И з к а з в а н е на проф д-р захари захариев – президент на Фондация „Славяни”, България



Дата28.10.2018
Размер92.64 Kb.
И З К А З В А Н Е
на проф. д-р ЗАХАРИ ЗАХАРИЕВ – президент на Фондация „Славяни”, България

на Международната конференция на Форума за Нова политика (Горбачов форум) в Монпелие, Франция

24-25 ноември 2011 г.

ІІІ Пленарно заседание, панел Първи

Бих искал да споделя някои мои виждания по въпроси в областта на нашия панел.





  1. Оставяйки се да бъдем хипнотизирани от различните аспекти на съответстващите ни от 2 години финансови и социално-икономически сътресения, ние често изпускаме от внимание обстоятелството, че сегашната криза далеч надхвърля техните рамки и има дълбоко структурен характер. Тя дава своя отпечатък, както върху икономическите устои на общественото мироздание, така и все по-осезателно върху всички аспекти на неговата социална надстройка – от „политическия пазар”, през идеологическите модели, до обществения морал и ценностната система на индивида и различните социални групи. На лице е и един все по-осезателен процес на цялостно преструктуриране на обществения организъм. Най-осезателно с всичко това, по понятни причини в „цитаделата” на съвременния капитализъм, но много бързо, стимулирано от информационната епоха, в която живеем, то се принася и в периферията, завладявайки неизбежно и „голямото село” на развиващите се страни.




  1. По свой специфичен начин тези процеси дават своето дълбоко отражение и върху съвременните международни отношения. Рухването на „Ялтенското мироздание” е само една от предпоставките за тяхната сегашна нестабилност и все по-трудна управляемост. Увеличаващите се като количество и същевременно изострящите се диспропорции в съвременния свят генерират нови и нови конфликти, подхранват една нова философия на антагонизма в подходите към проблемите на сигурността. Към чисто икономическите несъответствия и традиционните суровинни противоречия на все по-преден план излизат, като трудно разрешими „ конфликтни възли” всички останали глобални проблеми на съвременността – от екологията, през миграцията до контрола върху водата и обработваемата земя. Вместо да обединяват усилията на човечеството за повече хармония и сигурност те, противно на здравата логика, чертаят нови и нови разделителни линии в световните дела. Това от своя страна подхранва националния егоизъм, имперското високомерие и верската непримиримост. Липсата на адекватен инструментариум за противодействие на тези гибелни тенденции, извежда на преден план най-взривоопасния и същевременно най-антихуманния фактор в международните отношения – силовата политика. От изолирано явление военните конфликти започват да се превръщат в наши ежедневия, а това неизбежно води с течение на времето до верижната реакция на мащабни регионални военни конфликти. На този фон проличава все по-ясно идейната и действена импотентност /или по-меко казано, старческа немощ/ на ООН. Роящите се на тази база „елитни клубове” като Г-8, Г-20 и т.н. не само не могат да компенсират този разпад на сигурността, но точно обратното, генерират допълнителен антагонизъм и прогресивна несигурност в съвременния свят.




  1. Всичко това дава основание да приемем, че сегашната структурна криза е само едно от проявленията на цивилизационния преход, който изживява човечеството от 80-те години на миналия век насам. Както знаем от историята всеки един от тези преходи е бивал винаги изпълнен с кръв и страдание, с разрушителна енергия, разчистваща в крайна сметка, макар и с много висока от хуманна гледна точка цена, терена за едно ново качествено състояние на обществения организъм. Едновременно с това те са отнемани, като правило, векове. Днес обаче нещата са по-различни:

- Динамиката на историческия процес е несравнимо по-висока. Онова, което се е отнемало в миналото столетие, днес се компресира в десетилетие. Историята ускорява своя ход.

- Историческият процес е все по-всеобхватен , както в географски, така и в съдържателен план. Неравномерностите в развитието на отделните страни и региони, отстъпват под напора на информационната революция /т.е. новата индустриална революция/, утвърждавайки по сравнително мирен начин условията за един нов интернационализъм или както е модерно да се обозначава днес един нов глобализъм.

- Проблемите, които съпътствуват цивилизационния преход са все по-подчертано общочовешки. Те все по-осезателно заплашват бъдещето на цялото човечество и от тук и отговорите за тяхното преодоляване могат да се намерят единствено в този общочовешки план.

- Изключително рязко нараства в сравнение с миналите фази на цивилизационното развитие, ролята и мястото на индивида. Процесът на еманципация на личността в рамките на историческия процес достига непознати в миналото висоти, извеждайки неговата, осмислена или не, в случая е без значение, позиция до нивото на фактор и в националните, и в международните дела. В това се свежда между другото и една от основните причини за дълбоката криза на сега съществуващата политическа система, генерираща вместо сигурност, все по-очевиден социален антагонизъм.


4. Всичко казано до тук, колкото и схематично да е то, ми дава основание да приема извода, че светът днес се нуждае все по-осезателно от нова парадигма на своето развитие. Тук има обаче една особеност. Досегашните парадигми, белязали развитието от буржоазно демократичните революции насам, имат, като правило, подчертана идеологическа обвързаност. Определено можем да говорим за разминаващи се във визията си за бъдещето идеологически парадигми на консервативните сили, на либералната идея и на социалдемокрацията. Особено място в този спектър на ляво от нея заема тази за комунистическото преустройство на света. Всички те, обаче без техните крайни отклонения, могат да минат под общия знаменател на демократични визии за общественото развитие. Върху тях се гради и цялата ни позната, традиционна политическа система. Колкото и противоположни и отчасти воюващи помежду си да са тези идеологически парадигми, не можем да не отбележим и тяхната цивилизационна обвързаност с един и същ общ знаменател – икономическият растеж. Той е „алфата” и „омегата” не само на различните политикономически школи, но и на всички сфери от живота на обществото до днес. Така, че ако трябва да говорим за някаква генерална парадигма в условията на отминаващия етап от развитието на цивилизацията, то това е именно „икономическият растеж”. За всички традиционни политически школи той е както двигателя на общественото развитие, така и основния критерий за „цивилизованост”. Изключение в това отношение не правеше и т.н. „реален социализъм”. Върху нея се гради цялата съществуваща съвременна регулативна система – от финансовата, през плановата, до социалната. На нейната логика са подчинени включително досегашните визии за културната политика и образованието. До позицията на нейна функция е сведено и развитието на науката. Всички те, в своята комплексност са само елементи от онзи разрастващ се като злокачествен тумор, убийствен прагматизъм, ликвидиращ духовността на съвременното общество.

5. Новото време на цивилизационния преход изисква все по-осезателно и своята нова парадигма. Целият досегашен за жалост негативен като правило, опит показва, че тя трудно може да се вмести в познатите рамки на дискусията за „устойчиво развитие”. Идеологическите пристрастия, геополитическите амбиции и егоистичните корпоративни интереси не позволяват, поне в официалните си рамки, тя да надхвърли досегашните виждания за икономическия растеж, като основа на развитието. Показателни за това са и реакциите на водещите страни от Г-8, Г-20, ЕС, както и на международните икономически структури, като Международния валутен фонд и Световната банка на валутно-финансовите, стопанските и социалните аспекти на сегашната структурна криза. Ето защо новата парадигма трябва да се изгражда от една страна върху преформулиране на сакралното за миналото понятие „икономически растеж”, а от друга и върху нови граници на вижданията ни за „устойчиво развитие”. Посоката, в която следва да се търсят отговорите на този фундаментален въпрос е не толкова в сферата на чистата икономика, колкото в социалното устройство на обществото, в неговата по-голяма нравственост и морал.

За жалост обаче всичко това остава химера на фона сегашните реалности. От тук и очевидните парадокси на ситуацията, като реакцията на правителствата на водещите страни към финансовата криза предизвикана от кредитния колапс. Всичките им усилия се сведоха до рефинансиране на банките, т.е. до връщането им до онова състояние което предизвиква кризата. Традиционната лихвена и парична политика като рязко намаляване на лихвите и увеличаване на паричната маса не достигнаха възлаганите им надежди. Точно обратното. Те вкараха ситуацията допълнително в порочния кръг на повтаряемостта. По сходен начин се развива ситуацията в борсовата сфера. Там търговията се откъсва все повече от реалните стокови потоци, а да не говорим за реалното производство. Със своя стремеж за извличане на печалба от парично-кредитния оборот те заприличват с всеки един нов деривативен инструмент, основан върху новите информационни технологии на гигантска лотария. Според оценки на специалистите, търгуването от компютърни програми формира около 65 % от дневния обем сделки в САЩ. Техническият анализ, загърбващ икономическият се оценява основателно, като „алхимия на Уолстрийт”, която заявка дават борсите и разкриват същевременно непознати възможности за спекулантите. Това обяснява и констатираният от водещи експерти, като Кийт Уърц от „Figth Third Asset Management” парадокс, че „добрите акции потъват със същата скорост, с която потъват и лошите”.

В същото време водещата световна икономика, САЩ, продължават да пускат облигации, като съдействат с това за ръст на потреблението за сметка на заеманите средства. Тази политика, основана на рефинансиране на дълговете чрез нови заеми в центъра, на което стои Вашингтон, определя и поведението на болшинството водещи икономики в Европа. Призивите за строг финансов контрол и динамичен икономически ръст остават поне за сега, голи заклинания, не посягайки ни най-малко на сегашното статукво.

Точно обратното. Тази политика рязко увеличава социалните диспропорции. При нея цената се заплаща преди всичко от стопяващата се средна класа, която днес се гради предимно не на малкия и среден бизнес, а на заетите в сектора на услугите. В развитите страни той обхваща вече до 70 – 75 % от заетите, стопявайки същевременно квотата на нетните платци на данъци до 1/3 от активното население. В същото време в резултат на този модел, онези които носят отговорността за финансовата криза и които при една обществено балансирана държавна политика би следвало да заплатят и основната част от нейната цена, противно на здравата логика, стават все по-богати. Показателно за това са данните за САЩ, които отбелязва в нашумялата си статия през август в „Neu York Times” Уорън Бърст : „През 1992 г. 400-те души с най-големи приходи са имали общ доход 16,9 млрд.долара, върху които са платили 29,2 % данъци. През 2008 г. общият доход на най-богатите 400 е станал 90,9 млрд.долара, а процентът на данъците платени върху него е паднал 21,5 %”.
6. Конкретен, макар и специфичен по своему израз на сегашната структурна криза в рамките на цивилизационния преход са събитията в арабските страни и Великобритания. В този контекст следва да се разглеждат и предходните шокиращи сблъсъци в Париж и френската провинция през 2005 година. Към тях бих добавил и случилото се в Норвегия, и получаващата политическа легитимност ксенофобска вълна в Западна Европа, и радикализиращата се в посока на политиката на „твърда ръка” консервативна десница в САЩ, Англия, Франция, Италия и т.н. Светът е обхванат от дълбока криза на управляемостта, а горните примери са само част от нейната симптоматика. Споделям виждането, че днешните политики не произвеждат идеи, визии или стратегии, а за сметка на това обслужват самите себе си, без каквато и да е връзка с гражданите, губейки по този начин легитимност.

За сметка на това, обае процъфтяват всички негативни последици от едно все по-консумативно ориентирано изградено върху култа на силата и пълзящото неравенство общество. Всичко онова което се случва днес, както справедливо отбелязват редица наблюдатели е резултат от една не планирана, не съвместна, спонтанна експлозия на натрупаното разочарование в която въпросът „В името на какво?” не играе никаква роля.

Тези социални турболенции са далеч от представите ни за социална революция. Те са, както казва Нийл Лоусън „логично следствие от онова, което някои окачествяват безпардонно като „свирепа нисша класа”, което не е нищо друго освен огледален образ на новия „свиреп елит”.

Познатите силови похвати в държавната политика ще дават поради това все по-малък ефект. Точно обратното. Загърбвайки реалните социални, икономически и нравствени корени на тези необмислени и чужди на политическия прагматизъм изблици на натрупващата се разрушителна енергия на спонтанното отрицание – правителствата и традиционните партии сами тласкат нещата във възходящата спирала на повторяемостта. Картината, която се очертава на този ден е повече от мрачна. Изострящите се глобални проблеми, като този с климата, изчерпващите се ресурси, намаляващите животински видове, трудностите с изхранването на геометрично нарастващото население на планетата, все по-масовата миграция и липсата на сигурност в международните отношения, не вещаят нищо друго освен катастрофа.

Общество, в което най-богатите 20 % от световното население получават 74 % от годшния планетарен доход, а най-бедните 20% се задоволяват с 2 %, е предварително обречено. Общество, в което социалната система отдавна надхвърли традиционната граница на Севера и Юга определено няма бъдеще. Миграционните потоци от развиващите към развитите страни се превръщат все повече в истинско цунами, на което не могат да устоят нито бюрократичните прегради, нито дори крепостните стени на все по-силово и технически укрепваните граници. В същото време в самите метрополии нараства разединението и поляризацията в големите градове. Почти навсякъде са налице райони с голяма концентрация на не привилегировани и отритнати, лишени от добри условия на живот хора, акумулиращи разрушителна социална енергия и генерираща социален антагонизъм спрямо т.нар. „оградени общества” на привилегированите.

Всичко това налага по естествен начин изводът, че това от което се нуждае човечеството днес надхвърля далеч рамките на епизодичните мерки и традиционните похвати на правителствена политика. Нужна е сериозна реформа на начините, по които функционира обществото. На мястото на свободната и политически неконтролирана игра на пазарните сили, следва да излязат нови приоритети с много по-висока нравственост. Философията на основания върху конкуренцията, тъпчещ обществения морал прагматизъм, трябва да отстъпи място на философията на моралния императив и на социалната справедливост.



Светът на ХХІ век е съзрял за необходимостта от нов обществен договор.





Каталог: doc
doc -> Български футболен съюз п р а в и л н и к за статута на футболистите
doc -> Програма за развитие „България 2020 8 Национална стратегия за регионално развитие 2012-2022 8
doc -> Лична информация
doc -> Изготвяне на Технически инвестиционен проект и извършване на строително-ремонтни работи /инженеринг/ на стадион “Плевен”
doc -> П р а в и л а за организиране и провеждане на ученическите игри през учебната 2013/2014 година софия, 2013 г
doc -> Провеждане на общинските състезания от ученически игри – 2015 г. Гр. Стара загора
doc -> К о н с п е к т по дисциплината “Обща и неорганична химия” за студентите от І–ви курс специалност “Фармация” Обща химия


Поделитесь с Вашими друзьями:




База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2020
отнасят до администрацията

    Начална страница