ІІ. Допустими норми за брой и видове на отглежданите

І. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. Настоящата наредба регламентира реда, начина и условията за отглеждане на селскостопански животни (впрегатен добитък, едър и дребен рогат добитък, свине, зайци, птици, буби, пчели), както и на други видове животни, отглеждани със стопанска, научна, спортна цел или като домашни животни.

Чл. 2. Според мястото на отглеждането на животните, територията на общината се районира както следва:

1. Градски район – територията в регулационните граници на гр. Нова Загора. В него се отделя една част, наречена Централна градска зона с граници, съгласно Заповед № 5/15.01.1996 г. на Кмета на Община Нова Загора – І-ва строителна зона. Тази зона е със специален статут по отношение на броя и видовете животни, които могат да се отглеждат в нея.

2. Селски район – територията в регулационните граници на селата в общината.

3. Извън регулационен район – територията, попадаща извън регулационните граници на населените места, подходяща и предназначена за отглеждане на животни.

1.Отглеждане в собствени парцели на свине за угояване – до 3 броя.

2.Отглеждане в собствени парцели на кокошки носачки - до 15 броя, патици - до 10 броя, пуйки - до 5 броя, на зайкини-майки - до 5 броя и приплодите им, на буби – без ограничение.

3.Отглеждане на декоративни птици и риби – без ограничение.

4.Домашни декоративни животни (кучета, котки, хамстери и др.), за които не се изисква специално разрешение от РИОСВ.

5.Всички останали животни, за които се изисква разрешение от РИОСВ (охлюви, земноводни, влечуги и др.)

Чл. 4. В централната градска зона се забранява:

1.Отглеждане на други селскостопански животни (освен посочените в чл.3).

2.Отглеждане на разрешени животни, птици, влечуги и други в мазета, тераси и тавани на жилищни блокове. Тази забрана не важи за декоративни птици, отглеждани в кафези и декоративни рибки.

3.Отглеждане на животни и птици в междублоковите пространства.

Чл. 5. Отглеждането на кучета във всички зони на общината става по ред и начин, определени със специална наредба.

Чл. 6. В градския район извън централната зона се разрешава:

1.Отглеждането на впрегатен добитък (коне, магарета, мулета, катъри) до 2 броя и с приплодите до едногодишна възраст.

2.Отглеждането на едър рогат добитък (крави и биволици) – до 4 броя и с приплодите им до 6-месечна възраст, телета за угояване до 3 броя.

3.Отглеждането на дребен рогат добитък (овце и кози) – до 15 броя и приплодите им - агнета, шилета и ярета – до 15 броя.

4.Отглеждането на:

• 
  свине майки – до 4 броя заедно с приплодите им до 2-месечна възраст;
  
• 
  свине за угояване – до 10 броя.
  

• 
  птици, отглеждани на открито – до 100 броя;
  
• 
  птици, отглеждани в клетки – до 200 броя.
  

7.Отглеждането на животните, упоменати в чл. 3, ал. 3, 4 и 5.

8.В градския район извън централната градска зона се забранява отглеждането на животни и птици над посочената бройка.

Чл. 7. В селския район се разрешава:

1.Отглеждането на впрегатен добитък, едър и дребен рогат добитък, свине, птици, зайци, кошери и буби в количества, отговарящи на потребностите на конкретното домакинство или осигуряващи ефективната дейност на семейното земеделско стопанство (ферма), ако лицето е регистрирано като земеделски производител и получава доходи от животновъдството.

2.Отглеждането на всички останали животни, посочени в чл. 3, ал. 2, 3 и 4 – при спазване на нормативно установените условия.

3.В селския район се забранява отглеждане на животни, за които се иска специално разрешение и отглеждането им е под контрола на РИОСВ.

Чл. 8. В извънрегулационния район се разрешава:

1.Отглеждането на всички видове животни с разрешение от административните органи (ХЕИ, ДВСК, РИОСВ). Изискванията към животновъдните обекти да съобразени с действащата нормативна база, като при нужда могат да се актуализират.

2.Собствениците на животни във вилни парцели и зони за земеделско ползване се ползват от разрешителния режим за селския район.

Чл. 9. По преценка на специализираните административни органи на общината или кметствата в регулационните граници на населените места или извън тях могат да се обособяват общински терени (зони) за отглеждане на животни, като собствениците им заплащат наем за ползваната земя в размер, определен съгласно нормативните документи.
ІІІ. РЕД , НАЧИН И УСЛОВИЯ ЗА ОТГЛЕЖДАНЕ
Чл. 10. Животните да се отглеждат в подходящи за целта помещения, отговарящи на изискванията на ДВСК и строителните норми.

Чл. 11. Забранява се изграждането и експлоатацията на животновъдни обекти в:

1.Зона “Б” на всички водоизточници за питейни и битови нужди, отстояща на разстояние 200 м. от дренажните кладенци.

2.На територията на всички природозащитни обекти и естествени местообитания на защитени от закона растителни и животински съобщества, както и в охранителната ивица от 700 м около тях.

3.На територията на регистрираните исторически и археологически паметници на културата.

Чл. 12. Отстоянието на стопански сгради за отглеждане на животни и птици в регулационните граници на населените места да бъде не по-малко от:

1.Три метра от дворищната регулационна линия, при условие, че отпадните води се отвеждат в собствения парцел.

2.Шест метра от жилищните сгради в самия парцел и съседните парцели.

3.посочените в чл. 12, ал. 1 и 2 отстояния могат да бъдат и други, при писмена договореност между съседите.

Чл. 13. Условия за отглеждане на селскостопанските животни и птици:

1.Животновъдните сгради трябва да се строят, разполагат и оборудват така, че да отговарят на ветеринаро-санитарните изисквания и строителните норми.

2.Към крупните животновъдни обекти да се изграждат пречиствателни съоръжения, пречистващи отпадните води до категорията на водоприемника.

3.Ежедневно да се изнася торовата маса на определено за целта място. Домакинствата от селския район задължително да имат в дворовете си изградени и поддържани торища, като за тях се спазват сервитутните отстояния, посочени в чл. 12, ал. 2.

4.Периодично торовата маса да се изнася в определените от общината или кметствата райони.

5.Отпадните води да се заустват в септични ями или в канализацията – през утайник.

6.собствениците се задължават ежемесечно да дезинфекцират помещенията, периодично да извършват борба с гризачите, а в летния сезон ежеседмично да провеждат дезинсекция срещу мухите с препарати, разрешени от Министерството на здравеопазването.

7.Забранява се изхвърлянето на труповете на умрели животни и птици в контейнерите и кофите за смет. Кметовете на населените места да осигурят средства и да изградят трупосъбирателни ями, отговарящи на изискванията на ДВСК. Там, където е възможно, да се ползват колите на Екарисажа.

Чл. 14. Забранява се отглеждането на свине на сметищата, както и използването за храна на нестерилизирани кухненски отпадъци.

Чл. 15. Забранява се пашата на животни в кварталните градинки, в зелените площи, в градския парк, в детски ясли и градини, в училища, в околоболничното пространство и в околоблоковите пространства.

Чл. 16. Кметовете на населените места определят площите, които могат да се използват за паша, както и маршрутите за придвижване на стадата животни до тях.

Чл. 17. Забранява се клането на животни за собствени нужди на домакинствата на улични платна, тротоари, зелени площи и др. извън дворните места.
ІV. КОНТРОЛ И САНКЦИИ
Чл. 18. 1. Контролът по настоящата Наредба се извършва от:

- специализираните общински органи: служба “Селско стопанство” и служба “Екология”;

• 
  кметовете на населени места или упълномощени от тях лица.
  

Чл. 19. 1. За нарушения по тази наредба могат да се налагат глоби в размер от 2 до 50 лв.

Чл. 20. Установяването на нарушенията, издаването на наказателни постановления, тяхното обжалване и изпълнение става по реда, определен от ЗАНН.
V. ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ:
§ 1. Настоящата Наредба се издава на основание чл. 22, ал. 1 от ЗМСМА, Наредба № 7 на МЗ, ЗВД и ЗООС.

§ 2. Изпълнението на настоящата Наредба се възлага на кметовете на населени места и Кмета на Общината.

§ 3. В едномесечен срок от приемане на настоящата Наредба, кметовете да:

- открият процедура по изграждане на трупосъбирателни пунктове (ями), съобразно изискванията на РИОС и ДВСК;

- да определят терени за стифиране на торовата маса, съгласно изискванията на РИОС;

- да определят районите, които ще се ползват за паша и маршрутите за придвижване на стадата до тях.