I. Пътя към никея христология на Отците



страница1/7
Дата01.01.2018
Размер473.84 Kb.
#38919
  1   2   3   4   5   6   7

I. Пътя към НИКЕЯ




1. Христология на Отците

Новозаветната христология ни запозна с различни и разнообразни христологични мисли. Новия Завет ни предлага множество образи на Исус Христос, и по този начин различни христологични концепции (понятия). По този начин Светото Писание показва ясно, че не е възможно да се събере в една Христология цялата пълнота на Христос. И все пак всички тези христологии съществуват съвместно в една и съща християнска Библия. Всяка от тях е израз на тази съща вяра в Исус Христос. Множеството констатирана христология ни показва, че вярата може да се изрази по много различни начини според в зависимост от културния контекст и хоризонта на мисленето, в които християнския свидетел се намира. Освен това ще можем да видим как тези различни христологии отговорят на някои проблеми от времето. Например израза в Йн 1,14: „ Словото стана плът…” вече отговаря на проблема поставен от гностичната ерес от своето време. След това трябва да се знае, че няма христология, която да не може впоследствие да бъде задълбочена и разширена. Наистина, вярата е неизчерпаема. Вярата е много проста дори до там, че едно дете да може да я разбере, в същото време един богослов може да мисли цял живот върху нея, да намира нови неща и в крайна сметка пак не стига до нейния край. Всяко твърдение, което може да се приви за вярата не е допълнителна истина, а отвинаги е включено и се съдържа в единствената основана тайна на вярата, че имаме общение с Бога. Всяко по-късно твърдение (например Христологичната догма и догмата за Света Троица) само обяснява тази единствена истина.


Христологията като опит да обясни разумно тази истина също има своята история. Обаче новозаветната христология – като канонична – остава правило за всяко следващо христологично размишление. Всяка христология идваща след Новия Завет трябва да подчертае, че отговаря на вярата в Христос, която се среща в различните новозаветни христологии. Но от друга страна не може да се ограничи само до простото повтаряне на библейските христологии. Библейските христологии се опитаха да обяснят кой е Исус Христос за вярата в тяхното време и културен контекст. Още във вътрешността на Новия Завет виждаме, че има едно преминаване от юдейско в елинистично мислене. Точно това преминаване предизвика в последствие огромни херменевтични проблеми на християнството по време на първите векове от неговото навлизане в Средиземно море.
Кои са тези проблеми, които в продължение на векове са държали в несигурност първите поколения християни в опита им да формулират тяхната вяра и да я направят разбираема за гръцката мисъл? Става въпрос за два проблема: единия е антропологичен, а другия теологичен, т.е библейския монотеизъм, който трябва да се защити. Как трябва да се разбира общението на Исус с Бог без да се намалява човечеството на Исус и без да се намалява неговата божественост? Твърдението, че Logos (Словото) е станал човек и дори плът и накрая и разпнат, се сблъсква с гръцката антропология и нейния начин на мислене на Бог. Да се каже, че Исус е Бог това ще противоречи на библейския монотеизъм. Така ап. Павел се сблъска с този двоен проблем, който описва в посланието си до общността на Коринтяни (1Кор 18-25):
Защото словото за кръста е безумство за ония, които гинат, а за нас, които се спасяваме, е сила Божия. Защото писано е: "ще погубя мъдростта на мъдреците и ще отхвърля разума на разумните". Де е мъдрецът? де е книжовникът? де е разисквачът на тоя век? Не обезуми ли Бог мъдростта на тоя свят?Понеже светът със своята мъдрост не позна Бога в премъдростта Божия, Бог благоволи да спаси вярващите с безумството на проповедта. Защото и юдеите искат личби, и елините търсят мъдрост, а ние проповядваме Христа разпнатия, Който за юдеи е съблазън, а за елини безумство, пък за самите призвани, както юдеи, тъй и елини - Божия сила и Божия премъдрост; защото онова, що е безумно у Бога, е по-мъдро от човеците, и онова, що е немощно у Бога, е по-силно от човеците”.
като синтезира казвайки, че християнското проповядване на разпнатия Христос е „за юдеи съблазън, а за елини безумство” (1Кор 1,23).

1.1 Гръцката антропология и Въплъщението


Когато Християнството, след релативното си прекъсване със своята майчина юдейска религия и след като се установи като автономна религия, се разпространи в света на елинистите, и неговото послание се сблъска с елинистичния (гръцкия) начин на мислене. За интелектуалната класа свикнала с гръцката философия, или по-скоро напоена с гностицизма, посланието на един въплътил се Бог създава не само една немислима идея, но дори и една непоносима мисъл. Божественият Логос, близък също и на гръцкото мислене, никога не е бил възприеман в контакт с „плътта”. Още антропологията на Платон се е различавала значително от тази на Библията. Библейската антропология не разделя човека на тяло и душа, но го вижда като творение взето от земята и след това оживотворено от Божието дихание. „Сътвори Бог човека по Свой образ, по Божий образ го сътвори; мъж и жена ги сътвори” (Бит 1,27). „И създаде Господ Бог човека от земна пръст и вдъхна в лицето му дихание за живот; и стана човекът жива душа” (Бит 2,7). Обаче за гръцката антропология човек е съставен от тяло (σωμα), душа (ψυχή) и интелект (νοῦς).


В гръцката антропология компонентите (частите), които съставят човека нямат едно и също значение (стойност). Те могат да бъдат разглеждани отделно един от друг. Края на човешкото съществуване е трябвало да бъде точно това разделяне от тялото, в което душата се е чувствала като в затвор. Само когато се освободи от материалната си част човек е можел да се надява да влезе със своя интелект в контакт с божествения Логос. Така, че това било несамо немислимо, но също и непоносимо да се твърди, че Словото станало плът, т.е че Бог е станал плът (човек). Именно това е основното твърдение на християнството: „Словото стана плът - ὁ λόγος σὰρξ ἐγένετο” (Йн 1,14). Словото не се покрило с плът нито пък се е преоблякъл, всякаш си е сложил една дреха. Може би с още много умствени акробатики човек би могъл да успее да обясни това на гръцкия манталитет, но християнството подкрепя факта, че Божието Слово „се е направил1”, или по-точно, че „стана - ἐγένετο” „плът - σὰρξ. Плътта не е само инструмент за Словото, чрез което да може да се яви (разкрие, открие), но самата плът беше откровението е езика на Словото. Плътта разкрива Словото. За гръцката антропология това бе нещо нечувано и дори чудовищно. Това парче кървава плът, родено „inter feces et urinam”, седалище на желанията, и най-ниски и животински инстинкти, като глад, жажда, страст, желание за насилие, това парче кървава плът трябваше да бъде това, което разкрива Божието слово! Йоан ни казва, че „Словото стана плът, и живя между нас, пълно с благодат и истина; и ние видяхме славата Му…” (Йн 1,14). По онова време за елинина (гърка) това изглеждаше всякаш е чул лошо и затова не разбира гореказаното, но още по-лошо: Въплътилия се умира разпнат на кръста, най-голямото и срамно наказание, което е резервирано само за робите. В Него християните виждат не само инструмент за спасение, но дори и спасението, и Го почитат и Му се покланят като Господ, и дори като Бог.

1.2 Библейския монотеизъм и божествеността на Исус

От друга страна се появява един друг проблем. Вярно е че християнството се раздели с юдаизма, но Исус беше евреин (юдеин). Неговата Библия беше Писанието на Израел. Богът в, Когото Исус вярваше и към Когото се обръщаше като към баща беше JHWH (ЯХВЕ), Бог на Завета със Своя народ, ревнивия Бог, който не позволява други богове близо до Себе Си. Младото християнство остана вярно на Писанието на Израел и я признаваше за Свещено Писание. Дори виждаше събитието Исус известено вече в това Писание (Вж. Рим 1,2) и Исус като изпълнение на това събитие. Когато Маркион искаше да се раздели напълно с юдаизма отхвърляйки Стария Завет и казвайки, че в това Писание става въпрос за един друг Бог различен от този в Новия Завет, той не бе подкрепен от страна на Църквата. „Християните почитат Стария Завет като истинско Слово на Бога. Църквата винаги категорично е отхвърляла идеята да се изостави Стария Завет под предлог, че Новия го е направил вече невалиден (маркионизъм)”2. Прекъсването с юдаизма не стига чак до там, че да се отхвърли Стария Завет и да се изповядва друг Бог вместо този, за когото се говори в Писанието на Израел.


Писанието на Израел, както се вижда, изповядва един твърд монотеизъм: „Слушай, Израил: JHWH (Господ) е наш Бог, JHWH (Господ) е само един” (Втор 6,4). Ако сега християните изповядват Исус като Господ и като Син Божи и виждат спасение в Него как ще определят връзката на Исус с Бог? За евреина (юдеин) е явно богохулство това, което се чете в христологичния химн даден ни в Фил 2,5-11: „Та в името на Иисуса да преклони колене всичко небесно, земно и подземно,и всеки език да изповяда, че Иисус Христос е Господ, за слава на Бога Отца” (Фил 2,10-11). Тук, Исус се явява като равен на Бог, независимо от факта че Сам Бог Го издигна до Себе Си. Всъщност проблемът, който трябваше да бъде разрешен бе: Как да се съгласува това с библейския монотеизъм? Още по-ясно проблема се може да се види в Йн 20,28, където Тома неверни в срещата с Възкръсналия Го изповядва: „Господ мой и Бог мой! - ὁ Κύριος μου καὶ ὁ Θεός μου. Такава изповед е непоносима за ушите на един евреин. Как можаха християните да съгласуват тази изповед с тяхната Библия? Юдео-християните можеха ли да я споделят с християните, които идваха от езичеството?
Всъщност проблема беше следния: ако Исус е Бог то тогава има два Бога? Но тогава ще има противоречие с Писанието. Обаче ако Исус не е Бог, то тогава Той е творение. Но как ще може едно творение да бъде нашето спасение? Как може едно създание да установи общение с Бог?

1.3 Два фронта на христологичната борба

Ранната Църква е трябвало да се бори на два фронта. От една страна църквата е трябвало да обясни своята вяра пред света на елинистите, който поради своето си разбиране неможеше да сподели с нея общата идея за Въплъщението. От друга страна трябваше да запази библейския монотеизъм, за да не се наложи да поема вината, че е предала Бога на Исус и Неговия еврейски произход. Имало е голямо изкушение проблемът да бъде разрешен само едностранно. Всъщност, християнството е можело да даде едно рационалистично (разумно, рационално, целесъобразно) решение на проблема било то в една или в друга посока: Исус е само едно създание или само Бог с една човешка дреха (форма). Църквата се съпротиви на това изкушение. В първия случай случая Исус нямаше да бъде нищо друго в крайна сметка освен една история без спасително значение. Във втория случай събитието за което говори Новия Завет няма да бъде нищо друго освен един вечен и неисторически (astorico) мит. По този начин истинското общение на света с Бог не можело да се формулира. От това ние виждаме, че всъщност общението с Бог не е нещо, което е очевидно. Истинското значение на термина „Бог” се противопоставя на нашето мислене да виждаме Бог в общение със света.






Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница