Идентичност и урбанистични проблеми на средата за млади хора

През последния четвърт век инвестициите в обекти от социалната инфраструктура, насочени към младите хора бяха незначителни на фона на общото развитие на градовете и селищните системи и изцяло бяха насочени към обновяване на физическото състояние на средата и сградния фонд. Увеличеното търсене на публични услуги, новите пазарни условия и възможностите за публично-частно партньорство и европейското съфинансиране разкриха нови търговски ниши.

В настоящата разработка желая да поставя акцент върху обектите насочени към свободното време на младежите и да се абстрахирам от образователните институции, които не предлагат алтернативи и извънучебна дейност. Голяма част от спортните съоръжения функционират като публични неформални средища и за това още в заглавието не се ограничавам в сгради и обекти. От друга страна заварената стройна система от плановата икономика продължава да функционира – друг е въпроса до колко успешно.

Основният проблем, на който желая да потърся решение е свързан с ревитализирането и преосмислянето на съществуващата система на социалната инфраструктура за младите хора, както и да потърся насоки за разполагането на нови обекти при реконструкция и обновяване на градската тъкан или при овладяване на нови територии и разширяване на селищните системи.

1. 
   Цел
   

2. 
   Задачи
   

• 
  Исторически преглед (след Втора световна война) и съвременни тенденции в урбанистичното развитие на селищата и социалната инфраструктура
  
• 
  Преглед на действащото българско и европейско законодателство в областта на устройственото планиране и младежките дейности
  
• 
  Анализ на функционалните подсистеми и мястото на социалната инфраструктура
  
• 
  Изследване на ключови примери (case studies)
  
• 
  „Разказ за поколенията и тяхната идентичност” – отражение върху средата и социалната инфраструктура:
  
  • 
    Бейби бума (поколението с един родител)
    
  • 
    Културната революция и хипи движението
    
  • 
    Материалността на 80-те и предприемаческия дух
    
  • 
    Промените (излъганото поколение или поколението на идеалите)
    
  • 
    Интернет вълната (срещу миграционни изследвания и поколението отгледано от своите баби)
    
• 
  Отношение образование-култура-спорт – взаимно проникване на отделните модули, дори в рамките на един обект; масовото образование/култура/спорт и „академичните” успехи; спорта в културата и култура в спорта
  
• 
  Изследване на фундаменталните ценности в съвременното общество и отношението им към разглежданата проблематика:
  
  • 
    Идентичност
    
  • 
    Демократичност на достъпа
    
  • 
    Екология и устойчиво развитие
    
• 
  Обобщен анализ и формулиране на изисквания към средата ЗА/НА младите хора; норми и ценностна система
  
• 
  Съществуващи урбанистични проблеми, комплексност  интегралност
  
• 
  Неправителствен сектор, публично-частно партньорство и достъп до фондове за финансиране, програми на ЕС
  

3. 
   Понятия
   
   1. 
      Идентичност
      

В Изобретяване на всекидневието (L’Invention du Quotidien) Мишел Дьо Серто вдъхва нов смисъл на идентичността на средата, чрез свой поглед на стратегиите (противопоставяне на институциите и структурите на властта), тактиките (стремеж за създаване на свободно лично пространство в средата, която е доминирана от стратегиите) и практиките (на всекидневния несъзнателен живот, изпълнен с продуктивна и изтощителна дейност – начинът, по който пресичаме на червено, защото ежедневно там пресичаме на червено, когато няма автомобилно движение).

За него градът (за мен по-скоро градската среда) е „произведение на стратегическото манипулиране от органите на правителството, корпорациите и другите обществени институции”, по чиито улици личността е направлявана несъзнателно.

Идентичността на средата представлява съвкупността от съзнателните и несъзнателни намеси и изградения образ на властта за физическата среда заедно със съзнателните и несъзнателни намеси и изградения образ на нейните ползватели. Институциите оказват своето влияние не само върху публичните сгради и пространства, но и върху частните обекти със законодателната рамка, общите и подробните устройствени планове.

В определението за идентичност избягвам определенията със значение близко до равенство, еднаквост, съзнание/самосъзнание и тези свързани с психологията.

2. 
   Среда
   

3. 
   Социална инфраструктура
   

„Когато разглеждат общественото обслужване (социалната инфраструктура) като обществено-икономическа категория, много автори го обясняват като съставна част на инфраструктурата. Х. Мартинов и К. Папазов, които под инфраструктура разбират „съвкупността от елементи, която има подчинена роля спрямо икономическата система, но без която последната не може да се развива и усъвършенства”, предлагат следния обхват на инфраструктурата: енергийна мрежа, транспортна мрежа, образователна, научноизследователска и проектно-конструкторска мрежа, културно-просветни учреждения, здравна и туристическа мрежа, комунално-битови услуги, екологична мрежа, жилищно стопанство, управленски и електронноизчислителни звена. Определението на същите автори конкретно за услугите е следното: „комплекс от дейности с основно предназначение да задоволяват пряко определени човешки потребности”, изискващи „създаването на определена материална база”, която „трябва да бъде свързана с точно определена територия, върху която живее населението”. Като обвързват инфраструктурните съоръжения с мрежата от населени места и с територията на дадена страна или район, те правят основателния извод, че „в процеса на взаимодействието между територията с нейните ресурси, селищата и обектите на инфраструктурата се е създала системата на обслужването, която винаги се е развивала като неотделима част от всеки социално-икономически и териториален комплекс”.

Този начин за дефиниране на общественото обслужване дава правилни, но твърде широки представи, които могат да бъдат отнесени изобщо към процеса обслужване.

При тълкуването на инфраструктурата някой автори предлагат тя да се раздели на две отделни групи – производствена и социално-битова. Под производствена или промишлена инфраструктура се разбира съвкупността от отрасли и предприятия, които осигуряват необходимите условия за функциониране на материалното производство. Тук се отнася целия комплекс от съоръжения, необходими за нормалната дейност на предприятията – системите на транспорта, съобщенията, електро-, газо- и водоснабдяването.

4. 
   Среда ЗА младите хора
   

5. 
   Среда НА младите хора
   

4. 
   Структура
   

• 
  Увод – урбанистични проблеми, цели и задачи
  
• 
  Проучване и анализ на българския и чуждестранен теоретичен и практически опит
  
• 
  Експериментални разработки на принципни композиционни варианти
  
• 
  Основни изводи от научната разработка – формулиране на насоки и принципи за развитие на социалната инфраструктура за младите хора в България
  

5. 
   Очаквани резултати