І. Реална суброгация



Дата28.10.2017
Размер71.8 Kb.
#33375
Някои особености при наследяването на земеделски земи - Людмила Велкова, адвокат от Пловдив
І. Реална суброгация
Когато не е възможно възстановяването на правото на собственост върху земеделски земи в реалните граници, в които те са били включени в ТКЗС и др. селскостопански организации, възстановяването в нови реални граници се извършва както на собствениците, така и на техните наследници по закон или/и по завещание. Sunrogation – прехвърляне на задължение; встъпване в чужд дълг; заместване на длъжника; заменяне на едно лице с друго (Данов, Хр. Английско-български юридически речник, С.1999). Въпросът е дали завета по чл. 16 ал. ІІ Закона за наследството – на определена земеделска земя, ще произведе действие по отношение на трансформираните и комасирани имоти. Според някои съдии заветът би произвел своето действие само при възстановено реално право на собственост по отношение на земите, които са посочени в него. Възстановените с план за земеразделяне земи имат различни индивидуални белези – площ, вид, местност, съседи и т.н. – от посочените в завещанието, поради което последното няма да произведе присъщото му правно действие и е без доказателствена стойност в случая.
Този извод не е съобразен със закона. Приема се, че заветът има действие и при възстановяване в нови реални граници. Ако наследодателят е жив, той би получил при липса на друга възможност възстановяване на собствеността си върху равностойни по количество и качество земи по смисъла на чл. 17, ал.1 ЗСПЗЗ. След неговата смърт това право преминава в имуществото на заветника, на когото правото следва да се реституира така, както би се реституирало на собственика. Същото важи и за наследниците по закон. Това заместване на собственика - наследодател от неговите наследници по завещание и закон при реституирането на земеделските земи с план за земеразделяне в нови реални граници се нарича реална суброгация. Вж. Решение № 549/18.10.1996 г. по гр.д. № 191/96 г. І г.о. - БВС кн.11/1996 г., с.17.
Ето едно интересно дело и на ПРС. Установителен иск по чл. 97, ал. 1 ГПК. Ищецът се позовава на саморъчно завещание от 15.03.1953 г., с което наследодателят му е оставил едно лозе, което към момента на завета е било вече кооперирано в ТКЗС. ПК е възстановила правото на собственост върху лозето с план за земеразделяне на всички наследници на наследодателя. Ищецът иска да се признае за установено спрямо останалите наследници, че той е индивидуален собственик на процесното лозе на основание посоченото завещание. ПРС с решение № 40/14.03.2000 г. уважава иска, като приема: съгласно чл. 90а ЗН завещание и продажба на наследство, съставено и извършена след одържавяване или включване в ТКЗС или други образувани въз основа на тях селскостопански организации, на имоти, собствеността върху които се възстановява, нямат действие за възстановените имоти.
С решение № 4/27.02.1996 г. по к.д. № 32/95 г. на КС на РБ (ДВ, бр. 21 от 1996 г.) разпоредбата на чл. 90а се обяви за противоконституционна. Конституционният съд прие, че собствениците никога не са губили в цялост своето право, че със ЗСПЗЗ то се възстановява в пълноценния му вид, и не се придобива отново. В резултат на което възстановяването на правата на собствениците, внесли земи в ТКЗС, по силата на закона автоматично прави приелите наследството наследници по завещание собственици на съответната завещана им част.
ПОС отменя това решение, като приема, че ищецът не доказва завещателят да е бил собственик на процесното лозе към момента на смъртта си - 1953 г., като се позовава на чл. 19, ал.1 ЗН - заветът на една определена вещ е недействителен, ако завещателят не е собственик на тази вещ при откриване на наследството. С решение 414/23,07.2002 г. ВКС отменя решението на въззивната инстанция с мотива, че въпросът дали общият наследодател е бил собственик на завещания имот не е поставян от страните. Искът неправилно е разгледан от ПОС като установителен иск за собственост към настоящия момент. Спорът е всъщност на кого следва да се възстанови, а тъй като възстановяването е извършено в нови реални граници - кой е собственик на новия имот, определен с плана за земеразделяне.
ІІ. Наследяване при осиновяване
Една от разликите между пълното и непълното осиновяване е, че при непълното осиновеният наследява своите рождени родители, а при пълното - не ги наследява.
До 23.VI. 1961 г. единственият законов режим е на непълното осиновяване - вж.”Семейно право”изд.1990 г.проф.Лиляна Ненова, с. 161, пар. 8. Съгласно чл. ЗЗ, ал. 1 от Закона за припознаване на незаконородени деца, за узаконяването им и за осиновяването (утвърден с Указ от 17.12.1889 г. под № 483, ДВ, бр.9/12.01.1890 г.) осиновеният запазва всички права и длъжности спрямо семейството, към което той принадлежи по рождение. Последващият Закон за извънбрачните деца и за осиновяването (обн., ДВ, бр. 267 от 26.11.1940 г., изм. бр. 197 от 9.09.1944 г., бр. 171 от 26.07.1945 г., бр. 205 от 7.09.1946 г., отм. бр. 182 от 9.08.1949 г. в сила от 9.09.1949 г.) възпроизвежда буквално това положение в чл. 49 – “осиновеният запазва всички права и длъжности спрямо семейството, към което той принадлежи по рождение”. Двата закона познават само непълното осиновяване, при което осиновеният наследява роднините си по произход съгласно Закона за наследството. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 81, ал. Ш от Закона за лицата и семейството, редакцията в ДВ, бр. 182/1949г. 81. (Обн. ДВ, бр. 182/1949 г.) Между осиновения и осиновителя се създава отношения на дете към родител, но осиновителят не наследява осиновения.
Осиновеният може да приеме името на осиновителя.
Осиновяването не създава гражданско-правно отношение между осиновения и роднините на осиновителя, нито между последния и роднините на осиновения, освен ако законът разпорежда другояче.
Осиновеният запазва всичките си права и задължения спрямо семейството, към което принадлежи по рождение.
През 1961 г. е прието изменение на чл. 81 от ЗЛС, с което заварените осиновявания са пренормирани в пълни осиновявания. 81. (Изм. Изв., бр. 50/1961 г.) Между осиновителя и неговите роднини, от една страна, и осиновения и неговите низходящи, от друга, възникват права и задължения, каквито съществуват между роднини по произход.
Правата и задълженията между осиновения и неговите низходящи, от една страна, и родините им по произход, от друга, се прекратяват, освен когато родителят на осиновения е съпруг на осиновителя. Тази разпоредба не отменя забраните по ал. 1, букви “а” и “б” и ал. 2 на чл. 23.
По силата на преходното правило в ЗИД на ЗЛС от 1961 г. пълното осиновяване е отнесено и към заварените осиновявания с разпореждането, че чл. 81 ЗЛС се прилага и за заварените осиновявания. И тъй като нито чл. 81 ЗЛС, нито чл.105 от СК-отм. в сила от 22.V.1968 г. определиха кои са тези осиновявания, още тогава възникват затруднения в практиката. Проблемът касае главно делбените имуществени спорове на наследници на субектите на осиновителни правоотношения. Върховният съд е имал случаи да се произнесе по подобни спорове. Решение № 19 от 16.01.1992 г.на І г.о. по гр.д. № 1134/91 г.-Сб., с.39; БВС - кн.2/1992 г., с.15 и Решение № 96 от 29.12.1989 г. по гр.д. № 71/89 г. ОСГК - Сб., с.39; БВС - кн.3/1990 г., с.11 са с принципно значение по този въпрос. Според тях “заварено” е това осиновяване, по което и двете страни са живи при влизането в сила на изменението на чл. 81 ЗЛС на 26.06.1961 г. Следователно ако осиновителят е починал преди тази дата, осиновяването е останало непълно и осиновеният ще може да наследи рождените си роднини. Ако е починал осиновеният, осиновителят не го наследява. При непълното осиновяване по СК от 1968 г. и по сега действащия СК, решението е обратното - чл. 62 изр. ІІ СК отрича наследственото право на рождените родители - “рождените родители не наследяват осиновения”. Но често при смъртта на осиновения осиновителят е починал. При непълното осиновяване това прекратява по право осиновителното правоотношение. Затова наследниците на бившия осиновен при липса на негови низходящи ще са родителите, респ. другите роднини по произход - т.е. прилагат се общите правила на наследственото право.
III. Чл. 9-А от закона за наследството – ТР № 1/1998 г.
Кой е “последващ съпруг” по смисъла на чл. 9а Закона за наследството, създадена със ЗИД на ЗН (ДВ бр. 60 от 24.07.1992 г.).
Чл. 9а - “Когато към открито наследство се възстановява собственост върху недвижими имоти, одържавени или включени в Т КЗС или в други образувани въз основа на тях селскостопански организации, наследници на последващ съпруг не наследяват, ако той е починал преди възстановяване на собствеността и от брака му с наследодателя няма родени или осиновени деца.”
Разпоредбата е възприета (ДВ, бр. 60 от 24.07.1992 г.) след влизане в сила на ЗСПЗЗ (ДВ, бр.17/1991 г.) и останалите реституционни закони – Закона за възстановяване собствеността върху магазини, работилници, складове и ателиета (ДВ, бр.105 от 1991 г.), Закона за възстановяване собствеността върху недвижими имоти (ДВ, бр.15 от 1992 г.), Закона за възстановяване собствеността върху някои отчуждени имоти по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗДИ и ЗС (ДВ, бр.15 от 1992 г.). Понятието “последващ съпруг” не е легално дефинирано, нито се сочи в закона ЮФ, по отношение на който съпругът се явява последващ.
Имало е противоречиви решения – някои съдии възприемат, че последваш е този съпруг, който е сключил втори и следващ брак след одържавяването на имотите. В други – че такъв е съпруг от всеки брак, сключен след одържавяването.
ОСГК възприема, че понятието “последващ” трябва да се свърже с момента на одържавяването на имотите. Обяснението за това разрешение е, че ако бракът с наследодателя е сключен преди включването в ТКЗС, предполага се, че съпругът на наследодателя в определена степен е могъл да има принос в придобиването на имотите. Затова справедливо е неговите наследници да наследят. Ако бракът е сключен след кооперирането на земите, всякакъв принос на съпруга-наследник е изключен. В този случай е оправдано от морална гледна точка да се отрече правото на наследяване на наследниците на последващия съпруг, когато от брака няма деца.
Идеята е да се запази собствеността за лица, които имат родствена връзка с наследодателя.
При това тълкуване на чл. 9а ЗН (ДВ, бр. 60 от24.07.1992 г.) единственият съпруг на наследодателя също може да се окаже “последващ”, ако бракът им е сключен след кооперирането на земите. И обратното - бракът може да е втори, трети за наследодателя, но ако е сключен преди одържавяването, съпругът няма да се третира като “последващ”.
Важно - чл. 9а има действие само за имоти, които са индивидуална собственост на наследодателя. Не се прилага, когато се открива наследство на наследник на съпруга-собственик.
За да се изключат от наследяване наследниците на последващия съпруг, трябва кумулативно да са налице следните предпоставки:
1) бракът да е сключен след одържавяването/кооперирането на имота
2) съпругът да е преживял съпруга-собственик
З) от брака да няма родени/осиновени деца
4) последващият съпруг да е починал преди възстановяването на
собствеността
Ще ви представя един казус, решението по който илюстрира много обосновано това тълкуване - решение № 187/09.04.2003 г. по д. № 573/2002 г. на ВКС І г.о. по дело . кантората ни. Казусът накратко е следният:
Процесният имот е собственост на Стойко, поч.1983 г. Негови наследници остават съпругата му Пена и майка му Сава. През 1994 г. преживялата съпруга почива. Родителите на Пена предявяват иск за делба срещу братята и сестрите на Стойко. Роднините по произход възразяват, че родителите на Пена не са наследници, тъй като Пена е “последваща съпруга” по смисъла на чл. 9а ЗН, защото бракът й със Стойко е сключен през 1953 г., а имотът е внесен в ТКЗС през 1951г.
Първата и втората инстанция допускат делба с участието на родителите на Пена, като приемат, че чл. 9а не се прилага. ВКС потвърждава тези решения със следните мотиви: процесният имот е бил внесен в ТКЗС през 1951 г. от Стойко. Но до 1961 г. той не е бил земеделска земя, а е бил дворно място. Експертизата по делото установява, че имотът е бил в регулацонните граници на селото. Съгласно чл.11 от Примерния устав на ТКЗС от 1950г. член-кооператорите запазват правото на собственост в реални граници само върху земята, включена в регулационния план на населеното място. Член-кооператорът запазва собствеността върху имота си изцяло, вкл. и правото да се разпореди с нея в полза на трето лице – некооператор (чл.11, ал.ІV). Същото разбиране е изразено и в ППВС № 8/1980 г. т.4. Следователно Стойко е станал член-кооператор през 1951 г., но обобществяването на процесният имот е станало през 1961 г., когато от дворно място статутът му е променен на земеделска земя. Бракът му с Пена, сключен през 1953 г. не се явява последваш, а е преди одържавяването.Затова наследниците на Пена ще наследят имота на Стойко.

Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница