И с к а н е за преценяване на необходимостта от извършване на оценка на въздействието върху околната среда (овос)



страница1/4
Дата17.08.2018
Размер476.08 Kb.
#80714
  1   2   3   4

И С К А Н Е
за преценяване на необходимостта от извършване на оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС)

Подобряване екологичното състояние на Община Бяла, обл.Варна чрез изграждане и реконструкция на инженерна ВиК инфраструктура на гр.Бяла, ЗВКО“Чайка“ и местност “Глико“



Възложител: Община Бяла

Адрес: гр.Бяла, област Варна, ул.”Андрей Премянов” № 29

Лице за връзка: Атанас Траев Атанасов – Директор Дирекция „ИССБОС”

Телефон: GSM – 0889 200101

ДО


Директора на РИОСВ-Бургас


И С К А Н Е
за преценяване на необходимостта от извършване на оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС)

От Анастас Костов Трендафилов – кмет на Община Бяла, област Варна

/име, адрес и телефон за контакт, гражданство на възложителя – физическо лице/

Община Бяла, гр.Бяла, област Варна, ул.”Андрей Премянов” № 29 ; ЕИК – BG000093435

/ седалище и единен идентификационен номер на юридическото лице/


Пълен пощенски адрес: Община Бяла, гр.Бяла, област Варна, ул.”Андрей Премянов” № 29; пощ.код - 9101
Телефон, факс и е-mail: 05143/3900 ; 05143/2379 ; е-mail – byala_mayor@abv.bg

Управител или изпълнителен директор на фирмата- възложител - Анастас Костов Трендафилов – кмет на Община Бяла, област Варна

Лице за контакти: Атанас Траев Атанасов – Директор Дирекция „ИССБОС” GSM – 0889 200101

Уважаеми г-н Директор,
Моля да ми бъде издадено решение за преценяване на необходимостта от извършване на ОВОС за инвестиционно предложение „ Подобряване екологичното състояние на Община Бяла, обл.Варна чрез изграждане и реконструкция на инженерна ВиК инфраструктура на гр.Бяла, ЗВКО „Чайка” и местност „Глико””.Инвестиционното предложение е ново и ще бъде реализирано в част от старата регулация на града и в новите квартали ЗВКО„Чайка” и местност „Глико”. Ще се изгради нова техническа инфраструктура / , ВиК,битова канализация, дъждовна канализация и две помпени станции /
I. ОПИСАНИЕ НА СЪЩЕСТВУВАЩОТО ПОЛОЖЕНИЕ

I.1. ОБЩИ МЕСТНИ УСЛОВИЯ
Географска характеристика
Гр.Бяла е разположен в Североизточна България, част от област Варна. Намира се в непосредствена близост до Черно море. Градът е административен център на Община Бяла. Гр. Бяла е на границата на Варненска и Бургаска област – на север и северозапад граничи с община Долни чифлик (Варненска област) и на юг и югозапад с община Несебър (Бургаска област). Най- близкият град до него е гр.Обзор на 5 км. Гр. Варна е на 56 км на север, а гр. Бургас на 70 км в южна посока. Близки села до гр. Бяла са Рудник и Дюлино. На около 20 км южно се намира къмпинг Иракли. Бяла се състои от няколко части, които отразяват различни периоди от заселването й.

Географско положение на агломерация Бяла



Община Бяла е с територия 162 км2. Град Бяла е с територия 42,859км2. Общината включва шест населени места:
- гр.Бяла – 4-та категория
- с.Попович - 6-та категория
- с.Господиново и с.Дюлино – 7-ма категория
- с.Горица и с.Самотино – 8-ма категория.
По данни от 2001г. с.Самотино е обезлюдено.
Административен център на общината е гр.Бяла. Бяла е обявена за град през 1984г.

Местоположението на община Бяла обуславя добрите й транспортни връзки с Варна и Бургас. През община Бяла преминава първокласен път I-9 Варна – Бургас, който свързва Североизточна с Югоизточна България. Общата дължина на пътната мрежа в общината е 51 км. Дължината на първокласната пътна мрежа в общината е 17 км. През територията на общината преминава и третокласен път III-906 през с.Дюлино с дължина 20км. Останалите пътища обслужват населените места в общината и са четвъртокласни.


Защитени територии
В община Бяла се намират две защитени територии:
- Природната забележителност "Белите скали" с обща площ 14,2 ха, намираща се в землището на град Бяла. Това е уникален непрекъснат скален геоложки профил, представляващ геохроноложка граница Креда - Терциер и съпътстваща я иридиево-редкометална аномалия.;
- Защитена местност "Горска барака" с обща площ 93,4 ха, намираща се в землището на с.Господиново. В нея се опазва вековна благуново-горуново-буково смесена гора.
Според Натура 2000 почти цялата територия на община Бяла попада в проучени вече области или такива, които предстои да бъдат проучени. Като проучени територии са отбелязани плаж Шкорпиловци, разположен в землището на гр.Бяла, с.Самотиново, с.Ново Оряхово. Също така Камчийска и Еменска планина, част от тях разположени също в землището на община Бяла (с.Господиново, с.Дюлино и с.Попович).

Като предвидени за проучване и описване като потенциални защитени територии са отбелязани: Свети Влас – Горица (землища на общини Бяла – град Бяла, село Горица, село Дюлино и село Попович, община Долни Чифлик и община Несебър) и Екокоридор Камчия-Емине – (землища община Бяла – село Горица, село Самотино, и съседни общини Долни Чифлик, Несебър и други).

В община Бяла през 2003 и 2004 година са приети нови ПУП за териториите: Зона за отдих “Луна” с площ 300 дка; зона за вилен и курортен отдих “Чайка” с площ 1070 дка; местност “Глико” с площ 288 дка и зона за отдих “Бяла - север” с площ 1562 дка.

Зона за отдих „Чайка” се намира на юг от гр.Бяла, граничи с Черно море, с гр.Бяла и с Голямо дере, има площ 1070 дка. Това е зона, предназначена за изграждане на вилни сгради и ваканционни селища с максимална етажност 3,5 етажа. Максималният брой на обитателите е определен според по-стари разчети и планове на 9000 жители.

Кв. „Глико” се намира на север от кв.Чайка, граничи с град Бяла и с Черно море и е с площ 288 дка.
Релеф
Релефът на община Бяла се характеризира като хълмист. Основна роля за образуването му е изиграла дейността на морето. В западната и северната част на общината попадат източните склонове на Камчийска планина, чиито склонове се спускат плавно към морето. Бреговата ивица представлява съчетание от скалист бряг, малки заливи, плажови ивици с пясъчни дюни. Брегът е стръмен, разчленен, което ограничава плажният потенциал, но от друга страна го прави атрактивен и ценен курортен ресурс. Общата дължина на морския бряг е 14 300 м или около 3% от цялата дължина на българския черноморски бряг. По-голямата част от плажовете имат източно, североизточно и югоизточно изложение, което предлага и по-оптимални условия за слънчево греене. Общата дължина на плажните ивици е 6244 м или около 16% от общата дължина на плажовите ивици, намиращи се на територията на област Варна. Най-високата точка е в западната част на общината и е 269,3 м (връх Таук тепе).

Средната надморската височина на гр.Бяла е 42 м. Релефът на средната и южната част на общината е равнинен, преминаващ в долинен. Долината на р. Двойница обхваща южната и югозападната част на общината.

Територията на община Бяла по отношение на характеристиката на релефа се разделя на три зони, съобразени с изискванията за разработване на териториално устройствения план - брегова линия, крайбрежна зона и вътрешна зона.

Бреговата линия се характеризира със слаба разчлененост. В северната й част се намира Черни нос, а на юг - Изсипания нос и нос Канарата. Бреговата линия се характеризира със стръмни откоси. На юг от Бели нос до град Бяла брегът е стръмен и скалист, като бреговата линия съвпада плавно с бреговата ивица.

Други типични форми са плажовите ивици. Като цяло на територията на общината плажовите ивици са слабо представени. На юг от нос Канарата до Бели нос е оформена една от плажовите ивици. Втората добре оформена плажова ивица е на юг от град Бяла. Пясъчно-плажовите ивици са свързани с лиманните участъци на Бяла река, Перперидере и река Двойница. Ориентирани са в посока север-юг и са отворени на изток. При плажовите ивици брегът е слабо вдлъбнат в западна посока. Плажовите ивици тук са сравнително тесни. Основните плажни ивици са Карадере, Бяла и къмпинг Луна. Релефът в района на гр.Бяла може да се характеризира като равнинен.
Почвени ресурси
Почвените ресурси на Североизточен приморски район са разнообразни: мергели, пясъчници, варовици, глини, пясъци и техни разновидности, предимно от палеогеиска и неогепска възраст, като преобладават черноземите – Добруджа и Лудогорието, които се характеризират с високо плодородие. В южните части на региона са разпространени сиво-кафявите и кафявите горски почви. Около 60% от поземления фонд на региона са обработваема земя.

В района на община Бяла се наблюдават останки от най-старите морски тераси, разкриващи се на височина от 100 до 150-170 м над морското равнище. Денудационни заравнени повърхнини се разкриват в района на град Бяла, на село Горица и други.

В акваторията подводният брегови склон е полегат, пясъчен или от твърда скална основа припокрита с пясъци. Подводният релеф е резултат от вълновия процес и свързаните с него пясъчни акумулационни форми.

По данни на Института по океанология – БАН-Варна, по протежение на бреговата ивица на община Бяла се намират перспективни участъци на подводния брегови склон на бреговата зона за ползване на плажообразуващ седиментен материал. Тези седиментни участъци са изгодни от икономическа и технологична гледна точка за прехвърляне на пясъчни материали в местата за създаване на свободни плажови площи или насипването им в зоната на междубунните пространства. Общата площ на перспективните участъци в бреговата зона от Черни нос – река Перпери дере (къмпинг Луна) е около 6 км2, а пясъчният материал е средно до едрозърнест.

В района на община Бяла са регистрирани едни от най-големите древни и съвременни свлачищни процеси, което е основен проблем за общината. Те се дължат на специфичните геоложки и хидрогеоложки условия, морското вълнение, сеизмичността на района и нарастващата урбанизация. Най-сериозни свлачища са на юг от гр.Бяла на териотирята между пристанището и къмпинг „Луна”.
Климат
Характерните особености на климата, валидни за Черноморската климатична област, са умерено континентален и преходноконтинентален с подчертано черноморско влияние. Тази характеристика е валидна и за община Бяла. За нея са типични конкретни данни за температурния режим, слънчевото греене, облачността, валежите и други.

Климатът е умереноконтинентален, силно повлиян от въздействието на Черноморския басейн, особено по крайбрежната ивица, където се оформя по-мек морски климат (ср. год. темп. за крайбрежната ивица е 11,5-12°С, от север на юг слабо се повишава). По отношение температурата на въздуха пролетта настъпва с около 10—13 дни по-късно и е сравнително дълга и прохладна. Лятото се характеризира със стабилизиране на времето — броят на дните с температура 25°С или по-висока е голям. Максималните средномесечни летни температури на въздуха за месец юли са 29,0-29,5, а за август – 28,9-29,7.

Есента е продължителна и топла. През пролетта и есента температурата на въздуха рядко спада под 5°С. Най-ниските минимални средномесечни температури са отрицателни - през месец януари –2,7, а през месец февруари – 2,0. Средната годишна температура на морската вода е 13,6°С .

Средните годишни валежи в областта (ок. 500 мм в крайбрежните части, ок. 600 мм на 40—50 км навътре в сушата) са по-малки от средните годишни валежи за страната. Годишните валежи са 564 мм, от които през есента падат 164 мм, през лятото 143 мм, през зимата 139 мм, а през пролетта 118 мм. Главният максимум на валежите е през ноември (71 мм), а през юни се очертава вторичен максимум – 61 мм. Минимумите също са два - главен през септември (32 мм) и вторичен през февруари (34 мм). По-високото количество на валежите през летните месеци в сравнение с тези през пролетта и зимата се дължи на климатичното влияние на Черно море. Засушаванията са през лятото (ср. продължителност 40-50 дни). Средната относителна влажност на въздуха по крайбрежието е 75-80%. Характеизира се с годишна и денонощна периодичност на ветровете.

Ветровият режим на територията на община Бяла може да се характеризира с преобладаващи северни ветрове. Те имат най-често проявление през зимните месеци. През януари 42,5% от случаите на вятър са от северна посока и са със средна скорост 10 – 11 м/сек. През летните месеци северните ветрове обхващат около една четвърт (25-27% от всички случаи на вятър). Средната им скорост е 6-7 м/сек. Бризовата циркулация, която е характерна за Черноморското крайбрежие в община Бяла е затруднена от орографията на релефа. Източните склонове на Камчийска планина - от север, и на Еминска планина - от юг, затрудняват бризовата циркулация на въздушните маси във вътрешността на общината. Влиянието на бризите е по-осезаемо по долината на река Двойница.

Месечната продължителност на слънчевото греене е друг основен климатичен показател със значение за развитието на определени стопански дейности - земеделие, туризъм и други. От многогодишните наблюдения се установява, че броят на ясните дни в общината е около 80. Най-висок брой ясни дни се наблюдават през летните месеци - юли (14,2), август (15,1), а най-малко ясни дни има през зимните месеци - януари (2,7), февруари (2,4) и т.н. Снежната покривка се задържа за кратко време. Средната десетдневна височина на снежната покривка не надхвърля 6-8 см.

Като цяло климата е благоприятен, подходящ за развитие на туризъм и селско стопанство.
Води
Най-големите реки, които текат през област Варна са Камчия (дължина 245км, водосборна площ 5358км2), Провадийска (дължина 119км, водосборна площ 2132км2) и Батова река. Почти всички реки, които текат през област Варна, се вливат направо в Черно море или чрез Белославското езеро. Останалите реки са къси и маловодни — през лятото водите им намаляват. Най-големите езера са Варненското (повърхност- 17,4км2, обем на водата- 165,5млн.м3) и Белославско (повърхност- 3,9км2, обем на водата- 9млн.м3). Областта е богата на подпочвени и на карстови води (Девненски извори).

Общата дължина на реките, имащи отношение към водния потенциал на община Бяла възлиза на 111,5 км, но само 49 км (44%) от речната мрежа преминава през територията на общината. Гъстотата на речната мрежа е около средната за страната - 0,6 км/км2, но по-голямата част от нея се формира от сухи дерета или периодично пресъхващи малки рекички. Изцяло в територията на общината влизат водосборните басейни на реките Карадере, Бяла (Беленска) и Пепередере. Освен това в територията на общината се включват около 40% от водосбора на река Фандъклийска и около 11% от водосбора на река Двойница. Най-голямо участие имат водосборите на реките Перпередере и Двойница. Средните показатели на наклона на речната мрежа варират от 8,3 до 33,3‰. По-значими са наклоните на реките Карадере и Бяла.

На територията на общината липсват естествени езера.

Като цяло територията на община Бяла е бедна на питейни води и не може да разчита на собствени водоизточници за задоволяване на потребностите си от питейна вода, което налага почти изцяло външно водоснабдяване от съседни общини.

Таблица: Относителен дял на водосборните площи на реките от територията на общината

Река

Водосборни площи на територията на общината (%)

Фандъклийска

20

Карадере

11

Бяла(Беленска)

4

Перпередере

35

Двойница

30



II.1.1 Водоснабдителна мрежа на кв.“Чайка“. Обследване на съществуващата мрежа и идейни схеми за новопроектирана водоснабдителна мрежа за квартала. Оразмерителни водни количества

Територията на кв.Чайка, както бе споменато не е водоснабдена. През нея преминават два гравитачни водопровода за гр.Обзор - Ф200 етернит, който е на изживяване и предстои неговото изключване от работа и магистрален водопровод Ф500 чугун – отклонение от водопровода “Камчийски пясъци“.

През 2006 г. е положен и пуснат в екплоатация главен клон I висока зона – захранване от съществуващ водопровод Ф200 PVC до края на главната улица (о.т.720). Положеният диаметър на уличния водопровод е Ф225 РЕ PN10 SDR17 с оразмерително водно количество от 35 l/s. По трасето на главния водопровод са монтирани дванадесет пожарни хидранта – подземен монтаж и четири сухи шахти за монтаж на 2 бр. филтри и 2 бр.редуцир вентили. След редуцир вентилите се осигурява налягане не повече от 3 атм. във водопроводната мрежа според реализирания проект.

Поради голямата си денивилация водопроводната мрежа на гр.Бяла и в частност на кв.“Чайка“ е нужно да бъде зонирана. От одобрените ВиК схеми към ПУП изготвени през 2008г. е установено, че: най-високо разположените консуматори са на кота 119,00 m’, а най-ниските на кота 0,00, което разделя цялостната водопроводна мрежа на три зони:

• От кота 150,00 до кота 90,00 – висока зона;

• От кота 90,00 до кота 30,00 – средна зона

• От кота 30,00 до кота 0,00 – ниска зона;

Всяка зона на гр.Бяла и в частност кв.“Чайка“ е планирано да се захранва от самостоятелен водоем. Към момента са изградени и пуснати в експлоатация и трите водоема захранващи висока, средна и ниска зона на града и на квартала. Параметрите на водоемите са следните:


- Водоем висока зона, разположен над гр.Бяла - КВН=150,00 и кота хранителна тръба=145,50 с обем 2500 м3. За бъдещото увеличено водопотребление на кв.“Чайка“ е нужно изграждане на допълнителен обем от 1250 m3. Захранването към гр.Бяла е с довеждащ водопровод Ф300 етернит преминаващ през целия град с отдаване на вода към вътрешната мрежа, и от който е направена връзка към кв.“Чайка“ с водопровод Ф200 PVC. Продължението на водопровода Ф200 PVC е начало на гл.клон I висока зона за квартала с размер Ф225 РЕ PN10.
- Водоем средна зона е с обем от 1000 м3, КВН=100,00 и кота хр.тръба=95,75. Разположен е в парцел под СПТУ по машиностроене. Водоемът се захранва от водопровод Ф400 РЕ - отклонение от магистрален водопровод “Камчийски пясъци“, което отклонение е захранващо и за водоем ниска зона. Хранителният водопровод към гр.Бяла е с размер Ф250. Към момента посоченият хранителен водопровод захранва с питейна вода централните квартали на гр.Бяла с височинно разположение – средна водоснабдителна зона;
- Водоем ниска зона е със следните параметри: V=1000 м3, КВН=80,00 и к.хр.тр=75,75 .Разположен е в парцел No20 в кв.“Чайка“. Захранването му с вода е от водопровод Ф400 РЕ, а хранителния водопровод към ниската част на гр.Бяла е с размер Ф280 РЕ. Tози водоем е основен за ниска зона гр.Бяла.
В техническото решение на ВиК схемите към ПУП за кв.“Чайка“ генерално е решено ниската зона на квартала да се захранва от мрежата на средна зона, като излишното налягане се коригира с шахта редуцир вентил.

В територията на кв.“Чайка“ през последните години е изграден главен клон I висока зона и няколко улични водопровода с частни инвестиции. Посочените улични водопроводи, част от вътрешната водопроводна мрежа, водоснабдяват апартаметни комплекси пуснати в експлоатация през последните пет години.



Изградени са следните улични водопроводи:
- Главен клон I висока зона с дължина от 1420 m’ и диаметър Ф225 РЕ100 PN10;
- Клон 10 част от средна водоснабдителна зона с дължина от 399 m’ и диаметър Ф90 РЕ100 PN10;
- Клон 9 част от средна водоснабдителна зона с дължина от 194 m’ и диаметър Ф90 РЕ100 PN10;
В настоящият инвестиционен проект ще бъдат предложени за финансиране и изграждане само водопроводи по трасетата на канализационни клонове. Това изискване е задължително и е залегнало в приоритетите на ОП “Околна среда 2007 – 2013г.“ с насоченост към подобряване на екологичното състояние на агломерации и населението в тях, чрез изграждане на екологична инфраструктура – ПСОВ, канализационни колектори и мрежи, КПС и др. За кв.“Чайка“ се предвижда изграждането на няколко главни водопроводни клона от висока и средна водоснабдителна зона.

За правилния избор на диаметрите на главните и второстепенни водопроводни клонове се изготвя идейно хидравлично оразмеряване, което се основава на определения брой жители за начален и краен експлоатационен период за посочената територия и определената водоснабдителна норма за проектиране за вида потребител.

На база заложените парамери, норми и коефициенти в одобрените ВиК схеми към ПУП за кв.“Чайка“ се изчисляват следните оразмерителни водни количества за водоснабдителната мрежа на първи подобект за настоящото инвестиционно предложение. Необходимо е да се отбележи, че водопроводната мрежа се анализира и изчислява за 50 годишен период, съгласно нормативните изисквания за страната.
ОРАЗМЕРИТЕЛНИ ДАННИ ЗА ПРЕДВИДЕНИТЕ РЕДУЦИР ВЕНТИЛИ ПО ВОДОСНАБДИТЕЛНАТА МРЕЖА НА КВ.ЧАЙКА

По водоснабдителната мрежа на кв.Чайка се предвиждат общо четири шахти с монтирани редуцир вентили аа намаляване на налягането в мрежата. Две от шахтите са изградени към момента и функционират. Те са разположени на главен клон I и са отразени в хидравличния модел на мрежата. Оразмерителните данни за редуцир вентилите са както следва:


 Шахта No1 (съществуваща) на гл.клон I – входно налягане 57,97 m’ , изходно налягане 15,04 m’;
 Шахта No2 (съществуваща) на гл.клон I – входно налягане 44,69 m’ , изходно налягане 15,04 m’;
 Шахта No3 (новопроектирана) на клон 5 – входно налягане 45,82 m’ , изходно налягане 20,05 m’;
 Шахта No4 (новопроектирана) на клон 14 – входно налягане 42,02 m’ , изходно налягане 20,05 m’;
II.1.2 Канализационна мрежа на кв.“Чайка“. Обследване на съществуващата мрежа и идейни схеми за новопроектирана канализационна мрежа за квартала. Оразмерителни отпадъчни водни количества

През обследваната територия на кв.“Чайка“, както бе споменато, преминава гравитачен колектор Ф400 бетон траспортиращ целия отпадъчен битов поток от гр.Бяла към ПСОВ Бяла –Обзор. Планира се отводняването на фекално-битовите води на новопроектираната канализационна мрежа на кв.“Чайка“ да бъде в този колектор. Заустванията на главните колектори от мрежата на квартала стават в съществуващи или новоизградени шахти на главния колектор. Поради допълнителното хидравлично натоварване на главния отвеждащ колектор към ПСОВ, в настоящото прединвестиционно проучване той ще бъде изследван за проводимост. Както вече бе анализирано в предходните точки квартала неможе изцяло да се отводни гравитачно в преминаващия колектор поради височинното му разположение спрямо по-ниските територии. За отводняването им е изградена канална помпена станция “Рибарско селище“, която е разположена на най-ниската улица близо до брега на морето. КПС тласка битовите отпадъчни води в съществуващия колектор. Към момента КПС е построена, но не функционира поради това, че няма издаден акт за ползване. Тласкателния тръбопровод с размер Ф63 РЕ също е положен до облекчителната шахта.


Възможните схеми на канализиране на територията трябва да се съобразят със съществуващите дадености за квартала, височинното му разположение и приетия ПУП с уличната мрежа. Територията на изток граничи с Черно море като след последната улица следва стръмен скат със средна височина между 20,0 и 30,0 m’. На юг е разположено рибарското селище и няколко частни постройки с достъп до главната улица, която се отличава със стръмен наклон. На запад е разположено голямото дере, което може да се използва за заустване на повърхностни води при избор на разделна схема на канализиране или отливни канали от преливни шахти при смесена канализация.

Изборът на вида и схемата на канализизационна мрежа трябва да се съобрази и със следните обобщени изисквания:

Канализационната мрежа на кв.“Чайка“ е предназначена за приемане и транспортиране на следните видове отпадъчни води:

• Битови отпадъчни води;

• Промишлени (производствени) отпадъчни води (ако има такива);

• Дъждовни (повърхностни) отпадъчни води,;

• Инфилтрирани (дренажни) условно чисти води (ако се появят такива);

Идейните разработки на канализационната мрежа трябва да бъде подчинен на следния подход, изготвен с оглед постигането на следните цели при реализирането на инфраструктурния обект:

1. Опазване на обществената хигиена и здраве на жителите на територията;

2. Предпазване на кв.“Чайка“ от наводняване и намаляване на риска до минимум и евентуални щети от наводнения при екстремни или форсмажорни условия и обстоятелства;

3. Опазване на чистотата на основния водоприемник на отпадъчните води – сухо дере и оттам водите на Черно море;

4. Опазване на подземните води от замърсяване, в т.ч. закриване на нерегламентирани попивни ями и филтрационни кладенци и предотвратяване ексфилтриране на отпадъчни води от амортизирани канализационни клонове;

5. Осигуряване на нормативен срок за експлоатация на канализационната мрежа;

6. Осигуряване на хидравличната проводимост и функционалност на канализационната мрежа на квартала, във връзка с нейното предстоящо разширение и реконструкция;

7. Осигуряване на нормални условия за поддръжка на канализационната мрежа;

8. Осигуряване на предпоставки за здравословни и безопасни условия на труд на персонала при експлоатация на канализационната мрежа;



9. Предпазване на главния отвеждащ колектор към ПСОВ Бяла – Обзор от хидравлично претоварване във връзка с предстоящите зауствания на допълнителни опадъчни водни количества от новозастроените територии в агломерация Бяла.

Каталог: ovos


Сподели с приятели:
  1   2   3   4




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница