I. обща фармакодинамика  Лекарствено действие и лекарствен ефект  Структурно неспецифично действие

 Структурно неспецифично действие

 Структурно специфично действие на лекарствата

Основни видове рецептори

Лекарства с рецепторно действие

Пре- и постсинаптични мембранни рецептори

Основни типове рецептптори


Градиран ефект (отговор): доза-ефект зависимости – графично представяне

Атернативен ефект (отчита се наличието или липсата на наблюдаваното явление)

Сензитизация и десензитация на рецептора

 Основни видове действия на лекарствата

 Трансмембранен транспорт на лекарствата

▼Пасивен транспорт

Филтрация, Проста дифузия – Уравнения на Henderson – Hasselbalch:

▼Специализиран трансмембранен транспорт

• 
  Активен транспорт срещу концентрационния градиент (напр. чревната абсорбция на леводопа и метилдопа)
  
• 
  Улеснена дифузия (напр. на глюкозата)
  

 Резорбция на лекарствата

 Разпределение на лекарствата в организма

Площ под кривата “концентрация – време” (AUC – Area Under the Curve)

Максимална плазмена концентрация (МПК) и време за нейното достигане (t_max)

Компартменти (пространства) на разпределение на лекарствата

Свързване на лекарствата с плазмените и тъкънните протеини – особености

Изчисляване на привидния обем на разпределние (Vd), бионаличността (F), плазмения полуживот (t_1/2) и плазмената концентрация при състояние на равновесие (Css)

Фармакокинетично мониториране на някои лекарства – клинично значение

Бариерни системи, свързани с разпределението на лекарствата и тяхната екскреция. Рискови категории за бременност: A, B, C, D, X

 Метаболизъм (биотрансформация) на лекарствата в организма

 Екскрекция на лекарствата и техните метаболити

рискови категории за кърмене L1–L5. Фармакотерапевтично и токсикологично значение.

Рискова категория за бременност	Рискова категория за лактация
A: контролирани изследвания изключват напълно тератогенен риск	L1: напълно безопасно лекарство
B: няма доказателства за тератогенност при хора и животни	L2: безопасно лекарство
C: доказана е тератогенност само при опитни животни	L3: умерено безопасно лекарство
D: доказана е тератогенност при животни и хора	L4: рисково лекарство
X: лекарството е абсолютно противопоказано	L5: лекарството е абсолютно противопоказано

25. Изчислете обема на разпределение на пропранолола като имате предвид, че след неговото еднократно орално приложение в доза 30 мг ( = 30 000 000 нг), равновесната му плазмена концентрация е 100 нг/мл.

D (доза) Vd = ---------------------------------------------------- Css (равновесна плазмена концентрация)

30 000 000 Vd = --------------- = 300 000 ml = 300 L 100

26. Изчислете натоварващата доза лидокаин, която трябва да се приложи струйно венозно в продължение на 2 мин, на болен с камерна тахикардия и телесна маса 70 кг, като имате предвид, че обемът на разпределение на препарата е 0,5 л/кг, а равновесната му плазмена концентрация е 2 мг/л.

Натоварваща доза = телесна маса x Vd x Css = 70 x 0.5 x 2 = 70 mg

27. При нормална бъбречна функция гентамицинът има плазмен полуживот (t_1/2) 2 часа и интервал на дозиране (τ) 8 часа. През колко часа (τ_long = ?) трябва да се прилага този антибиотик при болен с уроинфекция и увредена бъбречна функция, довела до удължаване на плазмения полуживот (t_1/2long) на препарата на 15 часа?

τ/t1/2 = τlong/t1/2long = const.

τlong = (τ.t1/2long)/t1/2 = (8.15)/2 = 60 h

СЛЕДВА: КОЛОКВУМ (пред квестори) върху рецептура на лекарствените форми, обща фармакодинамка и

обща фармакокинетика на лекарствата, тест по време на колоквиума и аудиторен тест в края на лекцията
Семинарен тест № 3: Фармакокинетика и фармакодинамика на лекарствата¹

1. 
   Посочете лекарствата, които са ефективни при орално приложение. А. Инсулин. Б. Ацетилсалицилова киселина. В. Суксаметоний. Г. Тубокурарин.
   
2. 
   За монооксигеназите в черния дроб не е вярно твърдението: А. Имат висока субстратна специфичност. Б. Намират се в ендоплазмения ретикулум на хепатоцита. В. Могат да метаболизират токсини, лекарства, хормони. Г. Най-голямо значение имат цитохром P450 и цитохром Р448.
   
3. 
   Посочете лекарствата ензимни индуктори: А. Карбамазепин. Б. Фенитоин. В. Рифампицин. Г. Фенобарбитал.
   
4. 
   За хидролизата на лекарствата е характерно следното: А. Това е реакция от първата фаза на биотрансформацията. Б. Извършва се с помощта на монооксигенази. В. Осъществява се с помощта на естерази и амидази. Г. Осъществява с помощта на декарбоксилази.
   
5. 
   Фракцията от лекарството, която е свързана с плазмените протеини, се характеризира със следното: А. Играе роля на депо. Б. Не се метаболизира. В. Има повишена фармакологична активност. Г. По-лесно се транспортира през биомембраните.
   
6. 
   За привидния обем на разпределение (Vd) са валидни следните твърдения: А. Той е въображаем обем, в който лекарството би се разпределило с концентрация, равна на плазмената. Б. Съответства на обема на тоталната телесна течност. В. Vd за лекарства с висока степен на свързване с плазмените протеини е голям. Г. Vd може и да не съответства на реален физиологичен обем.
   
7. 
   Бъбречната екскреция на едно лекарство ще се намали, ако: А. Лекарството е слаба киселина, а урината е алкална. Б. Лекарството е слаба киселина, а урината е кисела. В. Лекарството е слаба база, а урината е алкална. Г. Лекарството е барбитурат, а урината е кисела.
   
8. 
   Как се определя бионаличността? А. С помощта на площта под кривата концентрация/време. Б. С помощта на параметъра C_max. В. С помощта на AUC. Г. С помощта на t_max.
   
9. 
   Молекулните изменения, получени в резултат на свързването на лекарството с определени биологични структури, се означават като: А. Лекарствен ефект. Б. Лекарствено действие. В. Нежелана реакция. Г. Плацебо ефект.
   
10. 
    Неспецифично действие имат: А. Сърдечните гликозиди. Б. Английската сол. В. Алкалните соли. Г. Осмотичните диуретици.
    
11. 
    Най-бавно се развива ефектът на лекарствата агонисти за: А. Тирозинкиназните рецептори. Б. Ядрените рецептори. В. G-протеин-свързаните рецептори. Г. Йонотропните рецептори.
    
12. 
    Агонистите имат: А. Афинитет и вътрешна активност. Б. Само афинитет. В. Само вътрешна активност. Г. Способност да се свързват с рецептори чрез различни химични връзки.
    
13. 
    ED₅₀ представлява: А. Мярка за вътрешната активност. Б. Дозата, която води до ефект при 50% от опитните животни. В. Показател, който се използва при изчисляване на терапевтичния индекс. Г. Мярка за афинитета.
    
14. 
    G-протеинът може да взаимодейства с ензимите: А. Холинестераза. Б. Гуанилатциклаза. В. Фосфолипаза С. Г. Аденилатциклаза.
    
15. 
    Никотинергичният рецептор е: А. G-протеин-свързан рецептор. Б. Ядрен рецептор. В. Йонотропен рецептор. Г. Ензим.
    

1. 
   Включването на флуорен атом в молекулата на хинолоните: А. Повишава тяхната антимикробна активност. Б. Удължава плазмения им полуживот. В. Повишава тяхното вътреклетъчно проникване. Г. Намалява тяхната уринна екскреция.
   
2. 
   Лекарствената форма може да: А. Забави или ускори резорбцията на лекарството. Б. Да промени механизма на неговото действие. В. Да подобри терапевтичната ефективност. Г. Да намали НЛР.
   
3. 
   Лекарственото действие и лекарственият ефект зависят от: А. Физико-химичните свойства на лекарството. Б. Химичния строеж. В. Приложената доза. Г. Лекарствената форма.
   
4. 
   В периода на новороденото могат да се прилагат без риск за детето: А. Пеницилини. Б. Сулфонамиди. В. Наркотични (опиоидни) аналгетици. Г. Хлорамфеникол.
   
5. 
   В ранната детска възраст като антитусивни средства не могат да се прилагат: А. Водни извлеци, получени от Althaea officinalis. Б. Водни извлеци, получени от Primula officinalis. В. Codeinum. Г. Водни извлеци, получени от Mentha piperita.
   
6. 
   ДД амоксицилин за малки деца е: А. От 50 до 100 mg/kg. Б. 1/8 от дозата за възрастен В. От 5 до 10 mg/kg. Г. От 5 до 10 mg/m².
   
7. 
   Терапевтичният индекс (TI) представлява съотношение между: А. LD₅₀/ED₁₀₀. Б. LD₅₀/ED₅₀. В. TD₁/ED₉₉. Г. ED₅₀/TD₁.
   
8. 
   Особеностите в детската възраст, които имат отношение към лекарствения ефект, са: А. Незрелост на синапсите. Б. Повишена пропускливост на кожата и лигавиците. В. Добре развита бронхиална мускулатура и намалена активност на бронхиалните жлези. Г. Намалена пропускливост на кръвно-мозъчната бариера.
   
9. 
   При дисменорея като аналгетици могат да се прилагат: А. Acetysal. Б. Аnalgin^®. В. Paracetamol. Г. Warfarin.
   
10. 
    През първия триместър на бременността не трябва да се прилагат: А. Пеницилини. Б. Хормонални контрацептиви. В. Тетрациклини. Г. Противотуморни лекарства.
    
11. 
    На майки кърмачки не се прилагат: А. Reserpine. Б. Azithromycin. В. Морфиномиметици. Г. Антидепресанти.
    
12. 
    За старческата възраст е характерна: А. Полихиповитаминоза. Б. Повишен свързващ капацитет на плазмените протеини. В. Намалена плътност на бета-адренергичните рецептори. Г. Намалена бъбречна екскреция.
    
13. 
    У болни с дефицит на глюкозо-6-фосфатдехидрогеназа в еритроцитната мембрана може да се развие хемолитична анемия при терапия със: А. Противомаларийни лекарства. Б. Сулфонамиди. В. Фенобарбитал. Г. Пеницилини.
    
14. 
    Храната може да намали чревната резорбция на: А. Аминопеницилините. Б. Манитола. В. Аминогликозидите. Г. Макролидите.
    
15. 
    При висока температура на околната среда се засилва действието на: А. Конкурентните (курареподобните) нервно-мускулни блокери. Б. Антибиотиците. В. Противотуморните средства. Г. Аналгетиците.