I предприемачески стратегии



Дата23.10.2018
Размер77 Kb.
#94125
ТипГлава
ГЛАВА I
ПРЕДПРИЕМАЧЕСКИ СТРАТЕГИИ
Съществуват различии схващания за видовете предприемачески стратегии. Но в основата на всички стоят тези на Питър Дракър. В настоящата разработка ще разгледаме някои от основните виждания за предприемаческите стратегии. Освен виждането на П.Дракър ще се спрем и на някои специфични и подходящи стратегии за условия на преход, на някои видове иновационни и продуктови стратегии. Също така за целта на изследването ще се спрем и на характеристиката на предприемаческите мрежи. Защото те са много подходяща форма за развитие на малкия бизнес.
I. 1. Видове предприемачески стратегии според П.Дракър

Според Питър Дракър1 съществуват четири специфични предприемачески стратегии :

1. Да бъдеш “най-бърз с най-голямото”.

2. “Бий ги там, където ги няма”.

3. Да намериш и да заемеш специализирана “екологична ниша”.

4. Да промениш икономическите характеристики на продукт, пазар или на производствен отрасъл.

Тези четири стратегии не са взаимно изключващи се. Един и същ предприемач често комбинира две, а понякога даже елементи от три в една стратегия. Те не винаги също са отчетливо диференцирани; например стратегията “най-бърз с най-голямото” би могла да бъде класифицирана като “Удряй ги там, където ги няма” или като ^намиране и заемане на специализирана «екологична ниша». Но все пак всяка от четирите има своите предпоставки. Всяка подхожда на определени видове нововъведение, а на други не подхожда. Всяка изисква специфично поведение от страна на предприемача. Накрая, всяка име своите ограничения и носи свой собствен риск.
I. 1. 1. Бъди “Най-бърз с най-голямото”
Да бъдеш “най-бърз с най-голямото” - така един кавалерийски генерал от войските на Конфедерацията по време на Гражданската война в Америка обяснява последователно победите в своите битки. В съответствие с тази стратегия предприемачът се стреми към лидерство, ако не и към превъзходство на даден нов пазар или в нов отрасъл. Да бъдеш “най-бърз с най-голямото” не означава задължително стремеж към създаването на голяма компания веднага, въпреки че наистина често пъти това е целта. Но покачало с това се цели постоянното заемане на водеща позиция. Да бъдеш “най-бърз с най-голямото” е подходът, който много хора смятат за par excellence предприемаческа стратегия.

Наистина ако някой прегледа популярните книги за предприемачеството, ще стигне до извода, че да бъдеш “най-бърз с най-голямото” е единствената предприемаческа стратегия - и една значителна част от предприемачите, особено тези от високотехнологичните предприятия, изглежда, са на същото мнение.

Но те грешат. Вярно е, че много от предприемачите са избрали тази стратегия. Въпреки това да бъдеш “най-бърз с най-голямото” не е даже преобладаващата предприемаческа стратегия, да не говорим за това, че не е с най-ниския рисков показател за успех или с най-високия показател за успех. Точно обратното, от всички предприемачески стратегии в тази хазартността е представена най-силно. При нея е непростително да се допускат грешки и не се разрешава втори опит.

Но ако се окаже успешна, да бъдеш “най-бърз с най-голямото” става изключително успешна. Тази стратегия изисква амбициозна цел, в противен случай ще се стигне до провал. Тя винаги е насочена към създаването на нов отрасъл или на нов пазар. Стратегията изисква да улучиш точно в десятката , иначе всичко е загубено. Или за да променим метафората, да бъдеш “най-бърз с най-голямото” прилича много на изстрел при лунна светлина: при отклонение само на части от секундата при изчисленията ракетата ще се изгуби в космическото пространство. И след като е започната, стратегията “най-бърз с най-голямото” е трудна за приспособяване или за коригиране.

Използването на тази стратегия изисква обмислен и внимателен анализ. Фактически за да се успее при тази стратегия въобще, новаторството трябва да се базира на внимателен и обмислен опит да се използва една от основните благоприятни въэможности за нововъведение.

За да успееш със стратегията “най-бърз с най-голямото” е нужно крайне концентриране на усилията. Трябва да съществува една ясно очертана цел и всички усилия трябва да се фокусират върху нея. А когато тези усилия дават резултати, новаторът трябва да е готов масово да мобилизира ресурсите си.

След това, когато нововъведението е станало успешно като стопанска организация, работата наистина започва. Новаторът трябва да работи даже по-напрегнато сега, когато е лидер, в сравнение с предишния период, и да продължава със своите новаторски начинания в много широк мащаб. Средствата, отпускани за, изследвания, трябва да бъдат повече, след като ново-въведението е осъществено успешно, отколкото преди. Нови начини за употреба трябва да се разкрият, нови клиенти трябва да се установят и да се убедят да пробват новите материали. Предприемачът, който е успял да бъде „най-бърз с най-голямото”, най-вече трябва да свали от употреба своя продукт или техно-логичен процес, преди някой конкурент да започне да го прилага. Работата върху приемника на успешния продукт или процес трябва да започне веднага със същата концепция на усилията и при същото влагане на ресурси, които са довели до първоначалния успех.

Накрая, предприемачът, който, е постигнал водещи позиции, бидейки „най-бърз с най-голямото”, трябва систематично, да намалява цената на собствения си продукт или процес. Запазването на високи цени е просто държане на чадър над потенциалните конкуренти и насърчаване на техните действия.

Стратегията да бъдеш „най-бърз с най-голямото” е наистина толкова рискована, че друга цялостна основна стратегия „Съзидателна имитация” - се основава на допускането, че този, който ще е „най-бърз с най-голямото”, ще пропада много по-често, отколкото ще печели. Ще настъпи провал, защото липсва воля. Ще настъпи провал, защото усилията са неадекватни. Ще настъпи провал, защото, въпреки успешного нововъведение, недостатъчно ресурси са разгърнати, достъпни или включени в работа, за да се използва успехът, и т. н. Докато стратегията е наистина силно печеливша,, когато е успешна, тя е много по-рискована и много по-трудна за използване за нещо друго. Фактически тя подхожда на една много малка част от нововъведенията. Тя изисква задълбочен анализ и истинско разбиране на източниците на новаторството и тяхната динамика. Тя иэисква пълна концентрация на усилията и значителни ресурси. В повечето случаи са възможни и за предпочитане алтернативни стратегии - не защото те са носители още от самото начало на по-малък риск, а защото за повечето нововъведения благоприятната възможност не е достатъчно голяма, че да може да оправдае разходите, усилията и влагането на ресурси, необходими за стратегията „най-бърз с най-голямото”.
I. 1. 2. “БИЙ ГИ ТАМ, КЪДЕТО ГИ НЯМА”
Две напълно различии предприемачески стратегии са сумирани от друг един победоносен генерал от армията на Конфедерацията по време на гражданската война в Америка, който казал: „Бий ги там, където и няма.” Те могат да бъдат наречени съответно съзидателна имитация или предприемаческо джудо.
I. 1. 2. 1. СЪЗИДАТЕЛНА ИМИТАЦИЯ
Съзидателна имитация е термин, който очевидно съдържа в себе си противоречие. Това, което е съзидателно, трябва непременно да е оригинално. И ако има нещо, което имитацията не може да бъде, това е „оригиналното”. Но все пак терминът е подходящ. Той описва стратегия, която по своята същност е „имитация”. Това което прави предприемачът е направено вече от друг. Но това става „творчески” защото, като прилага стратегията за „съзидателната имитация”, предприемачът разбира какво представлява нововъведението по-добре, отколкото хората, които са го направили и които са го осъществили.

Компанията която прилага по най-забележителен блестящ начин тази стратегия е IВМ. В голяма стелен това също е стратегията която се използва от Проктър и Гембъл, за да завоюва и поддържа водещи позиции на пазарите за сапун средства за почистване и тоалетни принадлежности. И японската Хатори Къмпани, чиито часовници „Сейко” станаха световни лидери, също дължи своята доминираща роля на пазара на съзидателната имитация.

Това е стратегията на „съзидателната имитация”. Въз основа на нея се чака, докато някой друг не създаде
(продължава)


ГЛАВА II



Строителният отрасъл - място на малкия бизнес в него
II. 1 Място на малките фирми в строителството
Радикалните промени, които настъпиха в нашата страна имат особено силно отражение върху строителният отрасъл. Децентрализацията на инвестиционната дейност и предаването на инвестиционната инициатива на отделимте фирми-производители се отрази преди всичко върху големите държавни строителни фирми и техните поделения, дейността на които в момента е твърде ограничена или ликвидирана. Ситуацията е такава, че въпреки изградените, значителни по своите мащаби, основни фондове, технологичното равнище на производството е много ниско и в резултат на това икономическата и социалната им ефективност е крайне незадоволителна. При това, тези основни фондове се нуждаят не само от технологично обновление, но и от сериозна реконструкция, което представлява широко поле за строителна и монтажна дейност. В същото време в страната се извърши раздробяване на големите държавни строителни фирми, като монополните структури вече са изчезнали и създадените на тяхно място фирми са поставени в естественото си състояние на взаимна конкуренция.

Дори да бъде проявен известен протекционизъм от страна на Държавата по отношение на някои по-големи фирми, свързани със структуроопределящи отрасли като транспорт и енергетика няма съмнение, че се разгръща инвестиционната инициатива на отделните фирми-производители. В малките фирми осъществяващи строителна дейност, се преплитат сложни икономически и социални фактори. Най-важните от тях са високата им жизнена способност, бързата възвръщаемост на капитала, възможността за бърза адаптация към постоянно създаващите се нови пазарни ниши, постоянно разширяване на обхвата на действие и мащабите им, по отношение на отделните видове производства и услуги, и най-вече много високата ефективност на преобладаващата част от съществуващите малки фирми. В социално-психологически план осъществяваният от малките фирми бизнес е свързан главно с относително неустойчивото положение на масата дребни собственици при изключително голямата конкуренция и същевременно с произтичащото от това предимство могат по-лесно да влагат, разширяват и пренасочват усилията си към различните сектори на пазара. Не по-маловажно е и съществуващото в тях чувство на относителна независимост и по-високата степен на лична мотивация, продиктувани не само от икономическа и резултативна гледна точка, но и от личните интереси, престиж и възможност за изява. Няма съмнение, че последното е един много важен момент, а това ни кара да мислим, че натрупаният у нас немалък производствен опит и националните ресурси от работници и специалисти, с желание за стопанска реализация, са реалната предпоставка за създаването на малките фирми и за изявата на осъществявания от тях малък бизнес. Това важи с особено голяма сила за строителния отрасъл, където е налице значителен опит при изграждането на мащабни за икономическите възможности на нашата страна обекти. При това, строителната, ремонтната и експлоатационната дейност са много широко стопанско поле, поради крайно незадоволителното качество на досегашното строителство и произтичащата от това изключително бърза амортизация на производствения и сграден фонд.

В една водеща страна като САЩ, малкият бизнес като една съвкупност от неголеми предприятия, обособени като фирми, представлява значителна част от общия брой на регистрираните фирми. Към края на последното десетилетие 97% от регистрираните фирми се отнасят към категорията на малкият бизнес. В 90% от тези фирми са заети не повече от 15 души, а в 80%-не повече от 10 души. В началото на 90-те години малкият бизнес е давал около 40% от БНП на САЩ, а в частният сектор на икономиката-около 50%. В стойностно изражение това представлява около 1300 млрд. долара, като в малките фирми е била съсредоточена около 58% от общата работна сила в страната. Само в строителният отрасъл на САЩ, независимо от изразените тенденции към концентрация на строителното производство, в началото на 90-те години са съществували около 136000 малки фирми, което е представлявало 28.3% от общият им брой в строителството. В тях са били заети 229000 души или 5.4% от общата работна сила на строителния отрасъл. Всичко това показва, че независимо от относително неголемия обем на реализацията на малкия бизнес и продължаващите процеси на концентрация в строителния отрасъл, той продължава да се развива и да намира свой пазарен сегмент за реализация.

Логичен е въпроса какви са у нас перспективите за развитието на малкия бизнес в строителната и експлоатационна дейност. За да отговорим на този въпрос трябва да имаме предвид основната характеристика на малките фирми-сливането на личността на собственика на малката фирма със стереотипа на изграждащия се предприемач. Това е от особено важно значение за строителното производство и експлоатационната дейност, тъй като именно в нея се вливат предприемачи със своя производствен и организационен опит, като същевременно им се налага да участват непосредствено в производствения процес. Влаганият труд в строителството, за разлика от по-напредналите в технологично отношение отрасли, ще продължава да бъде в преобладаващата си част ръчен, дори физически тежък при изпълнението на някои отделни видове работи. В строителното производство и експлоатационна дейност в близко бъдеще няма да се изисква особено високо образователно и квалификационно равнище, а ще са нужни повече традиционни умения, сравнително бързо усвоими от един опитен и съзнателен работник. В замяна на това, обаче, за разлика от сравнително по-тясната специализация на индустриалния работник, работещите в малките строителни фирми, ще трябва да притежават значително по-висок универсализъм.

В резултат на изложеното би могло да се твърди, че малките строителни фирми, от една страна се характеризират с по-добри адаптивни възможности към пазарните потребности, а от друга страна се отличават с по-висока степен на интензивност на труда на заетите в тях.

Либерализирането на стопанското законодателство е от голямо значение за създаването на условия, които осигуряват работна заплата, съответстваща на по-висока интензивност на труда. Същевременно конкурентните условия, в които работят тези фирми, ще допринесат значително за качеството на изпълнените от тях работи и услуги. Този проблем е от значителна важност за нашата страна, тъй като сегашното незадоволително качествено само намалява икономическата и социална ефективността на досега вложените инвестиции, но е и сериозна пречка по пътя на пазарно стопанство у нас. При това, трябва да се отбележи, че проблемът за качеството на строителните обекти е свързан повече с довършителните, отколкото с основните строително-конструктивни работи. Тъкмо тези довършителни работи се намират в полето на малкия бизнес и по този начин може да се очаква известно подобрение на качеството на крайната строителна продукция.

В световната жилищно-строителна практика има много примери за проспериращи малки фирми, които се занимават с отделни видове тясно специализирани работи или услуги в жилищните сгради - изработване и монтаж на врати със системи за сигурност, монтаж на секретки брави и шпионки, табелки за врати, щори и тенти за прозорци и балкони, климатични инсталации, домофонни уредби и т.н. Тези малки фирми работят като подизпълнители на строителните фирми, изграждащи или монтиращи сглобяеми еднофамилни жилищни огради, наред с други малки фирми, които извършват остъкляване, бояджийски работи, поставяне на тапети и подови настилки и други видове работи. Например, в САЩ има много голям брой малки фирми, които осъществяват вертикалната планировка в парцелите пред ново изгражданите жилищни огради, озеленяват и дори доставят и полагат на терена пред тях чимове трева, монтират напоителни инсталации за поддържането и.

Досегашната ни практика в жилищното строителство ясно показва, че проблемите с качеството на жилищните сгради са свързани предимно с изпълнението на довършителните работи и това е естественото поле за малкия бизнес. Той би могъл да започне и със създаването на малки фирми в сферата на производство на отделни строителни материали, изделия и полуфабрикати. В нашата страна традиции в това отношение има -само в края на 30-те години у нас са съществували 128 малки фабрики за производство на строителни изделия. Продукцията на някои от тях до днес, повече от половин век експлоатация, има отлично запазени показатели. Достатъчно е да се сравнят злополучните съвременни керемиди със старите, за да се види какво означава качество в конкурентни условия.

И сега съществува пазарно търсене за извършване на услуги в частните жилища - бояджийски и тенекеджийски работи, полагане на настилки и облицовки, ремонт на покриви, реконструкция на фасади и всякакви ремонтни услуги по инсталации на оградите.
II. 2. Съотношение между частния и обществения сектор в строителния отрасъл

(продължва)



ГЛАВА III

Анализ на дейността на ЕТ “Венера” - гр. Добрич .
III. 1. Характеристика на фирмата
ЕФ “Венера”-гр. Добрич е основана през месец юли 1989 г. с решение на Добричкия Окръжен съд, с предмет - проектанска, строителна, ремонтна и търговска дейност. Собственик на фирмата е Панчо Йорданов Павлов. Той е с дългогодишен стаж на ръководител на строителни обекти. Собственика на фирмата е специализирал извън страната в периода от 1987 год. до 1989 год.

След завръщането си през 1989 г. г-н Павлов решава да инвестира спечелените средства в собствен бизнес. Първоначално се ориентира към таксиметрова дейност, като за целта закупува и монтира газово устройство на собственият си автомобил. Той започва заедно с първите таксиметрови фирми в град Добрич. В началото този бизнес се оказва печеливш, но впоследствие след формирането на много таксиметрови фирми, прекратява тази дейност.

След таксиметровия бизнес той това започва да се занимава с търговска дейност, като за около 2 години успява да натрупа известен капитал. В последствие обаче резултатите от търговската дейност не го удовлетворяват, а и все по-голям брой фирми упражняват търговска дейност. За него винаги е било важно да развива дейност, която би му осигурила високи доходи и възможност за разрастване. Така г-н П. Павлов решава да инвестира в строителния бизнес, на базата на дългогодишния си опит в тази област и добрите контакти които има. Придобитият опит от строителните обекти, предишните му контакти с хора от бранша спомагат за бързото ориентиране в създалата се обстановка в строителният бизнес след 1989 г. Той успява от първоначалната дейност - ремонтни работи, да започне строителство на монолитни обекти, така наречените «от копка до ключ». Важна роля за успешното начало на това негово начинание е наличността на първоначален капитал, чрез който той закупува някои необходими за тази дейност машини и съоръжения.

В лицето на Павлов се забелязват много от белезите на съвременния предприемач. Той напуска своята държавна работа, за да търси своята реализация в чужбина, защото смята, че неговият труд не е достатъчно добре оценен в държавното предприятие. Неговата основна цел е разрастване на бизнеса.

ЕФ “Венера” работи и се развива на пазара на строителна дейност. Продукта, който предлага са проектански услуги, ремонтна и строително-монтажна дейност. Пазара, на който фирмата се реализира е с много потенциални конкуренти. На пазара в района на гр.Добрич и региона няма ясно изразени лидери и всяка от фирмите има своя дял на пазара. В момента, според данни от Строителната камара в град Добрич, строителна дейност развиват около 70 фирми. Благоприятно влияние върху строителните фирми в града оказва близостта му до северното ни Черноморие и по-точно до курортен комплекс “Албена”. Около брега на морето се извършва ново строителство, а също и ремонтни дейности. Фирмата има изградени позиции в КК “Албена” и извършва строителна дейност там седма година подред, като фирмата получава добри доходи от там.

За да добием представа за дейността на фирмата ще разгледаме средата в която функционира накратко.



III. 1. 1. Среда в която функионира ЕТ “Венера”
III. 1. 1. 1. Вътрешна среда
а) Мисия и цели на фирмата – мисията на ЕТ «Венера» се изразява в стремежа да изпълни и задоволи интересите и предпочитанията на своите клиенти като им предложи висококачествен строителен продукт като се придържа към техните изисквания, следи за новостите в строителството, и се придържа към утвърдените стандарти и качество.

Целта на една фирма е желаното състояние на нещата или предпочитаните резултати, които тя се стреми да постигне. Имайки предвид това, основните цели, стоящи пред ЕТ «Венера» са увеличаване размера на печалбата, минимизиране на разходите, поддържане на високо качество на предлаганият строителен продукт, поддържане на добра материално-техническа база, завоюване надобро име на вътрешния строителен пазар и неговото запазване и утвърждаване.



б) Стратегия на фирмата - имайки предвид сложната икономическа обстановка в страната използването на някоя от конкретните предприемачески стратегии е почти невъзможно. Ето защо следва да отбележим, че собственикът на фирмата е насочил своята дейност към успелият отрасъл. След двегодишно лутане в различии начинания предприемача се е насочил към един най-успелите отрасли в нашата страна след 1989 г. За българският народ е характерно това, че спечели ли някакви средства, първата му работа е да си построи ново жилище. Точно тази специфика в поведението на хората е използвал Павлов, за да развива своя бизнес.
в) Структура на фирмата

(продължава)


1 П. Дракър – “Новаторство и предприемчивост” – стр. 269

Каталог: info
info -> Великата синя дупка (Белиз)
info -> Организират четвърта Национална експертна среща
info -> Тема Компютърна система ibm pc/xt i8086 Процесорите 8086
info -> История на европейската интеграция Дати и съпътстващи събития. Хронология
info -> Съдържание увод стр. 3 Глава І
info -> Търсене и предлагане – основа на пазарния механизъм
info -> Е учредена на 28 април 2009 г. Корабостроителни и кораборемонтни заводи
info -> Закон за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване. Промените влизат в сила от 1 юли 2010 г


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница