И н ф о р м а ц и я относно: Бизнес климат във Филипините Обща информация

ОТНОСНО: Бизнес климат във Филипините

1. 
   Обща информация
   

Република Филипините е разположена в Югоизточна Азия. Филипините са един от най-големите архипелази в света, съставен от 7107 острова, групирани в три географски региона: Лузон в северната част, Висаяс в средата, и Минданао в южната част. Манила, столицата на страната, е на остров Лузон. Населението на Филипините е близо 100 милиона. Гъстота на населението на страната 308 души на квадратен километър.

Филипинците са основно от малайски произход, въпреки че през вековете населението е обогатено чрез вливания на китайска, арабска, испанска и американска кръв. Този разнообразен произход може да бъде забелязан при физическите характеристики на хората и в техните културни ценности, обичаи и традиции, песни, танци, храна и фестивали. Повече от 90 процента от филипинци са християни, а по-голямата част (80.9%) от християнското население са католици. Останалите 10 процента от населението на страната са мюсюлмани или местни религии.

Политическа и правна система

Конституцията на Филипините предвижда президентска система на управление на страната. Има двукамарна законодателна власт, съставена от Камара на представителите и Сенат. Изпълнителната власт се ръководи от президента. Съдебната власт се оглавява от Върховния съд. Трите власти са независими една от друга и работят самостоятелно.

Филипините са разделени на региони, провинции, главни градове, общини и села(барангай). Страната има 17 региона, 81 провинции, 144 главни градове, 1490 общини и 42 027 села. Селата са най-малката административна единица. Местните власти управляват административните единици с подобни на изпълнителната власт структура и функции. Провинциите се ръководят от управители, докато градовете и общините се управляват от кметове. Градовете и общините се състоят от села, начело на които стоят „барангай капитани“. Всички ръководители в местната власт се подпомагат от бордове на съветници.

Всички икономически субекти, които развиват дейност във Филипините, трябва да действат в съответствие със законите на национално и местно ниво. Тези закони уреждат антитръстовите въпроси, трудовите взаимоотношения, банковото дело и финансите, застраховането, сигурността, безопасността на храните, изискванията за качество, рекламните и търговски практики, както и екологичните стандарти. Националните закони уреждат въпросите, свързани с корпорациите, партньорските структури и операции.

Език

Официален национален език на страната е филипинския, въпреки че английският език е широко разпространен и е средство за комуникация в бизнеса, училищата и правителството. Има осем основни диалекти, говорени от по-голямата част от филипинците: Тагало, Себуано, Илокано, Хилигайнон или Илонгго, Биколано, Варай, Пампанго и Пангасиненсе. Има 78 големи езикови групи, с повече от 500 диалекта. Испански, китайски и арабски език се говорят от малките малцинства.

Нормалното работно време във Филипините е с продължение от осем часа, обикновено от 8:00 часа до 17:00 часа, от понеделник до петък, с обедна почивка от 12:00 часа до 13:00 часа. Някои частни предприятия работят и в събота. Търговските банки, като цяло, са отворени за клиенти от 9:00 часа до 17:00 часа, от понеделник до петък.

Филипините са в часова зона, която е осем часа напред от Гринуичкото време.

Официални празници

Във Филипините се спазват следните официални празници:

Филипините има свободна пазарна икономика с активен частен сектор. Правителството е приватизирало повечето от държавните корпорации и продължава провеждането на структурни реформи за либерализиране на вноса, освобождаване от държавен контрол на жизненоважни индустрии, както и за въвеждане на облекчени инвестиционни правила.

Страната работи по укрепването на нейните отрасли, за да могат да бъдат конкурентоспособни в световен мащаб. Активно привлича инвестиции, най-вече чрез законодателни действия, което имат за цел да включването на чуждестранни компании в ключови области на местната икономика. Правителството провежда политика за интегриране на Филипините по-тясно в регионалната и световна икономика.

Икономически растеж

През 2012 година брутният вътрешен продукт на Филипините беше 425,2 милиарда щатски долара. Брутният вътрешен продукт на глава от населението през 2012 година беше 4,380 щатски долара. Икономическият ръст на страната през 2013 година беше 7,0%, а през 2014 година - 6,1%.

През 2014 г. общата трудова заетост в страната беше 37,8 милиона души или 92.5% от работната сила. От тях 52.6% са заети в сектора на услугите, 31,3% са в земеделието, а 16,1% са в промишлеността. По-голямата част от работещите говорят английски език и имат добра квалификация. Чуждестранните фирми във Филипините, които наемат филипинци, дават висока оценка за възможностите им като ръководни кадри, техници, специалисти и работници.

Според международните рейтингови компании, Филипините са сред първите 30 най-добри места в Азия за живеене. Изследване за 2014 година, проведено между живеещи в Азия емигранти, сравнява стандарта на живот в 265 места на континента въз основа на категории като климат, качество на въздуха, здравни услуги, жилища и комунални услуги, социална мрежа и отдих, инфраструктура, лична безопасност и политическо напрежение.

Сред предимствата, цитирани от живеещи във Филипините чужденци, са комбинацията от западна култура и азиатски традиции, което улеснява взаимодействието с местните жители и адаптацията към заобикалящата ги среда, достъпът до развлекателни дейности, наличност на учебни заведения и благоприятното съотношение цена-качество на жилища и стоки в търговските обекти.

Стандарт на живот

Стандартът на живот във Филипините е различен в различните райони на страната. Разликите са значителни. Разходите за живот в столицата Манила са най-високи в цялата страна. Като цяло, стандартът на живот във Филипините е много по-нисък в сравнение със западните държави. Според проучване от 2011 година, град Манила е сред най-евтините големи градове в света(на 134-то място от 214 големи града). Азиатските градове в проучването включват Токио(на 2-ро място), Осака (6-то), Сингапур (8-мо), Хонконг (9-то), Нагоя (11-то) и Сеул (19-то), които са сред най-скъпите градове в региона. От градовете в Югоизточна Азия, в проучването влизат Джакарта (69-то място), Банкок (88-мо), Куала Лумпур (104-то) и Ханой (136-мо).

Цената на недвижимите имоти, според проучване от 2013 година, е средно в центъра на Манила от 88 000 щатски долара до 823 000 щатски долара за имоти, съответно, от 30 квадратни метра до 280 квадратни метра. От друга страна, месечният наем на жилища е от 540 щатски долара за 30 квадратни метра имот до 5 040 щатски долари за 280 квадратни метра имот.

2. Регулаторни изисквания

Ограничения за чуждестранна собственост

Инвестирането във Филипините значително бе либерализирано в последните няколко години. Малкото налични ограничения са във връзка с конституционни ограничения и причини, свързани със здравеопазването и сигурността. По силата на Закона за чуждестранните инвестиции от 1991 година, местни предприятия могат да бъдат 100% чуждестранна собственост, при условие, че дейността на предприятието не е включена в негативните списъци на Закона за чуждестранните инвестиции. 100% чуждестранна собственост е разрешена и в случаите на компании, които имат подписани споразумения за финансова и техническа помощ с правителството.

От друга страна, чуждестранната собственост на компании, развиващи дейност във финансовата област, е ограничена до 60%. В застрахователните компании е разрешен мажоритарен дял на чуждестранната собственост, като минималните изисквания за капитала се увеличават с увеличението на чуждестранната собственост. До 60% чуждестранно участие се допуска във Филипините за банки и инвестиционни къщи.

Получаване на разрешение от правителството и регистрация

Всички компании и съвместни фирми следва да бъдат регистрирани в Комисията по ценните книжа и фондовите борси. Едноличните търговци трябва да се регистрират в Бюрото на търговска регистрация и защита на потребителите към Министерството на търговията и промишлеността. Фирмите, разположени в някоя от специалните икономически зони в страната, трябва да се регистрират в Агенцията за икономическите зони във Филипините. Чуждестранните инвеститори във финансовия сектор трябва да се регистрират Централната банка на Филипините. Митническите складове трябва да бъдат регистрирани в Агенция "Митници". Бизнес лицензите се получават от съответната община, в която се развива дейност.

Правителството на Филипините насърчава конкуренцията с цел създаване на здравословна бизнес среда. Законите на страната забраняват нелоялни търговски практики, а нейната Конституция постановява, че "държавата трябва да регламентира или забранява монополи, когато общественият интерес го изисква. Не се разрешава ограничаване на търговията и нелоялната конкуренция." Тази позиция се подсилва от Закон 5455, който регулира бизнеса във Филипините като предвижда, че навлизането на чуждестранни инвеститори в страната не би трябвало да представлява ясна и непосредствена опасност за насърчаване на монополи или ограничаване на търговията.

Други антимонополни закони са Законът за монополите и Наказателния кодекс. Целта на тези закони е да се насърчава ефективността на бизнеса посредством лоялна конкуренция, която да доведе до увеличаване на продукцията и по-ниски цени на стоки и услуги.

Контрол на вноса и износа

Филипините либерализират пазара си посредством съвременна програма за намаляване на тарифите и преминаване към система на тарифна квота, което е част от ангажиментите на страната по Уругвайския кръг на Общото споразумение за митата и търговията. Вносните мита за повечето продукти сега са значително по-ниски, отколкото в миналото, когато политиката на правителството беше насочена към протекционистко заместване на вноса.

Повечето стоки свободно се изнасят от Филипините, освен ако търговията им не е забранена по силата на международни споразумения. Някои стоки подлежат на контрол или са забранени за внос поради съображения за безопасност на общественото здраве, националната сигурност, спазване на международни ангажименти и развитие на местната промишленост. Контролираните стоки изискват разрешения от правителствени агенции, преди внасянето им в страната. Забранени стоки не могат да бъдат внасяни Филипините при никакви обстоятелства.

Всички фирми-износители могат да запазят 100% от валутните си постъпления от износ и могат свободно да ги използват за всякакви цели.

Като цяло, във Филипините няма контрол върху цените на стоките от страна на правителството. Въпреки това, по силата на Закона на цените, президентът на държавата може да наложи таван на цените на основните стоки, ако бъдат предизвикани изкуствени и необосновани увеличения на цените им. Законът за цените също дава право да се извършва снабдяване, закупуване, внос или запасяване с основни стоки и да се разработят начини и средства за разпространение на тези стоки на разумни цени в области, в които се чувства недостиг на доставките или необходимост да се извършват промени в преобладаващите цени.

Чужденците имат право да наемат частни земи във Филипините за срок до 75 години. Те могат също така да закупуват етажна собственост до 40% от общата налична собственост в дадена сграда. По принцип е необходимо да се получи разрешение от местните власти за ново строителство, ремонти или промени в земеползването.

Във Филипините е в действие напълно либерализирана валутна политика, която позволява пълно и незабавно трансфериране на капитали и финансови доходи от чуждестранните инвеститори. Съществуват, обаче, някои предпазни условия по Закона за борба с прането на пари. Чуждестранна валута може да се продава свободно и да се закупи извън банковата система. Разходите по обмен на валута, извършени от банковата система, вече не се изискват предварително одобрение на Централната банка. Чуждестранна валута може да се продава от банките без предварителното одобрение на Централната банка при плащане по сделки с чуждестранна валута, с изключение на някои кредити в чуждестранна валута, които все още са обхванати от регламенти на Централната банка.

Постъпленията от обмен на валута, придобивания или печалби могат да бъдат продадени за филипински песос(дори и извън банковата система), да бъдат задържани или депозирани във валутни сметки (независимо дали във Филипините или в чужбина), или да се използват за някакви други цели.

Правителствени стимули

Правителствените стимули във Филипините основно са предоставят в съответствие с Инвестиционния кодекс, който обединява основните закони на страната, свързани с инвестициите, и се администрират от Съвета по инвестициите. Фискални и нефискални стимули се предоставят на предприятия, разположени в райони, на които е даден висок приоритет от правителството, на експортно ориентирани предприятия, на проекти, локализирани в по-слабо развитите райони на страната, и на предприятия, регистрирани в специални икономически зони. Правителствените стимули включват данъчни облекчения (например, гратисен период за плащане на данък върху доходите, допълнително приспадане на трудовите разходи от облагаемия доход при определени условия, както и различно освобождаване от данъци и данъчни кредити), нефискални стимули(например, опростяване на митническите процедури за внос и износ) и стимули, специфични за отделните райони на страната. Допълнителни стимули получават предприятия, ангажирани в определени икономически дейности, посочени в специални закони.