II. икономическата мисъл на древен рим

2 За разлика от Сенека, за него развитието на произв сили винаги води до промяна на производствените отношения т.е. до нова обществено икономическа информация.

3 Според него количествените изменения винаги водят до качествени промени.

4 . За разлика от Сенека всяка следваща обществено ик формация е по-прогресиван от предшестващата

2 Опитва се да анализира категорията печалба. И според него тя е равна на издръжките по производството.

3 Препоръчва развитието на търговията и във връзка с това оправдвава лихвения процент

4 Според него селското стопанство е база основа за разсвитие на обшеството

2. Пледира за изграждането на един „ велик съюз между земеделците и занаятчиите с оглед по равномерното производство и рзпределение на материалните блага в обществото

3. Занимава се с въпросите свързани с възпроизвеждането на работна сила т.е. търси начини и средства за попълнение на робските редици.

4. По подобие на Ксенофонт той предлага да се използват колективните форми на робовладение.

Основен труд: „ За задълженията”

1. 
   Разглежда въпроса за собствеността. Привърженик на частната собственост, противник на обществеността и напълно споделя възгледите на Урокагин.
   
2. 
   Опитва се да обясни понятието „справедлив интерес”. Според него „това са интереси, които отговарят на интересите на господарстващата класа.”
   
3. 
   Опитва се да обясни термина „експлоатация”. Приема я като правометно и ествествено явление.
   
4. 
   Представя робството като естествено явление, а не като историческо, т.е. някакви форми на зависимост винаги ще съществуват.
   

Средновековието при различните страни и народи има различна продължителност:

Англия – края на V до началото на XVII век

Франция – края на V до началото на XVIII век

Русия – от IX до до началото на XIX век

Могат да се посочат 3 периода:

1. 
   Ранен феодализъм – изчезване на градовете; едновременно съществуване на робовладелските и феодалните производствени отношения; нихилистичното отношение към трудовата дейност; затихване на стоково търговските връзки между градовете и селата. Най-изявн представител – Августин Блажени (св. Аврелий Августин )
   
2. 
   Развит феодализъм – ясно очертаване на социалнокласовата структура на обществото; утвърждаване на феодалните производствени отношения; появата на редица нови градове в Европа; Силно разрастване на стокова-търговските връзки м/у градовете и селата; ясно изразен феодален характер на занаятчийството; ново отношение към трудовата дейност. Тома Аквински (13в) родоначалник на ниминалистичната теория за парите.
   
3. 
   Разложение и упадък на феодализма – процеси т.нар. първоначално натрупване на капитала; едновременно съществуване на феодалните производствени отношения и капиталистически производствени отношения. Представител – Николай Орезмии (14в.), основоположник на стоково-металическата теория за парите която е противоположна на номиналистичната теория за парите.
   

Основни трудове – „За работата на монасите”, „Изповеди”

1. 
   Той преодолява нихилистичната нагласа към труда която еднакво цени физическата и духовната дейност. В повечето случаи дава предимство на физическата дейност.
   
2. 
   Отрицателно отношение към търговията като я причислява към недостоините за човека занятия тъй като според него „...задача на търговеца е по-евтино да купи и по-скъпо да продаде, с което се ограбват бедните и това е недостойно според Бога”
   
3. 
   Обявява се против натрупване на богатство под всякаква форма. Излишъците магат да се създават, но само с оглед раздаването на милостиня.
   
4. 
   Слага знак за равенство между стремежа за натрупването на пари и скъперничеството като ги обяснява с користолюбство.
   

Има графска титла, основен труд: „ Сума на теологията” 2 тома, „Сума на философията”, „Университетски спорове”, „Против езичниците” (последните 2 труда са насочени срещу възникналото учение наречено авероизъм/ Той поддържа тезата, че светът е вечен, душата е смъртна, истината е двойнствена) „ За управлението на князете” (тук развива номиналистичната теория за парите) Учението на Тома Аквински днес е възобновено под името неотопизъм. Неотопизмът + екзистенциализма на Жан Пол сартр + неопозитивизма във Франция са 3те най-модерни днес направления на науката. През 1879г папа Лъв 13ти официално бявява философията му за официална философия на католизма. За пръв път курс по неотопизъм започва да се чете в Белгия през 1889г от белгийския проф. Дезире Мерсие. Курсът по неотопизъм включва 3 съставни части: 1та част – логика, 2рата – обща метафизика и аналогия, 3тата – обща критериология. След 1вата Световна война този курс се чете във всички развити и индустриални страни. Може да се срещне под различни наименования: християнски хуманизъм, интегрален хуманизъм, реализъм, философия на битието, философия на духа.

1. 
   За разлика от Августин Блажени той отдава 1 предимство на духовната пред физическата дейност като според него съсловнава йерархия в обществото е дадена от всички божествени закони
   
2. 
   Признава натрупването на богатства в обществото, но това трябва да става „...в умерена форма” без обаче да конкретизира какво се разбира под умерено.
   
3. 
   За пръв път той различава 2 вида богатство – естествено (храна, облекло) и изкуствено (златни, сребърни монети, ценни книжа и документи)
   
4. 
   Първи представител, опитващ се да обясни понятието рента като я представя „като възнаграждение на феодала за риска и опасностите, които поема по време на реализирането на производствения процес.
   
5. 
   Първи представител, който се опитва да обясни понятието цена и т.нар справедлива цена. Според него тя е равна на производствените разходи + етически оправдана цена, съобразно съсловното положение на индивида в обществото. В случая са налице 2 противоположни с съставки. От една страна трудовия момент в лицето на производствените разходи и нетрудовия момент с т.нар. пирамида за социалнокласовата структура на обществото.
   
6. 
   Той отрича участието на народните маси в управлението на една страна и според него „..там където народът участва в управлението на една страна, тя е обречена на гибел.”
   

1. 
   Господстващата фигура в 1 общесвто може да регулира стоковото обръщение в ползва на стокооборота, но не и да определя покупателната сила на монетата както беше в минималистичната теория за парите.
   
2. 
   Съотношението между златните и сребърните монети се определя на базата на пазарното съотношение на стойността на 2-та метала – злато и сребро. В това пазарно съотношение се намира количеството изразходван абстрактен труд за производството на тезо благородни метали.
   
3. 
   Като изследва свойствата на отделните метали той доказва, че златото и среброто могат да изпълняват ролята на всеобщо разплащателно и покупателно средство, тъй като притежават необходимите свойства за това:
   

На 2-ро – лекота на метала