И. Паздеров І. Дисертация и публикации, които са части от дисертационния труд



Изтегляне 318.58 Kb.
страница1/3
Дата05.09.2016
Размер318.58 Kb.
#8338
ТипАвтореферат диссертации
  1   2   3
Списък на научните публикации

на гл. ас. д-р Р. И. Паздеров



І. Дисертация и публикации, които са части от дисертационния труд

  1. Паздеров, Р. 1996. Типоморфные особенности магнетита из некоторых месторождений и рудопроявлений Юго - Восточной Болгарии. - Автореферат диссертации на соискание ученой степени кандидата геолого-минералогических наук, Сыктивкар, 20 с.

  2. Паздеров, Р. 1988. Фотогониометрични изследвания на магнетити от находище Крумово, Ямболско и находище Пропада, Малко Търновско. - Год. На ВМГИ, 34, 219-225.

Резюме: Представлены результаты интерпретации фотогномограмм магнетитовых монокристаллов и сростков из месторождений Крумово и Пропада.

Рефлексы, зафиксированные на экране параболического фотогониометра, индексированы, причем на основании формы, охвата площади и степени дискретности световых сигналов сделаны выводы об особенностях микрорельефа поверхности кристаллов.

Путем обработки и сопоставления данных измеренний установлены некоторые общие закономерности морфологии магнетита.

  1. Банушев, Б., Р. Паздеров. 1992. Жилни ахатопроявления от горното течение на р. Ахелой. - Год. МГУ, 38, І, 117-126.

Резюме: Агаты встречаются в зонах тектонических нарушений среди гиалокластитов и на контакте с трахиандезитами тефрит – трахитовой формации. По форме залегании это жилы толщиной 10-15 см, неимеющие определенного направления, резко изменчивые, выклинивающиеся на небольшом расстоянии. По цвету агаты светло-серые, зонально – концентрического типа с ритмичным чередованием полос халцедон-кварцина и кварца. В составе их агрегатов участвуют также цеолиты, сидеромелановые витрокласты и магнетит.

Проведенный рентгеноструктурный анализ магнетита из жильных агатов у села Белодол и из россыпных месторождений у р. Ахелоя показывает, что существуют различия интенсивности в порошковых рентгенограммах по сравнении с эталонными. Сопоставление микроскопических и рентгеноструктурных данных по агатом двух районов дает основание предположить, что один из возможных источников россыпных агатов в устье реки Ахелой – это жильный тип у села Белодол.

  1. Айданлийски, Г., Р. Паздеров. 1994. Минерали от магнитната фракция от плиоцена в Софийския басейн. - Год. МГУ, 40, І, 51-55.

Аbstract: 47 points from three Formations of Pliocene age in the Sofia Basin have been sampled – Gniljane Formation, Novy-Iskar formation and Lozenec Formation. The quantity the magnetic fraction related to the whole amount heavy concentrate has been determined. Monomineral magnetic grains have been separated for microscope studies and X-ray powder diffraction analysis under binocular stereomicroscope. Under reflected light differences in morphology and in the degree of homogeneity and in oxidation of the magnetic grains of the three Formations have been established. The X-ray powder diffraction studies show the presence of ilmenite and possibly an ulvospinel phase. The powder diffraction data show analogical peculiarities expressed in a constant absence of reflex [222] and widened, diffused to splitted lines of the row magnetite-maghemite-hematite. The calculated cell parameter values are close to those of maghemite. A heterogeneity oxidation scheme of magnetite to maghemite has been accepted. It explains the appearance of maghemite phase and almost entire martitization of the rims of the grains remaining with magnetite core. The quantitative differences in the magnetic fraction, the textural peculiarities and the degree of oxidation of the studied grains have been suggested as criteria for stratigraphic division and correlation.

ІІ. Научни публикации, ръководства и учебни помагала, представени за участие в конкурс за заемане на академичната длъжност “доцент” по професионално направление 4.4. Науки за Земята, научна специалност 01.07.05. Минералогия и кристалография

А. Ръководства и учебни помагала

  1. Маринов, Т., М. Токмакчиева, Б. Банушев, С. Приставова, Р. Паздеров, С. Малинова. 2001. Ръководство за учебни практики по минералогия и петрография. – С., Екопрогрес, 86 с.

Участие на кандидата като автор и съавтор в следните маршрути от ръководството:

    1. Токмакчиева, М., Р. Паздеров. София – находище Кремиковци;

    2. Паздеров, Р. София – къмпинг Врана (обект Врана);

    3. Паздеров, Р. София – Ихтиман – с. Живково – м. Стипон;

    4. Б. Банушев., Р. Паздеров. София – ì. Кирилова поляна – м. Белия олук – Рилски манастир – с. Пастра – гр. Рила – с. Стоб;

    5. Паздеров, Р. София – Пловдив – Първомай – с. Езерово – с. Драгойново – с. Татарево – Хасковски минерални бани – Кърджали – с. Широко поле – Момчилград – Джебел.

  1. Токмакчиева, М., Р. Костов, Р. Паздеров, Св. Малинова. 2003. Атлас на минерали. – учебно пособие за самостоятелна подготовка по минералогия, дог. по НИС № ГПФ-30/2003, 142 с, предоставян за ползване на студентите в електронен вид.

  2. Б. Банушев, С. Приставова, Р. Костов, Р. Паздеров, М. Токмакчиева, Г. Георгиев, С. Малинова, Т. Маринов. 2007. Ръководство за учебни практики по минералогия и петрография. – второ преработено и допълнено изд. - С., Изд. къща „Св. Ив. Рилски”, 126.

Участие на кандидата като автор и съавтор в следните маршрути от ръководството:

    1. Токмакчиева, М., Р. Паздеров. Минералогия на барит – железорудно находище Кремиковци (София – находище Кремиковци);

    2. Паздеров, Р. София – къмпинг Врана (обект Врана);

    3. Костов, Р. Р. Паздеров., София – с. Долни Окол – м. Маркова трапеза, Самоковско;

    4. Паздеров, Р. София – Ихтиман – с. Живково – м. Стипон;

    5. Б. Банушев.,Р. Костов, Р. Паздеров. София – Кирилова поляна – Рилски манастир – гр. Рила – с. Стоб;

    6. Паздеров, Р. София –с. Езерово – с. Драгойново – Хасковски минерални бани – с. Татарево - Кърджали – с. Широко поле – Момчилград – Джебел.

  1. Б. Банушев, С. Приставова, Р. Костов, Р. Паздеров, Н. Цанкова, Е. Раева, Св. Малинова. 2012. Ръководство за учебни практики по минералогия и петрография. – трето преработено и допълнено изд. - С., Изд. къща „Св. Ив. Рилски”, 144 с.

Участие на кандидата като автор и съавтор в следните маршрути от ръководството:

    1. Костов, Р., Р. Паздеров. Минералогия на барит – железорудно находище Кремиковци (София – находище Кремиковци);

    2. Костов, Р., С. Малинова, Н. Цанкова, Р. Паздеров. София – меднопорфирно находище Елаците;

    3. Паздеров, Р., Н. Цанкова. София – нах. Елшица – нах. Влайков връх – Панагюрище – нах. Асарел – нах. Челопеч – м. Смиловене

    4. Паздеров, Р. София – къмпинг Врана;

    5. Костов, Р. Р. Паздеров., София – с. Долни Окол – м. Маркова трапеза, Самоковско;

    6. Паздеров, Р. София – Ихтиман – с. Живково – м. Стипон;

    7. Б. Банушев.,Р. Костов, Р. Паздеров. София – м. Кирилова поляна – Рилски манастир – гр. Рила – с. Стоб;

    8. Паздеров, Р., Н. Цанкова. София – с. Езерово – с. Драгойново – Хасковски минерални бани – район Кърджали - Момчилград – София;

    9. Паздеров, Р., Б. Банушев. София – с. Нановица – с. Джелепско – с. Карамфил – с. Горна кула – с. Студен кладенец – с. Светослав

Б. Статии в научни списания

  1. Атанасов, В., А. Атанасов, Р. Паздеров. 1990. Един експеримент за извличане на злато от съвременния алувий на р. Струма край гр. Симитли. - Год. На МГУ, т. ХХХVІ, св. І: Геология, 117 – 130.

Резюме: Проведен эксперимент извлечения речного золота в случайной пробе 1 m3 из верхней части современного аллювия на реке Струма. Установлено, что среднее исходное содержание золота в пробе не меньше 0,0211 g/ m3. Произведена математическая обработка данных зернометрии 96 зерен самородного золота. Указано, что извлеченное золото характеризуется подчеркнутой мелкозернистостью, причем 96,4% общей его массы имеет размеры ниже 0,2 mm. Доказано повышенное содержание золота – 0,0211 g/ m3, что является примерно в три раза выше кларкового содержание этого металла. Общее заключение, что россыпи реки Струма обладают благоприятными параметрами для организации попутного извлечения золота и другых тяжелых минералов при добыче инертных материаллов для строительства.

  1. Паздеров Р., К. Георгиева. 1991. Разчитане на прахови рентгенограми и на дифрактограми с помощта на Правец-16. - Год. На МГУ, т. ХХХVІІ, св. І, С., 53-57.

Резюме: Разработанная программа для 16-бытового ПК на языке Турбо-Паскал, версия 5.0, обрабатывает данные рентгеноструктурного анализа (рентгенофотографического и рентгенодифрактометрического). Вычисленные межплоскостные расстояния соображены с корекцией для диаметра рентгеновской камеры. Устанавливаются существующие дублеты и автоматически элиминируются. Результаты выводятся в табличном виде на мониторе, записываются во файле и печатаются на принтере.

  1. Токмакчиева М., Р. Паздеров. 1994. Сребърни и паладиеви телуриди в състава на медно-молибденовото находище “Елаците”. - Год. На МГУ, т. 40, св. І, Геология, С., 111 – 114.

Abstract: The argentous and palladium tellurides formed inclusions in the chalcopyrite of compact mineralizations of the “Elatsite” deposit. In a paragenetic process participated also bornite, magnetite, molybdenite, pyrite, chalcopyrite and tellurides, selenides, arsenides, sulphides and individual elements as Au, Ag, Pt, Pd, Ni, Co, Cu, Pb, Bi and Zn, Hessite, merenskyite and also phases of merenskyite – moncheite, merenskyite – moncheite – melonite and hessite – weissite composition were established. The presence of phases of analogical stoichiometry: Pd2Te3 and (Cu, Pd) Te was supposed. Significant variations in the chemistry of observed inclusions were typical.

  1. Tokmakchieva M., R. Pazderov. 1995. Mineral paragenesis of white metals in the composition of Elatsite deposit. - Геология и минерални ресурси, кн. 5, 16 – 20.

Резюме: В статията е описана редкометална минерална парагенеза от медно – молибденово – порфирното находище „Елаците”. Тя се установява в зони на разломяване близо до повърхността. Главните минерали са борнит, халкопирит, магнетит, а от нерудните: едролюспест биотит, калиев фелдшпат и кварц. Компактните агрегати съдържат злато (6 g/t), сребро (49 g/t), паладий (3,7 g/t), платина (0,6 g/t), телур (100 g/t), селен (40 g/t), бисмут, никел и кобалт (от 10 до 100 g/t). Химичните състави на рудните и нерудните минерали и на минералната парагенеза показват, че минералообразуването е протичало в среда с повишено съдържание на калий, алуминий, мед, сребро, телур, паладий, платина, злато, бисмут, при по-ниска активност на сярата. С помощта на микросондовите анализи са установени редица минерали на посочените елементи. Главни носители на благородните метали в състава на минералната парагенеза са меренскиита, хесита, самородното злато. Редките минерали се срещат под формата на микровключения в халкопирита и на границата му с борнита. Размерите им са до 10 µm. Микросондовите анализи показват наличие на твърди разтвори.

Минералната парагенеза с благородни метали се формира в процеса на активно отлагане на борнит, в резултата на преобразуването на по-ранообразуваните сулфидни минерали. Под въздействието на разтвори, които циркулират в условия на откритост на щокверконата система, протича процес на самоочистване на главните рудни минерали и отлагане на присъстващите в тях примеси под формата на минерални включения.

  1. Паздеров Р. 1996. Рентгенофазова диагностика на различни генетични типове магнетит от Юго-Източна България. - Год. На МГУ, т. 41, св. І, Геология, 43 – 48.

Abstract: In the region of South- Eastern Bulgaria there have been carried out 130 X-ray structural analysis of alluvial, accessory, vein magnetite and metamorphic magnetite. The resulting debaegrammes have been further photometried in order to increase measurement accuracy. At the comparative analysis of the structural characteristics these have been used the results of X-ray spectral microanalysis of magnetite. The difference denoted in the difracture picture of various genetic types of magnetic are connected are connected with the influence of two major factors:

  1. Different degree of oxidation of magnetite and thus connected transitions in the line magnetite-maghemite-hematite.

  2. Isomorphic presence of structure- defining inclusive elements Mg, Al, Ti.

Comparing the data of the measured difracture angles and the calculated interface distance to their standart significances (JCPDS, 1981) one can find the following recurring rules:

  1. The absence of the reflexes (222) and (622) found with the analysed alluvial and accessory magnetites only, is relevant to the already established analogy in the constitution connected with the presence of alloy-elements, especially as far as the composition of accessory magnetite in some volcano rocks in the region are concerned.

  2. There has been found that with alluvial magnetite the lowered parameter values of the elementary cell are due to a certain degree of oxidation, whereas with the accessory magnetite the resulting values for a0 are either approaching or exceeding that of stehiometric magnetite in particular cases.

  3. The reflexes (222) and (622) are always available with some scarn magnetites of a high degree of oxidation (the areas of Beich, Dishlika, Sveti Konstantin) unlike alluvial magnetite. The reflexes of hematite phase, namely (200), (210), (321) and (420) appear in their difracture pictures.

On the basis of the research results I offer two criteria groups to indicate magnetite of different genetic type:

  1. The registered absence of the following reflexes (222), (531) and (622) in the difracture pictures, and the lowered values of the parameters of the elementary cell prove the availability of analysed alluvial magnetite from the region of South-Eastern Bulgaria.

  2. The presence of the reflexes (200), (210), (321) and (420) of the hematite phase and the values of a0 close to the etalon significances can be used as indicators of magnetite (in this case scarn magnetite) with which the martitisation is final and can be proved by microscopic analysis.

  1. Наумов Н., Б. Зозиков, И. Янакиев, И. Димитров, Ст. Димитрова, В. Шиманов, Д. Балтаджиев, Х. Върлев, А. Султанов, Р. Паздеров. 1997. Компютърен анализ на рентгенови изображения от бъбречни конкременти. - Рентгенология и радиология, т ХХХVІ, кн. 1, 44-48.

Резюме: Описва се реализирано проучване, целящо изучаване възможностите за компютърен анализ на бъбречни конкременти. Излагат се резултатите от сравнителни изследвания на дигитализирани рентгенови изображения и успоредно с тях – на данните, получени от рентгеноспектрален електросондов микроанализ.

Получените резултати потвърждават авторската теза, че е възможно чрез компютри и целево създаден програмен продукт (“Videoexpert 2.0”) да се извършва анализ на състава и структурата на бъбречни конкременти. Отлични резултати са получени дори от нативни рентгенографии, при които конкрементът все още е в тялото на пациента.

Дават се препоръки за използване рентгенокомпютърния анализ при вземане на решение за третиране на конкременти в урологията и рентгенологичната практика.

  1. Паздеров, Р. 1999. Формы вхождения и распределение элементов – примесей в магнетитах разного генезиса из некоторых месторождений и рудопроявлений Юго - Восточной Болгарии. - Год. На МГУ, т. 42, св. І, Геология, С., 1998-99, 51-57.

Резюме: В настоящата работа са представени резултатите от 103 рентгеноспектрални микроанализи на различни генетични типове магнетит от района на Югоизточна България. В схемата на опробване са включени находища и рудопроявления на територията на Бургаско – Странджанския район. Разгледана е формата на присъствие и разпределение на основните примесни елементи в магнетита и е направена съпоставка на различните генетичти типове по тяхното количествено присъствие и конфигурация. Данните от анализите, разпределени по генетични групи магнетит и находища, са дадени в табличен вид в два варианта – като процентни съдържания на окиси и под формата на минали. Вторият вариант за изображение на състава на минералите е във вид на смес на хипотетични съединения като молекулни количества окиси. Разгледани са вариациите в състава на магнетита по отношение на 5 примесни компонента (Mg, Al, Ti, Mn и Cr), откриващи се в пределите на чувствителност на електронно-сондовия анализ в режима на енергийна дисперсия. Сложната кристалохимия на магнетита и способността му да се приспособява към разнообразни геохимични и парагенетични обстановки са предпоставка да бъдат използвани установените особености в състава и структурата му като типоморфни критерии, определящи генетичната и формационна принадлежност на находищата от този регион на България.

  1. Султанов, А., Паздеров, Р. 1999. Пикромерит – нов минерал за България. - Минно дело и геология, год. LІV, 5, 27 – 30.

Резюме: Новата минерална фаза за България – пикромерит, е установена при изследване на пигменти и мазилка от черквата “Успение на Пресвета Богородица” на Соколовския манастир край Габрово. Наблюдаван е като бели и прозрачни иглести кристали, често образуващи сноповидни и звездообразни агрегати. Третиран с разредена HCl се разтваря без да отделя CO2. При микроскопското изучаване се доказва ниско двойно лъчепречупване (=0,015), съвършена цепителност и ярки (пъстри) интерфереционни цветове. Фазата се потвърждава рентгеноструктурно и с помощта на рентгено- спектрален микроанализ.

  1. Дачев, Д., Паздеров, Р. 1999. Кварц и ахати от находище „Куакра”, Ангола. - Минно дело и геология, год. LІV, 8, 28 – 32.

Summary: The Republic of Angola is one of the richest in industrial minerals countries in Africa. Quartzic raw material of high grade (for technical and jewelry applications) was described both in Northern and South Angola. The deposit containing buggy vuggy quartz druses, agates, leak-in forms, etc. near village of Kuakra in South Angola (southwards to town of Gabella) was described during our field explorations as a not large gully deep about 3-4 m. The magnificent agate specimens are characterized with polychrome coloring of layers – carnelian red, bluish, yellowish, dark brown. Also frequently could be found the agates of the “thunder eggs” type (Fig.2). To another quartz phenomenon – polychrome quartz druses (Fig.3, 4) – was paid a greater attention, combined with laboratory research work comprising: qualitative micro-spectral analysis of both zones of quartz crystals (morioncitrine and amethyst) and semi-quantitative emission-spectral analysis of the darker (i.e. morion-citrine) zone (Fig.4). The genetic predetermination of both basic color zones is connected with the different structural co-ordination of the silicon complexes in which participate ore components that are nearly always present in diffused state in the low-temperature quartz varieties as Fe, Pb, Zn and Cu.

  1. Паздеров, Р., Здр. Цинцов. 2000. Ахатови геоди от района на яз. Студен кладенец. - Минно дело и геология, год. LV, 3-4, 29-37.

Summary: Summary Hollow agate geodes from the region below the wall of Studen Kladenets dam, Kurdjali area, were investigated. The constructing SiO2-phases are presented by chalcedony, opal (opal-CT and opal-C), quartz and very rarely by quartzine. Inclusions of calcite, siderite and minerals from the zeolite group (heulandite and clinoptilolite) were established as well. The geodes are of heterogeneous layer type, with oval, almost isometric form and dimensions from 2-3 to 50 cm. Various by form and size chalcedony pseudostalactites or druse-like aggregates of mountain crystal, smoked quartz and amethyst are developed into the hollows. The specific features of the pseudostalactites show they were not formed according to the gravitational laws but most probably by growing upon membranes or carbonate whiskers with admixtures of organic matter or other phases around which a rhythmical precipitation of silicate substance occurred.

  1. Tsintsov, Z.I., B. S. Banushev, R. I. Pazderov. 2001. Mineralogical characteristic of Paleogene coral agates from Eastern Rhodopes, Bulgaria. N. Jb. Miner. Mh, 10, 464-480.

Каталог: docs -> N Juri -> RPAZDEROV
N Juri -> Конкурс за професор по Професионално направление Науки за земята
N Juri -> Конкурс за професор по научно направление 8 „проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми" специалност „минно строителство"
N Juri -> 19. Резюмета на трудовете, с които кандидатът участва 7а. Научни публикации до получаване на онс „Доктор“ (научна степен „Кандидат на техническите науки“), 1978-1988 г
N Juri -> Конкурса за получаване на научното звание "професор" по Професионално направление „Проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми"
N Juri -> Конкурс за академичната длъжност „професор" по професионално направление Проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми, специалност "Техника и технология на взривните работи" за нуждите на катедра Подземно строителство
N Juri -> С п и с ъ к на научните и научно-приложните трудове на доц д-р Венелин Желев Желев
N Juri -> Конкурс за академичната длъжност „професор" по професионално направление Икономика, специалност „Икономика и управление по отрасли"
N Juri -> Моделиране показатели на находища на подземни богатства и свързани с тях обекти чрез компютърни системи
N Juri -> Конкурс за академичната длъжност „професор" по професионално направление 13. Общо инженерство, научна специалност „Индустриален мениджмънт"
RPAZDEROV -> Иван рилски”, софия геологопроучвателен факултет

Изтегляне 318.58 Kb.

Сподели с приятели:
  1   2   3



©obuch.info 2024
отнасят до администрацията
    Начална страница
Автореферат
Анализ
Бизнес-план
Биография
Глава
Диплом
Доклад
Задача
Закон
Занятие
Заседание