И тъй както хубаво свети слънцето, и както хубаво ме облива светлината и ми става едно светло, си мисля, пък то и света на светлината е кръстен. Света и Светлината, светна ми и за светиите, светите места, светините, светилищата, светкавиците. Светлината дава много на света. Дали е случайно че думата за светлина е почти същата като за света. По физика сме учили че частиците могат да се държат и като частици и като вълни, простичко казано. И простичък въпрос: И какво от това? Ами такова, че всъщност един атом не е нищо повече от съвкупност от вълни, които обаче се държат като груби частици, които пък частици съставят атома. С други думи атома е нищо, което се държи като нещо. Монасите от Тибет ще излязат прави, че света около нас е илюзия. Дори Айнщайн, нали е от уважаваните умни хора, е имал едно съмнение относно наблюдаващия и неговото въздействие върху експериментите и измерванията, като участник в тях. Тоест грубата материя се държи като такава, когато е наблюдавана. И излиза всъщност че света е светлина която се държи като свят, защото има кой да я наблюдава и определя. Ние с нашите мисли. Като деца играещи с атомни бомби, които не знаят с какво играят, така и ние с нашите мисли правим неща които не разбираме. Докато не ни светне или облее бялата светлина.
