И обществото са в криза. Те не могат да канализират енергията на децата и да създадат условия за тяхното интелектуално, физическо и морално израстване

В нашето общество се е загубила границата за добро и лошо, за позволено и непозволено, зарадост и болка.Образователната система и обществото са в криза.Те не могат да канализират енергията на децата и да създадат условия за тяхното интелектуално, физическо и морално израстване.

Необходима е гъвкава социална политика на обществото за адекватна реакция срещу агресията и насилието, които се ширят ежедневно.В центъра на една такава инициатива трябва да са преди всичко обществото като цяло, семейството, училището и в частност детската градина.

Повишената детска агресивност се явява един от най- честите проблеми в ДГ.Практически всички деца се карат, дърпат, викат.Обикновено с установяване на правила и норми на поведение тези непосредствени прояви на детската агресивност изчезват, отстъпват място на по- спокойни , адекватни действия.

При определена категория деца агресията като устойчива форма на поведение не само се съхранява, но и се развива, трансформира в устойчиво качество на личността.И тогава се снижава продуктивния потенциал на детето.

Факторите, които влияят на агресивното поведение са най-вече:

- грешки в семейното възпитание

- модели на агресивно поведение в медиите

- фрустрации и др.

Тези фактори не предизвикват у всички деца такова поведение,а само у някои.Наблюдения показват,че агресивността, появила се в детството и непреодоляна, остава като устойчива черта и се съхранява по- нататък в живота на човека.Агресивните деца много остро преживяват недооценяването, непризнателността на своите действия от страна на другите.Нужна е помощ и разбиране много повече от строгост и наказание за неприемливо поведение.Агресивните деца неволно попадат в омагьосан кръг.Причините за детската агресивност се крият най- вече в недостик на разбиране и внимание от страна на възрастния.Със своето поведение тези деца още повече отблъскват от себе си околните, а тяхната неприязъм усилва протестното поведение.

Сред агресивните деца в ДГ се отличават три различни групи:

Първата група е от деца, които преди всичко проявяват агресивност като средство за привличане на вниманието на връстниците си.Те показват своите агресивни реакции ярко- викат, крещят, хвърлят и блъскат.Тяхното поведение е насочено към получаване на емоционален отклик у останалите деца.

Втората група е съставена от деца, които използват агресивността като форма на поведение в общуването си с другарчетата си.При тях агресивните действия възникват като среддство за постигане на конкретна цел- да получат определен предмет, да поемат определена роля в играта.Те изпитват радост от постигнатия резултат, а не по време на самия агресивен акт.Действията на тези деца са целеустремени и насочени в конкретна посока, те се стремят към първенство в групата и често го завоюват.

Третата група от деца нанасят вреда на другите като самоцел.На пръв поглед техните действия нямат видими цели нито за другите, нито за самите тях.Те изпитват удоволствие от самото действие: да причиняват болка и да унижават другарчетата си.Те използват пряка агресия и в повечето случаи- физическа.Изпитват удоволствие, когато другите страдат.

Трите форми на детска агресия се различават освен по форма на проявление, така също и по мотивация.И в трите случая обаче агресивните деца не умеят да разбират другите, проявяват слаб интерес към положителните качества на другарчетата си, показват неадекватни реакции към постиженията и успехите на другите.В основата на това стои вътрешната изолация на агресивните деца от другите, които се чувстват чужди в детската общност.

Периодът в предучилищна възраст е много важен за вземане на необходимите мерки за преодоляване агресивните тенденции в детското поведение.Затова в ДГ трябва да се използват всички ресурси, за да бъдат удовлетворени потребностите на децата от внимание.Точно тук има възможност да бъдат прилагани на агресивните деца различни начини за да излязат от кризата и да си поемат дъх

Ето няколко игри, които могат да играят :
1. игра:” Топка в кръг”

Цел: Снемане на вербалната агреси, помагане на детето да трансформира гнева си в приемлива форма.

Цел: Снемане на невербалната агресия, сваляне на излишното емоционално напрежение, отправяне на гнева в безопасна посока.

Ход: Учителят разделя децата на двойки.Чете текст:” Рано, рано една сутрин на малкото мостче над реката се срещнали две козлета”Децата правят рогца, разтварят крачета, накланят тяло напред и се опитват с гърди да се избутат от въображаемото мостче.Противостоят, не отстъпват докато издържат.
3 игра:”Пух-тити-дух”

Цел: Сваляне на негативното настроение.

Ход: Учителят казва на децата:”Ще ви кажа една станна дума. Тя е заклинание срещу лошото настроение и против обиди.За да подейства трябва да ходите из занималнята, да не разговаряте.При сигнал от мен застанете пред някое от другарчетата си, погледнете го в очите и три пъти сърдито кажете вълшебните думи” пух-тити-дух”. В тази игра е заложен комичен елемент.
4 игра: “ Разходка с компас”

Цел: Формиране на чувство на доверие и вяра в другите.

Ход: Групата се разделя на двойки.

водещ- компас

воден- турист

Воденият с вързани очи е отпред, а водещият е отзад с поставени ръце на раменете на “ туриста”.Двойките се движат в различни посоки / кръг, зиг- заг, бързо, бавно, преодолявят препятствия/ без да говорят.В края на играта описват какво са чувствали.

Цел: Децата да се научат да общуват позитивно.

Ход: Децата са в две колони, една срещу друга. До първата има кош с играчки.Дете от втората моли дете от първата колона за любима играчка като използва само учтиви думи.
6 игра- вариант на горната

Цел: същата

Ход:При молба за играчка децата не говорят, а използват невербални средства: мимика, жест..
7 игра: “ Дракон”

Цел: Помага на деца изпитващи затруднения в общуването, вдъхва им увереност.

Ход: Децата застават в колона.Държат се през кръста. Първото дете е главата на дракона, а последното е опашката.Главата трябба да хване опашката, без да се разкъсва тялото. Ако главата хване опашката, тя застава на нейно място.
8 игра: “К нижни топки “

Цел: Води до ободряване, снемане на напрежението и безпокойството.

Ход: Децата са в две редици на разстояние не по- малко от 3 м. Учителят им дава по един лист хартия, която те трябва с мачкане да превърнат в топка. След даден сигнал хвърлят топките в противниковото поле.
9 игра: “ Очи в очи “

Цел: Развиване на чувството емпатия.

Ход: Децата са хванати по двойки. Гледат се в очите и се опитва да си предадат различни състояния / “ На мен ми е весело “, “Хайде да играем заедно “, “ Много съм сърдит “, “ С никой не искам да говоря “ и др.После на глас обсъждат какво послание са си предали.

Ползвана литература:

Атанасов, Ж.” Първите седем и след това”.1990

Десеев,Л.” Педагогическа психология”1994

Колишев,Н.”Педагогическите умения на учителите”

Милков ,Л.” Конфликтология”2007