I. сърдечни гликозиди  Сърдечни гликозиди (СГ)

 Дигиталисови СГ: Digoxin (СПП 25%, t_1/2 40 h), Digitoxin (t_1/2 168 h)

 Дигоксинови производни: Acetyldigoxin (Lanatilin^® – tab. 200 mcg), Methyildigoxin

 Строфантови СГ: Strophantin G (бавно i.v.)

A. Антитахиаритмични лекарства

 Мембраностабилизиращи лекарства (клас I)

 Бета-блокери (клас II): Acebutolol, Atenolol, Esmolol, Metoprolol, Oxprenolol, Pindolol, Propranolol

 Амиодароноподобни лекарства (клас III): Amiodarone (tab. 200 mg), Bretylium, Dronedarone (амиодаронов аналог, ефективен при предсърдно мъждене), Sotalol

 Kалциеви антагонисти (клас IV): Diltiazem, Verapamil

 Селективни инхибитори на AV проводимост

Лекарства, отварящи калиевите канали и блокери на калциевия инфлукс (с краткотраен ефект): Adenosine

Неселективни бета-адреномиметици

 Бета-блокери

Celiprolol, Metoprolol (Betaloc Zok^®)

 Калциеви антагонисти

 Селективни If-инхибитори: Ivabradine (инхибира смесените Na⁺/K⁺ канали в SA възел)

 Метаболотропни кардиопротектори: Trimetazidine, калиеви соли, левокарнитин, магнезиеви соли, Coenzyme Q₁₀

 ACE инхибитори: Enalapril, Perindopril и др.

 Фитопрепарати: Tinctura Crataegi oxyacanthae (тинктура от глог)

 Адювантни лекарства: Ranolazine (блокира натриевия и калциевия миокарден инфлукс), тромбоцитни антиагреганти, анксиолитици (интермитентно) и др.

 Алтернативни методи: ангиопластика, коронарен байпас, регенеративна медицина
СЛЕДВА: Антихипертензивни средства. Периферни вазодилататори. Антимигренозни средства

73. Да се избере и предпише препарат, прилаган при стенокарден пристъп (небиволол, нифедипин, нитроглицерин).

Rp.: Nitroglycerini 0.5 mg Da scatulam № 1 in linguettis. Signa. По 1 лингвета под езика (при стенокарден пристъп).

Небиволол – мощен кардиоселективен бета-1-блокер, освобождава азотен оксид. Нифедипин – дихидропиридинов (тахикарден) калциев антагонист.

74. Да се избере и предпише аденозин-запазващ коронародилататор, притежаващ и антиаграгираща активност във филм-таблетки по 25 мг (тиклопидин, дипиридамол, пиндолол).

Rp.: Antistenocardini 25 mg (Antistenocardini 75 mg) D. scat. № 3 in film-coated tablets. Signa. 3 x 3 таблетки на ден.

Тиклопидин – антиагрегант от групата на тромбоцитните ADP инхибитори (тиенопиридини). Пиндолол – неселктивен бета-блокер, притежаващ вътрешна симпатомиметична активност.

Семинарен тест № 16: Антиаритмични и антистенокардни лекарства

1. 
   Хинидинът: А. Има пряко отрицателно батмо-, дромо- и инотропно действие. Б. Удължава рефрактерния период. В. Неговото холинолитично действие антагонизира прякото му отрицателно дромотропно действие. Г. При хипокалиемия се увеличава неговата токсичност.
   
2. 
   Кои твърдения за хинидина са верни? А. Кардиодепресивните му ефекти се намаляват при хипокалиемия. Б. Хинидинът влошава протичането на камерните екстрасистолии. В. Може да предизвика камерна фибрилация в токсични дози. Г. Ефективен е при дигиталисови аритмии.
   
3. 
   Всички твърдения са верни с изключение на: А. Най-подходящ за лечение на животозастрашаващи камерни аритмии е препаратът лидокаин. Б. Препаратът мексилетин представлява структурен аналог на лидокаина с висока орална бионаличност. В. При екстрасистолна аритмия, свързана с дигиталисова интоксикация, се използват калиеви соли и фенитоин. Г. При екстрасистолна аритмия, свързана с дигиталисова интоксикация, се използват калциеви соли и фенитоин.
   
4. 
   За лидокаина е характерно, че: А. Оказва антиаритмичен ефект при камерни аритмии, включително и дигиталисови. Б. В терапевтични дози не потиска атриовентрикуларната проводимост. В. Ефективен е при предсърдно мъждене. Г. Има висока орална бионаличност.
   
5. 
   Посочете правилните твърдения за начина на приложение на антиаритмичните препарати: А. Хинидинът се прилага само р.о. Б. Лидокаинът се прилага i.v. В. Лидокаинът се прилага p.o. и i.v. Г. Амиодаронът се прилага само венозно.
   
6. 
   За амиодарона са характерни следните особености с изключение на: А. Ефективен е при надкамерни и камерни аритмии. Б. Притежава известно α- и β-адренолитично действие. В. Има изразен отрицателен инотропен ефект и е противопоказан при сърдечна недостатъчност. Г. При продължителна терапия може да предизвика пулмонална фиброза и нарушения във функцията на щитовидната жлеза.
   
7. 
   Кои твърдения се отнасят за аденозина? А. Няма ефект върху камерни аритмии. Б. Средство на избор е за прекъсване на re-entrant суправентрикуларни тахикардии. В. Антагонист е на пуринергичните рецептори в АV възелa. Г. Прилага се само венозно.
   
8. 
   Полиморфните камерни тахикардии ("torsades de pointes") се характеризират със следните особености: А. Възникват при терапия с антиаритмични средства от клас IА. Б. Рискът от появата им се увеличава при прилагане на средства, удължаващи QТ интервала. В. Терапевтична мярка при появата им е венозното въвеждане на магнезиеви препарати. Г. Животоспасяващ антиаритмичен ефект при възникването на "torsades de pointes" оказва венозното въвеждане на лидокаин.
   
9. 
   При възникване на толеранс към нитроглицеринa се препоръчва: А. Използване на друг препарат от групата на органичните нитрати. Б. Прилагането му в по-високи дози. В. Временно прекъсване на прилагането му. Г. Всички твърдения са грешни.
   
10. 
    Приложен в терапевтични дози сублингвално, нитроглицеринът: А. Премахва бързо ангинозната болка. Б. Предизвиква фациален flush. В. Предизвиква рефлекторна тахикардия. Г. Дилатира церебралните съдове.
    
11. 
    Посочете грешните твърдения за пропранолола: А. Притежава антистенокардно действие. Б. Не се комбинира с органични нитрати. В. Инхибира възникващата към нитратите рефлекторна тахикардия. Г. Използва се за купиране на ангинозен пристъп.
    
12. 
    Кой от посочените препарати намалява миокардния контрактилитет и е подходящ за лечение на стенокардия, но във високи ДД може да провокира застойна сърдечна недостатъчност? А. Дипиридамол. Б. Пропранолол. В. Нифедипин. Г. Аминофилин.
    
13. 
    Кое твърдение не се отнася за органичните нитрати? А. Преразпределят коронарния кръвоток в полза на исхемизираните зони (особено в субендокарда). Б. Намаляват преднатоварването на сърцето. В. Намаляват следнатоварването на сърцето. Г. Повишават кислородната консумация в миокарда.
    
14. 
    Калциеви антагонисти се използват за лечение на: А. Хипертонична болест. Б. Надкамерна аритмия. В. Камерна аритмия. Г. Кардиогенен шок.
    
15. 
    Посочете верните трърдения за антистенокардния ефект на калциевите антагонисти: А. Нифедипинът предизвиква коронародилатация и се прилага при вазоспастична форма на angina pectoris. Б. Всички калциеви антагонисти понижават кислородната консумация в миокарда. В. Верапамилът предизвиква рефлекторна тахикардия. Г. Верапамилът притежава кардиодепресивен ефект и понижава кислородната консумация в миокарда.