друг бутон на мишка, кликване извън дадено поле), а само за определено съзнателно очаквано действие.
В момента, когато настъпи такова събитие, VisualBasic търси код, който да указва какво да направи при настъпването му. Кодът, който реагира на конкретно събитие, се нарича
„манипулатор за обработка на събитие”. Точно това е една от основните особености на събитийно-управляемото програмиране: част от програмния код се изпълнява само при настъпване на конкретна ситуация. Дали компютърът ще реагира на определено действие от страна на потребителя зависи от нас. Затова трябва много добре да преценим какви манипулатори ще пишем и на какви събития ще реагират те.
Всеки обект може да има един или няколко манипулатора за обработка на събития. Всеки манипулатор отговаря за обработката на едно конкретно събитие. Този вид програмиране се нарича СЪБИТИЙНО ПРОГРАМИРАНЕ
1. Видове събития a. събития свързани с клавиатурата b. събития свързани с мишката c. програмни събития
2. Създаване на манипулатор за обработка на събития


2 a. Да се определи коя част на потребителския интерфейс трябва да реагира на събитието b. Да се отвори прозореца Code c. Да се определи събитието, което трябва да реагира ВБ d. Да се напише код за обработка на събитието
Преди да се пишат манипулатори трябва да се убедим, дали всички обекти имат имена. Не може да се променят имената след написване на манипулатора, защото в противен случай манипулаторите трябва да се напишат отново.
Частите на интерфейса, за които могат да се напишат манипулатори са следните: ФОРМИ,
ОБЕКТИ (командни бутони, контролни полета...) и ПАДАЩИ МЕНЮТА
Манипулаторите на събития предствляват програмен код и той се пише в съответния прозорец, който се извиква по следния начин: F7(Code) или двукратно щракване с левия бутон на мишката. Когато се пише манипулатор за падащо меню се щраква върху командата, за която ще се пише манипулатора.
3. Части на манипулатор за обработка на събитие – ВБ извежда на екрана празен манипулатор за обработка на събитие. Той се състои от два реда:
Private Sub mnuEditUndu_Click()
End Sub
Private Sub – идентифицира процедурата като подпрограма
Име на обекта – подменю Undo на менюто Edit
Име на събитие – натисване на бутона на мишката ( Click)
Двойка скоби – там евентуално се съдържат данни, необходими на програмата да работи, в този случай няма
ВСЕКИ ПЪТ, КОГАТО СЕ ПРОМЕНЯ ИМЕТО НА ОБЕКТ, ТО ТРЯБВА ДА СЕ ПРОМЕНЯ И ВЪВ
ВСИЧКИ МАНИПУЛАТОРИ, КЪДЕТО Е ВПИСАНО
4. Разделяне на прозореца Code на две части Window\Split или с натиснат ляв бутон върху лентата Split
5. Редактиране в прозореца Code – работи като проста текстообработваща програма.
Изтриването става по познатия начин.
6. Преглеждане на различни манипулатори за обработка на събития –

избира се име на обект от списъчното поле Object – Procedure

използване прозореца Object Browser


3 7. Избиране на манипулатор за обработка на събитие чрез прозореца Object Browser – най-полезен когато се разглеждат събития записани в различни файлове. Извежда се на екрана View\Object Browser. Избира се проект от библиотеката. Избира се файл на форма от показаните в левия панел (Classes)
Избира се манипулатор за обработка и се щраква двукратно върху него. Записаните събития са в получер шрифт.
В една и съща форма не може да има два манипулатора за събитие с едно и също име.
Това, обаче е възможно в различни форми.
8. Манипулатор за обработка на събитие, който е необходим на всяка програма – манипулатор за спиране на програмата. Използват се два варианта End и Unload Me.
За препоръчване е да се използва Unload Me. За тази цел, обече е задължително всички форми да се затварят по този начин. Дори само една да не се затваря така, се налага използването на командата End.


Сподели с приятели:
  1   2   3




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница