Идеята за граница и нейната лексико-семантична репрезентация на френски и на български език

за присъждане на образователна

и научна степен „доктор“
Научна област: Хуманитарни науки

Професионално направление: 2.1. Филология

Научна специалност: „Общо и сравнително езикознание“


Научен ръководител:

проф. д.ф.н. Паисий Христов

Основните използвани в труда лексикографски източници са:

Le Petit Robert, 1992 (PR)

Le Grand Robert de la langue française, 1987 (GR)

Dictionnaire historique de la langue française (sous la direction de Alain Ray), Paris, éd. Le Robert, 1998 [Многотомен исторически речник на френския език, накратко DHLF].

CNRTL: Centre national de ressources textuelles et lexicales :

http://www.cnrtl.fr/definition/

TLF: Le trésor de la langue française informatisé – http://atilf.atilf.fr/
на български език:

Български тълковен речник, Наука и изкуство, София 1995

Речник на българския език (РБЕ) – http://ibl.bas.bg/rbe/

Речник на българския език. Т. І–XІV. София: БАН и др., 1977 – 2012.

Български етимологичен речник, В. Ив. Георгиев, Й. Заимов, С. Илчев, И. Гълъбов, УИ „Проф. М. Дринов“, София, 1971 - 2011 г.
на руски език:

Семёнов А.В., Этимологический словарь русского языка. Изд. „Юнвес“, Москва, 2003.

Шанский Н.М., Школьный этимологический словарь русского языка. Происхождение слов/ Н.М. Шанский, Т.А. Боброва. 7-мо изд., М.: Дрофа, 2004.
Целта на дисертацията е описание и класификация на когнитивните аспекти на ИГ и тяхното присъствие на лексикално ниво (във френски и български), посредством описание и анализ на френски парасинонимни групи и изясняване на тяхната организация и съотнесеност с българския език. Поставихме си следните задачи: да определим: а) подходяща теоретична рамка, б) методи за изследване на езиковия материал и в) способи за съпоставка оригинал – превод. След това – на базата на речниковите дефиниции да направим компонентен анализ на изучаваните единици, а въз основа на езиковия корпус – да определим честотата на поява и контекстуалното им обкръжение, както и техните преводни варианти, съответно на български и на френски език.
Обем и структура на изследването

Дисертацията е представена на 230 машинописни страници³ (192 форматирани страници) и се състои от увод, четири глави, заключение и библиография. Библиографията включва над 200 заглавия, от които 23 лексикографски източници на български, френски и руски, 73 статии и 16 електронни референции.

Изследваният материал е ексцерпиран от общо 46 литературни произведения⁴ от съвременни френскоезични и български автори, преводите на 4 от тях на български език, както и преводите на 2 български произведения на френски език. В 6 от френските литературни произведения и в 3 от българските са проследени всички варианти на изучаваните лексикални единици, същото се отнася и за четирите френски произведения от транслативния корпус. Пълен списък на включените в корпуса произведения е приложен в края на автореферата.
Основно съдържание на дисертацията

В УВОДНАТА ЧАСТ се представя границата като обект на изследване в хуманитарните науки и се търси мястото ù в езикознанието.

За универсалността на ИГ свидетелства интересът, проявяван към нея, от страна на науките за човека.

Понятието за границата отдавна занимава философията. Още в древността философите търсят причината за изначалната дискретност на заобикалящия ги свят, за отделеността на съществуващото посредством граници и двойственaта природа на границата: едновременно да разделя и да бъде място на съприкосновение. Границата е и ориентир, тя способства за „разполагането в света“, както в пространството, така и във времето, в емоционалния свят, в културното и политическо пространство – т.нар. „разполагане на съществуването във всички негови аспекти.“ (Крофт и Круз 2004: 58; Хайдегер 1962: 79-80).

Границата като явление, свързано с формо- и смислообразуването в изкуството, се разглежда от М. Бахтин (1979), Ю. Лотман (2000), Г. Плумпе (2003) и др., а като културологична категория – от автори като Ж. Женет, Г. Зимел, Ю.М. Лотман, У. Еко. В този контекст категорията граница е видяна като универсален смислопораждащ механизъм в модела на света. Свързана е с понятието семиосфера (в семиотиката), с разделянето на света на вътрешно и външно пространство, на 'свое' и 'чуждо' (Лотман 2000: 704).

Идеята за разполагане на съществуващото във всички негови аспекти намира отражение в езика; в когнитивната лингвистика я откриваме в понятието перспектива (Крофт и Круз 2004: 58).

Границата и нейното възприемане са обект на изследване от страна на психологията и неврофизиологията (вж. Фортис 2005: 2665). Първият контакт на човешкото същество с външния свят се осъществява посредством петте сетива, а първите перцепти са пространствени и носят първия тип граници – пространствените (Реджиър 1996: 2 и сл.). Перцептът е основа за формирането на концепта. Концептът наследява особеностите на възприятието с прокараните вече по него граници. Схематизираните мисловни образи стават база за концептите (Еванс и Грийн 2006: 240). Нещо повече – говори се за появата на предвербални концепти у новороденото, концептуални примитиви, предшестващи и подпомагащи усвояването на майчиния език (Мандлер 1992: 587-604).

В лексикалната семантика няма категория граница, нито се използва ИГ като критерий за класификация. Не съществуват и изследвания на ИГ в семантиката. Но поради факта, че тя е основа за всяка фрагментарност и организираност, тази идея притежава по-голяма универсалност от т. нар. базови идеи, дефинирани от К. Манчев (Манчев 1998) и разработени на френски език (Каменова и др. 1977). Всичко, което съществува - реферeнт, деноминация, значение, възприятие, концепт – притежава граници, без които то не може да бъде възприето от сетивата, нито може да бъде разграничено от останалите предмети или явления.

Съществуването на границата в човешкия значещ свят е дотолкова важно за всяка когнитивна и езикова дейност, че има опасност от смесване на две нива, тъй като всеки изследовател в хуманитарните науки е едновременно наблюдавано и наблюдател. Проблемът при изучаването на граничността като идея, способна да породи различни по брой и разпределение лексикализации в отделните езици, се състои в това, че лесно могат да се смесят две различни равнища на граничност: границата като понятие, което може да се лексикализира, и границата-инструмент за организация на значението.

Границата като инструмент за организация и анализ на езиковото съдържание и градациите в значението.

Наред с подредените, добре организирани теории за значението, при които се поставят ясни граници, се появяват трудове, в които се говори за т.н. комплементарност на значението (Ажеж 1982, в Манчев 1998: 17).

В психомеханиката на Г. Гийом се разглежда концепцията за сегментирането на непрекъснат поток, като този път континуум се явява потокът на мисълта, като част от вътрешния свят, от вътрешната непрекъснатост. Според Гийом говорещият субект насича този поток в процеса на изразяване. В зависимост от това къде (или кога) точно е пресечен потокът, значението на една дума може да варира (Гийом, 1971, I, с. 209).

В когнитивната лингвистика се използват понятия като грануларност (granularity) и квантитативна скаларна настройка (quantitative scalar adjustment), понятия, които се използват при когнитивния анализ на значението. Скаларната настройка на грануларността при когнитивния подход контрастира с резките граници и дискретността на значещите единици в интерпретативната семантика. До момента не съществува единодушно мнение относно природата на езиковото значение, дали тя е подчинена изцяло на прекъснатостта и е структура от дискретни единици, дали е изцяло скаларна или природата ù е синтез между двете: „Скаларният характер на значението и комплементарният характер на езиковите знаци са дветe доминанти, които се открояват при търсене на критериите за семантичен анализ. “ (Манчев 1998: 19).

Поради предполагаемата скаларност на значението и комплементарността между значенията на езиковите знаци, приемаме виждането на френския лингвист Антоан Кюлиоли за понятията (notions) и техните проявления (occurrences) под формата на значещи единици от езика и я прилагаме към ИГ⁵.

При ономасиологичния подход се позоваваме на теорията за лексико-семантичното поле, развита от Е. Косериу и испанската школа. Структуралната семантика на Косериу има за цел да установи семантичната структура на лексиката на базата на означаващото. Косериу разработва типология на лексикалните полета (Косериу 1975: 30-51). В това отношение перспективата, от която тръгваме при определяне и изучаване на лексико-семантичните полета, е структурална и съответно значението ще се разглежда като прекъснато, дискретно явление.

Като метод за изследване на непрекъснатостта, вече в една по-различна перспектива при изучаване на фините разминавания в значението или неговата градация, ще използваме когнитивния подход в езикознанието – скаларната настройка от фреймовата семантика, както и подходът, с който си служи Московската семантична школа (или Школа на концептуалния анализ) при представянето на идеята за движение във вода, с цел съставянето на лексикална типология (Рахилина и Плунгян 2007).

Като метод за организация на емпиричния материал в система от опозиции/опозиционни двойки/, ще използваме семиотичния квадрат на Гремас (съкратено СК), в неговия разширен вариант от 12 позиции. Тази структура се основава на концепти, а не на езикови единици.

Концептуалното ниво оказва влияние върху езика и е тясно свързано с езиковата картина на света. При когнитивния анализ на езика се тръгва от концепцията, че съществува единно когнитивно пространство в човешкото съзнание, управлявано от общи принципи и механизми. Налага се идеята за прототипното устройство на когнитивните системи, базирано на опозицията център – периферия, противопоставяне, което съществува при зрителното възприятие, запаметяването и др. Позицията 'център' насочва към една важна особеност, присъща на когнитивните системи и на езика – техният антропоцентризъм. Значимото в езика – това всъщност е значимото за човека. Картината на света, която говорещият изгражда, е ориентирана към него самия и към човешкото същество въобще. (Рахилина 2008: 17-18). Вежбицка (1985) също изтъква, че езикът отразява информацията, значима за човека. Апресян (1986) говори за т.нар. „лична сфера на говорещия“. Човек моделира ориентацията на вещите в пространството спрямо себе си и в това отношение антропоцентричността трябва да бъде взета под внимание при изследването на ИГ, която също е ориентирана спрямо носителя на езика. Нещо повече – границата е инструмент за ориентиране.

Косериу разграничава: a) едноизмерни полета, в основата на които стои една единствена семична категория (напр. антонимичното поле bas/haut); б) двуизмерни полета (корелативни и некорелативни, в зависимост от отношенията между семичните категории); в) многоизмерни полета (таксиномични и селективни).

Лексико-семантичната група 'граница', според тази типология, се очертава като многоизмерно поле от смесен тип, съставено от няколко йерахични подгрупи и селективни подполета, включени в техните рамки.
В трета глава се разглеждат СЕМАНТИЧНИТЕ ОТНОШЕНИЯ В ЛЕКСИКО-СЕМАНТИЧНОТО ПОЛЕ в четири части: особености на синонимията, изучаване на опозиционни двойки, степени на субстанциалност на значението и съпоставка на лексико-семантични полета.

В съпоставителното изследване се сравнява езиков материал на лексикално ниво, като особено внимание е обърнато на субстанцията на означаемите в лексико-семантичното поле, също така е разгледано разпределението на тази субстанция в различните семантични класове на български и на френски. При представяне на семантичното пространство на синонимите сме използвали дескриптивния подход на К. Фукс (Фукс 2007: 97-113).

Съпоставителното изследване е допълнено от съпоставка на междуезикови преводи при изучаване на синонимичните връзки между лексикалните единици. Различни по вид текстови корпуси могат да подпомогнат подобна съпоставка ⁶ :

А) Транслативен корпус (translation corpus) – съпоставка на оригинални текстове с техните преводи на един и повече чужди езици. Б) Съпоставим корпус (comparable corpus) – съпоставка на оригинални текстове, създадени на различни езици, които са уеднаквени по общи критерии – жанр, брой думи, период от развитието на езика и др., според целите на изследването. В) Паралелен корпус (parallel corpus) или двупосочен преводен корпус. Представлява комбинация от първите два вида корпуси. Появява се за първи път през 90-те години на миналия век и изисква нова технология и нови изследователски методи. Основната му цел е да подпомага съпоставителните изследвания. Съпоставката между оригинал и превод става в двете посоки, а не само в една, както при транслативния корпус.

Понякога опозиционните двойки позволяват да се разграничат допълнителни значения/употреби на думите-полисеми (вж. Вогел 2009). Изучаването на опозиционни двойки може да бъде съчетано с това на синонимните редове чрез използването на семиотичния квадрат на Гремас. Семиотничният квадрат е логически инструмент за концептуализация, приспособен към езиковата логика, която се отличава от класическата. Тъй като езикът включва примитивни структури, в него има характеристики, предполагащи не само логическа мисъл, но и дологическа, синкретична мисловност. Поради тази причина аристотеловият квадрат е адаптиран за целите на семантиката и семиотиката към езиковата логика, наречена още естествена. В нея опозиции от типа А : не-А са смекчени и са добавени още опозиции. Някои автори дори представят квадрата скаларно (Тусен 1983, Потие 1980), чрез синусоидален модел, като семантичната субстанция и нейната артикулация вече не са категорично противопоставени, а се представят повече като преходи между отделни фази (Петито 1985).

За целите на настоящото изследване ще представим семиотичния квадрат на Гремас (накратко СК), като в основата му поставим една от опозиционните двойки, отразяващи граничност: начало и край. Получава се работен модел, който е представен в аналитичната част и е разработен с повече подробности и на 12 позиции.

Съпоставка на мотивацията на думите. Значението на езиковия знак, в неговата цялост, се опира не само на семантиката на лексемата, но и на семантиката на формата, напр. на граматичните морфеми; значението и неговият развой могат да се проследят и в диахрония – напр. в случаите, когато две думи изглеждат синоними в определен контекст и сочат към един и същ референт, решаваща за избора на една от тях може да бъде нейната семантична мотивация. Съпоставката може да се ограничи в един синтактичен клас, но разпределението на една идея между различни части на речта, както и способността на думата да мотивира други думи, да служи за словообразувателна основа, могат да предоставят важна допълнителна информация за тенденциите в двата езика. По тази причина, макар че тръгваме от съществителни имена, синоними на думата граница, които служат за опора на изследването и доминират при анализа на езиковите данни, самото изследване не се ограничава само до тях.

Освен по вътрешните средства за номинация (словообразуване, преосмисляне, словосъчетания), съпоставка може да се направи и според външните средства (думи, заети от др. езици, напр. лимит, фон, борд). Може да се наблюдава дали при разширяване обема на значението езиците реагират по-скоро чрез преосмисляне на думата (добавяне на нови значения и разширяване на семантичното поле) или чрез образуване на нова дума.

Асиметрия. Разминаването между означаемо и означаващо може да се прояви в три аспекта: парадигматичен, синтагматичен и семиотичен. При асиметрия в парадигмата се наблюдават случаи на омонимия или на многозначност (едно означаващо и повече от едно означаемо), както и на синонимия (повече означаващи за едно означаемо). При синтагматичнта асиметрия има разминаване между плана на съдържанието и плана на изказа, при което на един елемент от плана на съдържанието съответстват два елемента от плана на изказа (напр. в рамките на едно словосъчетание: palissade <– clôture de bois, de planches, и др.). Асиметричност в семиотичен аспект е налице, когато отсъства означаващо за изразяване на определено понятие (т.е. има лексикална лакуна) или – обратно – когато, при десемантизация, има означаващо, лишено от означаемо.

А. Парадигматична асиметричност:

1. Омонимия. Широко разпространени във френския език са лексикалните омоними, много повече, отколкото на български. От една страна това се дължи на френските фонетични и граматични особености, от друга – на тенденцията във френския език към развиване на многозначност чрез преосмисляне на съществуващите значения на думата, а не чрез създаване на нова дума/ново означаващо, и на лекотата, с която се извършва конверсията от една част на речта към друга, в частност – към прилагателни имена⁷. Примери за омоними на думи от лексико-семантичното поле 'граница'(от една и съща част на речта) могат да бъдат choeur – coeur; coing – coin; côte – cote (quote), cotte; fin – faim и др. Освен лексикални, можем да наблюдаваме и граматични омоними: (il)bout /3 л. ед.ч. bouillir /вря/ – (un) bout /край/⁸. (Срв.: EK115 La friture grésille, l'eau bout./EK65 ... le bout de la cigarette tout près du visage.) И синтактични омоними: „de bout (en bout)“/от край до край/ – debout/прав, изправен/. Сред тези случаи на омонимия основен интерес представляват лексикалните омоними (в устната реч) и лексикалните омографи (в писмената реч), принадлежащи на една и съща част на речта, които наистина могат да породят трудности при разбирането на смисъла на текста, тъй като заемат еднакви позиции по синтагматичната ос.

2. Многозначност. Преход от конкретни значения към абстрактни. Случаи на: (а) антропоморфизъм (неодушевен предмет се уподобява на одушевен, срв.: JG227...des flaques mangeaient [букв. изяждаха] le trottoir de glaise qui mourait [букв. умираше] dix mètres plus loin./...локви поглъщаха тротоара от глина, който чезнеше десет метра по-нататък/) и синестезия (преносната употреба на думи, обозначаващи първоначално човешки възприятия или чувства (напр. aveugle, aveugler: EK100 ...les fenêtres aveuglées de rideaux.../затулените (букв. заслепените) със завеси прозорци/⁹, срв.: mur aveugle/фр./ – сляпа стена (без прозорци) /бг/: АГ2-60 ...лявата стена на вилата е сляпа... (п.т.) Защото тази стена на вилата откъм морето е почти сляпа, гладка до покрива и висока шест метра.); (б) регулярна полисемия (различните значения не излизат от рамките на едно и също семантично поле: bout (de table) – bout (de papier); coin (de chambre) – coin (de beurre).

3. Синонимия. Тук можем да проследим в кои случаи два синонима са взаимозаменяеми и дали различията между тях са семантични, свързани с чертите на отразения референт, или разликата е от друг порядък (например ако влизат в различни словосъчетания – срв.: état limite/гранично състояние – ville frontière/граничен град), или се използват с цел благозвучност, богатство на изказа, образност: JG229 ...la barrière fraîche et brûlante des cils baissés/нежната, пареща преграда (букв. бариера) на спуснатите мигли./ Срв.: MC246 ...le barrage de ses paupières/преградата (букв. баражът) на клепачите ù.; JG229...la palissade des maisons fermées/редицата (букв. стоборът) от затворени дървени къщи; EK86 ... des parois de chair/прегради от плът) и др.

1. Отсъствие на дума за понятие, което несъмнено съществува в съответното общество и има свое обозначение в другия изучаван език, но не е лексикализирано (напр. българската дума денонощие няма аналог на френски; могат да се използват съчетания като 24 heures/24 часа; jour et nuit/ден и нощ). В настоящото изследване можем да посочим например думата paroi, която няма аналог на български език и която накратко можем да преведем като 'вътрешна част на стена' в едно от нейните значения. В друго значение обозначава 'външна стена' – на отвесна форма на релефа, например скала (paroi de granit). Използва се и когато авторът иска да наблегне на особеностите по повърхността на стената, дори да не става въпрос за скала ('на едната страна на стената', в случая – външната): EK108 Il marche le long d'un mur, une haute paroi de briques sans aucune ouverture.[Той върви покрай стена, висока тухлена [стена] без нито една пролука.] В други случаи сякаш 'съществува само едната страна на стената' – напр. paroi d'un puits, d'un tunnel, d'une grotte/'стена на кладенец, тунел, пещера' (подразбира се – 'вътрешната'; за 'външна' обикновено не може да се говори. Това е ясно за говорещия, но не във всеки език е осмислено на езиково ниво и съответно – лексикализирано).

2. Отсъствие на думи, които би трябвало да съществуват в лексикалната система на езика, макар да са потенциално възможни. Например на български съществува антонимичната двойка дълбок/плитък, на френски съществува само дълбок (profond), като липсата на плитък може да се компенсира описателно с конструкции като: peu profond/'малко дълбок, недълбок', moins profond/'не толкова дълбок'¹⁰. Друг пример, този път от семиотичния квадрат за ИГ: на български можем да използваме думата безначалност, за да назовем позиция 8 ('наличие на край, но не на начало'). Неин антоним е безкрай. Последната дума съществува и на френски (infinité), но липсва аналог на безначалност.

В). Фразеология: интерес за нас представляват случаите, при които на една дума от единия език съответства словосъчетание в другия език. Примери за това са думите: grillage – телена ограда; rempart – крепостна стена; borne – километричен камък.

Интерес при съпоставка представлява съотношението между хипоними и хипероними, което показва как е организиран изказът, според това какви думи се използват най-често при обозначаване на определен обект от действителността: дали думи с по-общо или такива с по-специфично значение: напр. френската хипонимична поредица 'бряг': berge, rive, rivage, côte (фр.) <-> бряг (бг.). Такава поредица отсъства на български език, затова при превод от френски всяка от думите се превежда с по-общата като значение българска дума бряг, т.е. имаме процес на генерализация (HC90 ... et j’escalade seul la berge. ->...и аз се качих на брега/; PM146 ... sur la rive [du lac] opposée -> ... отсреща на другия бряг./ Разбира се, всяка от тези думи може да се преведе и със словосъчетание: стръмен бряг, речен бряг, морски бряг и пр. (MY257 … se diriger d’un pas ferme vers un point de la côte où il trouverait une barque. /... да върви неотклонно към някоя точка на морския бряг, където го очаква кораб.), може да се използва и дума, която набляга на характеристика от френския хипоним (например морски-> море, срв.: MY255 Il prit la décision de se rendre à pied sur la côte et de s’y procurer une barque. Тогава реши да стигне пеш до морето и да потърси някоя гемия.) И обратно – при превод от български на френски, според контекста, в който се среща българската дума бряг, преводачът може да се спре на френски хипоним; тогава ще имаме случаи на конкретизация – бряг-> rive: БД89 Като тежко ранен гигант стои той на поста си от бряг до бряг. Той е една далечна угроза и за Айфеловата кула. Géant blessé, il (le pont) monte la garde d'une rive à l'autre. Une lointaine menace pour la tour Eiffel aussi.

Други случаи на конкретизация се наблюдават при изследване на различното разпределение на значенията на многозначната единица, при което на една българска дума съответстват няколко думи на френски, които приблизително покриват отделните ù значения (край – bout, fin, terme, extrémité и т.н.) или обратното: на една френска дума съответстват няколко думи на български език, според конкретното значение (напр. bord – борд, бряг, ръб, страна и т.н.).