И в тежест на собственика на друг недвижим имот. Сервитутът предпоставя наличието на два имота: единият слущеж, на който се налага, по израза на един стар закон
Изтегляне 29.7 Kb.
|
| Сервитути - Асен Запрянов, адвокат от Пловдив
1. Всеки сервитут е вещно право в полза на собственика на недвижим имот и в тежест на собственика на друг недвижим имот. Сервитутът предпоставя наличието на два имота: единият слущеж, на който се налага, по израза на един стар закон, тегоба, и втори – господстващ, който се ползва с известна изгода (Розанис, С. “Имуществени отношения”. – С., 1994 г., с. 28). Сервитутът представлява ограничено вещно право върху чужд имот, но в ЗС (за разлика от ЗИСС – отм.) той не се разглежда в тази светлина. В ЗС са разгледани като ограничени вещни права върху чужд поземлен имот само правото на строеж (чл. 63 – 67) и правото на ползване (чл. 56 – 62). ЗС упоменава в чл. 50 – 54 терминът „ограничения на собствеността”, в който на практика се загатва сервитутат, без да се третира като ограничено вещно право върху чужд недвижим имот. В съдебната практика изрично е било отричано съществуването му като такова право (Р. 414/1969-ІІ-Сб., с. 148). Обаче както в доктрината (Боянов, Г. “Вещните субестивни права”. – С., 1997 г., с. 112-120), така и в последващите нормативни актове (Закон за водите – ДВ., бр. 67/1999 г. – чл. 103 – 115; Закон за енергетиката – ДВ., бр. 107/2003 г. – чл. 64 и § 26 ПЗР; Закон за устройството на територията – ДВ., бр. 107/2003 г. – чл. 182, ал. 2 (и в случаите, визирани в чл. 190 и 191 ЗУТ – преминаване през чужди поземлени имоти – и 192-104 – прокарване на отклонения от мрежи и съоръжения през чужди недвижими имоти – са налице сервитути), така наречените в чл. 53 ЗС „ограничения на собствеността с оглед на благоустройствени и здравни цели” се разглеждат като сервитути – ограничени вещни права върху чужда вещ. 2. Новата обществено-икономическа обстановка у нас – след 10.ХІ.1989 г. наистина налага по-съвременно отношение към тези „ограничения на собствеността”, а именно – те да се нарекат с истинското им име – сервитути, като трети вид ограничено вещно право върху чужд недвижим имот. Това е така, защото и официално приетите в ЗС като ограничени вещни права – правото на строеж и правото на ползване – също ограничават правото на собственика на поземления имот, върху който те са учредени. При тези два случая е налице ограничена или неограничена по обем и срок гола собственост върху упоменатия поземлен имот. Така ще се нормализират нещата в новите реалности. докато до 10.ХІ.1989 г. се поставяше въпрос с казусите по чл. 50 – 52 ЗС и преминаването през чужд имот при селскостопански земи (чл.14 – 19 от Указа за опазване на селското стопанство – отм., „Извествия”, бр. 38/12.V.1953 г., впоследствие чл. 35 – 38 от Закона за опазване на селскостопанското имущество – ДВ.,бр. 54/1974 г.) нещата явно се промениха при възстановяването на собствеността върху поземлени имоти по реда на ЗСПЗЗ или реституционните закони. Тези възстановявания на собствеността завариха случаи на осъществена техническа инфраструктура (водопроводни и канализационни мрежи и отклонения), с които лицата, възстановили собствеността си или техни правоприемници следва да се съобразят. Касае се до придобити права от лицата – физически или юридически, които са стопанисвали и са се разпореждали с имотите, върху които е била възстановена собствеността на предишните им собственици или техни наследници. Аргумент и подкрепа на това становище е и установената понастоящем нормативна уредба за принудително прокарване на такава инфраструктура през чужди поземлени имоти (чл. 192, ал. 2 – 8 ЗУТ, чл. 193, ал. 3 – 12 ЗУТ – ред. ДВ, бр. 65/2003 г.) За съжаление налице са случаи на несъобразяване и посегателства върху заварена техническа инфраструктура. Не са изключени подобни случаи и занапред (Във в. „Марица”бр. 273/1.Х.2004 г., Пловдив е публикуван фрапантен случай на „Био терор от 20 дни”, свързан с премахване на канализацията на инфекциозна болница). Всичко това налага пререгламентиране на законовата уредба по отношение на горецитираните „ограничения на собствеността”, преди всичко в самия основен закон – Закона за собствеността, както и да се установи редовна задължителна предварителна проверка от страна на техническите и контролните органи при започването на нов строеж. Тази предварителна проверка следва да намери съответно отражение в ЗУТ. Едно такова преуреждане и преосмисляне на нещата би било само от полза за обществото и ще спести много ненужни спорове и най-различни усложнения в отношенията между собствениците на съседни поземлени имоти. 3. В този ред на мисли изтъкваме и необходимостта от прецизиране на положенията в ЗУТ, разрешаващи строителството в чужд имот, а именно – текстовете на чл. 207 (допускащ още в първоначалната си редакция учредяване на право на строеж на техническа инфраструктура), чб. 182, ал. 1 – in fine (за строителство под повърхността на земята) и ал. 2 на текста, както и на чл. 161 (право да се строи в чужд имот по силата на специален закон). Необходимо е да се прави разлика между строителството на самостоятелен обект в чужд имот, което съставлява ограничено вещно право, а именно правото на строеж от една страна и от друга страна – строителство на техническа инфраструктура в чужд имот, което съставлява упражнение на сервитут. Изтегляне 29.7 Kb. Сподели с приятели:
|