I. Въведение



страница1/23
Дата05.03.2018
Размер4.91 Mb.
#61461
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   23





I. Въведение.


Планът за развитие на Община Сунгурларе в този вариант се явява актуализация на изготвената през 2004 год. стратегия за развитие 2000-2006. Причините за измененията и доработката на документа са в настъпилите промени в социално-икономическата среда в страната, региона и общината и необходимостта от отразяване на нови виждания, потребности и насоки за развитието на общината.

Допълнителен аргумент в тази насока се яви предложението Община Сунгурларе да бъде включена в програма за обучение и консултантска помощ в рамките на осъществявания в Югоизточна България проект на Министерството за международно развитие на Великобритания “Подпомагане на общините и регионалния капацитет”. Трима представители на общината преминаха тримесечно обучение по теорията и практиката за изготвяне на общинска стратегия и станаха основни координатори на работата по актуализация на стратегията. Процесът на изготвяне на подобрен вариант на общинската стратегия бе по модел, разработен от експертите на международния проект.

Създаден бе управителен съвет за ръководене на работата, както и три работни групи в основните сектори на развитие – “Икономика”, “Инфраструктура и околна среда и “Социална сфера”. В работните групи бяха включени представители на ключови местни институции – общинска администрация, общински съветници, държавни структури, представители на частния бизнес, представители на неправителствения сектор.

Процедурата по изготвяне на актуализараната стратегия предвиждаше два основни етапа. Първият етап включваше събиране и обработка на данни и изготвяне на аналитична част на стратегията – този етап продължи около 5 месеца (в периода май-септември 2003 год.). В хода на работата бяха събрани статистически данни, информация от различни институции и организации, експертни мнения, предишни документи, планове, справки, доклади и т. н. Проблеми в този етап имаше по отношение дефицити в наличната информация, елементи на конфиденциалност на данните от някои институции, забавяне на информацията, несъответствия в данните от различни източници и времеви периоди и др. Събраната информация бе обработена, обобщена, редактирана и обсъдена в работните групи.

Във втория етап, на база анализа на състоянието, процесите и тенденциите, бе изготвена стратегическата част на документа, включваща визия, цели, задачи и мерки за постигане на целите. Този етап продължи от м. октомври 2003 до м. януари 2004 г. Процесът на изготвяне на стратегическата част премина през подготовка, обсъждане и подбор на основните приоритети за развитие на Община Сунгурларе за периода 2004-2006 година и в перспектива и за следващите 5-7 години. Въз основа на избраните приоритети работните групи разработиха стратегическите цели, задачи и мерки. Тези стратегически елементи бяха обсъдени в широк кръг от експерти и представители на местните институции през м. януари 2004 год. Конкретизацията на стратегическите елементи в отделни дейности (програми, проекти, обекти и др.) за изпълнение на стратегията намериха отражение в подробно разработения план за действие.

Разработката на актуализирания вариант на стратегията на Община Сунгурларе бе съобразен със съществуващото законодателство (макар и непълно и неточно по отношение ясна нормативна база за подобни документи, липса на подробни указания, несъответствия с европейските практики и т. н.). Главното основание се съдържа в чл. 44, ал. 6 на ЗМСМА.

При изготвянето на стратегията бяха приложени основни принципи като партньорски подход, публичност и прозрачност, съблюдаване изискванията за устойчиво развитие, синергизъм (интегриране на отделните сектори), реалистичност.



ІІ. Община Сунгурларе – профил.


Община Сунгурларе е разположена в югоизточната част на България и е включена в административно-териториалните граници на Бургаска област. На север граничи с общините Върбица и Смядово, на запад – с община Котел, на югозапад – с община Стралджа, на юг – с община Карнобат и на изток – с община Руен. С проходите Върбишки и Ришки Общината се свързва с Южна и Северна България.

Общата площ на община Сунгурларе е 795.5 кв. км., което представлява 10.6% от територията на областта. (втора в областта и една от най-големите по територия общини в страната – 26-то място). Аминистративно община Сунгурларе включва 30 населени места и обединява един град - Сунгурларе, който е и общински център - и 29 села. По-големи населени места с население над 800 души са селата Манолич, Съединение, Лозарево, Славянци и Грозден. Територията е слабо населена. Населението в началото на 2003 г. е 14 618 души, с гъстота на обитаване 17.7 души/кв. км.


Районът на община Сунгурларе представлява богато съчетание от планински, полупланински и равнинен релеф. Средната надморска височина е 352.7 м. Територията на общината заема част от Източна Стара планина с долината на р. Луда Камчия и северната част на Карнобатско поле по горното течение на р. Мочурица. На север се включват южните склонове на Котленско-Върбишкия дял на Стара планина (800 м).

Общината има разнообразен релеф, поради което в отделните пунктове се наблюдава чуствително различие в режима на климатичните елементи. Въпреки това, като цяло районът се характеризира с твърде мек климат. Това най-добре е изразено през зимата, когато януарската температура е положителна – за ниските места 0° и за високите от 0° до 1°С. Средната минимална температура е -3° - -4°С, а в по-високите части -5°С. Климатичните ресурси на Община Сунгурларе в своята богата и разнообразна гама предлагат широки възможности за стопанско използване и биоклиматичен комфорт.

Почвите са основен природен ресурс за значителна част от територията на Общината. Развити са два основни почвени типа – канелени горски и ливадни с няколко почвени различия. Подходящи са разнообразни земеделски култури.

На територията на Общината водните ресурси са представени от подземни и повърхностни води. В хидроложко отношение територията на Общината се отводнява от р. Луда Камчия и р. Мочурица. Преобладават тесни речни долини и множество долове, които се вливат в тях. Дебитът на водните течения е недостатъчен и често пресъхват през летния период. Най-голямата река в територията е Луда Камчия. На реката е изграден язовир “Камчия” за питейно водоснабдяване на част от Варненска и Бургаска области. Има общ обем 230.55 милиона куб. м и дължина на стената 360 м.

Във флористично отношение територията е повлияна от влиянието на Черноморския басейн и има преходно-средиземноморски характер, налице е и богат фаунистичен състав.

Богатство за общината са горските масиви, съсредоточени по склоновете на Източна Стара планина. Площта на горския фонд е 391 460 дка или 49.28% от територията на общината. Главното предназначение на горите е дървопроизводството и защитноводоохранно.

На територията на Общината са разкрити находища на строителни и инертни материали - глини, строителенен и облицовъчен камък, варовици, чакъл, пясък. Засега в границата й не са отбелязани находища на други полезни изкопаеми.

Икономиката на община Сунгурларе се характеризира с преобладаващ дял на селското стопанство и свързаната с него преработвателна промишленост. Климатичните особености благоприястват най-вече отглеждането на зърнени култури и лозя, като средните добиви са сравнително високи и устойчиви. Добре е развито е и животновъдството, а също така дърводобивът. С най-висок дял в икономическия облик на общината е преработвателната промишленост, свързана с продуктите от растениевъдство и животновъдството. Важна по значение и с добри традициии е шивашката промишленост. С по-малко значение, но също с присъствие в икономическия облик на общината са дърбообработването и машиностроенето. В рамките на нормалното за такъв тип община са застъпени търговията и услугите. Има добри предпоставки и потенциал за развитие на туризма, най-вече ловен, селски, природосъобразен, рекреативен.

В социален аспект развитието на общината се характеризира с негативни тенденции по основните демографски паказатели, свързани с намаляване броя на населението, ниска раждаемост, застаряване на населението и обезлюдяване на населени места, миграционни и емиграционни процеси, висока безработица. Мрежата от образователни, здравни, култури и спортни структури изпитва сериозни затруднения по отношение състояние на инфраструктурата, финансови ресурси, кадрово обезпечаване има нужда от оптимизиране и подкрепа.

Техническата инфраструктура в общи линии е развита в рамките на цялата територия, но се нуждаят от възстановяване и подмяна елементи основно на пътната и водоснабдителната системи.

Общината се слави с много добра екологична среда в по-голямата част от територията, което е предпоставка за екологично земеделие, екологосъобразни производства и екотуризъм. Проблем в екологичен аспект са липсата на канализация в населените места, нерегламентираните сметища и необходимостта от усъвършенстване организацията по събиране и обработка на отпадъците.



На територията на община Сунгурларе са ситуирани интересни природни забележителности и защитени природни обекти: скалните образования в местността “Немойдере”, водопадите – “Кара су”, “Синият вир”, “Стръмница” и “Крумов водопад”, туристически обект “Кота 1008 м “Калето”, където е проведена битката на хан Крум с византийците. Има значителен брой археологически и исторически обекти от тракийско и византийско време, средновековието и по-близката история на страната.

ІІІ. Обобщен анализ и изводи за съществуващото състояние и насоки за развитието на Община Сунгурларе.

ІІІ.1 Географско разположение, природно-климатични дадености и ресурси.
Географско разположение, релеф.

  • Община Сунгурларе е разположена в югоизточната част на България и е включена в административно-териториалните граници на Бургаска област. Общината се намира относително встрани от важни транспортно-комуникационни трасета, както и от крупни индустриални агломерации. Това я прави до известна степен изолирана и с намалени възможности за развитие по отношение транспортни връзки и приобщаване към важни индустриални центрове. Тази даденост, както и редица други фактори, предопределят приоритетно ориентация към селското стопанство.

  • Общата площ на община Сунгурларе е 795.5 кв. км., което представлява 10.6% от територията на областта. (втора в областта и една от най-големите по територия общини в страната – 26-то място). Територията е слабо населена. Населението в началото на 2003 г. е 14 618 души, с гъстота на обитаване 17.7 души/кв. км.

  • Районът на община Сунгурларе представлява богато съчетание от планински, полупланински и равнинен релеф. Средната надморска височина е 352.7 м. Релефът благоприятства развитие на земеделието в голямо разнообразие от култури, животновъдство, горско стопанство и туризъм.



Природно-климатични дадености и ресурси.

  • Територията на общината се характеризира с чуствително различие в режима на климатичните елементи. Въпреки това, като цяло районът се характеризира с твърде мек климат. Климатичните ресурси на Община Сунгурларе в своята богата и разнообразна гама предлагат широки възможности за стопанско използване и биоклиматичен комфорт.

  • Валежите са твърде неравномерно разпределени. За годишното им разпределение е характерно по-голямата сума на валежите във високите части и долината на р. Луда Камчия, отколкото в долината на р. Мочурица. Част от валежите през студеното полугодие падат във вид на сняг. Снежната покривка е сравнително неустойчива. Макар сравнително добре обезпечен по отношение на влагата районът през пролетта и лятото в отделни дни бива подложен на продължителни и интензивни засушавания. През лятото засушаванията достигат до 30 и повече дни. Скоростта на вятъра в течение на годината значително се мени. През зимата и пролетта тя е по-голяма – 5 м/сек, а през лятото - около 2 м/сек.

  • Почвите са основен природен ресурс за значителна част от територията на общината. Развити са два основни почвени типа – канелени горски и ливадни, с няколко почвени различия. Подходящи са за отглеждане на богато разнообразие от култури – зърнено-фуражни, зеленчукови, трайни насаждения, билки и др. В някои участъци почвите са дали възможност за обособяване на ливади и пасища, които са благоприятна предпоставка за развитие на животновъдството.

  • Водните ресурси са представени от подземни и повърхностни води. Някои части на територията са с достатъчно водоизточници (всички речни тераси на р. Луда Камчия и р. Мочурица). В отделни части от територията, най-вече в северната част на Сунгурларската долина, водоизточниците са недостатъчни и имат непостоянен характер, а някои от тях пресъхват. Това налага търсене на алтернативни източници и варианти за осигуряване на вода за някои от населените места.

  • Най-голямата река в територията е Луда Камчия. Реката не е водообилна и има непостоянен воден режим. На нея е изграден язовир “Камчия” за питейно водоснабдяване на част от Варненска и Бургаска области. Язовирът дава добри възможности за изграждане на ВЕЦ. Има още няколко реки с по-малка значимост и микроязовири.

  • Разнообразният релеф и климат са довели до богата флора и фауна, населяващи територията на общината. Разнообразието и богатството на горски видове е предпоставка за развитие на дърводобива и рекреативния туризъм. В района има достатъчно запаси от дивеч, което е основание за развитие на ловния туризъм. Проблем е недостатъчната и недобре подготвената за туризъм база в настоящия момент. Това изисква инвестиции от предприемачи с интерес в тази област за създаване на качествено нови места за отдих с подобаващи условия и ниво на обслужване на потенциалните туристи.

  • На територията на общината са разкрити находища на строителни и инертни материали. Засега в границата й не са отбелязани находища на други полезни изкопаеми. От стопанско значение са находищата от глини, варовик, облицовъчен камък, чакъл и пясък.



ІІІ.2. Процеси и тенденции в икономиката на общината - обща характеристика, селско стопанство, промишленост, търговия и услуги, туризъм, общински бюджет.

Обща характеристика на местната икономика.

  • Икономиката на община Сунгурларе се характеризира с преобладаващ дял на селското стопанство и свързаната с него преработвателна промишленост. Това са основните местни отрасли и източници на доходи за населението. Климатичните особености благоприястват най-вече отглеждането на зърнени култури и лозя, като средните добиви са сравнително високи и устойчиви. Добре е развито е и животновъдството, а също така дърводобивът. С най-висок дял в икономическия облик на общината е преработвателното производство на продуктите от растениевъдство и животнъвъдството. В рамките на нормалното за такъв тип община са застъпени търговията и услугите. Потенциал и добри перспективи има и по отношение на туризма, но преди всичко такъв, свързан с местната специфика – винен, селски, природосъобразен, ловен, рекреативен, както и комбинации от тях.

  • Данните от последните две години за състоянието на бизнеса показват намаляване броя на стопанските субекти, като най-драстичен е спадът в броя на регистрираните микрофирми (заети до 10 души) от 274 бр. през 2000 г. до 137 бр. през 2001 год., т. е. повече от два пъти. Това е признак за влошена икономическа среда за развитие на дребния бизнес на територията на общината и масово закриване на този род фирми. Значително по-благоприятна е ситуацията при малките фирми с персонал от 10 до 50 души, които са намалели от 20 на 17 бр., докато средните (50-100 души) и големите (над 100 души) са запазили броя си, но също са влошили останалите показатели като брой заети, произведена продукция, приходи от продажби и др. Както общо, така и по групи фирми (на база големината им), има спад в почти всички основни показатели от дейността им.

  • Анализът на данните по основните отрасли показва най-сериозен спад в отрасъл “Търговия и услуги”, където броят на фирмите е намалял от 215 през 2000 г. на 98 през 2001 год., фирмите в отрасъл “Индустрия” са намалели от 20 на 14, а тези в селското и горското стопанство – от 57 на 45 броя. Постигнатата печалба от фирмите също бележи сериозен спад от 3 096 хил. лв. през 2000 год. на 2 756 хил. лв. през 2001 год. – с 11%. Намаление има в производствения сектор – над 50%, в търговията и услугите спадът е с около 20%, докато в отрасъл селско и горско стопанство има увеличение на печалбата с 34%. Явна е тенденцията към постигане на добри финансови резултати преди всичко в сферата на селското стопанство в общината и ориентация на бизнеса предимно към този сектор.

  • Благоприятна е тенденцията на вложените средства в дълготрайни материални активи, които са нараснали от 12 030 хил. лв. през 2000 год. на 12 994 хил. лв. през 2001 год., т.е. 8%. Това е добър индикатор, макар и малък, за намеренията на бизнеса и вероятно предпоставка за съживяване на местната икономика в близки бъдещи срокове. Нарасналите инвестиции в ДМА са свързани най-вече с вложените средства в отрасъл хранително-вкусова промишленост. Това е добра предпоставка за бъдещо добро развитие на производството на вина, спиртни напитки, месни продукти и др.

  • По отношение формата на собственост трайна тенденция за общината е увеличаването на дела на частната за сметка на държавната. Ръстът на субектите с частна форма на собственост се е увеличил с 2.7% за периода 2000-2002 г. и е надминал дял от 95% от всички стопански субекти, докато държавният сектор се е свил с 2.3 % и със своите 0.7% през 2002 год. е с незначително участие в икономическия живот на общината.


Структуроопределящи отрасли на икономиката.
Селско стопанство.

  • Обработваемата земя в общината възлиза на 270 694 дка, което е 34 % от общата територия на общината. Това прави 17.8 дка средно на жител (за областта този показател е 7.5 дка, а за страната – 6.3 дка) и е отлична предпоставка за ефективно местно земеделие и възможност за препитание и доходи на местното население. Най-голям дял от обработваемите земи имат нивите – 223 892 дка или 82.7%, следвани от трайните насъждения – 33 896 дка (12.5%), ливадите - 4 300 дка (1.6%). Поливни са 24,1% от обработваемите земи.

  • Перспективите на общината в земеделието са свързани главно с растениевъдството и най-вече лозарството, зърнопроизводството, зеленчукопроизводството, овощарството, тютюнопроизводството. Условията са благоприятни и за развитието на говедовъдството и овцевъдството, както и за отлеждането на други видове животни, предимно в личните стопанства.

  • С особено голямо значение и дял в селското стопанство на общината се явява лозарството. Подходящите климатични и почвени условия, както и традициите и опитът на местните производители поставят отглеждането на грозде и преработката му във вина и спиртни напитки на водещо място в общинската икономика. Площите, заети с лозя през 2002 г. са 23 200 дка с намерения за допълнителното им увеличаване в близките години.

  • Приоритетно място в растениевъдството заемат пшеницата, ечемикът и слънчогледът. Тютюн се произвежда предимно в селата по поречието на р. Луда Камчия, което се свързва с опита в това производство на населението от тези села. Почвените и климатичните условия са благоприятни за овощарството и при подходящи стимули, наличие на пазари и добри цени би могло да се развива успешно на територията на общината (праскови, череши, ябълки, ягоди, малини и др.). Зеленчукопроизводството е слабо застъпено. Отглеждат се основно картофи, моркови, лук, карфиол. Добри условия и възможности има за отглеждане с комерсиална цел и на по-нетрадиционни култури като билки, гъби, орехи и др. подобни.

  • Животновъдството е втори основен подотрасъл на селското стопанство в общината, профилиран в областта на говедовъдството, свиневъдството и овцевъдството. То се развива от фирми, едри земеделски производители и в личните стопанства В последните години се развива изключително в частния сектор.

  • Високите производствени разходи и ниските изкупни цени на продукцията от животновъдството са причина за отлив от този отрасъл на земеделски кооперации и агрофирми и преминаването на съществуващите животни в частни стопани и по-малки семейни ферми или във фирми, занимаващи се предимно с угояване и търговия. Това дава основание да се направи изводът, че перспективите в отрасъла са към създаване и развитие на семейни ферми с по-малък брой животни, механизиране на процесите на отглеждане, за което е необходимо финансово подпомагане и стимулиране на частните животновъди.

  • Проблем е липсата на местни сдружения на селскостопанските производители, които да подпомагат съответното производство и съдействат за извоюване на общи, по-силни позиции по отношение цени, пазари, качество, конкурентоспособност и т. н. Много подходящо е да се работи за създаване на местни съюзи или други подобни форми на сдружаване на лозарите, зърнопроизводителите, тютюнопроизводителите, животновъдите и др.

  • В общината няма обособени официални пазари за изкупуване на селскостопанската продукция. Голяма част от продуктите се предлагат на нерегламентирани за целта места, при импровизирани условия, без осигуряване на контрол и гарантиране на качеството им.

  • Селскостопанската техника, използвана за агро-техническо обслужване на селскостопанските поризводители е достатъчна като брой, но част от техниката е морална и физически остаряла и има нужда от обновление. Амортизиран е и сградният фонд, свързан със селскостопанското производство – складове, ферми, други помещения.


Горско стопанство.

  • Площта на горския фонд е 391 460 дка и включва разнообразни растителни видове. Основните дейности на горското стопанство в общината са свързани с дърводобив, дърбообработване и залесяване. Значителен ресурс и възможности и за осигуряване на алтернативна заетост има в дейността залесяване.

  • Горското стопанство се явява добър ресурс и за развитие на лова и риболова.


Промишленост.

  • С най-голямо значение в индустриалния сектор се явява преработвателната промишленост и то в частта хранително-вкусова. Важна по значение и с добри традициии е шивашката промишленост. С по-малко значение, но също с присъствие в икономическия облик на общината са дърбообработването и машиностроенето.

  • Община Сунгурларе има много добри условия за развитие на хранително-вкусовата промишленост. Традиционно тук са застъпени производство на: вино и спиртни напитки, зеленчукови и плодови консерви, брашно и хлебни изделия, млечни продукти, месни продукти, сладководна риба. Проблемите в настоящия момент идват от ограничените пазари, остарялото технологично оборудване, амортизирания сграден фонд, високата ресурсоемкост и неефективност на производствените процеси, незадоволителното качество на произвежданите продукти, изходните суровини с недоказано качество и слабия контрол върху тях. Перспективите и насоките за развитие на този подотрасъл са свързани с навлизане на нови инвестиции, технологично обновление и значително подобряване на качеството на продукцията, професионален маркетинг.

  • Дървообработването е насочено към производство на паркет и други дървени материали, дървени играчки, дребни дървени изделия. Добре застъпено е производството на метли.

  • Машиностроенето е представено от няколко предприятия, произвеждащи хидравлични изделия, декоративни метални елементи, отливки от черни и цветни метали. Извършват се и услуги – машиностроителни и металолеене.

  • Шивашката промишленост, представена предимно от филиали на външни фирми, произвежда ризи и конфекция.


Други отрасли.

  • Търговията и услугите на територията на общината са сравнително добре развити и задоволяват основните потребности в тази сфера.

  • Община Сунгурларе предлага подходящи условия за развитие на туризма, но е необходима инициатива от бизнес средите за съответните инвестиции. Няма хотел, което се явява недостатък. Удачно е да се изследват възможностите за построяване на малък частен хотел в битов стил. Усилията за застъпване на този отрасъл следва да се насочат към изследване на различните видове туризъм, подходящи за местните условия, разработване на подходящи пакети и предлагането им на туроператори, активна реклама на туристическия потенциал, търсене на алтерантивни източници за финансиране на инициативи в областта на туризма.

  • Добри традиции и възможности има и в занаятчийството. То се явява както самобитен тип дейност, осигуряваща поминък на заетите, но и атракция за туристи. Необходимо е изучаване и популяризиране на местните занаяти. Изключително важно условия за бъдещето на занаятчиите е сдружаването им в местна структура.


Общински бюджет.

  • Общата тенденция за бюджетните приходи на общината е към нарастване на техния размер в периода 2000-2002 г., като резултат от увеличението на постъпленията от Републиканския бюджет. Забелязва се увеличение на размера на целевите средства за социални помощи и капиталови разходи, за сметка на общата субсидия за издръжка на бюджетните дейности. Значително е намалял делът на собствените приходи за периода (от 33% на 23%). Всичко това води до извода, че нараства финансовата зависимост на общината от Републиканския бюджет.

  • Тенденция е относителното запазване на темповете на намаление на собствените приходи, като има спад в данъчните приходи и леко увеличение на неданъчните приходи. Голямо нарастване се забелязва на приходите от имуществени данъци (данък МПС, пътен данък, данък недвижими имоти), в резултат на промяната в нормативната база. Сериозен проблем е неритмичността при постъпленията на неданъчните приходи. Изключително малък е делът на приходите от операции с общински активи – продажби, наеми, концесии. Причини за това са крайно остарелият и непривлекателен вида на сградния фонд на общината, както и липса на сериозен интерес от предприемачи към вземане под наем, аренда и концесия на общински имоти.

  • Разходната част на общинския бюджет е насочена предимно във функция “Социално осигуряване и грижи”, която запазва сравнително постоянен дял от около 39%, и функция “Образование” – около 30%. По-голямата част от бюджетните разходи по отделните функции (80%) се използват за заплати и осигуровки, докато за веществена издръжка остават само 20%, което е крайно недостатъчно. Всичко това потвърждава преобладаващият социален характер на бюджета и силно ограничените възможности за влияние в други сектори, свързани най-вече с икономическото стимулиране, подобряване на инфраструктурата и околната среда.

  • Неблагоприятна тенденция е нарастването на неразплатените разходи, особено в периода 2000-2001 г. За 2002 г. тези разходи са намалели, в резултат на отпуснати средства от държавата, но делът им все още остава голям и представлява бреме при управление финансите на общината.

  • Сериозен недостатък се явява липсата на привлечени допълнителни средства от алтернативни финансови източници – национални и международни донорски програми. Причините за това са комплексни и усилията следва да се насочат към активно търсене на информация, обучение на местни кадри за изграждане на умения за писане на проекти, създаване на “банка” от проектни идеи, които бързо да се превръщат в готови проекти.


ІІІ.3. Процеси и тенденции в социалната сфера - население, заетост и безработица, образование, здравеопазване, култура, спорт.

Демографски характеристики

  • Населението на община Сунгурларе по последни данни от началото на 2003 г. е 14 618 души. Трайна тенденция е спадът в общия брой на населението, което от над 18 000 през 1985 год. е намаляло с близо 3 600 души до 2002 г. (25% спад). Тревожна тенденция е спадът на населението в малките населени места, някои от които вече са обезлюдени и заличени като такива, а други са с минимален брой жители, повечето от които възрастни хора.

  • В рамките на областта община Сунгурларе е с доста завишени стойности по отношение групата на лицата в надтрудоспособна възраст и изостава в групата трудоспособна възраст, което като цяло е негативен процес на влошаване на възрастовата структура и негативни процеси по отношение трудовата сила. Има неравномерно разпределение на младите хора по територията на общината. Това налага дифиренциран подход при решаване на въпросите с търсене на възможности за заетост на различните възрастови групи.

  • Положителни са тенденциите в показателите за брачност, раждаемост, механичен прираст. Негативни са данните по отношение смъртност, които са значително над средните за областта и това се запазва като тенденция. Причините са комплексни, но основно се дължат на застаряващото население и сериозни проблеми в здравното осигуряване и обслужване на населението, особено за по-малките населени места и периферните части на общината.

  • Друга негативна тенденция е концентрацията на населението в общинския център в резултат на миграционни процеси вътре в общината и насочване на потока от хора от периферните територии към града. В резултат делът на градското население е нараснал от 8% през 1934 г. на 26% през 2003 г. По показателя механичен прираст община Сунгурларе е с положителен баланс от последните години. Това се дължи на завръщане на пенсионери и безработни от по селата с цел занимание със земеделие, предимно в лични стопанства.

  • Миграцията извън общината в рамките на страната е към големите градове в близост до Сунгурларе, предимно Бургас и Сливен. Емиграцията към други държави е свързана с търсене на работа и е насочена към държави като Гърция, Турция, Израел, Испания, Португалия.

  • Образователната структура на населението е в рамките на нормалното за такъв тип община, а етническият състав включва основно българи (около 60%), турци (около 30%), роми (около 8%) и др. Следва да се отбележи, че част от ромите се самопределят като българи или турци при официалните преброявания.

  • Доходите на населението в общината са сред ниските в областта. Това се дължи на сравнително високата безработица и е причина за ниска покупателна способност на населението. Сред 13-те общини на областта Сунгурларе се нарежда на 8 място по индекс на човешко развитие. Увеличават се разходите за социални помощ, което е признак за нарастваща зависимост на населението от системата за социално подпомагане. Висок е делът на доходите от домашното стопанство, които често се явяват основен източник за препитание.

  • Тревожни са и данните от проучването на настроенията сред младото поколение и тенденциите, свързани с тяхното бъдеще на територията на общината. Само 6% заявяват, че биха останали в гр. Сунгурларе или в региона. Основните проблеми и трудности, с които младият човек се сблъсква в общината и трябва да преодолява, според запитаните младежи и девойки, са: наркомания, престъпност, безработица, алкохолизъм, апатия и отчужденост, липса на подкрепа от страна на възрастните. Необходимо е да се намерят ефективни дейности и механизми за задържане, дори частично, на младежта и подходящи инициативи за осмисляне на трудовото, учебното и свободното време.


Заетост и безработица.

  • Заетите лица в община Сунгурларе в края на 2001 г. са 1 145 души, което прави коефициент на заетост 15.2%. Налице е спад в абсолютния брой на заетите лица спрямо предходните години с 236 души, което е явен индикатор за проблеми в икономическото развитие на общината. Най-осезаем е спадът в броя на заетите в микрофирмите, а в отраслов аспект - в сектор “Търговия и услуги”.

  • Броят на безработните в общината се колебае в годините от 1995 до 2003, като това се дължи на различните пасивни и активни мерки, насочени към безработните, както и на динамичните промени в икономическото развитие. Данните показват значително покачване на броя на безработните в периода 1998-2002 година, дължащ се на структурните реформи, процесите на приватизация, смяната на формата на собственост.

  • В резултат на новите активни мерки на правителството в периода 2002-2003 г. се появява спад в безработицата до приемливи нива. В общи линии новите мерки за водене на активна политика на пазара на труда са положителни и дават резултати, но все още недостатък е липсата на стабилност в нормативната уредба на тези мерки, която води до неяснота и непрекъсната промяна на условията. Усилията следва да се насочат към изчистване на процедурите и още по-активно участие в тези мерки на местните структури.

  • 65% от всички регистрирани са продължително безработни, което е тревожна констатация и показва, че за тази част от безработните трайно съществува проблем с намиране на работа. Това предполага търсене на подходящи форми за въздействие и обръщане внимание на тази група – специализирано обучение, квалификация и преквалификация, мотивационни курсове и др.

Социално подпомагане.

  • Социалното подпомагане в общината е на добро ниво. Обслужва се основния контингент от лица на социално подпомагане, със сравнително редовно изплащане на помощите.

  • На територията на общината са разположение два социални дома - Дом за възрастни с деменция в с. Славянци и Дом за стари хора с отделение за лежащо болни в с. Лозарево. Състоянието на домовете и качеството на предоставяните услуги в тях са на добро ниво, редовно се подпомагат и от външни донорски организации.

  • Инвалидите в община Сунгурларе към края на 2001 год. са 392 души, от които първа група – 99 души, втора група – 147 души и трета група – 146 души. Основните проблеми пред тази социална група са: липса на възможности за трудова реализация, съобразена с тяхната специфика, недостатъчно внимание от страна на местната власт и различните институции, недостатъчни възможности за осмисляне на свободното време.

Образование.

  • В община Сунгурларе в края на 2003 г. има 1 СОУ, 7 ОУ и 2 НУ, като общият брой учащи в тях е 1 385. Към 3 училища са сформирани 4 групи ПДГ със 73 деца. В последните няколко години по демографски причини бяха закрити училища в по-малките села. Това налага учениците от тези села да пътуват (21% от учениците).

  • Предучилищното възпитание на децата от три до пет години в общината се осъществява в 1 ОДЗ в гр. Сунгурларе и 9 ЦДГ.

  • Извънучилищното обучение в общината се реализира от Общински детски комплекс. В него функционират 20 кръжочни форми и са обхванати 300 деца от общината.

  • Основните проблеми, които стоят пред образователната система в община Сунгурларе са свързани с осигуряване на подходящ и удобен транспорт за пътуващите ученици и част от учителите, осигуряване на безопасни условия на учебния процес и подобряване състоянието на МТБ, квалификация на учителите за осъществяване на модерен учебен процес.


Здравеопазване.

  • В общината няма общинска болница. Няма осигурено и здравно обслужване по отношение на специализирани лекарски услуги и се налага пътуване до здравните заведения в съседни по-близки или далечни градове като Карнобат, Бургас и Сливен. Сериозен проблем за общината е здравното обслужване в малките, предимно отдалечени населени места.

  • Общо за общината има 9 индивидуални практики, от които едната – в с. Черница – е незаета. Предстои утвърждаването на десета практика в с. Везенково. В общинския център има 3 индивидуални практики за общопрактикуващи лекари.

  • Стоматологичните практики за общината са три, но само една е заета – в гр. Сунгурларе.

  • Материално-техническата база и апаратурата, с която разполага медицинския персонал в общината, са в много добро състояние.

  • Училищното здравеопазване е решено, като е осигурено здравно обслужване във всички учебни заведения и детски градини – общо 7 щатни бройки медицински сестри.

Култура.

  • Културната дейност в община Сунгурларе се осъществява основно от читалищата - общо 17. Те развиват предимно библиотечна дейност, художествена самодейност, школи по изкуства. Главните проблеми пред тях са свързани с липсата на достатъчно финансови средства за разнообразяване на дейностите и осигуряване на качеството им; амортизиран сграден фонд, недостатъчна и остаряла материално-техническа база и инвентар за осъществяване на дейността.

  • Културният потенциал на общината се допълва от редица културни прояви, археологически и исторически обекти. Те могат да служат като добра база за обогатяване културния облик на общината и развитие на специфичен туризъм.

Спорт.

  • На територията на общината няма лицензирани спортни клубове. Има регистрирани три спортни клуба - спортен клуб по баскетбол за момчета, спортен клуб по баскетбол за момичета и волейболен клуб за мъже.

  • Спортната инфраструктура включва три стадиона – гр. Сунгурларе, с. Лозарево и с. Манолич, а в село Подвис има изграден терен със съблекални и хотелска част. В по-голяма част от училищата има спортни салони, а в СОУ “Христо Ботев” гр. Сунгурларе е новопостроената многофункционална спортна зала. Всички обекти са общинска собственост. Състоянието им е задоволително, но има нужда от частични ремонти и подобрения.

ІІІ.4. Състояние на техническата инфраструктура и урбанизацията - процеси, тенденции и насоки за развитие.

Транспортна инфраструктура

  • В транспортно отношение Община Сунгурларе е сравнително добре обезпечена. През територията й преминават пътища от Републиканската пътна мрежа, които осигуряват връзка на Северна и Североизточна България с южните части на Източна България (вкл. ж.п връзка), а на запад се осъществява връзка на общината с другите части на България.

  • На територията на общината съществува добре изградена пътна мрежа, с пътища I, II и III клас от РПМ и стопанисвана от общината четвъртокласна пътна мрежа и местни пътища.

  • За последните няколко години е налице тенденция на влошаване състоянието на пътищата от републиканската пътна мрежа. Всички елементи на пътната мрежа – габарити, настилки, отводнителни съоръжения, маркировки и др., не отговарят на европейските стандарти за сигурност и комфорт. Необходимо е, съвместно с Областно пътно управление Бургас, да се търсят възможности и варианти за финансиране на проекти за подобряване състоянието на тази пътна мрежа.

  • Вътрешната пътна мрежа е развита добре и осигурява удобни транспортни връзки на всички населени места от общината с общинския център. Селищата се свързват помежду си основно с пътища от четвъртокласната пътна мрежа. Има и два местни пътя. Експлоатационното състояние на част от общинските пътища е изключително лошо. Усилията трябва да се насочат към поддръжка на общинските пътища и поетапното им, с търсене и на алтернативни финансови източници, ремонтиране.

  • Уличната мрежа в града и селата е изграждана през 60-те, 70-те и 80-те години. Тя е силно амортизирана и се нуждае от неотложни текущи и средни ремонти. В гр. Сунгурларе и селата уличната мрежа не е изградена изцяло, като във всяко от тях е в различен етап на завършеност. Приоритетно следва да се реши въпросът с доизграждането на уличната мрежа в общинския център и някои села, включително тези по поречието на р. Камчия, които са с потенциал за развитие на туризма.

  • Междуселищният транспорт е добре уреден и осигурява транспортното обслужване между общинския център и останалите населени места в общината, както и връзките по отношение съседни общини и страната. Има редовни ежедневни линии до почти всички населени места в общината. Съществуват и ученически линии, обслужвани от общински автобуси. Състоянието на автопарка е сравнително добро, с изключение на част от общинските транспортни средства. Автогара има само в гр. Сунгурларе, като сградата има нужда от цялостен основен ремонт.

  • През територията на Община Сунгурларе преминава ж.п. линията от начална гара Карнобат с направление към Варна и Шумен, която е единствената връзка между южните и северните части на Източна България. Ж.п. мрежата осигурява алтернативен транспорт за жителите на населените места, през които преминава линията и в повечето случаи това е предпочитаният вид транспорт за жителите на тези населени места.

Енергийна инфраструктура.

  • Електроснабдяването на община Сунгурларе се осъществява от националната енергийна система и е много добре обезпечено. По отношение на общото състояние на електрозахранването на населените места в общината може да се каже, че всички селища са добре обезпечени и няма сериозни затруднения в тази област.

  • Общото състояние на системата въздушни линии 20 кV е добро. Те имат значителен резерв в преносната си възможност, която на места достига до 30-35%. Мрежите с ниско напрежение на територията на общината също са в добро състояние.

  • Инсталираните трансформаторни мощности в трафопостовете имат значителен резерв. Средната натовареност за общината е около 50%. Единствено за град Сунгурларе е необходимо изграждане на 2 броя нови трафопостове.

  • Потреблението на ел. енергия в последните години се колебае в малки граници като се движи в рамките на 12.5-14.5 млн. КWh. Няма индикации за сериозни промени в близките години на размера на потреблението.

  • Проблеми съществуват по отношение опазването на съоръженията и мрежите от посегателства. Проблем са и кражбите на ел. енергия от различни консуматори, което налага въвеждането на ефективен контрол за засичане и отчитане на консумираната енергия.

  • Изходните артерии в общинския център са осветени на 100%. Уличното осветление в останалите селища функционира на около 30-40%. Осветителните тела, обаче, са от стар тип и водят до значителни разходи за ел. енергия. Има остра нужда от подмяна на уличните лампи с нови енергоспестяващи.

  • В общината няма изградена газификация в нито едно населено място. Магистрален газопровод минава през територията и предлага много добри възможности за газифициране на част от населените места и промишлени предприятия.


Водостопанска инфраструктура.

  • Територията на община Сунгурларе разполага с добри в количествено и качествено отношение водоизточници. Снабдяването на населените места с питейна вода се осъществява от местни водоизточници и от водоснабдителна система “Камчия”.

  • Общата водоснабденост на населението за 2001 год. е 99.1% (при средна за Бургаска област 99.7%). От общо 30 населени места 28 са водоснабдени. Една от задачите в общината е повишаване на процента на водоснабденост с осигуряване водоснабдяване за селата Пчелин и Горово. Недостигът на вода до проблемните селища може да бъде компенсиран с включването главно на нови местни водоизточници.

  • Изградените водоснабдителни и водопреносни мрежи са физически и морално остарели, което води до значителни загуби - средно 50%. Голяма част от остарялата водопреносна мрежа се нуждае от подмяна и реконструкция.

  • Трайна тенденция е спадът в общото количество подадена вода, като същевременно рязко се е увеличил обемът на водата, подавана от собствени водоизточници. Това се дължи на предприета от началото на 2001 год. програма на ВиК за възстановяване на местните водоизточници и оставяне в резерв капацитета на система “Камчия”. Друга причина за нарастване дела на водопотреблението от местни гравитачни водоизточници е по-ниската цена на водата, добита от тях.

  • Общинският център Сунгурларе, както и останалите населени места са без цялостна изградена канализационна система. Канализационни мрежи има само в няколко населени места и то частично изградени, поради което в повечето случаи се ползват септични ями. Необходимо е проектиране и строителство на цялостна канализационна система и пречиствателна станция за града.

  • На територията на община Сунгурларе съществува хидромелиоративна система за поливни цели, предназначена за поливните площи, разположени около селищата Сунгурларе, Славянци и Чубра. В много от населените места за напояване се използва питейна вода.

Съобщителна инфраструктура.

  • Към средата на 2003 год. всички населени места в общината са телефонизирани. Изградени са 10 бр. автоматични телефонни централи с автоматично входящо и изходящо избиране, като част от централата в с. Съединение вече е и цифрова от 2001 год. Има свободен капацитет от постове във всички централи. В близките години се предвижда пускането на цифрови телефони и за гр. Сунгурларе. Ще се подобрят и телефонните връзки с населените места чрез предвидена подмяна на преносните системи. Предстои прокарването на оптичен кабел от гр. Карнобат до гр. Сунгурларе, с което ще се реши въпросът с трафика от община Сунгурларе навън.

  • На територията на общината към средата на 2003 год. функционират кабелните оператори Мобиком, Мобилтел и Глобул. “Мобиком” покрива с връзка цялата територия. Връзката на “Мобилтел” е осигурена за всички селища, но няма покритие в някои територии извън населените места и най-вече в планинските части. “Глобул” покрива с връзка южната част на територията на общината, а е проект за изграждане на станция, която ще покрива и северната й част.

  • Всички населени места имат ефирно покритие с радио и телевизионен сигнал. Кабелни оператори предоставят телевизонни програми в гр. Сунгурларе и с. Лозарево, но станалите населени места не ползват такава услуга в момента.

  • Възможности за интернет връзка чрез БТК има за всички населени места. Качеството на интернет връзката все още не е на високо ниво, поради ползването на стара технология. Интернет услуги за града с добро качество предлага и местният Бизнесцентър към програма “Jobs”. Предстои пускане на ефирен сигнал от него към всички населени места в общината.

  • Пощенски станции има в почти всички населени места на общината, с изключение на селата Дъбовица, Горово, Костен, Климаш, Босилково, Камчия, Завет. Проблем е редовният достъп и предоставянето на пощенски услуги в някои периферни селища.

Урбанизация.

  • Землището на Община Сунгурларе, по данни от 2002 год., е с площ от 795.4 дка и включва преобладаващо горски и земеделски територии – съответно близо 50% и 46% от територията. Това предполага използване на тези ресурси в посока към развитие на селското и горското стопанство и туризма.

  • Жилищата по селата, както и голяма част от тях в града са тип къщи. Панелните жилища са много малко на брой, предимно в общинския център. Жилищният фонд е с преобладаващ дял на жилищата от тухли, като част от тях са доста остарели, а някъде и необитаеми. Най-сериозно е остарял жилищният фонд в периферните населени места. Сериозни инфраструктурни и благоустройствени проблеми има в ромския квартал на града.

  • В общината няма недостиг на жилища. Това показва, че развитието на специализирана строителна дейност в областта на жилищното строителство е без особена перспектива.

  • Община Сунгурларе включва 30 населени места и обединява един град - Сунгурларе, който е и общински център, и 29 села. Една пета от населението живее в общинския център, който е населено място от ІV функционален тип. Осем от селата са от VІ функционален тип, единадесет села са от VІІ функционален тип и девет села са от VІІІ функционален тип.

  • Характерно за общината е наличието на ясно изразен център и периферия, включваща териториите на останалите населени места /села/. Съсредоточаването на основните дейности в центъра – административни, обслужващи и стопански, води до неравностойно развитие на територията, твърда тенденция на увеличаване на градското население, увеличаване дела на възрастните хора по селата и частичното им обезлюдяване. В селата остават неизползвани значителен сграден фонд на бившите кооперативни стопанства и филиали на предприятия, както и свободни терени и земеделска земя. Следва да се насочат усилия към намиране на механизми за съживяване на икономическата активност в периферните територии чрез стимулиране изграждането на предприятия /или техни филиали/, развитие на специфични форми на селскостопански дейности – екоземеделие, билкопроизводство и др

  • Всички населени места на територията на общината имат одобрени подробни устройствени планове, но не всички действащи планове са актуални към настоящия момент. До 2002 г. за град Сунгурларе не е изработван план на подземните комуникации (подземен кадастър). Наличието на такъв кадастър би оказало положителен ефект върху поддържането и развитието на инфраструктурата, свързана не само с подземните комуникации, но и с голям брой други дейности, свързани с развитието на населените места.

ІІІ.5. Състояние на околната среда - процеси, тенденции и насоки за развитие

  • Територията на община Сунгурларе се характеризира с добри показатели по отношение състоянието на параметрите на околната среда. Едно от специфичните й предимства сред общините в областта е чистата природа, което е предпоставка за производствени и селскостопански дейности в екологично запазена среда.

  • На територията на общината няма контролни пунктове и система за измерване на състоянието на компонентите на околната среда – въздух, води, почви, шум и др., което не дава пълна и регулярна представа за състоянието на околната среда. Известно е, че частично замърсяване на водите в общината се получава от липсата на канализация и заустването на отпадните води в речни корита, както и от септичните ями. Вредно въздействие и шумови натоварвания има по трасето на второкласен път II-73 и третокласен път III-7306, причинено от автомобилния трафик (конкретни замервания на шума не са правени).

  • На територията на община Сунгурларе се генерират основно битови и строителни отпадъци. Значителен е делът на отпадъците от селскостопанска дейност – животинска тор, растителни отпадъци и др. Процедурите по събирането и извозването на отпадъците се извършват от общината, като е осигурено сметоизвозване в гр. Сунгурларе и селата Лозарево, Славянци и Черница. В останалите населени места няма организирано сметоизвозване

  • Общината не разполага със собствено формално одобрено депо за отпадъците. Сериозен проблем са и нерегламентираните сметища покрай почти всички населени места. Необходими са мерки за решаване на проблема с тази сметища, както и търсене на решение за регламентирано общинско депо.

  • Зелените площи в населените места от общината са сравнително малко на брой и с ограничена площ. Това, обаче, не създава сериозни екологични проблеми на населението, поради силно развитата растителност в общината като цяло и покрай населените места, голяма част от които са в планински и полупланински зони. Проблем е преди всичко недоброто поддържане на парковете и градините в населените места.

  • На територията на общината, в земите на горския фонд, има официално обявени природни забележителности и защитени природни обекти. Във връзка с охраната на природата и развитието на туризма следва да се положат грижи за опазването и използването им за рекреативни цели.


IV. Община Сунгурларе - Анализ на силните и слабите страни страни, възможностите и заплахите (SWOT анализ).



Силни страни

  • благоприятни почвено-климатични условия за земеделие и туризъм

  • екологично чисти територии

  • богати горски ресурси и биоразнообразие

  • находища на строителни и нертни материали

  • значителни площи обработваема земя

  • силни в лозарството, зърнопроизводството и животновъдството

  • традиции и опит в хранително-вкусовата промишленост

  • наличие на хидромелиоративна система

  • добре функционираща система за социално подпомагане

  • добре структурирана образователна мрежа

  • добре изградена пътна и ж.п. мрежа

  • добре уреден междуселищен транспорт

  • изградена мрежа за електроснабдяване и достатъчен капацитет на електроенергийната система

  • наличие на магистрален газопровод

  • наличие на хидромелиоративна система

  • добре изградена съобщителна инфраструктура

  • сравнително запазени параметри на околната среда

  • наличие на природни забележителности и исторически обекти



Слаби страни

  • неблагоприятно географско разполо-жение, встрани от важни транспортни артерии и индустриални центрови

  • икономически спад в структуропределящи отрасли

  • неорганизираност на местните производители (липса на пазари, сдружения и т. н.)

  • амортизиран сграден фонд, остарели техника и технологии в производствените предприятия

  • недостатъчни знания и умения сред местните предприемачи

  • ограничени външни инвестиции

  • липса на привлечени средства по външни програми

  • значителен дял на неразплатените разходи в общинския бюджет

  • неефективно използване на общинските активи

  • висока безработица и ниски доходи

  • обезлюдяване на населени места, застаряване на населението, отрицателни миграционни процеси

  • недобре развито здравно обслужване

  • морално и физически остаряла МТБ в образованието, културата и спорта

  • амортизирана пътна инфраструктура

  • недоизградена и износена улична мрежа

  • неефективно улично осветление

  • амортизирана водопроводна мрежа

  • липса на канализация в населените места

  • ниско качество на Интернет връзката

  • остарял жилищен фонд

  • благоустройствени проблеми в отделни квартали и селища

  • неактуализирани устройствени планове на населените места и липса на подземен кадастър

  • прекомерна концентрация на административния, социалния и икономическия живот в общинския център

  • липса на контролни пунктове за измерване състоянието на околната среда

  • наличие на нерегламентирани сметища

  • липса на организирано сметосъбиране и сметоизвозване за по-голямата част от селата

  • неподдържани зелени площи

Възможности

  • развитие на екологосъобразно земеделие и производства

  • застъпване на алтернативни земеделски култури

  • използване на реките за изграждане на ВЕЦ

  • финансова децентрализация

  • разширяване участието в програмите за насърчаване на заетостта

  • използване на национални и международни донорски програми

  • влияние на процеса на евроинтеграция

  • газификация на града и промишлени обекти

  • цифровизация на населените места и използване на оптична връзка

Заплахи

  • влошаване на климатичните условия (засушаване, резки промени)

  • нелоялна конкуренция от външни на общината фирми

  • ограничаване на финансовите възможности на бюджета

  • въвеждане на нормативна база, ограничаваща местното развитие

  • въвеждане на нови изисквания по отношение на качество, норми и правила на производство

  • влошаване на демографските показатели

  • влошаване състоянието на техническата инфраструктура поради незаинтересуваност на държавните структури

  • кражби и похабяване на съоръжения от техническата инфраструктура

  • влошаване състоянието на околната среда от външни фактори




Каталог: images -> stories
stories -> 3 Настоящ адрес: 4 Височина/тегло
stories -> За медитацията ошо въведение
stories -> Отчет за изпълнение на бюджета и сметките за средства от Европейския съюз
stories -> Закон за изменение на някои правила за държавната служба от 7 февруари 1995 г. Gvnw, стp. 102, наричан по-нататък «спорната разпоредба»
stories -> Заседание на общински съвет калояново докладна записка от инж. Александър Кръстев Абрашев Кмет на Община Калояново Относно
stories -> Конкурс за приемане на военна служба на лица, завършили граждански средни или висши училища в страната и чужбина
stories -> Заглавие на доклада (на български) (14 pt Times New Roman, Style TitleA)
stories -> Наредба №2 от 15 март 2007 Г


Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   23




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница