И така, за основа на класифициране формите на възпитание е целесъобразно да се приемат целта, задачите, характерът и продължителността на възпитанието



Дата24.10.2018
Размер82.5 Kb.
#95021
Шуменски университет

Епископ Константин Преславски”


Педагогика


Изготвил: Проверил:……………………..

курс ПОТТ . … доц.д-р П.Кожухарова



2013, Шумен

I.Въведение


Както посочват някои автори, в някои педагогически пособия понятието “форма” се третира разширено и се отъждествява с понятието “средство”. Формата на възпитание е вид, образ, облик на организиране и функциониране на възпитанието. Възпитанието винаги протича в определена форма. Основни детерминанти на формите на възпитанието са целта, задачите, съдържанието на възпитанието, възрастовите особености на възпитаниците, средата, в която се реализира възпитателния процес. Върху формите на възпитание определено влияние оказват традициите, културата, характерът, богатството на общуването на възпитаника с всички фактори за възпитателно влияние.

Различните автори използват различни признаци за групиране формите на възпитание. Така според Н.И.Бодирев, в практиката на възпитателната работа най-широко разпространена класификация на формите на възпитание е тази, която включва фронтална или масова работа, индивидуална работа, групова работа. Някои автори разграничават словесни форми на възпитание – политинформация, събрания, лекции, доклади, диспути; практически форми – походи, екскурзии, конкурси; нагледни форми – музеи, галерии. Според В.И.Косолапов и Е.И.Моносзон най-обща е следната класификация, включваща: масови форми на възпитание, групови форми на възпитание с изменящ се състав на възпитаниците, индивидуална форма на възпитателна работа.

И така, за основа на класифициране формите на възпитание е целесъобразно да се приемат целта, задачите, характерът и продължителността на възпитанието. Като основни практически форми на възпитание могат да се разграничат индивидуалната, груповата, масовата. Различните видове дейности, в които се реализира възпитанието, слагат определен отпечатък върху формите на възпитание. В зависимост от мястото на реализиране при учениците формите на възпитание могат да се разграничат на: класни и извънкласни – урочни и неурочни; училищни и извънучилищни; учебни и учебно-производствени форми на възпитание. Като най-често използвани форми на възпитание могат да се разграничат училищните /класни и извънкласни/, семейните, обществените /вечери, утра, диспути, турнири, олимпиади/.

ІІ.Същност и особености на формите за възпитание

Основните компоненти на възпитателния процес (цел, задачи, принципи, съдържание, средства, методи, форми и резултати от възпитанието) определят главните операции, които са свързани с нейното реализиране. Те се намират в неразривна връзка и взаимна обусловеност. В това отношение Ю.К.Бабански и Г.А.Победоновцев обосновано твърдят, че всеки следващ от посочените компоненти на възпитателния процес “е закономерно свързан с всички предходни, взети заедно”.

Взаимодействието и обусловеността между отделните компоненти на възпитателния процес може да се онагледи посредством следната фигура:

цел–задачи-принципи–съдържание–средства–методи–форми резултат

Пълното и оптимално функциониране на възпитателния процес не е възможно, ако не се изясни същността и спецификата на всеки негов компонент и конкретизира предназначението му. Доскоро в теорията на възпитанието съвсем неоснователно се е подценявала формата на възпитание, която все още си остава един от най-неизследваните компоненти на възпитателния процес. Не е възможно да обучаваме без да познаваме формите на обучение, още по трудно е да възпитаваме без да имаме знания за формите на възпитание.

Формата за възпитание е компонент в структурата на възпитателния процес, чрез които “процесът, започнал с поставяне на цел и включващ принципите, съдържанието и методите на възпитанието, получава своята завършеност”

Терминът “форма” има латински произход (forme). Използва се в отделните области на научното познание със значение, което от една страна е свързано с неговата основна, философска интерпретация, а от друга – със специфичното му проявление в дадена наука. Семантичните различия на категорията “форма” проличават най-вече при тълкуването й в литературен, езиковедски, математически, биологически и преносен аспект. Нейният педагогически смисъл се намира в най-изявени родствени връзки с философската й интерпретация. Затова формата за възпитание като педагогическа категория притежава главните особености на формата с нейното философско значение.

Както като философска, така и като педагогическа категория формата се намира в тясна органическа връзка със съдържанието.

Всяка форма за възпитание има определено съдържание. Тя не може да съществува откъсната от него, защото е негов носител. Отделянето на формата от съдържанието и обратно води неминуемо до абсолютизиране на един от двата компонента. Според Хегел формата е образното, сетивното оформяне на идеята, която е вградена в съдържанието.

Единството на формата и съдържанието както във философски, така и в педагогически план е относително.

В хода на развитие на формите за възпитание между тяхната структура и съдържанието им възникват конфликти и противоречия. Това е особено характерно за преходите в развитието на обществото. Промените в съдържанието на формата за възпитание обуславят измененията на нейната структура. И обратно – всяко модифициране на структурата предизвиква подновяване и на съдържанието.

Относителната самостоятелност на структурата като основен компонент на формата за възпитание и нейното съдържание се изразява и в това, че едно и също съдържание може да се разкрие с различни форми за възпитание, да отразява различно съдържание.

Съдържанието на формата за възпитание има ръководна, определяща роля по отношение на нейната структура.

Признаването на водещата роля на съдържанието е една от големите заслуги на Хегел във философията. Това дава основание, за разлика от Кантовата теория, наричана формалистична, Хегеловата да се определя като съдържателна.

Според Хегел съдържанието е решаващо във всяко човешко произведение. Тази му особеност важи напълно и за формата като педагогическа категория.

Съдържанието изпреварва развитието на формата, поради което се получава противоречие, водещо до отпадане на старата форма и проявяването на нова, която да му съответства. Това явление е особено характерно за възпитателната дейност. Новото съдържание на възпитателната дейност обаче може да използва една или друга стара форма. То не я разрушава, а прониква в нея, изменяйки нейната природа, приспособявайки я към своите цели. Когато обаче формата не е адекватна на изменилото се съдържание, тя започва да спъва неговото развитие, поради което тази форма трябва на време да се модифицира или замени с нова.

Както съдържанието, така и формата имат способността да бъдат предмет на индивидуално изобразяване.

Това е една от най-характерните особености на формите за възпитание, на тяхното съдържание и на структурата им. Именно за това те се отличават със своята самобитност и неповторимост.

Съдържанието и формата не трябва да бъдат абстрактни, а да са сетивно оформени. Това е съществено изискване към формите за възпитание. И.Паси пише, че “формата трябва да бъде индивидуална, конкретна и единична” Конкретността и индивидуалността са точката, в която съвпадат съдържанието и формата.

Формата за възпитание винаги предполага дадена структура, която се обуславя от нейното съдържание и използваните средства и методи за възпитателно въздействие.

Структурата на формата за възпитание изпълнява организираща роля и способства за разположението на градивния материал, съобразно неговата функция и предназначение.

Някои философи, педагози и психолози отъждествяват понятията “форма” и “структура”. Това становище е неприемливо, както по отношение на формата в нейната философска, така и в педагогическата й интерпретация. Всяка структура е елемент на формата, но не всичко от формата е структура. Съпоставяйки структурата и формата, В.Афанасиев пише: “понятието структура е по тясно от понятието форма, то изразява само един аспект от формата – вътрешната организация на съдържанието”.

Въпреки, че формата като педагогическа категория притежава посочените особености на формата в нейното философско значение, не бива да се отъждествява с нея. “От тази форма следва да се различава формата на възпитателната работа като самостоятелна и само педагогическа категория” Тя действително има свои специфични особености, както това е характерно например за художествената форма.

В теорията на възпитанието понятието “форма” се използва с две основни значения, които трябва да се разграничават. Едното се свързва със самата възпитателна дейност, а другото – с нейната организация в дадени обединения, които я реализират. Затова според обекта на формообразуването формите за възпитание биват форми за възпитателна дейност (чрез които се оказва непосредствено въздействие върху личността) и организационни форми (чрез които се организира и управлява възпитателната дейност).

Както в научната литература по теория на възпитанието, така и в практиката вместо термина “форма за възпитание” понякога като негов синоним се използват думите “проява”, “начинание”, “мероприятие”, “изява” и други. Употребата на посочените синоними е неправилна, защото с думите “проява” и “изява” се означава показване на някаква особеност при извършване на дадено действие. “Начинанието” се свързва с началото на действие, а думата “мероприятие” е придобила прекалено широка употреба.

Освен посочените общи особености на формата за възпитание, след изясняването на психолого-педагогическите й свойства, разкриването на основните компоненти, съпоставката й с формите за обучение и класификацията се очертават и онези специфични белези, чрез които се придобива по-пълна представа за нейната качествена и количествена характеристика, като един от най-важните компоненти в структурата на възпитателния процес.

ІІІ.Класификация на формите за възпитание

В педагогическата литература все още няма единна, общоприета класификация на формите за възпитание. А формотворчеството в практиката продължава да се развива и неговото разнообразие става твърде голямо. Това предопределя не само теоретическото, но и практическото значение на всеки опит за класификация на формите за възпитание.

Класификацията на формите за възпитание изисква да се обхване цялото тяхно многообразие. Тя представлява логическо деление, съобразно родовата, видовата и жанровата им принадлежност. За нейна основа се използват два вида признаци – съдържателни и формални.

Съдържателният признак е най-съществен и е свързан с типологията на формите за възпитание. Чрез него се разкрива същественото сходство и различие между формите за възпитание по отношение на тяхното съдържание.

Формалният признак е свързан със субектно-обектните взаимоотношения, средствата и методите за възпитателно въздействие, място на провеждане и т.н.

Въз основа на съдържателния признак формите за възпитание се подразделят в следните основни групи:

- форми, свързани със съдържанието и задачите на възпитателния процес;

- форми, свързани с обучението по основните учебни предмети и области в познанието;

- извънкласни форми за възпитание;

- извънучилищни форми за възпитание.

Към първата група се отнасят: формите за умствено, нравствено, естетическо, трудово, физическо, светогледно, религиозно, правно, патриотично, екологично, здравно и полово възпитание.

Посочените подгрупи имат своята специфична качествена и количествена характеристика, която се определя от конкретните възпитателни цели и задачи, съдържащи се в тях.

Към втората група форми за възпитание, които са тясно свързани с процеса на обучение, осъществяван чрез учебните предмети, са:

- класно-урочните форми на обучение;

- класно-неурочните форми на обучение.

Класно-урочните и класно неурочните форми са неразделна час от процеса на обучение, поради което най-тясна е връзката им с умственото и светогледното възпитание.

Третата група включва извънкласните форми за възпитание. Те се осъществяват от училището в извън учебно време, но се намират в пряка връзка с класно-урочните и класно-неурочните форми на обучение.

Към четвъртата група се отнасят извънучилищните форми за възпитание, които се организират и осъществяват в извънучилищните учреждения. Те се подразделят в две основни подгрупи. Към първата се отнасят формите за възпитание в извънучилищните заведения, преназначени само за деца, а към втората се включват формите за възпитание в извънучилищните заведения, предназначени както за деца, така и за възрастни хора.

Въз основа на формалните признаци формите за възпитание се класифицират според:


  • факторите от социалната среда, които организират и осъществяват възпитателното въздействие;

  • възрастовата характеристика на обекта на възпитателно въздействие;

  • качествения и количествен състав на обекта на възпитателно въздействие, характера на дейността, взаимодействията и мащабността на формите за възпитание;

  • количеството и начина на използване на средствата и способите за въздействие;

  • основните възпитателни методи, които се използват за разкриването съдържанието на формите за възпитание;

  • мястото на провеждане на формите за възпитание;

  • родовата и видовата принадлежност на формите за възпитание.

Според факторите от социалната среда, които организират и осъществяват възпитателната дейност, формите за възпитание се подреждат в следната система: в семейството, в предучилищните заведения; в средното образователно училище и техникумите; в полувисшите учебни заведения; във висшите учебни заведения; в казармата; в сферата по местоживеене; в молитвените домове.

Формите за възпитание в посочените подгрупи са сходни помежду си в много отношения. Но те се различават помежду си в своето съдържание, идейна насоченост, структура; в подбора и използването на средствата и методите; в методиката на организация, подготовка и провеждане и т. н. Техните специфични особености се предопределят от функциите и задачите на институтите и организациите, които ги осъществяват, както и от възрастовата характеристика на обекта за възпитателно въздействие.

Признакът “възпитателен фактор” е тясно свързан и с възрастовия признак, според който формите за възпитание се подразделят в следните групи: в предучилищна възраст; в училищна възраст (ранна, средна и горна); в младежка възраст (от 18 до 25); в средна възраст (първи период от 25 до 35 години и втори период от 36 до 60 години); в пенсионна възраст.

Дълбоко погрешно е становището, че възпитателният процес протича само в предучилищна, училищна и младежка възраст. Той продължава през целия живот на човека. В тази негова особеност ни убеждава сегашният преход от тоталитарно към демократично общество, когато личността формира в себе си променени възгледи, убеждения, черти и качества, норми и правила на поведение и взаимоотношения.

Според качествения и количествения състав на обекта на възпитателно въздействие, характера и дейността, взаимодействията в нея и мащабността, формите за възпитание биват: индивидуални форми за възпитание; групови форми за възпитание; масови форми за възпитание.

Чрез индивидуалните форми за възпитание се оказва конкретно възпитателно въздействие върху отделната личност. Вярно е, че елементи на индивидуално въздействие се използват не само в индивидуалните, а и в груповите, както и в масовите форми за възпитание, но тук отделната личност е основен обект на формиращо влияние.

Груповите форми за възпитание създават добри условия и възможност за обмяна на идеи и мисли, за взаимно духовно обогатяване и изява, за развитие и усъвършенстване на творческите способности на личността. Голямо значение в това отношение имат клубовете, кръжоците, художествените състави, секциите и т. н. като организационни форми за възпитателна дейност.

Масовите форми за възпитание, за разлика от индивидуалните и груповите, осъществяват едновременно въздействие върху по-големи групи от хора, които са организирани като публика или аудитория. Те способстват за формирането на общественото мнение, което влияе по особен начин на ценностната ориентация и поведението на хората.

Индивидуалните, груповите и масовите форми за възпитание образуват единна и цялостна система, в която те са тясно свързани помежду си, обединени от главната цел и задачите на системата като цяло. Това изисква да се изясняват и техните интегративни връзки и взаимоотношения.

Въз основа на количествената характеристика на използваните средства за въздействие формите за възпитание се подразделят в две основни групи:



  • словесни (некомплексни) форми за възпитание, в които се използва преди всичко словото като средство за възпитателно въздействие;

  • комплексни форми на възпитание, които съдържат няколко средства за възпитателно въздействие, изпълняващи приблизително еднаква роля.

Класификацията на формите за възпитание не е еднократно деление. Тя има своите разновидности, т. е. всяка група се подразделя на подгрупи, които от своя страна имат отделни видове и т. н. Тази своеобразна вътрешна класификация се извършва също по определени принципи. Тези теоретически разсъждения се потвърждават от необходимостта за класифициране на комплексните форми за възпитание въз основа на творческите методи илюстрация и театрализация, които се използват при тяхното моделиране и осъществяване.

Според основния възпитателен метод, който се използва за разкриване на съдържанието и осъществяването им, някои от формите за възпитание са получили и своето название. Към тази група са следните форми за възпитание: беседа, с основен метод беседване; диспут, с основен метод диспутиране; дискусия, с основен метод дискутиране; разговор, с основен метод разговаряне; рецитал, с основен метод рецитиране; разказ, с основен метод разказване; инсценировка, с основен метод инсцениране; шествие, с основен метод шестване.

Не бива да се забравя, че заедно с основния метод, въз основа на който са получили своето название, посочените форми за възпитание съдържат и други методи, които изпълняват второстепенна роля.

Формите за възпитание могат да се класифицират и в зависимост от мястото на провеждане. Въз основа на този признак същите се подразделят на форми за възпитание на открито място (улица, площад, стадион, парк и други ) и форми за възпитание на закрито място (сцена, зала, класна стая и други).

Мястото на провеждане предопределя до голяма степен подбора на средствата и методите, както и начина на използването им. То обуславя и тяхната структура, количествения състав на участниците, времепродължителността и т. н.

Формите за възпитание се класифицират и въз основа на тяхната видова и жанрова принадлежност. Според своя вид формите за възпитание се подразделят на: празници, обреди и ритуали; тематични вечери; рецитали; концерти; шествия; карнавали; инсценировки на открито; вечери и утра; беседи; диспути и дискусии; срещи, разговори; вечери на въпроси и отговори и други.

От своя страна, поотделно, всеки даден вид форма за възпитание се класифицира в подгрупи, които определят нейното разнообразие. Разбира се, и тази класификация се извършва по определени признаци, които се предопределят от характеристиката на дадения вид форма за възпитание. Групирането и подреждането на формите за възпитание в определена логическа система е изключително трудна задача.

Затрудненията се предопределят от недостатъчната тяхна теоретическа разработка.

Класификацията на формите за възпитание има голямо значение което се изразява в следното:


  • задълбочава и конкретизира знанията на същността, спецификата и многообразието на формите за възпитание;

  • допринася за подреждането им в стройна и единна система, в която всяка форма заема точно определено място по отношение на другите форми за възпитание;

  • разкрива общите белези между отделните форми за възпитание;

  • дава възможност да се открият връзките и зависимостите между формите от различните групи и видове;

  • допринася за преодоляването на някои слабости в организацията, подготовката и провеждането на формите за възпитание, каквито са например шаблонът и формализмът, елементарността, липсата на яснота, конкретност и целенасоченост на възпитателното въздействие.

По-нататъшното развитие на теорията за възпитанието изисква на въпроса за същността и спецификата на формата за възпитание като педагогическа категория да се отдели специално внимание, защото тя е своеобразен трансфер на всички компоненти в структурата на възпитателния процес. Като най-динамичен и интегративен негов компонент формата за възпитание има своята незаменима и неповторима роля за възпитанието, самовъзпитанието и превъзпитанието на личността в демократичното общество.

ІV.Заключение

Прилагането на комплексно – интегративния подход във възпитанието спомага твърде много за формирането на необходимото единство между съзнанието и поведението на личността. Особено важна в това отношение е ролята на разнообразните форми на възпитание (словесни, комплексни, индивидуални, групови и т.н.).

Комплексно – интегративния подход създава условия и възможности за интензификация и оптимизация на възпитанието като явление, процес и система. В това се изразява неговото най – съществено и голямо значение за педагогическата теория и практика.

Процесът на възпитанието протича под въздействието на всяко явление, а главно на тези от тях, които изразяват потребностите на самото дете и се насочват към неговата личност, като се опират на активното отношение на детето към действителността. “Главната работа на възпитанието тъкмо в това се заключава – пише Рубинщайн, - че хиляди нишки свързват човека така, че от всички страни пред него изпъкват задачи, значими, притегателни, които той счита за свои, в решението на които се включва. Най – важно от всичко това, че главният източник от всички нравствени нередности, всяко изкълчване в поведението е такава душевна пустота, която се образува в хората, когато те стават безучастни към околния живот, стоят на страна, чувстват се като страничен наблюдател, готови са да махнат на всичко с ръка, тогава всичко им остава безразлично”.



Съдържание:
І. Въведение

ІІ. Същност и особености на формите за възпитание

ІІІ. Класификация на формите за възпитание

ІV. Заключение

Използвана литература:
1.Андреев М., Педагогическа социология, С., 1988.

2.Василев Д., Теория на възпитанието, Пловдив, 1994.

3.Денев Д., Педагогика, I част, Теория на възпитанието, Бл.,1981.

4.Педагогика, С., 1976.

5.Педагогика, М., 1984.

6.Попов А. И колектив, Педагогика, Бл., 2000.



7.Попов А., Теория на възпитанието, Бл., 2000.
Каталог: files -> files
files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я
files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см
files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София
files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо
files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо
files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България
files -> Георги Димитров – Kreston BulMar
files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница