И н ф о р м а ц и я за преценяване на необходимостта от овос на инвестиционно предложение



Дата21.01.2018
Размер280.6 Kb.
#50674
И Н Ф О Р М А Ц И Я
ЗА ПРЕЦЕНЯВАНЕ НА НЕОБХОДИМОСТТА ОТ ОВОС НА ИНВЕСТИЦИОННО ПРЕДЛОЖЕНИЕ
ИЗГРАЖДАНЕ НА ТРИ БРОЯ ВЕТРОГЕНЕРАТОРИ В ИМОТИ № 116013,№ 128010 И № 117048 В ЗЕМЛИЩЕТО НА СЕЛО БАЛАБАНЧЕВО, ОБЩИНА СУНГУРЛАРЕ, ОБЛ. БУРГАС”

І. ИНФОРМАЦИЯ ЗА КОНТАКТ С ИНВЕСТИТОРА


Име, ЕГН, местожителство, гражданство на инвеститора :

Васил Димитров Василев, ЕГН Светослав Златев Славов Пламен Стоянов Шайков,


Пълен пощенски адрес: гр. Сливен, кв. „Стоян Заимов”, бл. 54, вх.А, ап. 6

гр. Сливен, бул. „Цар Симеон”, № 35

гр. Ямбол, ул. „Панайот Хитов” № 8

Телефон, факс и е-mail: 044 624 492; 0887 235 034 ; E-mail: tery22@start.bg
Лице за контакти: Васил Димитров Василев, 0887 235 034

Светослав Златев Славов 0887 235 034

ІІ. ХАРАКТЕРИСТИКА НА ИНВЕСТИЦИОННОТО ПРЕДЛОЖЕНИЕ

1. Резюме на предложението
Предложението предвижда изграждането на 3 броя ветрогенератори в имоти № 116013, № 128010 и № 117048 по картата на възстановената собственост на землището на село Балабанчево /ЕКАТЕ 02322/, община Сунгурларе, обл. Бургас. Площадките са разположени в земеделски земи от Поземления фонд и са собственост на възложителите.

След приключване на процедурите по Глава VI от Закона за опазване на околната среда, ще бъде изготвен ПУП и извършена процедура по смяна на предназначението на площите, заети от фундаментите на съоръженията.

Предмет на инвестиционноно предложение е изграждането три броя ветрогенератори с мощност 2.5 mW.

Избрали сме ветрогенератори на водещите фирми ENERCON, VESTAS или NORDEX Energy GmbH, при които височината на кулата при различните варианти варира до 105 м, а диаметъра на ротора до 90 м. Окончателният избор ще бъзе направен след изтичане на двегодишният срок на ветроенергийния одит.

2. Доказване на необходимостта от инвестиционното предложение
Необходимостта от реализацията на инвестиционното предложение се определя от съвокупността на няколко групи фактори – икономически, социални, политически, екологични.

По принцип материално-техническата база на енергийният сектор в Европа остарява. Средната възраст на европейските електроцентрали е между 20 и 30 години.

Около 100 000 MW от капацитета на електроцентралите на твърдо гориво в Европа е на над 20 години. Това означава, че приблизително 75-100 такива електроцентрали ще са спрели да функционират до 2020 г.

Само 10 големи енергийни компании контролират и до голяма степен са монополизирали по-голямата част от пазара на електричество в Европейския съюз - EdF, E.ON, RWE, ENEL, Vattenfall, Electrabel, EnBW, Endesa, Iberdrola and British Energy. Те са отговорни и за повече от 60% от освободения CO2 в резултат на производство на електричество и за над 90% от ядрените отпадъци в Европа. На 16 февруари 2005 г. влезе в сила Протоколът от Киото / подписан през 1997 г./ към Рамковата конвенция на ООН за изменение на климата.Той е важна първа стъпка в глобалната борба срещу промените в климата. Той задължава индустриализираните страни да постигнат определени ограничения в емисиите на парникови газове. ЕС си постави за цел за периода 2008-2012 г. да ограничи емисиите си с 8% в сравнение с нивата от 1998 г.

Енергията от възобновяеми източници, енергийната ефективност и пестенето на енергия са най-евтините, най-безопасните, най-сигурните и най-приемливите от гледна точка на природата и обществото начини да се постигне ограничаване на емисиите на парникови газове в енергийния сектор. Възобновяеми източници на енергия като вятъра, слънчевите фотоволтаични инсталации, слънчевата термична и геотермална енергия, биомасата и енергията на приливите и отливите могат да изпълнят тази цел. Едновременно се дава приоритет на мерките за пестене на енергия.

Според Грийнпийс енергията от ВЕИ, заедно с енергийната ефективност, могат да покрият 25% от осигуряването на Европа с енергия до 2020 г.

Енергийният свят се промени съществено през последните няколко години с драстичното повишаване цените на петрола и газта. Ако не бъдат предприети бързи и адекватни мерки, през 2030 г. Европа ще внася около 90% от течните си горива и 80% от използвания природен газ, при условия на нарастващи цени на горивата.

Това е причината Съюзът да въведе либерализация на енергийния пазар и най-амбициозния механизъм в подкрепа на възобновяемата енергия – търговията с емисии.

Приети бяха редица основни документи, като Зелената книга за сигурност на доставките, Бялата книга за възобновяемите енергийни източници и други, с които да бъде достигнато балансирано развитие на общия енергиен пазар и рисковете, свързани със сигурността на доставките на енергия, да бъдат сведени до минимум  при спазване на изискванията за намаляване на вредното въздействие върху околната среда и измененията в климата.

Една от основните възможности за постигане на тези цели е оползотворяването на местния потенциал от възобновяеми енергийни източници. Съгласно приетата през 2001 година Директива на ЕС за поощряване на електроенергията от ВЕИ, страните членки се задължават  да увеличат процента на електроенергията, произведена от ВЕИ, до 21% през 2010 година.

За изпълнение на тази цел и директива 2001/77/ЕС за стимулиране производството на електроенергията от ВЕИ, страните - членки създават системи за подпомагане на производството и контрол над изпълнението на задълженията за производство на електроенергия от ВЕИ.

Производството на електроенергията от ВЕИ в България активно се подпомага чрез хармонизираното ново законодателство - Закон за водите; Закон за енергетиката; Закон за енергийната ефективност.

Създадени бяха специални инвестиционни схеми, преференциални тарифи и системи за търгуеми зелени сертификати. Законът за енергетиката регулира както отношенията, свързани с използването на възобновяеми енергийни източници, така и правомощията на държавните органи по определянето на енергийната политика, регулирането и контрола.

Общественият доставчик и/или обществените снабдители са длъжни да изкупуват електрическата енергия, произведена от централи, използващи възобновяеми енергийни източници по преференциални цени.

Важна стъпка за по-интензивното развитие на ВЕИ са определените от Държавната комисия по енергийно регулиране преференциални цени за производството на електрическа енергия от тях. Преносното предприятие и разпределителните предприятия са длъжни приоритетно да присъединяват всички централи, произвеждащи енергия от възобновяеми енергийни източници, към преносната, съответно към разпределителната мрежа.

Задължителното изкупуване на електроенергия по преференциални цени се прилага до създаване на система за издаване и търговия със зелени сертификати.

Делът на възобновяемите енергийни източници в структурата на брутното енергопотребление на страната към 2002 год. е около 4,5%, а само на електрическата енергия – 6,4%. Това включва потреблението на дърва и дървесни отпадъци, слънчева, геотермална енергия, а електрическата енергия от ВЕИ се формира от производството на МВЕЦ, ВЕЦ и вятърни генератори.



Според Ян Хаверкамп, енергиен експерт на Международната екологична организация "Грийнпийс" в Европа, основната алтернатива на ядрените и конвенционалните мощности в България са инвестициите в подобряване на енергийната ефективност.  Изчисления показват, че разходът на енергия за производство на единица брутен вътрешен продукт у нас надвишава 9 пъти средния разход в Европа.

Мнението на експертите от "Грийнпийс" е, че България е най-богата на вятърна енергия страна в Централна Европа и има много добър потенциал

Осъществяването на проекта е в съответствие с държавната политика по насърчаване на енергийната ефективност и производството на електроенергия от възобновяеми енергийни източници, реглемантирано в изискванията на Закона за енергетиката и с Директива 2001/77 на Европейския съюз за стимулиране и поощряване на производството на ел. енергия от възобновяеми енергийни източници, с цел увеличаване на нейния дял до 12% през 2010 год.
3. Връзка с други съществуващи и одобрени с устройствен или друг план дейности.
За района на избраната площадка няма утвърдени с устройствен или друг план производствени дейности, които да противоречат по някакъв начин на инвестиционното ни предложение.

Не засяга и не противоречи на други утвърдени устройствени проекти или програми.


4. Подробна информация за разгледани алтернативи
Подробни изследвания на ветровите условия извършихме и на други места в подножието на Стара планина, където е налице по-висока висока плътност и ветрова мощност, но предвид наличието на защитени природни територии и зони избрахме землището на село Балабанчево.

Мястото на площадката притежава специфичната и висока за българските условия плътност на ветровата мощност. Тя е основната характеристика за оценка на ветроенергийния потенциал.

Извършеният и извършван в момента ветроенергиен одит показва висок потенциал. Средномесечните стойности се задържат в порядъка на 7- 8 м/сек. Това, съпътствано от възможността за включване към националната електрическа мрежа и определя възможността за разполагане на предвидените от нас три броя централи.
5. Местоположение на площадката, вкл. необходимата площ за временни дейности по време на строителството
Предмет на инвестиционното предложение е изграждането три ветрогенератора в Поземлени имоти № 116013, № 128010 и № 117048 по картата на възстановената собственост на землището на село Балабанчево /ЕКАТЕ 02322/, община Сунгурларе.

Имотите имат следните характеристики, съгласно издадените Скици от ЕТ «Кулчев – Янко Тодоров» Ямбол, заверени от ОС «Земеделие и гори» Сунгурларе:




ИМОТ


ПЛОЩ
/дка/

МЕСТНОСТ

КАТЕГОРИЯ

НАЧИН

НА ТРАЙНО

ПОЛЗВАНЕ

116013

0,625

Зад корията

Шеста

Нива

128010

0,625

Харалъка

Шеста

Нива

117048

0,625

Язлата

Шеста

Нива

Имотите граничат с полски път, общинска собственост и „пасище, мера”, частна собственост. Най – близката площадка отстои на около 1 км източно от селото.

За реализацията на инвестиционното предложение и последващото изработване на Подробни устройствени планове на имотите и промяната на тяхното предназначение е извършено преобразуване на имотите с голяма площ в по-малки, необходими за изграждането на фундаментите на вятърните генератори както следва:


  1. Имот № 116013 е образуван от имот № 116011 с площ 7,094 дка.

  2. Имот № 128010 е образуван от № 128008 с площ 20,299 дка.

  3. Имот № 117048 е образуван от 117021 с площ 13,001 дка.

При изграждането и експлоатацията на обекта не се налага и няма да бъдат засегнати или ползвани допълнителни площи, извън определените площадки.

Ситуирането на ветрогенераторите на терена е определено от два фактора:

- технологичните изисквания относто недопускането на турболентност и значимо влияние между тях;

- недопускане изграждането на плътна въздушна преграда за летящите животински видове – птици и прилепи.

По принцип всяка турбина във ветропарк произвежда по-малко електроенергия в годишно изражение в сравнение със случаите, когато тя е самостоятелна. Затова е неправилно да сумират годишните електропроизводствени данни на единични турбини, когато са във ветропарк или клъстер. Тук проблемите не са чисто електропроизводствени.

Ако една турбина заслонява друга, съседна на нея, това не води само до енергийни загуби от намалената ветросила към заслонената турбина. Турбуленцията на въздушния поток, преминал през едната, поставя в тежък аеродинамичен работен режим другата, който може бързо да я разруши. Различните турбини имат съществено различаваща се "ветропрозрачност"  на роторите си, както и различна устойчивост на турбуленция. От това, както и от геометричните им параметри, много зависи, доколко ще се избегне бързото разрушаване на турбините във ветропарка и доколко ветроелектропроизводството му ще бъде максимално възможното за определен терен. За да се постигне тази максимизация, следва да е оптимално разположението на трансформаторните станции, схемите и връзките между ветроагрегатите, тяхната конфигурация по планиметрията и алтиметрията на терена и т.н. Оптималната конфигурация на всеки ветропарк зависи от изброените и от много други параметри и изисквания, част от които са противоречиви и дори взаимно изключващи се. Особено, когато терените не са равни полета, а релефни или пресечени местности, както е в случая.

Всяка една оптимизация основно се свежда до приемливи компромиси между големината на турбините, мощността им, вариантното им взаимно разположение на определен по площ и релеф терен и т.н. Поради многобройните параметри и условия при проектирането на ветропаркове и групи използваме специализиран софтуер, който помага за получаването на вариантни техникоикономически решения на оптимални конфигурации на ветропаркове.

Всичко това се съчетава с обезпечаването на възможности за безпрепятствено пропускане на прелитащи реещи се птици.


6. Описание на основните процеси по проспектни данни
Избраните от нас ветрогенератори ще са производство на една от водещите фирми в света – ENERCON, VESTAS или NORDEX, при които височината на кулата при различните варианти варира 105 м, а диаметъра на ротора до 90 м. Те са пионер в разработването и продажбата на генератори за производство на електроенергия от вятърни източници. Окончателният избор ще бъзе направен след изтичане на двегодишният срок на ветроенергийния одит.

Предвиждаме мощността на генераторите да бъде до 2500 кW .

Роторът е в основата на вятърната турбина. Той задвижва генератор, който произвежда електричество. Основни компоненти са ротор – генератор-опашка, която насочва ротора по посока на вятъра. Кулата осигурява на вятърната турбина височина с цел по–добро изложение на вятър.

Основата на кулата ще е с бетонов фундамент, върху който се монтира металната конструкция.

Кулата е оборудвана със система от кабели и електроника за качествено преобразуване на произведената от турбината енергия, така че да е съвместима с електрическата система, да е защитена от късо съединение и др.

Електромер отчита количеството електричество, произведено от турбината. Трансформаторът е точката, където вятърната система се свързва с националната електрическа система. Типът на перките на ротора е NR 37.5 LM 37.3.

Генераторът включва при скорост на вятъра около 3 метра в секунда и преустановява работата си при скорост 27 метра в секунда. Оптималната скорост на вятъра за максимална производителност е 13 м/сек.

Командните съоръжения са разположени в кулата, в която ще са монтирани трафопост, компютър и стълба за достъп до гондолата с генератора. Не се налага изграждането на допълнителни сгради и смяна предназначението на земи за трафопост към всеки ветрогенератор.

Общо ще бъде сменено предназначението само на 1,875 дка площи. Реално ще бъдат засегнати само терените, необходими за изграждането на фундаментите, които са с размери 25Х25Х5 м., т.е. по 625 м2 за всеки. За целта площадките за двата фундамента са обособени като отделни имоти - № 116013,№ 128010 и Имот № 117048 .

Най-общо основните процеси на изграждането са свързани с:



  • почистване на терена от самонастанила се растителност;

  • подравняване на терена;

  • полагане на стоманобетонни фундаменти с размери 25Х25Х5 м;

  • монтаж на вятърните генератори;

  • монтаж на присъединителни съоръжения .

При строителството ще бъдат използвани багер, фадрома, кран и камиони. Изкопаните земни маси в обем от около 2000 м3 за всеки генератор ще бъдат депонирани на площадката и в послествие използване на подравняването на района около фундаментите. Хумусният слой ще бъде отделен, съхранен отделно и отново използван при техническата рекултивация след изграждането на фундаментите.

Достъпът на машините до площадката ще се извърши по съществуващите и добре поддържани полски пътища и пътя от републиканската пътна мрежа.

Включването в националната електропреносна мрежа в електропровода от 20 kV ще стане чрез подземно или надземно прокарване на кабелите до разположения на около 2.5 км елпровод. Конкретното техническо решение ще бъде предмет на изготвен технически проект, който ще бъде внесен за разглеждане по Закона за устройство на територията в Община Сливен.

Предавателната кутия е с цилиндричен ролков лагер с тегло около 8 т. и предавателен коефициент 1:68.1. Количеството на маслото е 360 л.

Изолационният клас на генератора е IP54. Теглото му е около 12 т. Снабден е с хидравлична дискова спирачка. Кулата ще бъде с височина до 105 м, цилиндрична и ще отговаря на сертификат IEC 1а.
7. Схема на нова или промяна на съществуваща пътна инфраструктура
Не се предвижда промяна на съществуващата пътна инфраструктура. Ще се използва съществуващите полски пътища в близост до имотите, които удовлетворяват изискванията ни при строителството и обслужването на генераторите. Чрез тях ще бъде извършена връзката с пътищата от Републиканската пътна мрежа.
8. Програма за дейностите, вкл. за строителство и експлоатация и фазите на закриване, възстановяване и последващо използване
Тя включва подравняване на терена, изграждане на фундамент, монтаж на генераторитеи присъединителните съоръжения, включване в преносната мрежа на страната и производство на електрическа енергия. Предвиждаме съоръженията да бъдат изградени до края на 2009 година.

Експлоатационният срок на съоръженията е около 25 години.


9. Предлагани методи за строителство
За всеки генератор ще се изгражда стоманобетонен фундамент на площ от 625 м2 и обем около 2000 м3 чрез изкопни дейности, кофраж от дървен материал, декофриране и закриване на фундаментите до кота 0 с разкритата земна маса. Ще бъде използван багер и фадрома, а генераторите ще бъдат монтирани с кран.
10. Природни ресурси, предвидени за изпозване по време на строителството и експлоатацията
Използваните природни ресурси по време на строителството са малко и ще се се полагат в необходимото по спесификация количество - баластра, камъни, пясък, цимент, желязна арматура, минимално количество вода. Бетонът ще бъде закупуван от бетонов център в град Сунгурларе, а също така камъните и другите инертни материали. Инвестиционното предложение предвижда производството на електроенергия от възобновим енергиен източник – енергията на вятъра. Производството на електроенергия посредством силата на вятъра не е свързано с добив на подземни богатства и използване на невъзобновими природни ресурси, което да доведе до трайни невъзстановими физически промени в района. Земята, предназначена за промяна е с площ 1 875 кв.м., които са необходими за изграждането на фундаментите за вятърните генератори, което е по-малко от 1 % от площта на имотите, която е 40,394 дка. Имотите, в които е предвидено да се реализира инвестиционното предложение е с начин на трайно ползване „Ниви”, категория на земята при неполивни условия - шеста. Освен това ще бъде променено предназначението на по-малко от 1 % от цялата площ за изграждане на фундамента на вятърния генератор, като останалата площ може да се използва по предназначение.
11. Отпадъци, които се очаква да се генерират – видове, количество и начин на третиране
При строителството дървения материал от декофрирането ще се изпозва многократно, а арматурата и бетона ще се подготвят и полагат точно в необходимото количество за съответния фундамент. Разкритите земни маси отново ще се използват за изравняване на терена до първоначалния му вид. Минималните количества строителни отпадъци ще бъдат събрани и оползотворени.

Експлоатацията на реализираното инвестиционно предложение не води до отделяне и натрупване на производствени и опасни отпадъци, не е свързана с дейности, отделящи замърсени отпадъчни води. Производството на електроенергия посредством силата на вятъра не е свързано с емитиране на замърсители в атмосферата и промяна качеството на атмосферния въздух. Единствено при строителството на вятърните генератори ще се образуват незначителни количества строителни и битови отпадъци, които ще бъдат събрани и извозени на място, определено от община Сунгурларе. Ветротурбината работи на автономен режим, а в контролера за управление на процесите има компютърна система за диагностика и автоматично регулиране, поради което отпада необходимостта от обслужващ персонал, който да генерира битови отпадъци.


12. Информация за разгледани мерки за намаляване на отрицателното въздействие върху околната среда
Площадките са разположени на около 1 км от регулацията на селото. Минималното отстояние между генераторите е около 500 м.

Изграждането на генераторите няма да причини шумово наднормено или допълнително натоварване на жизнената среда на жителите на селото, което е изцяло обезлюдено – 1 постоянен жител. Влизането на тежки машини ще се извърши по полските пътища и няма да бъде допуснато увреждане на обработваеми земи, пасища или гори. Строителството ще бъде извършено в сухо време и в извън размножителния период на животните и птиците, т.е. ще бъде изключен периода месец април – месец юни.

Ще бъдат взети всички необходими мерки за недопускане разливи на горивни и смазочни материали. Няма да бъде допуснато разсипването на строителни и битови отпадъци. Разкритите земни маси отново ще се използват за изравняване на терена до първоначалния му вид. При експлоатацията смяната на маслата ще бъде извършвано от лицензирана фирма по Закона за управление на отпадъците.

Всички мерки за опазване на околната среда ще бъдат описани в различните части на изготвяният технически проект.


13. Други дейности, свързани с инвестиционното предложение (напр. Добив на строителни материали, нов водопровод, добив или пренасяне на енергия, жилищно строителство и т.н.)
Не се предвиждат други основни дейности, освен тези, свързани с охрана на обекта и периодично обслужване на съоръженията при необходимост.
14. Необходимост от други разрешителни, свързани с инвестиционното предложение.
След финализиране на процедурата по Глава VI от Закона за опазване на околната среда и издаването на положително решение от Директора на РИОСВ Бургас по представеното инвестиционното предложение ще бъдат изготвени ПУП на имота и технически проект, които ще бъдат внесени за утвърждаване по действащото в страната законодателство – Закон за устройство на територията, Закон за енергетиката.

Ще бъдат извършени необходимите съгласувания с Община Сунгурларе, РС “ПАП” , РИОКОЗ, НЕК.

Ще бъде реализирана процедура по смяна предназначението на земеделска земя.
15. Замърсяване и дискомфорт на околната среда
Характерът на инвестиционното предложение ще предизвиква натоварване и известен дискомфорт на околната среда при строителството, свързано с шумово натоварване на площадката от работата на машините.

То ще бъде минимално, локализирано само в рамките на ограничен район – работната площадка и няма да предизвика въздействие върху жителите на селото, растителния и животински свят.

16. Риск от инциденти.
Известен риск съществува единствено при строителството и монтирането на елементите на ветрогенераторите.

При вземане на необходимите мерки, свързани със стриктното спазване на изискванията за безопасност на труда, те ще бъдат сведени до минимум.

Съществува и минимален риск от инциденти с реещи се птици. Това е причината да изберем вариант за разполагане на генераторите и схема с отстояние между тях от около 500 метра.
ІІІ. МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ НА ИНВЕСТИЦИОННОТО ПРЕДЛОЖЕНИЕ
1. План, карти снимки, показващи границите на инвестиционното предложение, даващи информация за физическите, природните и антропогенните характеристики, както и за разположените в близост елементи на националната екологична мрежа
Инвестиционното предложение ще се реиализира в Поземлени имоти № 116013, № 128010 и № 117048 по картата на възстановената собственост на землището на село Балабанчево /ЕКАТЕ 02322/, община Сунгурларе.

Имотите граничат с полски пътища, общинска собственост и други ниви, частна собственост. Площадките отстоят на около 1 км източно от селото.

При изграждането и експлоатацията на обекта не се налага и няма да бъдат засегнати или ползвани допълнителни площи, извън определените площадки.

Основните характеристики на имотите, обект на инвестиционното предложение, са представени в приложените към информацията скици, издадени от ЕТ «Кулчев – Янко Тодоров» Ямбол, заверени от ОС «Земеделие» Сунгурларе и бяха описани подробно и са представени в т II. 6. Във всеки от имотите ще се монтира по един вятърен генератор.

Имотите попадат около границата на Среднобългарския биогеографски район, подрайон на Източна Стара планина и Планинския биогеографски район /Бл. Груев, Б. Кузманов; 1994/. Имайки предвид надморската височина, те са по-близки като характеристики до първия подрайон.

Характерните горски съобщества са съставени от източен бук (Fagus orientalis, горун / зимен дъб (Quercus petrаea), цер ((Quercus cerris), благун (Quercus frainetto) и обикновен габър (Carpinus betulus). Срещат се и вторични формации от келяв габър (Carpinus orientalis). Най-характерното в растителността, което дава биогеографския облик на подрайона и подчертава Черноморското влияние, са формациите от източен бук.

Ендемитите в подрайна са представени от няколко вида, най - известни от които са айтоската ливадина (Poa aitosensis) и черноколева тлъстига (Sedum tscernokolevii). Eдинствено тук у нас се срещат редките и защитени растения арабска етионема и пирамидалносъцветна къпина.

Фауната е интересна със силното смесване на видове от север към юг. От север тук навлизат широкоразпространени евросибирски и холопалеарктични видове, както и някои карпатски и степни. От юг навлизат навлизат средиземноморски и югозападноазиатски видове. Ендемичен за района е охлювът Pupilla triplicata.

В подрайона са обявени множество защитени природни територии, които според Националната стратегия за опазване на блиологичното разнообразие и Националният план осигуряват най-висшата и ефективна защита и съхранение на представителните екосистеми, биоценозите и популациите в тях.

За изясняване влиянието на инвестиционното ни предложение следва да посочим най-близките защитени природни територии, обявени по Закона за защитените територии, и отстоянията им от обекта.

В границите на обекта и в радиус от 10 км около него няма обявени елементи на националната екологична мрежа – защитени природни територии /национални и природни паркове, резервати и поддържани резервати, защитени местности и природни забележителности по Закона за защитените територии/ и защитени зони.

Местоположението, характера и отстоянието на защитените природни територии, обявени по Закона за защита на природата и приведени в съответствие с изискванията на Закона за защитените територии изключват възможността за въздействие от реализацията на инвестиционното предложение върху тях.

Предложени са доста потенциално защитени зони от бъдещата национална екологичната мрежа в частта й по чл.6, ал.1, т.1 и 2 от Закона за Биологичното разнообразие, изграждани по европейската програма Натура 2000 в частта й за опазване на природните местообитания и местообитанията на видовете от Директива  92/43/ЕЕС).

Натура 2000 е общоевропейска мрежа, съставена от защитени територии и зони, целяща да осигури дългосрочното оцеляване на най-ценните и застрашени видове и местообитания за Европа в съответствие с основните международни договорености в областта на опазването на околната среда и биологичното разнообразие.

Землището на село Балабанчево не е включено в Защитена зона от екологичната мрежа Натура 2000. Най-близко разположената ЗЗ е „ЛУДА KАМЧИЯ”, записана с идентификационен код BG0000139 и обща територия 6106,20 ха. Отстои на повече от 3 км западно от площадките на вятърните генератори.

Целта на обявяването на потенциалната защитена зона «ЛУДА КАМЧИЯ», е :

• Запазване на площта на природните местообитания и местообитанията на видове и техните популации, предмет на опазване в рамките на защитената зона.

• Запазване на естественото състояние на природните местообитания и местообитанията на видове, предмет на опазване в рамките на защитената зона, включително и на естествения за тези местообитания видов състав, характерни видове и условия на средата.

• Възстановяване при необходимост на площта и естественото състояние на приоритетни природни местообитания и местообитания на видове, както и на популации на видовете, предмет на опазване в рамките на защитената зона.

ЗАЩИТЕНА ЗОНА „ЛУДА КАМЧИЯ”

Зоната ще съхранява 7 типа местообитания:

6210* Полуестествени сухи тревни и храстови съобщества върху варовик (Festuco-Brometalia) (*важни местообитания на орхидеи)

9150 Термофилни букови гори

9170 Дъбово-габърови гори от типа Galio-Carpinetum

9180* Смесени гори от съюза Tilio-Acerion върху сипеи и стръмни склонове

91АА* Източни гори от космат дъб

91М0 Балкано-панонски церово-горунови гори

91S0* Западнопонтийски букови гори

* - приоритетни за опазване хабитати

В предмета на опазване фигурират още *Европейски вълк (Canis lupus), видра )Lutra lutra), остоух нощник (Myotis blythii), Лалугер (Spermophilus citellus), както и рибите Горчивка (Rhodeus sericeus amarus), Черна (балканска) мряна (Barbus meridionalis) Обикновен щипок (Cobitis taenia).

В зоната са установени 18 вида птици, включени в Приложение I на Дир.79/409/EEC и 6 вида, защитени със ЗБР.

В зоната са установени 19 вида птици, включени в Приложение I на Дир.79/409/EEC : Осояд (Pernis apivorus), Голяма бяла чапла (Egretta alba), врабчова кукумявка (Glaucidium passerinum), Сирийски пъстър кълвач (Dendrocopos syriacus), Бял щъркел (Ciconia ciconia), Черен щъркел (Ciconia nigra), Черен кълвач (Dryocopus martius), Полубеловрата мухоловка (Ficedula semitorquat), Среден пъстър кълвач (Dendrocopos medius), Малък креслив орел (Aquila pomarina), Ястребогушо коприварче (Sylvia nisoria), Бухал (Bubo bubo), Козодой (Caprimulgus europaeus), Ливаден дърдавец (Crex crex), Червеногърба сврачка (Lanius collurio), Градинска овесарка (Emberiza hortulana), Горска чучулига (Lullula arborea), Орел змияр (Circaetus gallicus) и Земеродно рибарче (Alcedo atthis).

Редовно срещащи се мигриращи птици, които не са включени в Пр. I на Дир. 79/409/EEC са Чухал (Ardea cinerea), Обикновен мишелов (Buteo buteo), Чухал (Otus scops), Обикновен пчелояд (Merops apiaster), Малък ястреб (Accipiter nisus) и голям горски водобегач (Tringa ochropus).

Създадени са специфични микроусловия, които не са подходящи за развитие на организмовия свят и са редуцирали силно наличното биологично разнообразие. Важен фактор, определящ състава на биоценозата е обработваемия и пустеещия характер на земята, която се използва най-вече за паша на домашни животни. Общо създаденият хабитат не е в списъка на приоритетните за опазване съгласно Приложение 1 на Закона за биологичното разнообразие и приложение 1 на Директива 92/43/ЕЕС. Според утвърдената от Народното събрание “Национална стратегия за биологичното разнообразие в България” обектът е разположен извън обсега на описаните за страната традиционни миграционни пътища – “Виа Понтика”, “Виа Аристотелис” и известните в орнитологията по малки по долината на река Тунджа южно от Ямбол и по река Марица. Местоположението и експлоатацията на инвестиционното предложение не представляват опасност за нарушаване на комфорта на прелетните птици по най-западната част на черноморския прелетен път „Виа Понтика”. Съществува известен риск от инциденти с прелитащи птици, но според експерти, този риск е в пъти по-малък от възможността да се сблъскат с кола, стълб или антена. Според изследване, проведено в САЩ, процентът на птици загинали при сблъсък с ветрогенератор е едва 0,1% от загиналите при удар с кола. Радарни проучвания в Тиаереборг в западната част на Дания, където са инсталирани двумегаватови турбини с 60 м на веслата показват, че птиците променят височината на полета си през деня или нощта с около 100 – 200 м преди турбините и преминават на безопасно разстояние. Има и някои примери на соколи, гнездящи в кафези, монтирани върху стълбовете на турбините. Височината на полета на прелетните птици зависи от релефа на местността и атмосферните условия, но преди всичко от въздушните течения. С помощта на радиолокатори е установено, че повечето птици летят във височинните диапазони от 200 до 300 и от 1100 до 1600 м н.в. освен това нощните прелети, поради намалената видимост по правило се извършват на по-голяма височина от дневните. Към настоящия момент няма регистрирани такива събития, свързани с работещи ветрогенератори, които се намират в съседни райони – „Петолъчката”, с. Тополчане, с. Бяла общ. Сливен. Разполагането на ветрогенераторите в редица по направление на полета на птиците и на разстояние не по-малко от 300 м един от друг, спомага да се сведе до минимум евентуален сблъсък на прелитащи птици със съоръженията. Важен момент е и ниската работна скорост на витлата – средно 20 оборота в минута, намаляваща до минимум риска от фатални инциденти с прелитащи птици.

Характерът на терена изключва възможността на наличие на санитарно-охранителни зони, свързани с питейни и други водохващания

Няма известни паметници – исторически или археологически.

2. Съществуващи ползватели на земи и приспособяването им към площадката или трасето на обекта на инвестиционното предложение и бъдещи планирани ползватели на земи


Площите в района са основно част от Поземления фонд – ниви. Този характер на земята в имотите ще се запази, като ще се отнемат трайно само площите, необходими за фундаментите на генераторите – 1,875 дка – обособените имоти № 116013, № 128010 и № 117048. Инвестиционното предложение няма да засегне други ползватели на земи и няма да внесе никакви промени в традиционното земеползване в района.
3. Зониране или земеползване съобразно одобрени планове:
Зонирането в района е регламентирано с утвърдения Земеразделителен план и картата на възстановената собственост на землището на село Балабанчево, община Сунгурларе.

Дейността не противоречи на утвърденото земеползване и зониране и ще бъде окончателно легитимирана с утвърждаването на ПУП и техническия проект.


4. Чувствителни територии, в т.ч. чувствителни зони, уязвими зони, защитени зони, санитарноохранителни зони и др. Национална екологична мрежа
Основните характеристики територията, предвидена за изграждане на ветрогенераторите и на формираните екосистеми и ценози бяха представени в т.III.1.

Местоположението на ветрогенераторите спрямо описаните потенциално защитени зони и обявени Защитени природни територии и техните характеристики изключват възможността да въздействие вурху предмета и целите им за опазване. На площадките не са открити хабитати, предмет на опазване в зоните или включени в Приложение № 1 на Закона за биологичното разнообразие. Тревните формации са съставени от широкоразпространени видове, характерни за полупланинските терени.

Фауната на площадките е бедна и включва само дребни гризачи от постоянните видове. Преминаващи са други видове бозайници, птици, земноводни и влечуги.

В този смисъл инвестиционното предложение в представените рамки и параметри няма да окаже съществено влияние върху редки и защитени видове, чувствителни и уязвими зони. Няма да бъдат фрагментирани популации на растителни и животински видове.

Характерът на терена изключва възможността на наличие на санитарно-охранителни зони, свързани с питейни и други водохващания

Няма известни паметници – исторически или археологически.


4.а. Качество и регенеративна способност на природните ресурси
Реализацията на инвестицинното предложение предвижда използването само на ветровата енергия – възобновяем енергиен източник. Няма да бъдат използвани други природни ресурси.
5. Подробна информация за всички разгледани алтернативи за местоположение
От икономическа и екологична гледна точка площадките нямат алтернатива в района. Разглежданите алтернативи бяха описани в т. ІІ.
ІV. ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ПОТЕНЦИАЛНО ВЪЗДЕЙСТВИЕ: (КРАТКО ОПИСАНИ НА ВЪЗМОЖНИТЕ ВЪЗДЕЙСТВИЯ В СЛЕДСТВИЕ НА РЕАЛИЗИРАНЕТО НА ИНВЕСТИЦИОННОТО ПРЕДЛОЖЕНИЕ)
1. Въздействие върху хората и тяхното здраве, земеползването, материалните активи, атмосферния въздух, атмосферата, водите, почвата, земните недра, ландшафта, природните обекти, минералното разнообразие, биологичното разнообразие и неговите елементи, защиените територии, единични и групови паметници на културата, както и очакваното въздействие от естествените и антропогенни вещества и процеси, различните видове отпадъци и техните местонахождения, рисковите енергийни източници- шумове, вибрации, радиации, както и някои генетично модифицирани организми.
Процесът на изграждане и експлоатация на генераторите ще бъде съобразен с всички норми и изисквания и няма да води до значими негативни последици по отношение на околната среда.
Световната практика показва, че не няма да има вредно въздействие върху хората и тяхното здраве, материалните активи, атмосферния въздух, атмосферата, водите, почвата, земните недра, ландшафта, природните обекти, минералното разнообразие, защитените територии, единични и групови паметници на културата и т.н.

Евентуалните негативните въздействия се изразяват в следното:



  • Съоръженията са високи и големи и се въртят. Височината на която се поставят турбините и диаметъра на витлата са големи. По този начин се променя трайно ландшафта. Някои хора много харесват тази гледка - други не.

  • Съоръженията са малко шумни. Дори и при по-слаби ветрове, те произвеждат някакъв шум. Предвидените от нас генератори са с характеристики, които предвиждат генериране на шум колкото от един обикновен климатик.

  • Смущения на телевизионните и радио предавания не се очакват, тъй като отдавна технологията е заменила металните витла с пластични.

  • Трайно се уврежда само минимална земна площ тази за изграждане на фундаментите. Общо за целия обект тя е в рамките на 1.875 дка.

Ветрогенераторите биха могли да повлияят на популациите на растенията и животните., но трайно въздействие върху тревостоя ще има само на мястото на фундаментите, което ще е мозаечно и няма да увреди формирани природни екосистеми.

Птиците в крайна сметка се приучават да ги избягват, а за земноводни, влечуги и бозайници те не са проблем. Ветрогенераторите са разположен извън известните и традиционни прелетни пътища. Съществува известен риск от инциденти с прелитащи птици, но според експерти, този риск е в пъти по-малък от възможността да се сблъскат с кола, стълб или антена. Според изследване, проведено в САЩ, процентът на птици загинали при сблъсък с ветрогенератор е едва 0,1% от загиналите при удар с кола. Радарни проучвания в Тиаереборг в западната част на Дания, където са инсталирани двумегаватови турбини с 60 м на веслата показват, че птиците променят височината на полета си през деня или нощта с около 100 – 200 м преди турбините и преминават на безопасно разстояние. Има и някои примери на соколи, гнездящи в кафези, монтирани върху стълбовете на турбините. Височината на полета на прелетните птици зависи от релефа на местността и атмосферните условия, но преди всичко от въздушните течения. С помощта на радиолокатори е установено, че повечето птици летят във височинните диапазони от 200 до 300 и от 1100 до 1600 м н.в. освен това нощните прелети, поради намалената видимост по правило се извършват на по-голяма височина от дневните. Към настоящия момент няма регистрирани такива събития, свързани с работещи ветрогенератори, които се намират в съседни райони – „Петолъчката”, с. Тополчане, с. Бяла общ. Сливен. Разполагането на ветрогенераторите в редица по направление на полета на птиците и на разстояние не по-малко от 300 м един от друг, спомага да се сведе до минимум евентуален сблъсък на прелитащи птици със съоръженията. Важен момент е и ниската работна скорост на витлата – средно 20 оборота в минута, намаляваща до минимум риска от фатални инциденти с прелитащи птици.

След изграждане на обекта и приключване на строителните работи е предвидено възобновяване на първоначалния облик на терена и създаване на възможност за засяване на земята със зарнени или технически култури.


2. Въздействие върху елементите на Националната екологична мрежа, включително на разположените в близост до обекта на инвестиционното предложение

Описаното местоположение и параметри на инвестиционното предложение не създават възможности за въздействие върху елементи на националната екологична мрежа.


3. Вид на въздействието (пряко, непрако, вторично, кумулативно, краткотрайно, средно и дълготрайно, постоянно и временно, положително и отрицателно).
Въздействието се очаква да бъде пряко, дълготрайно и основно положително, свързано с екологично-чистия характер на производството, като алтернатива на силно отрицателно въздействащите ТЕЦ и АЕЦ. Възможно е негативно въздействие при стечение на обстоятелствата върху реещи се птици.
4. Обхват на въздействието – географски район, засегнато население, население места
Проектът ще се реализира в землището на с. Балабанчево, община Сунгурларе на площ от 40,394 дка, от които ще бъдат пряко засегнати само 1,875 дка /обособените Имоти № 116013, № 128010 и № 117048и няма да засегне населението на най-близките населени места.
5. Вероятност от проява на въздействието.
Очакваме основно незначително въздействие върху компонентите на околната среда.
6. Продължителност, честота и обратимост на въздействието.
Продължителността на въздействието съвпада с продължителността на експлоатация на ветрогенераторите – около 25 години. То има постоянен характер и е напълно обратимо.
7. Мерки които е необходимо да се включат в ивестиционното предложение, намаляване или компенсиране на значителните отрицателни въздействия.
Те са свързани с опазване на околните терени от замърсяване и увреждане при строителство и експлоатацията на обекта. Както вече изяснихме такова няма да бъде допуснато.
8. Трансграничен характер на въздействията
Въздействието има локален характер.

Януари 2009 год.



гр. Сливен







Каталог: ovos


Сподели с приятели:




©obuch.info 2022
отнасят до администрацията

    Начална страница