И с к а н е за издаване на преценка на необходимостта от извършване на Екологична оценка



страница1/3
Дата20.05.2018
Размер441.16 Kb.
#69245
  1   2   3
ДО

ДИРЕКТОРА НА РИОСВ-ПЛОВДИВ

И С К А Н Е

за издаване на преценка на необходимостта от извършване на Екологична оценка

от Атанас Калчев, Кмет на Община Кричим

Уважаеми г-н Директор,

Моля да ми бъде издадена Преценка за необходимостта от извършване на еколо­гич­на оценка /ЕО/ на


общински план за развитие на община кричим за периода

2014 – 2020 год.
Във връзка с това предоставям следната информация, изискваща се по чл.8, ал.1 от Наредба за условията и реда за извършване на ЕО на планове и програми - ПМС №139/ДВ. бр. 57 /2004 г., посл. изм. ДВ. бр.94/2012 г.

1. Информация за възложителя на плана
Име: Община Кричим ЕКАТТЕ 39921

Пълен пощенски адрес: Кричим 4220, пл. „Обединение” № 3

Лице за връзка: Златка Маринова – зам.кмет

Телефон: 03145 22 50

e-mail: kmet_krichim@abv.bg
2. Обща информация за предложения план
а) основание за изготвяне на плана – нормативен или административен акт

Общинският план за развитие на община Кричим, наричан по нататък за краткост ОПР-Кри­чим, се раз­ра­бот­ва на основание на Закона за ре­гионално развитие (ДВ. бр. 50, 2008 г., посл. изм. ДВ. бр.66/2013 г.), чл. 13 и Правилника за прилагане на Закона за регионално развитие (ДВ. бр. 80, 2008 г., посл. изм. ДВ. бр.97/2013 г.), чл.чл. 34 и 35 и съгласно Методическите указания на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за разработване на Национална стратегия за регионално развитие на Република България (2012-2022), Регионални планове за развитие на районите от ниво 2 (2014-2020), Областни стратегии за развитие (2014-2020) и Общински планове за развитие (2014-2020), одобрени със Заповед № 02-14-2402/22.11.2011 г. Това законово основание е конкретизирано с договор № 16-11-3/12.12.2013 г. между Кмета на община Кричим и „Прива” ЕООД.


б) Период на действие и етапи на изпълнение на плана

ОПР-Кричим ще действа през програмния период 2014 - 2020 год. и ще се изпълнява съ­г­ласно про­г­рама за реализация, съдържаща конкретни мерки и проекти със срокове и отго­вор­ници за изпълнението им. Предвидена е възможност за актуализация на ОПР-Кричим въз основа на ежегод­ните отчетни доклади на кмета на общината за хода на изпълнението му.


в) Териториален обхват (национален, регионален, областен, общински, за по-малки те­ри­тории) с посочване на съот­ветните области и общини

ОПР-Кричим обхваща територията на община Кричим, която е съставна на област Пловдив, респ. на Южния централен район за планира­не. Площта на общинската територия възлиза на 54 895 дка.


г) засегнати елементи на Националната екологична мрежа (HEM);

В границите на община Кричим, изцяло или отчасти са разположени следните защитени зони, територии и местности:

- BG 0000254Бесапарски възвишения”, по Директивата за местообитанията, обявена с цел опазване н 7 броя природни местообитания и местообитания на видове; обхваща ниски варовити безлесни хълмове и съседни открити пространства на запад до пътя за Пещера, на изток до река Въча; северна граница на ЗЗ е река Марица, а южната преминава през землищата на селата Радилово, Бяга и Козарско и достига гр.Кричим.

- BG 0002057 “Бесапарски ридове” по Директивата за птиците, обявена с цел опазване на 25 вида птици от Приложение 1 и 9 вида редовно срещащи се мигриращи птици, невключени в Прилогение 1 на Дир.79/409/ЕЕС;

- BG 0002063 “Западни Родопи” по директивата за птиците, обявена с цел опазването на 24 вида птици, включени в Приложение1 и 5 редовно срещащи се мигриращи птици, невключени в Приложение 1;

- BG 0000424 “Река Въча-Тракия” по Директивата за местообитанията, обявена с цел опазване площта на природно местообитание 92А0 – крайречни галерии от Salix alba Populus .alba; обхваща бреговете на едноименната река, която е един от най-значимите притоци на р.Марица. Започва от гр.Кричим и продължава до вливането на р.Въча в р.Марица.

- BG 0001030 “Родопи Западни” по Директивата за местообитанията, обявена с цел опазването на 39 природни местообитания и местообитания на видове и техните популации; включва слабо населен район с обширни иглолистни и смесени гори; зоната е ключово място за опазване на мечката;

- поддържан резерват “Изгорялото гюне” с площ 32.56ха с цел на обявяване естествено находище на дървовидна хвойна; на неговата територия се съхранява едно от редките находища на дървовидна хвойна (Juniperus excelsa Bieb.); Поддържаният резерват е изключителна държавна собственост и се разполага изцяло на територията община Кричим; в процес на разработване е План за управление на резервата, който трябва да бъде завършен през септември 2014г; развитието на резервата в следващите 10 години ще се подчинява изцяло на изискванията и предвижданията на цитирания план;

- защитена местност “Козница”, която попада на територията на две общини – Кричим и Родопи; общата площ на ЗМ е 650.16 ха, от които 4.230 дка са в границите на община Кричим, а останалите – 6497.341 дка принадлежат към територията на община Родопи; целта на обявяване е опазване на най-голямото в Родопите находище на дървовидна хвойна.


д) основни цели на плана;

Съгласно Закона за регионалното развитие „Общинският план за развитие определя средно­сроч­ните цели и приоритети за развитието на общината в съответствие с областната страте­гия за развитие и концепцията за пространствено развитие на общината”.


Целевата ориентация на ОПР-Кричим е постигането на следната визия: „Община Кричим – Екологич­но чиста територия, атрактивна за развитие на туризма, с добре устроена и привлекателна жизнена, инфраструктурна, културна, икономическа и бизнес среда, подобрен стандарт на живот и повишен ръст на заетост и доходи”.

Планът е подчинен на три приоритета със съответни специфични цели:

Приоритет 1. Създаване на предпоставки за развитие на конкурентоспособността на местната ико­номика и повишаването на нивото на заетост:



  • Специфична цел 1.1. Разнообразяване към неземеделски дейности и разкриване на нови ра­бот­ни места в общината;

  • Специфична цел 1.2. Опазване, популяризиране и развитие на културното и природното на­следство на общината с цел развитие на туризма;

  • Специфична цел 1.3. Модернизиране на земеделието и обвързването му с преработвателната промишленост;

Приоритет 2.Повишаване на инвестиционният потенциала на общината, чрез подоб­ря­ване на тех­ни­ческата, екологична и социална инфраструктура:

  • Специфична цел 2.1. Рехабилитиране на съществуващата и изграждане на нова техническа инфраструктура;

  • Специфична цел 2.2. Поддръжка и доизграждане на публичната инфраструктура на терито­ри­ята на община Кричим;

  • Специфична цел 2.3. Съхраняване на природните дадености и опазване на окол­на­та среда;

Приоритет 3. Развитие на човешките ресурси, чрез подобряване на качеството на об­ра­зованието, здравеопазването, социалните услуги и квалификацията на работната си­ла:

  • Специфична цел 3.1. Повишаване на институционалния капацитет в публичните институции на територията на общината;

  • Специфична цел 3.2. Развитие и подобряване на образователната система, здравното об­служване и социалните дейности;

  • Специфична цел 3.3. Активно ангажиране на младите хора в развитието на общи­ната.


е) финансиране на плана (например държавния и общинския бюджет, международни програ­ми, финан­со­ви институции);

Съгласно Закона за регионално развитие, чл. 26 „Източници за финансиране на регионалното развитие“ са:



  • държавният бюджет;

  • бюджетите на общините;

  • средства на физически и юридически лица;

  • средства от фондовете на Европейския съюз;

  • международни финансови институции;

  • други източници, определени със закон. ”

Това са източниците за финансиране на изпълнението на ОПР-Кричим. Финансирането на неговото разработване има за източник общинския бюджет.

ж) срокове и етапи на изготвянето на плана и наличие на изискване за обществено об­съждане или друга процедурна форма за участие на обществеността

Съгласно Методическите указания на МРРБ за разработване на Национална стратегия за ре­ги­онално развитие на Република България (2012-2022), Регионални планове за развитие на районите от ниво 2 (2014-2020), Областни стратегии за развитие (2014-2020) и Общински планове за развитие (2014-2020) ОПР-Кричим трябва да се разработи, респ. да бъде приет от Общинския съвет о три месеца преди началото на програмния период.


Съгласно договор № 16-11-3/12.12.2013 г. между Кмета на община Кричим и „Прива” ЕООД срокът за разработване на ОПР-Кричим е 30 дни.
В съответствие с разпоредбите на Правилника за прилагане на Закона за регионалното разви­тие, чл.36 „Общинският план за развитие се обсъжда и съгласува със заинтересуваните органи и организации, с икономическите и социалните партньори, както и с физически лица и пред­ставители на юридически лица, имащи отношение към развитието на общината.”
3. Орган, отговорен за прилагането на плана

Органът, отговорен за прилагането на плана е община Кричим.

ОПР-Кричим се одобрява от Общинския съвет Кричим по доклад на Кмета на общината.­

приложение:

1. Характеристика на плана относно:
а) инвестиционните предложения по приложение №1 към чл.92, т.1 и приложе­ние №2 към чл.93, ал.1, т.1 и 2 ЗООС и/или други инвестиционни предложения с предполагаемо значително въздействие върху окол­ната среда, спрямо които предлаганият план/програма определя критерии, нормативи и други ръководни условия от значение за бъдещото им разрешаване или одобряване по отношение на местоположение, характер, мащабност и експлоата­ционни условия;
В предложените към ОПР-Кричим мерки за развитие на общината няма такива, които да попадат в Приложение №1 към чл.92 на ЗООС.
Съотносимите към Приложение №2 към чл.93, ал.1, т.1 и 2 от ЗООС, мерки за развитие на общината, са както следва:


  • Изграждане на общински гаражи (т.10-б от Прил. №2);

  • Изграждане на спортна зала в град Кричим и създаване на зона за отдих (т.10-б от Прил. №2);.

  • Проектиране и изграждане на нов Гробищен парк (т.10-б от Прил. №2);

  • Доизграждане, реконструкция и рехабилитация на водоснабдителна и канализационна мрежа и изграждане на пречиствателна станция за отпадни води (т.11-в от Прил.№2);

  • Проектиране и изграждане на обходен път между Промишлената зона и Републиканската пътна мрежа (т.10-д от Прил.№2).

  • Дейности свързани с превенция на риска от наводнения и свлачища (т.10-ж от Прил.№2).

  • Изграждане на площадка за биоразградими отпадъци (т.11-б от Прил.№2).

Предложените мерки не съдържат предпоставки, мотивиращи неблагоприятни въздействия върху околната среда, т.к. касае се за дейности, насочени към подобряване качествата на физическата среда, подобряване на публичните услуги, въвеждане на разнообразни икономически дейности и др.


б) Мястото на предлагания план в цялостния процес или йерархия на планиране, сте­пен на подробност на предвижданията

В системата за планиране на регионалното развитие общинските планове за развитие се си­ту­­ират на най-ниското йерархично ниво – местното. От това им място в йерархията на стра­те­гическите и програмни документи по ЗРР следва изискването да бъдат съобразени с целите и изискванията, отнасящи се до локалното ниво на съответните областна стратегия за раз­ви­тие и регионален план за развитие на района от ниво 2. В случая това изискване за съот­ветствие се отнася до Областната стратегия за развитие на област Пловдив и до Регионалния план за развитие на Южния централен район за планиране.

Степента на подробност на стратегическите предвижданията на ОПР-Кричим – визия, прио­ри­тети и специфични цели – съответства на териториалния и предметния обхват на дейст­ви­ето им – община, градска територия, инфраструктурна система, но във всички случаи има об­­общен принципен ха­рактер.
Степента на конкретност на предвижданията на ОПР-Кричим по отношение на проектите, предвидени за реа­ли­зацията му, съответства на характера им:


  • за проектите с инвестиционен характер тя отговаря на фазата предпроектни проуч­ва­ния;

  • за проектите, свързани с „меките мерки” отговаря на съдържанието на бизнес план или организационна програма.

И в двата случая проектите са остойностени и с определени отговорни изпълнители.
2. Обосновка на конкретната необходимост от изготвянето на плана;

Изготвянето на ОПР-Кричим е законово задължение на общината, определено със Закона за регионалното развитие, чл.13. Едновременно с това, наличието на общински план за развитие е необходимо условие, за да може общината да кандидатства за финансиране от структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз.


3. Информация за планове и програми и инвестиционни предложения, свързани с предложения план/програма, вклю­­­чително и за извършени ЕО или оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС);

Съгласно информация от интернет-страницата на РИОСВ-Пловдив, процедираните ОВОС и ЕО на планове и инвестиционни предложения в последните пет години, са както следва:



  • Инвестиционно предложение за изграждане на кариера за мрамори, находище Куртово Конаре с площ 231.884 дка, разположено в землищата на община Кричим и община Стамболийски, Решение по ОВОС № 1-II, 2011г.


4. Характеристики на засегнатата територия и на очакваните въздействия върху околната среда;
4.1. Характеристики на засегнатата територия

Характеристиките на територията на общината са извлечени от Анализа на икономическото и социално развитие на общината, съдържащ се в ОПР-Кричим, послужил за основа за фор­мулиране на стратегията за развитието й през програмния период 2014-2010 и боравят с не­говата терминология. От всички налични данни са използвани предимно онези, които имат пряко или косвено значение за състоянието на околната среда.


Основните характеристики на община Кричим са както следва:

- площ -54 895 дка;

- местоположение – югозападна част на област Пловдив;

- релеф – хълмист до склонов;

- население – 8400д /по данни на НСИ към 2011г./;

- населени места – 1 н. място – гр.Кричим;

- естествен прираст – отрицателен;

- икономика – слабо развита;

- селско стопанство – земеделие, животновъдство;

- туризъм – слабо развит;

- КИН – значително, с неусвоен потенциал;

- минерални води – с неусвоен потенциал;

- речна мрежа – р.Стара река и р.Въча, на която са изградени язовирите Въча и Кричим и 4 ВЕЦ;

- канализация – частично изградена;

- хидромелиоративни съоръжения – налични, в лошо техническо състояние;

- транспортна мрежа –сравнително добре изградена пътна мрежа;

- депо за ТБО – с изчерпан капацитет.
4.2 Структура и изграденост на територията

Територията на общината е 54 895 дка, като най-голям е делът на горските земи – 28 410 дка, следван от зе­меделските земи – 19 758 дка, земите за добив на полезни изкопаеми – 2 925 дка, урбани­зи­раните територии – 2 124 дка, водните площи и течения – 1 429 дка и терените за транс­пор­т­на инфраструктура.
Единственото населено място в общината е град Кричим с територия от 166,8 ха и население по настоящ адрес към 31.12. 2012 г. от 9 140 ч. Градската територия има следната структура:


Предназначение на територията

Площ в ха

%

Кв.м./ж

За жилищно застрояване

96,2

57,67

105,25

Промишлена зона

25,2

15,11

27,57

Обществени зелени площи

5,4

3,24

6,27

Други, вкл. за обществено обслужване

40,0

23,98

43,76

На територията на общината се намира бившето село Черешово, заличено през 1971 г. като селище поради обезлюдяване. След възстановяване на собствеността върху земеделските земи много от близките му жители са възстановили собствеността си под формата на ниви, ливади и гори, а сградите са възстановени и са построени много нови вилни къщи, които се ползват през летния сезон. В ход е процедура за преобразуване на бившето село в селищно образувание – вилна зона.


4.3 Демографска характеристика на общината

Според данните от последното преброяване към 01.02.2011 г. населението на общината, респ. на град Кричим възлиза на 8 409 души. По брой на населението тя е една от най-мал­ките в Пловдивска област. Налице е процес на застаряване на населението.


4.4 Икономическо развитие на общината

Икономиката на общината е с промишлено-аграрна структура, но са застъпени ограничен брой икономически отрасли.


4.4.1 Икономика

В структурата на предприятията доминират тези с до 10 д. персонал, т.е. микропредприя­ти­ята. По отрасло­ва принадлежност предприятията се групират по следния начин:



  • Хранително-вкусова промишленост: 1 предприятие за производство на плодови сокове; 2 предприятия за производство на хлебни изделия; 2 предприятия за производство на сладкарски изделия; 1 предприятие за млекопреработка;

  • Лека и преработвателна промишленост: 1 предприятие за производство на козметични продукти; 3 металообработващи и машиностроителни предприятия; 12 шивашки предприятия; 1 обущарско предприятие; 3 предприятия за дърводобив, дървопреработване и търговия с дървесина.

  • Транспорт: 1 автотранспортно предприятие;

  • Строителство и строителна промишленост: 1 строително предприятие и 1 предприятие за добив на инертни материали.

Промишлените предприятия са групирани териториално в промишлена зона, устроена в съседство със железопътната гара.


4.4.2 Селско и горско стопанство

Земеделските земи, върху които се развива земеделското производство са 19 758 дка, от ко­ито само 68 % са обработваеми. Последните включват 7 872 дка ниви и 3 886 дка трайни на­саждения. Отглеждат се технически култури (предимно тютюн), малко зеленчу­ци и трайни насаждения – череши, ябълки, грозде. Изградената, но не функционираща напо­и­телна систе­ма обхваща 66,2 % от обработваемите площи.


Животновъдството е с дребностоков характер – овцевъдство, свиневъдство и млечно гове­до­въдство.
Гор­ско­-стопанската дейност се осъществява върху една територия от 28 410 дка. От нея горите представляват 87 %. Годишният дърводобив възлиза на 6 362 куб.м. дървесина. Зале­ся­ваните годишно площи са от порядъка на 4,5 ха. Дейностите по дърводобива и лесо­кул­тур­ните меро­­приятия осигуряват заетост и доходи на част от населението на общината.
4.4.3 Туризъм

Туризмът в общината е слабо застъпен, въпреки че туристическите ресурси, с които разпола­га са сериозен потенциал за развитието му.


Наред с прекрасната природа, обхваната от защитените територии и защитените зони, пред­ставени по-горе, ценен туристически ресурс е и културно-историческото наследство на об­щината – останки на крепостите Иванково кале, Малкото градище и Юстина, както и Кричимския надпис върху голяма овална скала, свързан със завладяването на Кри­чим от Цар Иван Асен ІІ, през 1230 година. Следи от стари селища има и в западните поли на  Пе­щерника, в местността „Куницата”, „Бобище” и „Гергьовец”. В пролома на река Въча близо до минералния извор са развалините на двата манастира: „Успение Богородично” и „Свети Врач”. Те са стари духовни, културно-народностни и просветителски средища. Разпола­гае­мата туристическа инфраструктура е много скромна. Свежда се до Екопътеката, водеща до вилна зона „Черешово” и останките на манастирите, както и до двадесет обекта за настаня­ва­не и за хранене и забавление, но всеки с малък капацитет.
4.5 Социална сфера

4.5.1 Здравеопазване

Доболничната помощ в общината се осъществява от: 5 индивидуални лекарски практики; 1 амбулатория за индивидуална практика за специализирана медицинска помощ по акушерство и гинекология; 1 амбулатория за индивидуална практика за специализирана медицинска помощ по вътрешни болести и кардиология; 2 амбулатории за индивидуална практика и 1 групова за първична помощ по дентална медицина и 2 диагностично консултативни центъра /ДКЦ/.
Всички лекарски кабинети се намират в сграда собственост на общината - бивша поли­кли­ника на гр. Кричим.
Болничната помощ се осигурява от многопрофилните болници в градовете Стамболийски и Плов­див.

4.5.2 Образование

Грижите за децата от общината в предучилищна възраст се осигуряват от две Обединени дет­ски заведения „Ралица“ и „Незабравка“. За нуждите на общото образование функционират з училища: СОУ „П. Р. Славейков”, НУ „Св. Св. Кирил и Методий” и НУ„Васил Левски”. Те разполагат с 37 паралелки и в тях се обучават 819 ученици. На територията на общината няма заведения за професионално обучение.


4.5.3. Социални услуги

Системата за социални услуги на територията на общината включва: Център за обществена подкрепа, Дневен център за стари хора, Домашен социален патронаж, Обществена трапезария и Личен асистент.


4.5.4. Култура

Центърът на културната дейност на общината е Народно читалище „Пробуда - 1912“.


4.5.5. Спорт

Спортната инфраструктура на общината включва Градския стадион, в който са обособени освен футболното поле и две спортни площадки.
4.6 Инфраструктура

4.6.1 Транспортна инфраструктура

Общината разполага със сравнително добре изградена пътна мрежа, осигуряваща транс­портни връзки с близките общини и оттам с цялата страна.


Републиканската пътна мрежа с обща дължина 23, 460 км. включва два пътя:

  • третокласен път ІІІ-866 Девин – Кричим – Стамболийски. Габаритът на пътното му платно е променлив – от 5,60 до 9,20 м извън населеното място и 12,80 м в чертите на града;

  • третокласен път ІІІ-8602 Пловдив – Перущица – Кричим. Габаритът на пътното платно е променлив от 7 м до 9,20 м. Състоянието на пътната настилка е различно - от добро в някои участъци до средно и лошо в други.

Общинската пътна мрежа с обща дължина 4,003 км. се формира също от два пътя:



  • път № PAZ 1041 (ІІІ-375, Бяга – Исперихово) – Козарско – граница общ. (Брацигово – Кричим) – Кричим (ІІІ – 866). Той осигурява пътната връзка със съседната област Па­зарджик;

  • път № PDV 1100, (ІІІ – 866) Кричим – ж.п. гара Кричим.

Експлоатационното състояние на общинските пътища е неудовлетворително.

Уличната мрежа в града е с обща дължина около 31 км, от които с трайна настилка са 75 % и без трайна настилка 25 %. Изградената вътрешна пътна мрежа е с трайна настилка асфал­то­бетон и паваж. Като цяло за града състоянието на уличната мрежа не е добро.
През територията на общината преминава 18-та жп линия Стамболийски – Пещера. Желе­зо­път­ната линия е единична и не е електрифицирана. На нея е устроена гара Кричим.
Железопътният транспорт, въпреки че би могъл да бъде полезен за общинската икономика, не се използва достатъчно. Перспективите пред ж.п. гара „Кричим” са свързани изцяло с бъ­де­щото развитие на ж.п. линията „Стамболийски - Пещера”.


4.6.2 Водоснабдяване канализация

Водоснабдяването на град Кричим се осъществява гравитачно и чрез сон­дажни кладенци. За гравитачното водоснабдяване се използват местни водоизточници и подаването на водата се регулира от два водоема с общ обем 2 130 куб.м.
Използваните кладенци за два вида:


  • каптажни – два броя – единият е в местността „Синката”, а другия в местността „Ко­шо­вете”;

  • шахтови – два броя при помпената станция. Разположени са по терасата на десния бряг на река Въча и това създава опасност от замърсяване на подпочвените води, тъй като над тях е разположен града със своите замърсители.

Водопроводната мрежа е изградена предимно от етернитови тръби и частично от стари сто­манени тръби. В особено лошо състояние е и аварира често, което води до големи загуби на вода. Изявени локални проблеми има с водоснабдяването на кварталите „Крайречен” и ,,Бя­лата пръст”. Ръководството на общината е убедено, че радикално решение на въпросите за во­доснабдяването на града е използването на води от язовир „Въча”.


Канализацията на гр. Кричим е изградена частично, като от предвидените по проект 32 км. са въведени в експлоатация 9,2 км. Изградени са: външен колектор до заустването на кана­лизацията в Стара река, части от четири главни колектори и 2 114 м. от второстепенна мрежа (на левия бряг на р. Въча). Очаква се със стартирането на дейностите по проект „Доизграж­дане, реконструкция и рехабилитация на В и К мрежите и изграждане на ПСОВ гр. Кричим да се подобри решително качеството на услугите в водния сектор.
4.6.3. Енергетика

През територията на общината преминава проводи високо напрежение от националната елек­троенергийна система. Енергийната система на общината е част от нея, но не произ­веж­да електрическа енергия и няма самостоятелно структурно звено. Не са изградени и възобновяеми енергийни източници.


За подобряване на енергийната ефективност на крайните потребители са газифицирани ко­тел­ните инсталации на всички детски заведения, училища и сградата на общината. Предвижда се реализиране и по-нататъшни мерки за подобряване на енергийната ефектив­ност.
4.6.4. Далекосъобщения

Стационарната телефонна мрежа е с добра гъстота – 14 поста на 1000 д., но техниката е оста­ря­­ла и това се отразява на качеството на услугите. Кабелен оператор изгражда и поддържа обществената далекосъобщителна мрежа за радио и телевизионни сигнали и предлага въз­мож­ности за Интернет достъп



Сподели с приятели:
  1   2   3




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница