Ифла световен библиотечен и информационен конгрес и 75-та конференция на тема „Библиотеките творят бъдещето създаване на културното наследство”, 23 27 август 2009 г., Милано



Дата02.03.2017
Размер137.86 Kb.
#16081
ИФЛА - Световен библиотечен и информационен конгрес и 75-та конференция на тема „Библиотеките творят бъдещето - създаване на културното наследство”, 23 - 27 август 2009 г., Милано
Включването в групата на делегатите, посетили световния конгрес на ИФЛА и международната конференция на тема „Библиотеките творят бъдещето – създаване на културното наследство”, 23-27 август 2009 г. в Милано, Италия е събитие, което се запомня за цял живот. Това беше възможно благодарение на осигурените средства за участниците от България от фондация „Бил и Мелинда Гейтс” и Звеното за управление на програмата „Глоб@лни библиотеки” България. Сърдечно благодаря за предоставената възможност да участвам в такъв изключителен форум на библиотекарите от цял свят!

По обективни причини пропуснахме първия ден на официалното откриване на конференцията, но още на летището в Милано на 23 август почувствах радостно вълнение и предчувствие за ползотворни бъдещи професионални срещи.


На 24 август, рано сутринта, групата ни от България се събра в конферентния център на Милано, където имаше около 5000 участници, представители на 130 страни. Световната федерация на библиотечните асоциации (ИФЛА) има 1600 членове, инидивидуални и колективни. България е сред страните с голям брой представители в професионалната библиотечна асоциация (ББИА). На предварителни заседания комитетът на ИФЛА, чрез електронно гласуване на членовете си, беше направил избор на новия президент – Илен Тисе, представител на библиотечната общност на Уганда, президент на Националния съвет за библиотеките и информационните служби (NCLIS).

Съчетанието на ренесансови библиотеки в Италия с дейността на най-модерните, съвременно обзаведени и технологично оборудвани библиотеки, я прави изключително привлекателно място за домакин на Световния библиотечен конгрес. Потопяването ни в атмосферата на града- исторически и културен център на областта Ломбардия и втори по големина и значимост град в Италия, направи престоя ни незабравим.

По думите на председателя на италианската професионална библиотечна асоциация Мауро Гуерини: „Библиотеките запазват баланса между миналото и настоящето, пренасят духовните ценности в бъдещето и посочват пътя за развитие на обществото, като представят най-доброто качество на живот и насърчават контактите между различните цивилизации и култури в целия свят”.
Програмата на международната конференция включваше множество доклади, разпределени тематично в различни секции. Снежана Янева, Директор на Американския информационен център в България, беше направила предварително разпределение по секции за българските делегати. Извън нейната програма, всеки правеше личен избор според професионалните си предпочитания.

Темата на 75-годишната конференция на ИФЛА „Библиотеките творят бъдещето – създаване на културното наследство”, 23-27 август 2009 г. отразява същността на библиотеките – те са тези, които чрез услугите и дейността си подобряват качеството на живот на гражданите в отделните страни, запазват и създават културните ценности – национални и общочовешки. Благодарение на библиотеките, гражданите осъществяват своята научна, литературна, производствена и творческа дейност. Библиотеките са пазители на човешкото знание.



Световните тенденции за развитие на библиотеките бяха очертани най-добре в 91 секция на тема „Обществените библиотеки: очертаване на нов дневен ред за обществените библиотеки”. Представени бяха презентации от Вики Макдоналд от Държавната библиотека на Куинсланд, Австралия, от Веронда Пичфорд от Градския съвет на публичните библиотеки в Чикаго, от Инга Лунден от Граската библиотека на Стокхолм, Швеция и от Иейнс Ингеман, Публична библиотека в Копенхаген, Дания.
Основните тенденции за развитие на публичните библиотеки са следните:

  1. Библиотеките не са вече самостоятелни места за четене. Процесите на интеграция на всички културни институти и организации, занимаващи се със свободното време на хората са вече факт: библиотеки, музеи, архиви, галерии, театри, музикални агенции, туристически центрове, спортни организации, образователни центрове и др. се обединяват за по-голяма ефективност и преследвайки общи цели.

  2. Обединяване на училищни с публични библиотеки, като водеща в организирането на обслужването на децата и учениците е публичната библиотека;

  3. Превръщане на библиотеките в ръководители на четенето чрез създаване на информационни библиотечни портали или в социалните мрежи face book, you tube, my space и др.;

  4. Партньорство на библиотеките с другите организаци за решаване на практическите проблеми на гражданите и за подобряване на качеството на информационните услуги. Да работим в библиотечни мрежи. Не на „информационните войни” между конкурентите на библиотеките: информационни центрове, интернет зали, сродни културни институти, организации и библиотеките.

  5. Фокусът на библиотеките да се премести от фондовете към нуждите на ползвателите. Само 1/3 от времето на библиотеките да се отделя за организация на фондовете, 2/3 да са за консултантска дейност и културни прояви.

  6. Библиотеките не трябва да си приличат. Всяка библиотека да има собствено лице. Библиотекарите, които работят в тях също да имат различно образование, за да обогатяват с опита и познанията си дейността на библиотеката.

  7. Създаване на краеведски блогове, за събиране и разпространение на краеведска информация;

  8. Създаване на личен профил на библиотеките в социалните мрежи на интернет и събиране на мнения, отзиви, коментари за библиотеката от обществото;

  9. Изработване и осъществяване на програми за обучение на възрастни за ползване на интернет, обучение на семейства в информационна грамотност, разпространение на здравни знания, работа с безработни, хора с увреждания и др. маргинализирани групи от обществото;

  10. Организиране на научни изложби в библиотеките за разпространение на научни знания сред широк кръг от гражданите;

  11. Премахване на библиотечните такси и регистрация на читателите on-line.

  12. Маркетингови проучвания на нуждите на хората за практическа ориентация на дейността на библиотеките, съобразно потребностите на гражданите.

  13. Увеличаване на часовете на обслужване на читателите през седмицата.

  14. Пълно самостоятелно електронно обслужване на читателите-ползвателите сами регистрират заетите библиотечни документи и сами ги отписват при връщане от електронните си карти: Fully self-service check-in, check-out.

  15. Работа с доброволци, които са консултанти в различни области на знанието. Доброволците помагат на децата да си пишат домашните в библиотеките.

  16. Работа с различни етнически групи и обмен на знания за различните култури на етносите.

  17. Библиотеките да съдействат за разгръщане на творческия потенциал на гражданите, да са откриватели на таланти.

  18. Подобряване на библиотечната среда. Осигуряване на паркинги към библиотеките, включително за велосипеди.


Секция 100 беше посветена на темата за продължаващото развитие и образование на работното място. Изнесени бяха 5 доклада: от Лойда Гарция-Фебо от Куинс, Ню Йорк; от Вайне Финлей от Илинойски университет,САЩ; от Алисън Анет Киненгиере от Университет в Макерере, Уганда; от Матилде Фонтанин от Университета в Триест, Италия и от Ванеса Варен – Университет в Тасмания, Австралия.

В презентациите бяха прокарани следните най-важни идеи за образованието на работното място.

  1. Образованието на работното място трябва да е ориентирано към длъжността и позицията, която всеки заема в библиотеката. Изработва се стратегия на кариерното развитие като обученията на персонала следват тази логика на професионалното и кариерно развитие. Определя се какво образование и квалификация трябва да има библиотекаря за всяка една длъжност в библиотеката. Обученията имат практическа насоченост, т.е. знанията веднага се прилагат в практиката.

  2. Провеждат се обучения за обучители. Библиотекарите са не само субект на обученията, а активни участници в продължаващото образование на възрастните. Те се подготвят да бъдат лектори по различни теми, свързани с информационната компетентност, информационните технологии, ползването на различни бази данни от ползвателите, използване на електронен каталог, информационни системи и т.н.

  3. От 1990 г. в Италия се провеждат он-лайн курсове за библиотечна правоспособност. Библиотекари, които са завършили друго висше образование сами се обучават по електронен път. Това са тъй наречените self-made librarians.

  4. Създават се електронни бази на ресурсите в областта на библиотекознанието, библиографията и информационните технологии.

  5. Провеждат се много анкетни проучвания сред библиотекарите, за да се установи тяхната потребност от квалификация. Извод от анкетите сред библиотечния персонал в Италия е, че възрастта и образованието не оказват влияние на резултатите от обученията.

  6. В Австралия 23% от библиотечния персонал са на възраст под 30 г. На фона на другите държави с 50% библиотечен персонал над 50-годишна възраст, този статистически показател е добър атестат за библиотечната професия, която задържа в библиотеките младите библиотечни специалисти.

  7. Много влиятелна фигура за качеството на обучението на работното място има непосредствения ръководител, наставник – tutor. Той наблюдава и насърчава професионалното развитие на библиотекаря.

  8. В библиотеките трябва да има организатор на обученията на персонала на работното място.

Предимството на обученията на работното място е спестяването на много средства за пътувания до висшите библиотечни училища, намаляват се отсъствията на персонала, продължаващото образование е практически насочено. Обучението при този метод е лесно за организиране, осъществява се активно взаимодействие между обучаващия и обучаемия, който задавайки въпроси, получава веднага отговори как да действа в конкретни практически проблемни ситуации.
На 24 август 2009 г. посетих 104 секция „Авторско право и други правни въпроси: Библиотеките и масовата дигитализация (Google)”. Изнесени бяха интересни презентации от страна на авторите, издателите и библиотекарите за мащабния проект „Google in print”. Проектът цели представянето на 120 млн. книги, освободени от авторски права и предоставени на свободен достъп за ползвателите. На 4.09.2009 г. се очаква да бъде подписано споразумение между гиганта Гугъл, представители на издателствата и авторите за стартиране на проекта. Библиотеките във всяка една страна ще определят кои книги са най-ценни и заслужават да бъдат дигитализирани. Гугъл засега е единствения монополист в пълнотекстовото представяне на книгите и като такъв ще регулира взаимоотношенията между авторите и ползвателите. Представената литература ще бъде преди всичко научна от всички области на човешкото знание.

На секцията беше поставен въпроса и за бъдещето на електронните книги. Автори, които са подписали договор с издателите за разпространение на книгите им, ще могат да ги продават като електронни, едва когато изтече срокът на договора.

Авторите, които искат да не бъдат носители на авторски права, ще подадат заявление до Google за сключване на договор по проекта „Google in print”.
25 август

Посещение на секция 117 на тема „Свободен достъп до информацията и свобода на изразяване: Етика на работното място.” Изнесени бяха доклади от Ирина Трушина от Националната библиотека в Санкт-Петербург, от Барбара Джонис от САЩ, от Гуила Купър от Париж, Франция, от Габи Дивай Канада и от Умашание Реди от Университета в Калгари, Канада. Основните идеи на докладите бяха следните: Публичната библиотека да излезе извън стените си и да потърси комуникация с различни обществени групи, дори с „тайни затворени общества”, да потърси отговора на въпроса защо някои от тези групи не посещават библиотеките.

Интерес предизвика информацията за библиотеките в САЩ, Дъблин- Ирландия, Чили, които поддържат блогове с информация за нови книги, краеведска информация, за библиотечни събития, реклама.

Публичните библиотеки преследват следните най-важни цели:



  • подкрепят образованието, осигурявайки помощ за учениците, студентите и образоващите се за цял живот;

  • облекчават достъпа на обществеността до световната съкровищница на знанието и информацията;

  • подпомагат социалното развитие, като издигат мост над пропастта между тези, които могат да си позволят достъп до информация чрез заплащане и тези, които не могат и все повече играят роля в модернизирането на обществените услуги.

На 25 август се състоя и презентацията на Камила Алайр, президент на ALA за „Библиотечното застъпничество”.

Застъпничеството се извършва на три нива:

  1. Административно – от ръководството;

  2. Grassroots – от населението: ползвателите, приятели на библиотеката;

  3. От библиотечния персонал.


Базисни умения, необходими за застъпничеството:

  1. Изработване на ключово послание;

  2. Кой да се включи в разпространението му?

  3. Към кого да се отправи?

  4. Изработване на план за действие.


Библиотечните истории – да се разказват успешни истории за това как библиотеката е променила живота на ползвателите си
План за действие

  1. Дейности, предхождащи посланието на библиотеката.

  2. Изработване на ключови послания.

  3. Най-важните моменти в посланието. Опорни точки.

  4. Коя е нашата целева аудитория?

  5. Да се проучат нуждите на ползвателите.

  6. Кой ще отправи ключовите послания?

  7. Кои са най-добрите методи за отправяне на посланието?

  8. Какъв е периода за отправяне на посланието. Честота на отправяне на посланието.

  9. Кои са най-важните целеви групи и защо?

  10. Следване на целите.

  11. Оценка на резултатите – например ако правителството или местната власт дават пари на библиотеката – това е следствие от успешното застъпничество.

Маркетинг-план. До 5 цели на библиотеката, ориентирани към това от какво се нуждаят ползвателите и общността.

Чрез фокус-групи се установяват нуждите на общността. Ако познаваме нуждите на ползвателите, ще имаме доказателства пред властите за какво са ни необходичми пари за библиотеката.


26 август 2009 г.

Запознах се с презентациите на секция 180 „Аудиовизуални и мултимедийни материали и библиографски контрол”. Те бяха основно ориентирани към библиографското описание на АВМ и методите на търсене на информация в електронните каталози на АВМ. Интересен беше доклада на Мун-Кей Леонг за организационната структура на библиотеките и пътят на АВМ – от подбора, комплектуването, обработката и катологизацията на АВМ до обслужването на читателите. Прокрадна се идеята, че след 7-8 години интернет ще направи ненужни физическите носители на аудио-визуална информация.


Секция 192 Образование и обучение” отразяваше ролята на библиотеките и библиотечното образование за конвергенцията между библиотеки, архиви и музеи. Мери Едсал Чокует от Католически университет в Америка се спря на въпроса за интегрирането на знания за културното наследство в програмите на висшите библиотечни училища. Тя подчерта значението на компетентността на библиотекарите за културното наследство в световен и национален мащаб. Културното наследство по нейно определение дава отговорите за смисъла на човешкия живот и човешката дейност. Информационният мениджмънт на културното наследство трябва да е свързан с интердисциплинарен подход в обучението. Знанията за културното наследство трябва да са в основата на всяка една учебна дисциплина на висшите библиотечни училища. Програмите в училищата трябва да отсяват най-ценното творчество от сивата литература. Лекторката предложи изграждането на глобални връзки и обмен на програмите на висшите библиотечни училища за създаване на общи културни ценности.

Поставен беше и въпросът за конвергенцията между понятията „информационна грамотност” и „културна компетентност”.


Много неочаквана беше презентацията на Майкъл Робинсон от Хонг-Конгския Институт по образованието, в Китай, който ни запозна с дейността на новооткрития преди два месеца музей на образованието.

Вернер Швайбенц от Костанц – Германия показа кои са културните различия между библиотеки, архиви и музеи. Много изследователи се нуждаят от информация, получена поне от три източника. Трите културни организации, според автора на доклада, имат различни професионални традиции, цели и практики, затова механичното им сливане не е препоръчително. Лекторът посочи и различията в използваната терминология, от трите културни института, фиксирана в международния стандарт ISO 5127 Информация и документация. Речник ( у нас приет като БДС ISO 5127:2001). Наред с различията: библиотеките, архивите и музеите имат общи виждания за семантиката на информацията.

За трите сектора е изработен в Германия общ тезаурус на използваните географски названия – Thesaurus of Geographic names (TGN).
А на потребността от нови знания за библиотечните специалисти в посока на културния туризъм се спря в презентацията си Елисавета Боверо, Модена, Италия. Лекторката сподели опита си по изработването на „Концепция за културния туризъм” след анализ на вижданията на фокус-групи, съставени от библиотекари. Какви са мотивите сред библиотекарите да се занимават с културен туризъм е основния въпрос на който авторката се е спряла в проучването си. Посоченият отговор в повечето случаи е „удовлетворение от разпространението на културни ценности”. Библиотеките използват информационни мрежи за културно наследство, електронни служби за туристи като Tourist Cultural Network, Culture Italia, Italian Digital Library.

Съществуват позитивни и негативни фактори за развитие на културния туризъм в библиотеките. Сред добрите възможности, които предоставя развитието на културния туризъм от библиотеките, е възможността за продължаващо обучение на персонала, а сред негативните фактори се посочва консерватизма на библиотекарите, некомуникативността, липсата на мотивация, липсата на адекватна туристическа информация. Накрая на презентацията лекторката зададе риторичен въпрос: „Могат ли да се преодолеят тези бариери и различните професионални навици на застаряващата библиотечна гилдия?”.

Конвергенцията по изграждането на локални информационни туристически мрежи между библиотеки, музеи и архиви, въпреки негативните настроения в колегията е неизбежна.
27 август 2009 г.

Най-интересни за мен бяха докладите, изнесени в 216 секция „Статистика и оценка”. До края на 2009 г. се очаква среща на експертите по библиотечна статистика и излизането на Манифест на ИФЛА за библиотечната статистика. Акцент на 11-те доклада беше влиянието на библиотечната статистика при взимането на решения на управленческо ниво. Перспективата за библиотечната статистика е да се подготви нов стандарт. Сегашният стандарт EN ISO 2789 Информация и документация. Международна библиотечна статистика. В сила от 2001 г. приет у нас като БДС EN ISO 2789:2001 се нуждае от актуализация.

Отчетен доклад за планирането и оценяването на библиотечната дейност, част от програмата „Глобални библиотеки” на фондация „Бил и Мелинда Гейтс” поднесоха колеги от Румъния и Полша, където програмата стартира успешно. В Румъния са оценени нуждите на ползвателите от информация, а в Полша необходимостта от базиданни за ползвателите.

Наблюдението и постояния анализ на качеството на библиотечната и информационна дейност са в основата на успешното развитие на библиотеките.

Голяма част от статистическите изследвания в отделните страни само отразяват данни, но не правят задълбочен анализ на показателите.

Докладът на италианският представител Паоло Белини на тема „Традиционни индикатори и мултивариантен статистически анализ: тенденции в италианските университетски библотеки” ми направи силно впечатление със задълбочеността на анализа. Група от експерти, наблюдаващи дейността на университетските библиотеки в Италия, са провели мащабно социологическо проучване в 2 етапа 2003-2007; 2007-2009 г. сред 73 университетски библиотеки.

Стъпки на анкетирането: на първия етап са събрани резултатите и са описани дейностите по проучването.

На втория етап са подредени резултатите и са мултиплицирани сред библиотечната общност.

Как се групират индикаторите за оценка?

На първо място сред 40-те инидикатори за оценка на библиотеките към университетите се класира „брой часове за обслужване в библиотеката”. Изведени са основните тенденции в развитието на университетските библиотеки.

Церемонията по официалното закриване на конференцията се проведе следобяд на 27 август в конферентния център. Слова произнесоха бившата президентка на ИФЛА Клаудия Лукс и новоизбраната Илейн Тисе. Наградени бяха библиотекари, изпратили библиотечни постери за живота в библиотеките им и видни дейци на ИФЛА. Форумът бе закрит с пожелание да се срещнем на следващата конференция на ИФЛА в Швеция, 2010 г. и в Пуерто Рико през 2011 година!

Изказвам още веднаж сърдечната си благодарност към ЗУП „Глобални библиотеки” и персонално на библиотечния координатор Ани Попова и на Снежана Янева, Директор на Американския информационен център, които ни предоставиха възможност да се докоснем до новостите в библиотечната теория и практика и да се насладим на прекрасните забележителности на Милано!


Подготвил текста: Стефка Илиева, методист в НБ „Иван Вазов” Пловдив, 2.09.2009 г.






Каталог: novini1 -> 2009
2009 -> Програма 17-18 ноември 2009 г. Велико Търново 17 ноември (вторник) 12. 30 13ч. Регистрация на участниците
novini1 -> Програма „Култура на ес, 2007-2013 г. 10: 00 ч.,19 януари 2011 г., Национален дворец на културата, зала 6, вход А3
novini1 -> Столична библиотека
novini1 -> Биографична справка за Петър Увалиев (Pierre Rouve)
2009 -> С е м и н а р обществените библиотеки и ролята им в ученето през
2009 -> С е м и н а р обществените библиотеки и ролята им в ученето през
2009 -> Различното образование : библиотеката като интелектуален посредник в съвременното общество
2009 -> Програма 17-18 ноември 2009 г. Велико Търново 17 ноември (вторник) 12. 30 13ч. Регистрация на участниците


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница